№ 2
гр. , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
Секретар:Т.А.В
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20202310200276 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на И. С. К. от гр. Елхово против Наказателно
постановление № №********** от 14.08.2020г. на Директора на РДГ –
Сливен, с което за нарушение по чл. 257, ал.1, т.2, вр. с § 37, ал.1 от ПЗР на
ЗГ, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на
горските територии, вр. т.VII от от Заповед № 814 от 17.11.2015 година на
изпълнителния директор на ИАГ, на основание чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
В жалбата се излагат подробни доводи за процесуална и
материална незаконосъобраност на наказателното постановление, като се
желае неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от
жалбоподателят и процесуалният му представител – адвокат. Направено е
искане за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител –
юрисконсулт, оспорва жалба, счита същата за неоснователна, а наказателното
постановление за правилно и законосъобразно и желае потвърждаването му.
В случай на отхвърляне на жалбата процесуалният представител на
въззиваемата страна претендира присъждане на разноски по делото за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
РП-Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
1
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е налице спор, че жалбоподателят И. С. К. има
качеството на лице по чл.108, ал.1 от Закона за горите – лице, упражняващо
лесовъдска практика. В качеството си на такъв К издал Позволително за сеч
№ 0520113 от 06.09.2019 година на П.И. в качеството му на представител на
„Редут“ ООД за извършване на и сеч в отдел 78, подотдел к1, имот № 42.002,
находящ се в землището на с. Коневец, община Тунджа, площно сечище от
7.000 хектара. В позволителното за сеч е посочено, че дърветата са маркирани
от И К с КГМ № Б3418, № Б3419 и № Б 3420, с оранжева боя, с дата на карнет
опис от 02.09.2019г. В издаденото позволително за сеч е посочен срока за
провеждане на сечта – от 09.09.2019г. до 31.12.2019г. От приложените по
делото разпечатки от информационната система на ИАГ се установява, че
позволителното за сеч и съпътстващите го документи – сортиментна
ведомост, карнет – опис и технологичен план са били регистрирани в
информационната система на ИАГ от лицето, издало позволителното за сеч
на датата на издаването му – 06.09.2019г., като са били сканирани и
прикачени в системата.
На 11.02.2020г. жалбоподателят И К издал Позволително за сеч №
0538875 на П.И. в качеството му на представител на „Редут“ ООД за извърши
сеч в същия имот, за който било издадено и позволителното за сеч от
06.09.2019г. - отдел 78, подотдел к1, имот № 42.002, находящ се в землището
на с. Коневец, община Тунджа, но за площно сечище от 1.000 хектара. В
позволителното за сеч е посочено, че дърветата са маркирани от И К с КГМ
№ Б3418, № Б3419 и № Б 3420, с оранжева боя, с дата на карнет опис от
02.09.2019г. В издаденото позволително за сеч е посочен срока за провеждане
на сечта – от 14.01.2020г. до 30.12.2020г. От приложените по делото
разпечатки от информационната система на ИАГ се установява, че
позволителното за сеч № 053875 от 11.01.2020г. е било регистрирано в
информационната система на ИАГ от лицето, издало позволителното за сеч,
като в информационната система на ИАГ не са били регистрирани –
сканирани или снимани карнет – опис и технологичен план.
На 05.08.2020г. свидетелят Н.Н. на длъжност „главен специалист“ в
РДГ – Сливен, извършил проверка в електронната система на ИАГ, раздел
„Документи“, при която установил, че към издаденото от И К на 11.01.2020г.
позволително за сеч № 0538875 в отдел 78, подотдел к1, имот № 42.002,
находящ се в землището на с. Коневец, община Тунджа, не са прикачени
карнет – опис, технологичен план и сортиментна ведомост, като св. Н издал
предписание за обезсилване на позволителното за сеч. За констатираното св.
2
Н съставил Констативен протокол от 05.08.2020г.
На 08.08.2020г. в гр. Елхово свидетелят Н.С. на длъжност „горски
инспектор“ в РДГ – Сливен, в присъствието на свидетелите П.Ч. и К.К.
