Определение по дело №172/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 300
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700500172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. Перник, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500172 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260825/11.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 27.01.2023г., постановени по гр.д. № 7906/2019 г. по описа на
Районен съд гр. П., съдът е поставил в дял на основание чл. 353 ГПК на К. Д.
Е. следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект с идентификатор
***, по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК,
с адрес на имота гр.***, в сграда с идентификатор ***, на 2 етажа, със ЗП 94
кв.м., която сграда представлява , съгласно Удостоверение но параграф 16 от
ПР на ЗУТ, масивна жилищна сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м.,
изградена в източната част на съсобствен /наследствен/ УПИ ***, кв.1, по
плана на гр.***, при граници: съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: ПИ ***, над обекта: няма, ведно със прилежащите части:
съответните ид.части от общите части на сградата и У идеална част от
прилежащия терен, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П.
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземлен имот: гр.***, площ: 822 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 8934, квартал: 1, парцел: 21, съседи ***, ***, ***, ***, ***; 2. Сграда с
идентификатор ***.1, със ЗП 53 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда, построена в ПИ ***, адрес на поземлен имот : гр.***;
3. Сграда с идентификатор ***.2, със ЗП 35 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ ***, адрес на
поземлен имот : гр.П., ул .Димитър Благоев № 36 и 4. Сграда с
1
идентификатор ***.4, със ЗП 10 кв.м., брой етажи:1, предназначение:
селскостопанска сграда, построена в ПИ *** с адрес на поземлен имот :
гр.***.
С решението, съдът е поставил в общ дял на основание чл. 353 ГПК на
Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. следния недвижим имот: самостоятелен обект с
идентификатор ***.1, по КККР . одобрени със Заповед № РД 18-
91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.***, в сграда с
идентификатор *** , на 2 етажа , със ЗП 94 кв.м., която сграда представлява,
съгласно Удостоверение но параграф 16 от ПР на ЗУТ, масивна жилищна
сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м., изградена в източната част на
съсобствен /наследствен/ УПИ XXI-8934. кв. 1 . по плана на гр.П., кв.Църква .
ул. Димитър Благоев № 36, при граници: съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: няма, под обекта: ПИ***, над обекта: ***, ведно със
прилежащите части: съответните ид.части от общите части на сградата и ½
идеална част от прилежащия терен, представляващ ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр.П. , одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземлен имот: гр.***,
площ: 822 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 8934, квартал: 1, парцел: 21, съседи ***.***.
***. ***. ***. С решението съделителите са осъдени да заплатят суми за
уравняване на дяловете, както и са възложени в тежест на страните разноски
съгласно разпоредбата на чл.7 ГПК и да заплатят по сметка на Районен съд –
П. суми, представляващи държавна такса.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК К. Д. Е. е обжалвал решението, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно
съдът е извършил делбата,като е поставил в дял първи етаж от делбения имот
сграда с идетефикатор *** на 2 етажа, на К. Е. втория етаж от сградата, а
втори етаж съдът е поставил в общ дял на ответниците. Възразява, че РС
неправилно е приел, че сградата е поделяема на самостоятелни жилищни
обекти. Поставените в дял първи и втори етаж от сграда с идентификатор ***
не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия правен
режим - чл. 40 ЗУТ. Неправилно съдът, вместо да извърши делбата по реда на
чл.348 е приел, че сградата е поделяема на самостоятелни жилищни обекти.
По подробно изложени доводи твърди, че новообособените жилища не
отговарят на строителните правила и норми, съгласно законовите разпоредби.
