№ 72
гр. Дупница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20241510200138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Б. Б. Х., с ЕГН **********, от гр. С............,кв. С.........,месност В............... № ............. е
депозирал жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-5310-000769 от 19.10.2023г.,
издадено от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с
което му е наложено административно наказание на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение
по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. С жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, в следствие на допуснати в административнонказателното производство
нарушения на материалния закон, както и осъществени процесуални нарушения, с които е
нарушено правото на защита. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява упълномощен негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
обжалваното НП, тъй като не е съобразено с материалния закон, както и с производствените
правила. Претендира деловодни разноски.
За органа издал наказателното постановление, не се явява процесуален представител,
постъпила е молба с изразено становище по хода по същество като се моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, направено е
възражение за прекомерност на разноските.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от
1
събраните писмени и гласни доказателства:
На 10.09.2023г., е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на жалбоподателя за това, че на 10.09.2023г., в 21:20 път Перник-Дупница-
Сандански граница, АМ “Струма“, км. 60+400, в посока София, като водач на
специализиран автомобил „............“, с рег. № ............ извършва нерегламентирани дейности
свързани с използването на пътя (изтеглянето на товарен автомобил) и въвежда временна
организация на движението, като затваря изцяло дясната лента за движение и лентата за
аварийно спиране в района на км. 60+400 в посока гр. София, при наличието на интензивен
трафик без това действие да е съгласувано с органите на МВР, като с това създава
непосредствена и реална опасност за настъпването на ППТ.
Разпитан в качеството на свидетели полицейски служители, а именно свидетелите-П.
и К. при разпита си са заявили, че отивайки на място са установили специализирана техника,
която се е опитвала да извади ППС което е било извън пътя в дерето и е била въведена
временна организация. След направена справка с оперативния дежурен при РУ Дупница,
било установено, че временната организация по изваждане на ППС, не е била съгласувана с
никой. По време на съдебното следствие е бил допуснат и разпитан един свидетел от страна
на жалбоподателя, а именно свидетеля М. М., който при разпита си е заявил, че заедно с
жалбоподателя са били извикани на място и че лице с имена Д. Р. е въвела временната
организация на пътя, която също е разпитана в качеството на свидетел по делото.
Съдът кредитира като логични, пълни и непротиворечиви събраните по делото гласни
и писмени доказателства, а показанията на разпитаните по делото свидетели, като пълни,
обстоятелствени и вътрешно непротиворечиви ги кредитира изцяло.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 23-5310-000769, издаден на 19.10.2023г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил,
Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбата е допустима, тъй като съдът прие, че е подадена в законния
четиринадесетдневен срок. Същата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и
процедурата по съставянето им, намира следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени от закона лица и в сроковете предвидени в
чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила досежно императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП: „Поставянето на предмети или
2
извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да
става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя“.
Нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени обстоятелства, поради които
актосъставителя и административнонаказващия орган приемат, че е осъществено така
визираното нарушение с правна квалификация по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, доколкото не е описан
словесно неговия състав. Липсват данни за промяна на въведена та организация на
движение, в описаните АУАН и НП пътен участък. Жалбоподателят с още две други лица са
били разположили своите специализирани автомобили в лентата за принудително спиране,
който може да се ползва от всяко едно лице, което има необходимост от това, като в случая
за принудителното спиране са били поставени обозначителни знаци за останалите участници
в движението. За да е налице нарушение на посочената разпоредба, следва да са налице
конкретни лимитативно посочени обстоятелства, изпълващи фактическия състав на
нарушението по посочения текст, което не е сторено нито в АУАН, нито в НП. Не са
посочени доказателства, установяващи описаното, в двата акта, административно
нарушение. В тази връзка съдът намира, че се касае за недоказаност на нарушението
посочено в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като
доказателствената тежест в това производство лежи на администртивнонаказващия орган.
В обжалваното НП, като фактическа обстановка описваща констатираното
административно нарушение е отразено, че жалбоподателя, като водач на специализиран
автомобил „............“, с рег. № ............ извършва нерегламентирани дейности свързани с
използването на пътя (изтеглянето на товарен автомобил) и въвежда временна организация
на движението, като затваря изцяло дясната лента за движение и лентата за аварийно
спиране в района на км.60+400 в посока гр. София, при наличието на интензивен трафик без
това действие да е съгласувано с органите на МВР, като с това създава непосредствена и
реална опасност за настъпването на ППТ. Не са посочени какви конкретно действия е
извършвало това лице, поставяло ли е знаци за затваряне на посочения участък от пътя.