/свидетели по съставяне на АУАН/, съставил против И. С. К. в негово
присъствие АУАН, за това, че в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика , издал позволително за сеч № 0538875 от 11.01.2020г. в
нарушение на изискванията, като при издаването му не е регистрирал в
информационната система на ИАГ сканирани или снимани карнет – опис и
технологичен план. Като дата на извършване на нарушението
актосъставителят е приел 11.01.2020г. и вписал същата в АУАН. Посочил, че
нарушението е извършено в гр. Елхово и е установено на 05.08.2020г.
Словесното описание на нарушението актосъставителят
квалифицирал цифрово като такова по чл. 257, ал.1, т.2, във вр. § 37, ал.1 от
ПЗР на ЗГ, във вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрол и
опазване на горските територии, във вр. с т.VII от Заповед № 814 от
17.11.2015 година на изпълнителния директор на ИАГ.
Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че не е извършил
нарушението, в което е обвинен. Подписал АУАН и получил препис от
същия.
На 14.08.2020г. директорът на РДГ – Сливен Г.Д. въз основа на
съставения АУАН издал против И. С. К. Наказателно постановление №
********** от 14.08.2020г. с което за нарушение по чл. 257, ал.1, т.2, вр. с §
37, ал.1 от ПЗР на ЗГ, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 година за
контрол и опазване на горските територии, вр. т.VII от Заповед № 814 от
17.11.2015 година, извършено от К на 11.01.2020г. в гр. Елхово и установено
на 05.08.2020г., на основание чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложил
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, за това, че в
качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, издал
позволително за сеч №0538875 от 11.01.2020г. в нарушение на изискванията,
като при издаването му не регистрирал в информационната система на ИАГ
сканирани или снимани карнет – опис и технологичен план.
Наказателното постановление е връчено на И К на 18.08.2020г.,
видно от приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата против това наказателно постановление е депозирана пред
АНО на 24.08.2020г.
На 17.11.2015 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
по горите издал Заповед № 814, с която отменил Заповед № 154/06.03.2015 г.,
утвърдил образци на документи в т.ч. и карнет-опис за извършено маркиране
по чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 за сечите в горите, сортиментна ведомост по
3
чл. 50, ал. 14 от НСГ, технологичен план по чл. 53, ал. 6 от НСГ и др. В т. VII
от заповедта разпоредил при издаването на позволително за сеч карнет-описа,
сортиментната ведомост и технологичния план да се регистрират в
информационната система на ИАГ, сканирани или снимани във формат
JPG/PNG от лицето по чл. 108, ал. 1 от ЗГ (лицето издало позволителното за
сеч), като установил, че с регистрирането им те стават неразделна част от
позволителното за сеч, а технологичният план се номерира по реда на
регистрирането в информационната система.
Със Заповед № 362 от 18.04.2018г. Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция по горите изменил Заповед № 814 от 17.11.2015
година, като е разпоредил при издаване на позволително за сеч след протокол
за освидетелстване на сечище, регистрираните карнет – опис, сортиментна
ведомост и технологичен план при предишното позволително за сеч
автоматично да се прикачват към новото, с което стават неразделна част от
него. При наличието на промяна в тях, лицето по чл.108, ал.1 от ЗГ
регистрира новите одобрени документи в информационната система.
