№ 115
гр. Варна , 21.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000173 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „ВБЕ
Контейнерс“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу определение № 260173 от 03.12.2020г. по
търг.дело № 18/20г. по описа на Добрички ОС, с което е прекратено производството по
делото поради липса на международна компетентност на Окръжен съд – Добрич.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба по чл.274 ал.1 от ГПК
на М. Г., гражданин на Германия срещу определение № 260093 от 22.02.2021г. по търг.дело
№ 18/20г. по описа на Добрички ОС, с което молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното определение от 03.12.2020г. в частта му за разноските е оставена без
уважение.
В частната жалба на „ВБЕ Контейнерс“ ЕООД се твърди че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на първоинстанционния съд че общите условия не могат да се
противопоставят на ответника, защото не са подписани от него. Твърди че в чл.16.1 от
Общите условия е предвидено като приложимо право в отношенията между страните
българското законодателство, а компетентен съд – съдът в гр.Добрич. Сочи че общите
условия се прилагат в отношенията между страните, същите са публикувани и на немски
език на интернет страницата на дружеството и съдържат подробно описание на начина на
сключване на конкретен договор. Твърди че с извършване на действия по заплащане на
договорения аванс по банковата сметка на ищцовото дружество се потвърждава приемането
на Общите условия. Твърди че общите условия пораждат действие, когато страната, на
1
която са предложени, ги е приела. Излага че с изразеното желание на ответника да закупи
предложената от ищеца стока той подава обвързващо предложение и потвърждава
приемането на общите условия.
Позовава се също така и специалната компетентност по чл.7 ал.1 б.Б от Регламент №
1215/2012г., съгласно която искът може да бъде предявен в друга държава – членка,
различна от местоживеенето на ответника, по дела, свързани с договор – в съдилищата по
мястото на изпълнение на задължението. Твърди че в настоящият случай мястото на
изпълнение на договорното задължение е мястото, където е извършено фактическото
предаване на стоките – производствената база на дружеството в гр.Балчик.
Моли съда отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Насрещната страна по жалбата М. Г., германски гражданин, в депозиран в срока по
чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената частна
жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.
В частната жалба на М. Г. се твърди че обжалваното от него определение е
постановено в нарушение на закона и процесуалните правила и е необосновано.
Твърди че на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, а процесуалният ред във връзка с реализация на това право е чрез
молба за допълване на определението за прекратяване с искане за произнасяне по разноските
по реда на чл.248 от ГПК. Твърди че неправилно първоинстанционният съд обвързва
направените от него възражения за липса на международна компетентност с релевиране на
искане за присъждане на разноски и представяне на доказателства за тях. Твърди че
разноските са фактурирани и платени по банков път на 19.01.2021г. /не както е посочено в
определението 20.01.2021г./, на която дата е уведомен процесуалният представител на
ответника за постановеното от съда прекратително определение. Твърди че фактурирането
на плащането е още от м.декември 2020г. с указания за плащане в 14 дневен срок. Твърди че
в конкретната хипотеза не само не е налице злоупотреба с искането за разноски, а напротив
същите са платени и то при утежнена фактическа обстановка – немски гражданин в
условията на пандемия.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което
молбата му за присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение
да бъде уважена.
Насрещната страна по жалбата „ВБЕ Контейнерс“ ЕООД, в депозиран в срока по
чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената частна
жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.
2
Частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.275 от ГПК и са
допустима.
По жалбата срещу прекратителното определение:
Производството по търг.дело № 18/20г. по описа на ДОС е образувано по иск на
„ВЕБ Контейнерс“ ЕООД със седалище гр.Балчик срещу М. Г., германски гражданин, от
гр.Нутетал за сумата 33 871.01лв., претендирани като незаплатена продажна цена по договор
за продажба на модулни контейнери, за която е издадена фактура № 274 от 18.12.2017г.
С отговора на исковата молба от ответника М. Г. е направено възражение за липса на
международна компетентност на българския съд с твърдения че ответникът е потребител,
спорът е по договор сключен с потребител и следва да намери приложение специалната
компетентност на исковете във връзка с потребителски договори, уредена в чл.чл.17, 18 и 19
на Регламент № 1215/2012г. С обжалваното определение производството по делото е
прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд.
Установено е от представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба и същите обстоятелства не са спорни пред въззивния съд, че ищецът е
търговско дружество, регистрирано в България, а ответникът е физическо лице, гражданин
на Германия, постоянно живущ в гр.Нутетал.
Не е спорно че между страните по делото е сключен договор за продажба на пет броя
модулни контейнери на обща стойност 24 740 евро. Част от сумата в размер на 7 422 евро е
заплатена авансово на 01.09.2017г., а остатъкът от продажната цена в размер на 17 575 евро
е дължим при доставка на стоката. Договорът е сключен дистанционно, след публикуване на
оферта на интернет страница на продавача и след изпращане на потвърждение на поръчката
от 24.08.2017г. от продавача по електронен път. Не е спорно че контейнерите са доставени
на 19.12.2017г. в гр.Нутетал, Германия.
Раздел 4 на Регламент № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела предвижда защитна компетентност в полза на определени потребители.
