№ 23625
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20231110134984 по описа за 2023 година
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 31.07.2024
г. и молба от 11.12.2024 г., подадена от Ж. П. К. – Б., С. В. Б. – Х. и И. В. Б., чрез адв.
Д., срещу А. С. Б. и Р. Г. И., с която са предявени конститутивни искове по чл. 30 ЗН и
чл. 37 ЗН.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че са
законни наследници на В. И.ов Б., починал на 13.11.2022 г. Излагат доводи, че на
25.10.2018 г. наследодателят им се е разпоредил безвъзмездно в полза на А. С. Б., като
й дарил следния свой недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
*************. Сочат, че към момента на смъртта си наследодателят не разполагал с
друго имущество, което било установено с оглед приетото по опис наследство от
страна на ищците. Твърдят, че с извършеното дарствено разпореждане наследодателят
е накърнил правото им на запазена част от наследственото имущество, както следва: за
Ж. П. К. – Б. (съпруга) – 5/24 ид. части; за И. В. Б. (син) - 5/24 ид. части; за С. В. Б. –
Х. (дъщеря) – 5/24 ид. части. Излагат доводи, че към настоящия момент процесното
жилище било прехвърлено чрез договор за покупко-продажба в полза на Р. Г. И., като
разпоредителното действие било извършено в рамките на едногодишния срок, считано
от датата на смъртта на дарителя. В тази връзка, считат че са налице основания за
отмяна на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 42, том 232 от 05.12.2022 г. Считат, че след
отмяната на извършената сделка, ще възникне съсобственост по отношение на
процесното жилище, прехвърлено в полза на ответницата А. С. Б..
С оглед изложеното молят съда да намали извършеното в полза на ответницита
А. С. Б. дарствено разпореждане, по силата на което на 25.10.2018 г. В. И.ов Б. е
прехвърлил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
*************, както и да възстанови правото им на запазена част спрямо
наследственото имущество на починалия В. И.ов Б., а именно - апартамент № 18,
находящ се в гр. *************, при квоти, както следва: за Ж. П. К. – Б. (съпруга) –
5/24 ид. части; за И. В. Б. (син) - 5/24 ид. части; за С. В. Б. – Х. (дъщеря) – 5/24 ид.
части. Молят съда да отмени извършеното отчуждение на подарения недвижим имот
от страна на ответницата А. С. Б. в полза на Р. Г. И., въз основа на сключен помежду
им договор за покупко-продажба на процесния имот, в рамките на едногодишния срок
от открИ.е на наследството на В. И.ов Б.. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Ч., са подали отговор на
исковата молба, с който вземат становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Излагат доводи относно възможността на ответницата Р. Г. И. да
допълни в пари запазената част на наследниците на В. И.ов Б.. Навеждат съображения
относно необходимостта от разглеждане на предявените искове в самостоятелни
производства, поради което молят съда да постанови разделянето им, както и да
отхвърли иска по чл. 30 ЗН като неоснователен и недоказан.
По допустимостта на предявения конститутивен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН:
Искът по чл. 37 ЗН е самостоятелен, конститутивен по правната си същност
иск, като субективното преобразуващо право на наследника със запазена част от
наследството да иска отмяна на отчужденията на завещаните или подарени недвижими
имоти се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване
на накърнената му запазена част от наследството чрез намаляване на завета или
дарението. Така предявените искове, макар и в една искова молба не следва да се
разглеждат като обективно съединени искове по почин на ищеца в едно производство,
каквато възможност е предвидена в чл. 210 ГПК, когато исковете са подсъдни на един
и същи съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
Разпоредбата на чл. 210 ГПК визира връзка между исковете в техния предмет и
възможност за подсъдност поради връзка между делата, заобикаляща правилата за
подсъдността, но само когато всеки един от тези искове е допустим. Връзката между
исковете по чл. 30, ал. 1 и чл. 37 ЗН е различна от посочената в чл. 210 ГПК, защото
уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не предопределя изхода на делото по иска по
чл. 37 ЗН, а е предпоставка за неговата допустимост. Уважаването на иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 37 ЗН, поради което
производството по него следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като в
тази насока се съобразят и разясненията, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. №
1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които връзката между делата, която има предвид
посочената разпоредба, касае не само основателността, но и допустимостта на иска по
обусловеното дело. – в този смисъл: Определение № 60092/30.06.2021 г. по ч. гр. д. №
1507/2021 г. на ВКС, I ГО.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 37 ЗН следва да бъде отделен за
разглеждане в друго производство, след което да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по иска за
намаляване на дарственото разпореждане, извършено от В. И.ов Б. в полза на А. С. Б.,
и възстановяване на запазената част на ищците, в качеството им на законни
наследници на В. И.ов Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно, че
са сред кръга от наследници на В. И.ов Б. с право на запазена част, че наследодателят
им се е разпоредили безвъзмездно със свое имущество чрез дарение в полза на
ответницата А. Б., с което е накърнил запазената им част от наследственото
имущество, както и приемането на наследството на В. И.ов Б. по опис, доколкото
твърдят, че А. Б. не е законен наследник на починалия.
В тежест на ответниците е да докажат, че наследствената маса не се изчерпва с
извършеното от наследодателя дарение на процесния недвижим имот, а именно – че
към момента на смъртта си, наследодателят на ищците е притежавал и други
имущества.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания
2
за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По доказателствата:
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото. Без уважение следва да бъде оставено
искането на ищците за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото, тъй
като същата не е необходима за правилното решаване на правния спор.
Следва да бъде уважено искането на ответниците по чл. 186 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА отделянето на предявения от Ж. П. К. – Б., С. В. Б. – Х. и И.
В. Б. срещу А. С. Б. и Р. Г. И. иск с правно основание чл. 37 ЗН за отмяна на
сключения между ответниците на 05.12.2022 г. договор за покупко-продажба на
недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр. *************, в рамките на
едногодишния срок от открИ.е на наследството на В. И.ов Б..
ПОСТАНОВЯВА производството по гр. д. № 34984/2023 г. да продължи по
предявения от Ж. П. К. – Б., С. В. Б. – Х. и И. В. Б. срещу А. С. Б. и Р. Г. И. иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Второ ГО на СРС с изпращане на
препис от определението и отделения иск по чл. 37, ал. 1 ЗН за образуването му в
отделно производство по описа на същия състав.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да заявят изрично дали предявяват/поддържат иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН срещу ответницата Р. Г. И., евентуално да обосноват правния си интерес от
търсената защита срещу посочения ответник. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок исковата молба в частта по предявения от ищците иск по чл. 30, ал. 1
ЗН срещу Р. Г. И. ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.06.2025 г. от 10.15 ч/.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответниците.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане на съдебно-
техническа експертиза по делото.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответниците исканите съдебни удостоверения, след
представяне на проекти на съдебни удостоверения и доказателства за заплатена
държавна такса.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
3
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: ________________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4