Двете заповеди, съгласно разпореденото в тях, са били обнародвани
в Държавен вестник и поставени на интернет страницата на ИАГ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството доказателства. Съдът изцяло
кредитира с доверие свидетелските показания на Н.С., П.Ч., К.К. и Н.Н.,
предвид липсата на противоречия относно съставомерните факти, тяхната
систематизираност и взаимно допълване, при липса на индиции за
предубедеността им. Последните потвърждават фактическото извършване на
нарушението от страна на жалбоподателя, времето и мястото на нарушението,
датата на установяването му, както и съпътстващите го обстоятелства. За
достоверни се цениха и писмените доказателствени източници –
Позволително за сеч № 0520113 от 07.09.2019г., Позволително за сеч №
0538875 от 11.01.2020г., разпечатки от електронната информационна система
на ИАГ касателно двете позволителни за сеч, приложените по делото
заповеди на Изпълнителния директор на ИАГ № 814 от 17.11.2015г. и № 362
от 18.04.2018г., АУАН от 08.08.2020г., съставен против жалбоподателя, НП
№ ********** от 14.08.2020г. на Директора на РДГП – Сливен,
оправомощителна заповед № РД 49- 199 от 16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните и др.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по
същество същата се преценя като неоснователна по следните съображения:
4
В административно наказателното производство по издаване на
АУАН и НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
в редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на на чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ – оправомощено от
министъра на земеделието и храните длъжностно лице от регионалните
дирекции по горите, какъвто е директорът на РДГ – Сливен, оправомощен със
Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. АУАН от своя страна също е съставен от
компетентен орган по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ЗГ, по отношение на което
между страните не е налице спор.
При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Актовете са издадени в надлежната форма, при спазване на процесуални
изисквания на чл. 40 и 43 от ЗАНН, съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв.
възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно
формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни
признаци, посочена е цифрово и нарушената законова разпоредба. Даденото
описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т.
4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, в същото са обективирани всички релевантни
факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и открИе на
нарушението.
Съдът не възприема доводите, изложени в жалбата и в хода на
делото по същество за процесуална незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1
от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредбата, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИе на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и за
арушения по нормативни актове, посочени в цитираната разпоредба - две
години. В настоящия случай нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е извършено на 11.01.2020г., установено е на 05.08.2020г., а
АУАН е съставен на 08.08.2020г., поради което съдът приема, че са спазени
преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН.
5
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, изложени в хода на
делото по същество чрез процесуалният му представител във връзка с
нарушения, свързани със съставянето на констативен протокол от
05.08.2020г. от св. Н.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН,
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, в случая на
08.08.2020г. Съставеният на 05.08.2020г. констативен протокол не е част от
административнонаказателното производство и не подлежи на контрол от
съда при обжалване на наказателни постановления по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Наказателното постановление е законосъобразно и от материално –
правна страна.
Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите предвижда
налагане на административно наказание глоба в размер от 300.00 до 5000.00
лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането
му или на одобрените горскостопански планове и програми. Разпоредбата на
чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите представлява бланкетна норма, която
определя като състав на административно нарушение всяко съгласуване,
одобряване или издаване на документ в нарушение на Закона за горите, на
подзаконовите нормантивни актовепо прилагането му и на одобрените
горскостопански планове и програми.
В случая като подзаконов нормативен акт в АУАН и НП
последователно са посочени чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и
опазване на горските територии и т. VII от Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на
ИД на ИАГ, които вменяват конкретни задължения, неизпълнението на които
е скрепено със санкцията по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Несъмнено адресати на бланкетната диспозиция на чл. 257, ал. 1, т. 2
от ЗГ, респ. субекти на административнонаказателната отговорност в случая
са особена категория лица, които по силата на заеманото от тях служебно
положение и/или на основание нормативен акт имат определени контролни
правомощия във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Отново предвид бланкетния характер
на разпоредбата на ЗГ, същата е необходимо да се допълни посредством
описание на съответното противоправно поведение на лицето, конкретното
предписано му задължение и не на последно място посочването на акта, с
който това поведение му е вменено - било то нормативен акт, решение или
предписание, при което следва да се отрази изрично източника на това
задължение. В разглежданият случай както в АУАН така и в НП се съдържа
6
както фактическо описание на обективните елементи на деянието, така и
изрично посочване на властническия акт на компетентен орган и
съдържанието на императивното задължение, съгласно които при при
издаване на позволително за сеч карнет - описа и технологичния план се
регистрират в информационната система на ИАГ, сканиирани или снимани в
посочения в Заповед № 814 от 18.11.2015 година формат от лицето по чл.108,
ал.1 от ЗГ, установено по нормативен ред с властнически акт на компетентен
орган.