Защитната компетентност се прилага при точно определени договори и лица и като
изключение от общата компетентност подлежи на стриктно тълкуване. Това са
потребителите, които сключват договор с определена цел и този договор следва да попада в
някоя от хипотезите на букви А, Б или В на чл.17.
В конкретния случай няма твърдения по делото, че ответникът Г. е сключил
процесният договор с цел, свързана с негова търговска или професионална дейност. Поради
което и въззивният съд намира че ответникът физическо лице е потребител, сключил
договора с цел извън негова търговска или професионална дейност.
От ответника няма конкретно позоваване на някоя от трите хипотези на защитени
3
договори. С оглед сключения между страните договор въззивният съд намира че не са
налице договорите по б.А и б.Б на чл.17, а именно не се касае за договор за продажба на
стоки на изплащане чрез вноски или за договор за заем или всякаква друга форма на кредит,
предоставен за продажба на стоки. Буква В на чл.17 визира всякакви договори /с
изключението посочено в чл.17 пар.3/, които са защитени само ако търговецът извършва
търговски или професионални дейности в държавата членка по местоживеенето на
потребителя или с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към
няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези
дейности.
Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на
защитен договор по б.В на чл.17 от Регламент № 1215/2012г.
Този извод съдът прави въз основа на очевидни показатели в представеното по
делото потвърждение на поръчката от 24.08.2017г., изходящо от ищеца и получено от
ответника. Същото е представено от ищеца с исковата молба, непреведено на български
език /л.28 – л.30 от първоинстанционното дело/ и от ответника с отговора на исковата молба
в заверен превод от немски на български език /л.114 – л.117/. На всяка на трите страници на
потвърждението, изготвени на бланка на дружеството – ищец, фигурира отбелязване на
представителство на предприятието в Германия с посочване на лице – В.Б. и мобилен
телефон с код на немски мобилен оператор. В приетите между страните условия за доставка,
уговорени в т.3 на потвърждението изрично е предвидено при пристигане на контейнерите
от страна на дружеството – продавач да бъде изпратено лице, което да бъде на разположение
за монтаж. В допълнение към това съдът отчита, че при справка на публично достъпния
интернет сайт на ищеца www.wbecontainer.com, търговецът използва неутрално име на
домейн от първо ниво /.com/, както и поддържа версия на немски език, освен на български.
При така очертаните от съда очевидни показатели, съдът намира че българският
търговец извършва търговска и професионална дейност и в Германия и е насочил дейността
си и към клиенти от тази страна. Договорът между страните от 24.08.2017г. попада в обхвата
на дейността извършвана и насочвана към Германия, държава членка по местоживеене на
потребителя. Поради което и договорът попада в приложното поле на чл.17 б.В от
Регламент № 1215/2012г.
Въззивният съд намира възражението за наличие на споразумение между страните за
избор съд за неоснователно.
Действително общите условия, публикувани на интернет сайта на дружеството –
ищец сочат, че всички спорове между страните във връзка със сключен договор следва да
бъдат отнесени до компетентният български съд в гр.Добрич.
На първо място в чл.19 на раздел 4 от Регламент № 1215/2012г. е предвиден
механизъм на защита на по-слабата страна, каквато е потребителят с оглед ограничаване на
възможността за избор на съд. Ограничението е в две насоки – времеви – споразумението за
4
избор на съд може да се сключи след възникване на спора /чл.19 т.1/, а преди това само при
определени условия /чл.19 т. 2 и т.3/. Първата хипотеза е на споразумение, което допуска
потребителят да предяви иск в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел, в който
случай на по-слабата страна се предоставя допълнителна международна компетентност.
Съобразно т.3 предварителен избор на съд е мислим само ако към момента на сключване на
споразумението за избор на съд двете страни имат местоживеене или обичайно
местопребиваване в една и съща държава членка, избират нейния съд и това споразумение
не противоречи на правото на тази държава.
Така представените от ищеца общи условия и съдържащата се в тях уговорка за
избор на български съд противоречи на разпоредбите на чл.19 от Регламент № 1215/2012г.
поради което на основание т.4 на чл.25 от Регламента, изрично поставяща условие
сключеното между страните споразумение, с което се страните, независимо от
местоживеенето им, са се договорили че определен съд на държава членка е компетентен за
разрешаване на спорове, които са възникнали, или могат да възникнат между тях, да не
противоречи на членове 15, 19 или 23. При противоречие с тях същите нямат правно
действие. В настоящия случай уговорката в общите условия досежно компетентността на
съда в гр.Добрич противоречи на чл.19 от Регламент № 1215/12г., сключено е преди
възникване на спора, и не са налице възможностите по т.2 и 3 за предварителен избор на
съд.
Поради което и въззивният съд намира, че ищецът не може да се позове на уговорена
между страните със споразумение международна компетентност. Предвид на нормата на
чл.25 т.4 изключваща действието на споразумението, въззивният съд намира за ненужно да
обсъжда налице ли е изобщо действително споразумение между страните в настоящия
случай с оглед включването на уговорката за споразумение в общи условия на договора на
продавача на интернет страницата му и тяхното приемане от купувача, възражения в
каквато връзка са направени по делото. Защото дори и да се приеме че има постигнато
съгласие по текста на общите условия и същите са приети от купувача същите са
неприложими, доколкото в случая са прилагат специалните изисквания към споразумението
в чл.19 от регламента.