Видно от показанията на свидетеля Б. Х., е че след като негов клиент му се е обадил, за да
измъкне катастрафирал и паднал в дерето тир, той извикал и жалбоподателя за съдействие.
Отивайки на място установили, че вече ПТП е посетено от Д. Р., която заедно с екипа си и
специално обозначен автомобил, със светлинна стрелка, е въвела временната организация на
пътя, а не някои от тях (отишлите на място трима водачи със специализирана техника, като
същите спрели пред автомобила на Д. Р., в лентата за принудително спиране, като целия
участък, в който били спрели автомобилът на Р., впоследствие и техните три
специализирани автомобили, били обозначени с конуси, поставени от Р.. По делото се
установи, че конусите били поставени на бялата непрекъсната линия, разделяща лентата за
принудително спиране от дясната активна лента. Тези обстоятелства, че Д. Р. е била на
място с нейния екип и обозначен автомобил, ведно с поставените конуси се потвърждава и
от показанията на полицейските служители, а така също и от самата нея.
При наличие на данни за извършено административно нарушение
административнонаказващият орган е задължен при издаване на НП да опише нарушението,
3
дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Изпълнението на това задължение е от съществено
значение, с оглед реализиране правото на защита на административнонаказаното лице, което
има право да научи в какво конкретно е обвинен и кое негово поведение е довело до това
административно нарушение, но и с оглед спазване принципа на законосъобразност, който е
в основата на административното право.
Описаното словесно в акта и процесното НП административно нарушение не
съответства на изискванията на закона, тъй като не очертава необходимите и посочени от
нормата, която се твърди, че е нарушена, обективни признаци на изпълнителното деяние. От
описанието на административното нарушение, в АУАН и в НП, не става ясно в какво се е
изразило поведението на административнонаказаното лице и с какво е нарушил посочената
правна норма. Това обстоятелство не се установява и от приложената санкционна
разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, тъй като същата въвежда отговорност за всеки,
който „променя въведената организация на движение“. Такава промяна на организацията на
движение от страна на жалбоподателя на посочената дата и място не се установи от
събраните по делото доказателства. От осъщественото словесно описание в АУАН и НП,
липсва каквото и да е изложение на съставомерни признаци на деянието, досежно липса на
разрешение от собственика на пътя или администрацията управляваща пътя.
Тоест -правната квалификация на нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДВП не
кореспондира със санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, поставянето на предмети или извършването на дейност в
обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя. С чл. 178, ал. 1 т. 8 от ЗДвП е
предвидено наказание за всеки, който променя въведената организация на движение без
съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията,
стопанисваща пътя. След прочит на двете разпоредби съда установи, че се касае за две
отделни нарушения, които не са свързани помежду си. Първият случай се отнася до
действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на използването му по
предназначение. Във втория случай за действия по организиране на движението, което може
да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари, пътни знаци и
маркировка. Описването едновременно и на двете нарушения ограничава правото на
защита, тъй като не става ясно за какво точно АНО е искал да накаже лицето - за поставяне
на предмети на пътя, ограничаващи ползването му по предназначение или за създаване на
организация без съгласуване със съответните органи. Това противоречие е съществено
процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.
Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1 т. 8 от
ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа
самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна
на организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира
регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. Със затварянето на едното
4
платно не се извършват действия по организация на движението, а се затруднява
преминаването на други пътни превозни средства по пътя. По тази причина, в разглеждания
казус не може да се приеме осъществен съставът на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 8 от
ЗДвП и това води до извод и за неправилно приложение на материалния закон. (В този
смисъл е и Решение № 1821 гр. София, 22.03.2021 г. дело номер 1047 по описа за 2021 по
описа на Административен съд - София-град).
С оглед на изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото с оглед изхода на делото и тъй като се претендират разноски, а е направено
и възражение относно разноските, съдът счита, че следва да осъди ОДМВР Кюстендил да
заплати адвокатски хонорар в размер на 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева на
жалбоподателя, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000769, издадено на 19.10.2023г.,
от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на Б. Б.
Х., с ЕГН **********, от гр. С............,кв. С.........,месност В............... № ............. е наложено
административно наказание на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл. 9, ал. 3
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил да заплати на Б. Б. Х., с ЕГН **********, от гр.
С............,кв. С.........,месност В............... № ............. сумата от 1250.00 (хиляда двеста и
петдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен
съд по реда на АПК, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5