При установените в хода на съдебното дирене факти, за настоящия
съдебен състав е безспорно, че жалбоподателят К не е изпълнил т.VII от
Заповед № 814 от 18.11.2015 година. В този контекст съдът не споделя
доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, изложени
в жалбата, предвид на това, че АНО неправилно и незаконосъобразно се е
позовал и е приложил разпоредбите на цитираната заповед. Подобно
разбиране е неправилно, тъй като не държи сметка за това, че задълженията
могат да бъдат вменени на субекта на нарушението не само чрез закон или
подзаконов нормативен акт, но и чрез друг акт, който не притежава правните
параметри на индивидуален или общ административен акт, съответно скрепен
с административна принуда. Казано по друг начин, достатъчно е да е налице
властнически акт, адресиран до съответното длъжностно лице, което
притежава качеството на субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и
който акт задължава този субект в това му качество да извърши определено
правно или фактическо действие. В процесният случай посочената заповед на
ИД на ИАГ, видно от съдържанието й, отговаря на това изискване, като
издаването й е в изпълнение на законово делегирана компетентност /§ 37 от
ПЗР на ЗГ/, като не това как е именуван актът, а правните му характеристики,
са меродавни за съставомерността на деянието под формата на неизпълнение
на разпоредено задължение. Заповедта е публикувана на интернет страницата
на ИАГ и в Държавен вестник и несъмнено жалбоподателят лично е запознат
с нейното съдържание
Съгл. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии , издаващити или попълващи документи по Закона за
горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и
условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и
съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци.
Заповед № 814/17.11.2015 г. на ИАГ е издадена на осн. § 37 от ЗГ и
чл. 56, ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите. В Разд. VІІ от Заповедта е
наредено при издаването на позволителното за сеч, сортиментната ведомост
по т. ІІ.2., одобрения карнет-опис по т. ІІ.1. и одобрения технологичен план по
т. ІІ.4. да се регистрират в информационната система на ИАГ, сканирани или
снимани във формат JPG/PNG от лицето по чл. 108, ал. 1 от ЗГ. С
7
регистрирането им те стават неразделна част от позволителното за сеч. При
промяната им, лицето по чл. 108, ал. 1 ЗГ регистрира новите одобрени
документи в информационната система по гореописания ред. Технологичният
план се номерира по реда нарегистрирането в информационната система.
Лицата по чл. 64 от НСГ съхраняват всички регистрирани и подписани
технологични планове, карнет-описи и сортиментни ведомости в досието на
насаждението.
Съдът не споделя доводите за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление, изложени в жалбата, с която съдът е сезиран и
тези, изложени в хода на делото по същество, в които се твърди, че в
процесния случай се касае за продължаване на срока за извеждане на сечта от
отдел 78, подотдел к1 за имот кадастрален № 42.002, определен с
позволително за сеч № 0520113 от 06.09.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.8 от Наредба №8 от 5 август
2011 година за сечите в горите, по обективни причини сроковете за сеч и
извоз могат да бъдат продължавани от лицата, издали позволителното за сеч.
При всички случаи срокът за сеч и извоз не може да бъде по-дълъг от края на
календарната година, за която е издадено позволителното за сеч. Съгласно
ал.9 на чл.52 от цитираната нареда, продължаването на сроковете за сеч и
извоз до временен склад се разрешава преди изтичането им по писмено
искане на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, като се отразява
в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите и
в отпечатаните екземпляри на позволителното. Сроковете се считат
продължени от момента на отразяване на промяната в интернет
информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
В настоящия случай издаденото от жалбоподателя позволително за
сеч от 06.09.2019г. е с посочен в същото срок за извършване на сечта от
09.09.2019г. до 31.12.2019г. До 31.12.2019г. е и срокът за извоз. В това
позволително за сеч липсват отбелязвания за продължаване на сроковете
както за сеч, така и за извоз, както и липсват доказателства да е налице
отбелязване в информационната система на ИАГ за продължаване на
сроковете за сеч или извоз по позволителното за сеч от 06.09.2019г., съгласно
изискванията на чл.52, ал.9 от Наредба №8 от 2011 г. Позволителното за сеч
№0538875 е издадено на 11.01.2020г., т.е. извън сроковете, предвидени в
разпоредбите на чл.52, ал.8 и ал.9 от Наредба №8 от 2011 година. При тези
фактически констатации според настоящия съдебен състав не бил могло да
бъде изведен извод, че в случая се касае за продължаване на срока за
извеждане на сечта, определен в разрешителното за сеч от 06.09.2019г., а
следва да се приеме, че се касае за ново позволително за сеч, по отношение на
което са приложими изискванията, въведени със Заповед № 814 от 17.11.2015
година на ИД на ИАГ.
