№ 5890
гр. София, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110163849 по описа за 2021 година
Съдът намира, че е сезиран с искове предявени от Л. Н. Л. срещу М. Н. П..
Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за правна помощ и
съдействие № 0536398 и договор за правна защита и съдействие № 0536399, с всеки от които
е уговорено възнаграждение в размер на по 1000 лв. Срокът за плащане по договор №
0536398 бил до 15.03.2017 г., а срокът по договор № 0536399 бил до 30.03.2017 г. Налице
било пълно изпълнение от страна ищеца и по двата договора. Ответникът не бил заплатил
изцяло дължимите възнаграждение. С уточнителна молба с вх. № от 05.01.2022 г.
конкретизира претенциите. Претендира по договор № 0536398 сумата от 700 лв. –
незаплатен остатък от дължимото възнаграждение и сумата от 249 лв. – обезщетение за
забава върху главницата от 700 лв. за периода 30.03.2017 г. – 01.10.2020 г., а по договор №
0536399 сумата от 1000 лв. – незаплатено парично възнаграждение и сумата от 356 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 1000 лв. за периода 30.03.2017 г. – 01.10.2020 г.
Тъй като ответникът не е изплатил задължението си, то ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 47599/2020 г. по описа
на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, е предявен
настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Иска се да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените
суми. Претендира законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението
– 01.10.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника. Във възражение по чл. 414 ГПК оспорва да е извършено процесуално
представителство.
1
С молба с вх. № от 16.05.2022 г. ответникът е представил преводно нареждане от
16.05.2022 г., с което е платена на ищеца сумата от 2542 лева
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правна квалификация - чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с
чл.286 ЗЗД във вр. с чл.36, ал.1 от ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
С определение от 17.05.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че с плащане от 16.05.2022 г. са погасени по производството суми в общ размер на 2542 лв.,
както и че сумата е постъпила по сметката на ищеца. Ищецът не оспорва постъпилото
плащане.
С молбата с вх. № от 16.05.2022 г. ответникът твърди, че представя доказателства за
заплащане на двете главници и лихвите за забава върху тях. Не се оспорват претенциите
нито по основание, нито по размер. Така извършеното плащане представлява признание за
дължимостта на сумата и нейния размер към датата на плащането. Доколкото в платежното
нареждане е посочено като основание за плащане общото „дължими исково суми и
разноски“, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, за да се установи какви суми
са погасени с плащането и дали са погасени всички претендирани от ищеца суми.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в
2
реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По разноските по делото вкл. и в заповедното производство съдът ще се произнесе с
крайния акт по съществото на делото.
Задължението за главница по договор № 0536398 в размер на 700 лв., доколкото
срокът за плащане на тази сума е 15.03.2017 г., т. е. вземането е изискуемо от 16.03.2017 г., е
по-старо от задължението по договор № 0536399, което е станало изискуемо на 31.03.2017 г.
Следователно първо следва да се погаси по-старото задължение /по договор № 0536398/ по
реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото ответникът не оспорва претенциите по основание, размер и период, то
следва първо да се погасят лихвата за забава в размер на 249 лв. върху главницата от 700 лв.,
законната лихва за забава за периода от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.10.2020 г. до датата на плащането 16.05.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК
с електронен калкулатор върху главницата от 700 лв. е в размер на 115.31 лв. и остатъкът от
главницата по по-старото задължение /по договор № 0536398/ в размер на 700 лв. или общо
сумата от 1064.31 лв. /249+115.31+700/.
С остатъка от платената сума 1477.69 лв. /2542-1064.31/следва да се погаси лихвата за
забава в размер на 356 лв. върху главницата от 1000 лв. /по договор № 0536399/ и законната
лихва за забава върху тази главница за периода от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 01.10.2020 г. до датата на плащането 16.05.2022 г., която определена по реда на
чл. 162 ГПК с електронен калкулатор върху главницата от 1000 лв. е в размер на 164.74 лв .
или общо сумата от 520.74 лв. /356+164.74/.
С остатъка от 956.95 лв. /1477.69 лв. – 520.74 лв./ е погасено частично задължението
за главница по договор № 0536399 с краен падеж 30.03.2017 г. в размер на 1000 лв.
Останал е дължим и непогасен по производството единствено остатък от главница по
договор № 0536399 от 06.03.2017 г. в размер на 43.05 лв. Върху тази непогасена с
частичното плащане сума се дължи и законна лихва от датата следваща датата на
частичното плащане /16.05.2022 г./, а именно от 17.05.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Всички останали претенции по производството, вкл. претенцията за законна лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението до датата на плащането - 16.05.2022
г. следва да се отхвърлят, като погасени с плащане в хода на производството, което съдът
съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
3
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза част от сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод,
че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил
дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е
след образуване на делото, поради което не освобождава ответника от задължението за
заплащане на разноски по делото. Освен това в срока за отговор предявеният иск не е
признат от ответника. На ищеца следва да се присъдят разноски. Представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата на разноски по исковото и заповедното производство в
общ размер на 508.10 лв. Претендираните адвокатски възнаграждения по двете
производства са в размери под минималните по Наредба. Оттук и в тежест на ответника ще
се възложат направените разноски от ищеца по двете производства в общ размер на 508.10
лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, че М. Н. П., ЕГН **********, с адрес с.
Кътина, ул. Синия вир № 2, дължи на Л. Н. Л., ЕГН **********, с адрес с. Мрамор, ул.
Любен Каравелов № 13, на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл.286 ЗЗД
във вр. с чл.36, ал.1 от ЗА, сумата от 43.05 лв. – незаплатен остатък от главница по договор
за правна защита и съдействие № 0536399 от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от
17.05.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 47599/2020 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ останалите положителни
установителни претенции – изцяло иска за сумата от 700 лв., представляваща незаплатен
остатък от главница по договор за правна защита и съдействие № 0536398 от 06.03.2017 г.,
ведно със законната лихва от 01.10.2020 г. до 16.05.2022 г., иска за разликата над уважения
размер от 43.05 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. - главница по договор за
правна защита и съдействие № 0536399 от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от
01.10.2020 г. до 16.05.2022 г., както и изцяло претенциите по чл.422 ГПК във вр. чл. 415
ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 249 лв. – обезщетение за забава върху главницата от
700 лв. за периода 30.03.2017 г. – 01.10.2020 г. и за сумата от 356 лв. - обезщетение за забава
върху главницата от 1000 лв. за периода 30.03.2017 г. – 01.10.2020 г., поради извършеното
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес с. Кътина, ул. Синия вир № 2, да
заплати на Л. Н. Л., ЕГН **********, с адрес с. Мрамор, ул. Любен Каравелов № 13, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 508.10 лв. – разноски по настоящото производство и
4
по ч. гр. д. № 47599/2020 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5