В допълнение сочи, че единствения възможен способ за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите е изнасянето на имота на публична
продан /съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК/. Намира, че в случай, че са
налице основанията за делба по реда, възприет от първата инстанция, то
следва да бъде назначена съдебно – техническа експертиза, с която след
изготвянето и представянето на инвестиционен проект по реда на чл.203 от
ЗУТ да отговори на въпросите: 1/ отговарят ли на строителните правила и
2
норми, съобразно действащия правен режим /чл. 40 ЗУТ/, поставените в дял
на страните първи и втори етаж от двуетажна жилищна сграда и 2/ ако могат
да бъдат обособени самостоятелни жилищни обекти, то следва ли да бъдат
извършвани преустройства на първи и втори етаж и в какво се изразяват
същите. Моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго, с което да се изнесе на публична продан процесния делбен имот ПИ с
идентификатор 55871.51 1.8934 и построените в същия имот Сграда с
идентификатор ***, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., и стопански сгради с
идентификатори ***.1,***.2, ***.4.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. С. С., Е. Р. С. и
Е. Р. В. чрез адв. И. В., в който по подробни съображения се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че нито едно от
посочените в нея твърдения не отговаря на събраните по делото
доказателства, а дори им противоречи. Според експертизата на в.л. Войнов,
една от задачите на който е да определи поделяемостта на имотите,
констатира, че жилищната сграда с ид. *** по КККР на гр. П. са ситуирани
два самостоятелни жилищни обекта. В тази връзка се позовава и на ТР №
96/16.11.1971г. на ОСГК и с оглед констатацията на вещото лице Ненков, че
първият етаж на сградата е построен през 1958г., а вторият през 1960г., т.е
при делбата на тази сграда са приложими посочените критерии за
поделяемост на сградата. Също така съгласно съдебната практика /решение №
211/11.05.2012г. по гр. д. № 991/2011г. на ВКС и много други/, ако с приетата
техническа експертиза е установено, че фактическото съществуване на
самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвянето на
инвестиционен проект. Такъв е необходим когато обособяването на отделните
обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство. Намира
решението на първата инстанция за правилно и постановено в синхрон със
съдебната практика. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от Н. С. С.,
Е. Р. С. и Е. Р. В. чрез адв. И. В., които оспорват първоинстанционното
решение, само в частта, с която в дял на К. Д. Е. е възложена стопанска
сграда. Твърдят, че в тази му част решението е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Молят решението на първата инстанция да
бъде отменено, като бъде постановено друго, с което към възложеният им
общ дял да бъде прибавена и сградата - гараж с идентификатор ***.1 по
КККР на гр. П.. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба на К. Д. Е. е направено доказателствено за допускане
3
на съдебно-техническа експертиза със задача, след изготвянето и
представянето на инвестиционен проект по реда на чл.203 от ЗУТ да отговори
на въпросите: 1/ отговарят ли на строителните правила и норми, съобразно
действащия правен режим /чл. 40 ЗУТ/, поставените в дял на страните първи
и втори етаж от двуетажна жилищна сграда и 2/ ако могат да бъдат обособени
самостоятелни жилищни обекти, то следва ли да бъдат извършвани
преустройства на първи и втори етаж и в какво се изразяват същите.
Настоящият състав счита искането за неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение. Наведените в жалбата на К. Д. Е. доводи, във
връзка с което се прави искане за допускане на СТЕ, не касаят
доказателствена непълнота относно доказателства, които се събират
служебно от съда /експертиза/, тъй като от прегледа на първоинстанционното
дело, въззивният съд не установява такава непълнота. В първата инстанция са
допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи със задачи вкл. и
да определи поделяемостта на имотите, в т.ч. и относно жилищната сграда с
ид. *** по КККР на гр. П.. Преценката дали фактическите констатации и
правни изводи на РС съответстват на съдебно-техническите експертизи и
другите доказателства е извън обхвата на дейността на въззивния съд в
предварителната проверка в процедурата по реда на чл. 267 ГПК, а тази
преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. С оглед на
това, както и поради липсата на твърдения във въззивните жалби за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения в хода на
производството в дейността по събиране на доказателства, настоящият състав
счита, че доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение по
аргумент от чл.266, ал.3 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите страните не представят и
не сочат необходимост от събирането на други нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя
4
К. Д. Е. за допускане на съдебно-техническа експертиза със задача, след
изготвянето и представянето на инвестиционен проект по реда на чл.203 от
ЗУТ да отговори на въпросите: 1/ отговарят ли на строителните правила и
норми, съобразно действащия правен режим /чл. 40 ЗУТ/, поставените в дял
на страните първи и втори етаж от двуетажна жилищна сграда и 2/ ако могат
да бъдат обособени самостоятелни жилищни обекти, то следва ли да бъдат
извършвани преустройства на първи и втори етаж и в какво се изразяват
същите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.04.2023 г.
от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя К. Д. Е. – и препис от отговора
на възизваемите Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5