8
Безспорно е, че със Заповед № 362 от 19.04.2018 година, с която е
изменена Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на ИД на ИАГ, е предвидено, че при
издаване на позволително за сеч след протокол за освидетелстване на сечище,
регистрираните карнет – опис, сортиментна ведомост и технологичен план
при предишното позволително за сеч автоматично се прикачват кът новото, с
което стават неразделна част от него, а при промяна на същите лицето по
чл.108, ал.1 от ЗГ регистрира новите одобрени документи в информационната
система на ИАГ. В случая обаче, от доказателствата по делото не би могъл да
бъде изведен извод за това, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, че
във връзка с позволителното за сеч от 06.09.2019 година е бил съставен
протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съгласно
изискванията на чл. 62, ал.1 от Наредба №8 от 2011 година. Съгласно
цитираната разпоредба, когато сечището е освидетелствано с отсечена, но
неизвозена до временен склад дървесина, извозването се осъществява след
издаване на ново позволително за сеч. Дори и да се приеме, че в случая е бил
издаден протокол за освидетелства не сечище, каквито доказателства по
делото не са налице, заповед № 362 от 19.04.2018 година предвижда
регистрираните вече документи – карнет – опис, сортиментна ведомост и
технологичен план при предишното позволително за сеч, когато не е налице
промяна в същите, да се прикачват автоматично към новото позволително за
сеч, а не да се регистрират отново в информационната система на ИАГ,с
което да стават неразделна част от него, като прикачването на тези документи
към новото позволително за сеч е задължение на лицето по чл.108, ал.1 от ЗГ,
в случая на жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че И. С. К. в качеството си на лице по чл.
257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е осъществил състава на административно нарушение по
смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на
административнонаказателната му отговорност, установена в същата
разпоредба. Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя при пряк
умисъл на вината - при знание на разпоредбите на ЗГ, Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазване на горските територии и Заповед № 814 от
17.11.2015г. на ИД на ИАГ и при ясно съзнание на това, което върши, че е
незаконна дейност.
Административното наказание, наложено на жалбоподателя е
правилно и законосъобразно определено по вид и размер. При определянето
му АНО се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното
наказание е определено в минималния размер, посочен в закона и отговаря на
тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени
отношения.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за
приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Извършеното от И К нарушение по
9
ЗГ не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В
тази връзка следва да се подчертае, че нормите в ЗГ са създадени, за да
гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения
нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото
нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като
маловажен случай.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт К искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът
намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е
извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм.
наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в
нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и
присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт,
следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от
ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите разноски да бъдат
определени в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от 3АНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №********** от
14.08.2020г. на Директора на РДГ – Сливен, с което И. С. К., ЕГН **********,
от гр. Елхово, ж.к. „Изгрев“ бл.*, вх. В, ет.2, ап.*, на основание чл. 257, ал.1,
т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева за нарушение по чл. 257, ал.1, т.2, вр. с § 37, ал.1 от ПЗР на ЗГ, вр. чл.9а
от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрол и опазване на горските
територии, вр. т.VII от Заповед № 814 от 17.11.2015 година на изпълнителния
директор на ИАГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателят И. С. К., ЕГН **********, от гр. Елхово,
ж.к. „Изгрев“ бл.*, вх. В, ет.2, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция
по горите – гр. Сливен направените по делото разноски за осъществена
защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол чрез Районен съд – Елхово по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11