И направеното в отношение на евентуалност възражение в частната жалба за
международна компетентност на българския съд на основание чл.7 т.1 б.Б от Регламента,
въззивният съд намира за неоснователно. Чл.7 т.1 от Регламент № 1215/2012 определя
предявяването на иск срещу лице, които има местоживеене в една държава членка в друга
държава членка по дела, свързани с договор в съдилищата по мястото на изпълнение на
задължението. Прието е че ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното
задължение в случая на продажба на стоки е мястото в държава членка, където съгласно
договора са доставени или е трябвало да бъдат доставени. Видно от представеното по делото
потвърждение на поръчка в чл.3 от него страните са постигнали съгласие за място на
доставка адрес в Германия. В настоящия случай мястото на изпълнение следва от волята на
5
страните, поради което и не следва да бъдат обсъждани други критерии за определянето му.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че българският съд не е
международно компетентен да се произнесе по предявения иск. Предвид на това и
обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба по претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника:
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване
на производството по делото. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от
ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по
чл.131 от ГПК, респ. чл.367 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
производството. /в този смисъл определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.дело № 255//11г.,
четвърто г.о./.
В разпоредбите на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК законодателят е уредил правото на
разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради
неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски
за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Правната норма на чл.78 ал.4
от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да
установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва
да бъде предявено пред съда. Доколкото в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок
за предявяване на искането за присъждане на разноски /нито чл.78 ал.4 от ГПК, нито чл.81
от ГПК или други правни норми/, приложение следва да намери общото правило, съгласно
което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на
устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат
представени и доказателствата за извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи
подобно искане в отговора на исковата молба.
В настоящата хипотеза на прекратяване на производството в закрито заседание след
извършена размяна на книжа ответникът не разполага с възможност да изрази становище по
искането и да заяви претенция за присъждане на направените разноски, нито разполага с
възможност да представи доказателства за извършването им. За приключване на
производството по делото ответникът узнава с получаването на препис от определението за
прекратяване. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл.78 ал.4 от ГПК и да
представи съответните доказателства с молба, подадена по реда и в срока по чл.248 от ГПК.
В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в множество определения.
Въззивният съд намира молбата на ответника Г. за присъждане на сторените от него
разноски за недоказа.
6
Всички извършени процесуални действия пред първата инстанция са извършени от
името на ответника Г. чрез упълномощения от него адвокат Р.Р.. Представено е по делото
писмено пълномощно от 13.11.2020г. овластяващо адвокат Р. да представлява ответника по
тър.дело № 18/20г. и за всички инстанции. Представени са доказателства – фактура № 238 от
15.12.2020г., издадена от адвокатско дружество „бнт Нойперт Иванова и колеги“ на
ответника Г. за сумата 2 000 евро в левова равностойност 3 911.66лв. за адвокатски хонорар.
Представена е справка за движението по посочената във фактурата банкова сметка на
адвокатското дружество установяваща постъпила по сметка на дружеството сума в размер
на 2 000 евро с посочване на фактура № 238 като основание за плащане. Видно е от
справката че сметката е заверена със сумата на 20.01.2021г., а сумата е наредена с вальор от
19.01.2021г.
Пълномощникът на ответникът е редовно уведомен за постановеното прекратително
определение на 19.01.2021г.
Действително в представеното по делото пълномощно страната е упълномощила
адвокатско дружество „бнт Нойперт Иванова и колеги“, изрично управителя на
адвокатското дружество и още двама адвокати сред които и адв.Р.. Всички подадени до съда
от адв.Р. молби са на бланка на същото адвокатско дружество и същата се посочва като
асоцииран адвокат към адвокатското дружество. Няма спор че адв.Р. не е съдружник в
адвокатското дружество, а същото обстоятелство се установява и при служебна проверка
чрез общодостъпна справка в Регистър Булстат по посочения в документите Булстат на
адвокатското дружество.
При така установеното, въззивният съд намира, че липсват доказателства за
уговорено и изплатено възнаграждение в полза на извършилия всички процесуални
действия упълномощен адвокат Р.Р.. Плащането е извършено в полза на адвокатско
дружество, надлежно упълномощено от ответника, но неизвършвало действия по
процесуално представителство пред съда.
Предвид на което и поради съвпадане на крайния извод с този на първата инстанция,
макар и по различни мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260173 от 03.12.2020г. на Добрички ОС, търговско
отделение, по търг.дело № 18/20г. за прекратяване на производството по делото поради
липса на международна компетентност на българския съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260093 от 22.02.2021г. по търг.дело № 18/20г. на
Добрички ОС, търговско отделение, с което молбата на М. Г. по чл.248 от ГПК за изменение
7
на определението за прекратяване с присъждане на направените по делото разноски е
оставена без уважение.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 от ГПК
при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК от жалбоподателите с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8