Решение по дело №419/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с вх. № 3077/16.06.2025 г., подадена от Д. Р. Р., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 8 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000269/29.05.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. Според жалбоподателя посочената ЗППАМ е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Д., АК Русе, като се поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът – началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно уведомен, се представлява от главен юрисконсулт Т. Й., която пледира за неоснователност на жалбата. В съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата е имплементирана молба до съда жалбата да бъде оставена без последствие. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски по представен списък.

С разпореждане [номер]/25.06.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 02.06.2025 г., видно от отбелязването в нея. Жалбата срещу същата е подадена на 16.06.2025 г. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, който е 14-дневен от деня на връчването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Спрямо жалбоподателя Д. Р. Р. е приложена ПАМ изземване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), тъй като на същия са отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да установи факта на отнемане на контролните точки, административният орган се е позовал на няколко наказателни постановления, издадени за нарушения на норми от ЗДвП, извършени от М., както следва:

№ по ред	наказателно постановление		РУ МВР	дата на влизане в сила на наказателното постановление	брой отнети точки	посочен остатък контролни точки в НП	връчено на
	№	дата
1	20-0293-000018	22.01.2020	Левски	22.02.2020	8	39	14.02.2020
2	20-4569-000304	26.10.2020	Две могили	27.11.2020	6	31	19.11.2020
3	21-0268-000487	09.04.2021	Горна Оряховица	02.06.2021	6	25	25.05.2021
4	22-0247-000149	28.05.2022	Бяла	28.06.2022	6	19	13.06.2022
5	22-1292-002979	05.12.2022	Търговище	14.01.2023	6	13	30.12.2022
6	22-0275-000379	17.05.2023	Исперих	27.06.2023	8	7	12.06.2023
7	24-3393-000135	06.03.2024	Русе	04.04.2024	8	12	20.03.2024
				всичко:	48	иззет СУМПС	04.02.2025

Посочените наказателни постановления са представени в административната преписка, заедно с доказателства за датата, на която са влезли в сила.

Административният орган е представил и Справка-картон на водача А., в която се съдържа информация относно предприети действия, свързани с контролни точки; относно съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП, фишове, заповеди за прилагане на ПАМ и издадени наказателни постановления.

Административният орган е достигнал до извода, че са отнети всички контролни точки на Р. и той не е върнал доброволно СУМПС в съответната структура на МВР, поради което е издал ЗППАМ № 25-1085-000269/29.05.2025 г.

Недоволен от така постановената заповед, Р. обжалва същата в настоящото производство като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди се още, че заповедта е издадена без правно основание, защото със ЗППАМ № 25-1085-000006/04.02.2025 г. СУМПС вече е отнето и Р. не разполага с него. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че процесната заповед е без предмет, тъй като към момента на нейното издаване СУМПС на Р. вече е било иззето.

По причина, че в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК, жалбата е подадена директно пред съда и в изпълнение указания на съда, дадени с разпореждане [номер]/25.06.2025 г., административният орган е представил преписката с писмо с вх. № 3228/30.06.2025 г., в която е изразено е следното възражение: “Правим възражение за прекомерност на разноските, в случай, че в с.з. страната бъде представлявана от упълномощен защитник, който представи списък на разноски в по-висок размер от определения такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при уважаване на жалбата, молим на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално определения размер.“

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 2 от Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Посочените заповеди, както и Удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. са представени по делото от ответника.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото производство. На практика уведомяване не се дължи по причина, че законодателят е възложил в тежест на водача сам да върне притежавания от него СУМПС. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от поведението на жалбоподателя, че при установяване отнемането на всички контролни точки, същият е длъжен да издаде ЗППАМ ако водачът доброволно не е върнал сам СУМПС.

В жалбата е релевирано възражение, че процесната ЗППАМ е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е посочено в какво точно се изразява това нарушение. Съдът не установява нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесната ЗППАМ.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената й част е направено подробно описание на всички наказателни постановления, с които са отнети контролни точки на жалбоподателя.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според чл. 157, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В периода, в който наказателните постановения са издадени и са влезли в сила 2020 г. – 2024 г. приложима е Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В конкретния случай обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по седем конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 2020 г. до 2024 г., като са посочени и съответните отнети контролни точки на водача, за които съдът вече изложи необходимите данни в табличен вид.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилното приложение на материалния закон.

Съдът счита, че некоректното посочване в НП № 22-0275-000379/ 17.05.20234 г. и в НП 24-3393-000135/06.03.2024 г. на оставащия брой точки се дължи на няколко фактора. По причина, че наказателните постановления не могат да се връчат веднага при издаването им, както и че след връчването на същите следва да се изчака срока за обжалване, постановленията влизат в сила на различна дата, след изтичането на продължително време. На практика се получава застъпване на информацията, защото при издаване на дадено постановление липсва информация дали предходно такова е влязло в сила, за да се отчете точно броя на оставащите контролни точки. Необходимо е технологично време информацията във връзка с наказателните постановления да бъде въведена в информационните системи на МВР. Постановленията са издавани от различни районни управления на МВР на територията на страната, което също добавя технологично време при обработка на информацията. Именно поради тази причина се получава неточност в информацията.

Несподелима е тезата на жалбоподателя, че той не е върнал навреме СУМПС защото му е наложена ПАМ отнемане на СУМПС. ЗППАМ № 25-1085-000006/04.02.2025 г. е за наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП и тя предвижда временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността (във връзка с извършеното от Р. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително), но не повече от 18 месеца. Видно от приложените по делото доказателства, Р. е изгубил контролните си точки още към 17.05.2023 г. Не е установено нормативно задължение за контролния орган да уведомява водач за броя контролни точки, с които разполага. Напротив, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП тежестта е възложена именно на водача.

Поддържаната защитна теза от процесуалният представител на жалбоподателя е свързана с възприетата от него идея, че оспорената заповед е без предмет, тъй като СУМПС на Р. вече е било отнето. Съдът намира твърдението за неоснователно по посочените вече причини. Макар двете заповеди за ПАМ на практика да имат един и същи резултат – отнемане на СУМПС на водача, същите имат различно правно основание и резултатът има различно действие във времето.

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По делото искане присъждане на разноски е направено от ответника, като в съдебно заседание процесуалният представител е предявил списък с разноски в размер на 300 лева. Независимо от факта, че жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските, съдът намира, че посоченият размер е завишен значително и следва да се намали на половина – делото не представлява фактическа и правна сложност; не е налице голям обем от доказателства; липсват доказателства за ползване на съдебна практика, проведено е само едно съдебно заседание. Поради това, като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС; както и във връзка с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Р. Р., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 8 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000269/29.05.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ ОСЪЖДА Д. Р. Р., [ЕГН] да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 172, ал. 5, изречение последно от ЗДвП.

ДА СЕ СЪОБЩИ решението на страните по следния начин:

1. На жалбоподателя Р. чрез процесуалния му представител адв. Н. Д. на електронен адрес [електронна поща] и на [тел. номер] на основание чл. 18а, ал. 7 от АПК.

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.