Присъда по НОХД №1412/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта:	41
Дата:	16 октомври 2025 г. (в сила от 1 ноември 2025 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20251720201412
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Перник, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
СъдебниАнтоанета К. Василева

заседатели:Рени Пл. Ваклинова
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
и прокурора Х. Пл. Р.
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Наказателно дело от
общ характер № 20251720201412 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. А. Е.: роден на *** г., в гр. ***, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***,
понастоящем в Затвора - Бобов дол, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 01 срещу
02.05.2023 г., в гр. Перник, ул. ***, от лек автомобил, марка „***“, с
регистрационен номер ***, отнел чужди движими вещи - 1(един) брой
мобилен апарат, марка „САМСУНГ“модел„ГАЛАКСИ НОТЕ 3“ на стойност
95 лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ
А7“, на стойност 220 лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“,
модел „SM-J530F“, на стойност 100 лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка
„ХIАОМI“, модел „REDMI 9А “, на стойност 170 лева; 1 (един) брой лаптоп,
марка „НР 552 ”, на стойност 400 лева; ведно с 1 (един) брой зарядно за
лаптоп с марка „АСЕR” и „ЛЕНОВО“, на стойност 5 лева; 1 (един) брой
инвертор, марка „БЕЛКИН“, на стойност 35 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
1

часовник, марка „КАСИО“, на стойност 80 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 125 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ ОРИЕНТ“, на стойност 132 лева; 1 (един) брой камера за
записване по време на движение, на стойност 20 лева; 1 (един) брой спортно
яке, пухено, синьо на цвят, размер ХХХL, на стойност 120 лева; 1 (един) брой
таблет с неустановена марка и модел, на стойност 50 лева, от владението на П.
И. Я., ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив - извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК - с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на
Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд -
*** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно
отделение) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение
по ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно
отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г. (включващо осъжданията по НОХД
№ 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа
на Районен съд - Перник, Наказателно отделение) и с одобрено от съда
споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда по НОХД №
1468/ 2018 г., по описа на Районен съд — Перник, Наказателно отделение,
влязло в сила на 23.10.2018 г., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б“, вр. чл.54, вр.чл.58а,
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“ от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален
„СТРОГ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.111, ал.1 от НПК, веществените доказателства по
делото: 3/три/ броя оптични носители - СД дискове, находящи се на
стр.21,22,23 от досъдебното производство, том II, запечатани в бели
непрозрачни пликове с надписи: “Виваком“, „Йеттел“, „А1“, както и 2/два/
броя оптични носители - СД дискове, находящ се на стр.51 и 55 от
досъдебното производство, том II, запечатани в бели непрозрачни пликове, да
2

останат на съхранение по делото за срока на съхранение на делото, след което
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност по реда на чл. 133 от ПАС.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Д. А. Е., с
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР -
Перник сумата в размер на 3096,18 лева/ три хиляди и деветдесет и шест лева
и 0,18 ст./ за направените по делото разноски за изготвяне на одорологична
експертиза, съдебно психолого-психиатрична експертиза, съдебно-почеркова
експертиза и съдебно-оценителна експертиза.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/ или протестиране пред Окръжен
съд - Перник в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 41 от 16.10.2025 г. по НОХД № 1412/2025 г.,
ПРС, НО, ШЕСТИ състав
Районна прокуратура –Перник, е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 254/2023 г. по описа на 01 РУ ОД МВР Перник, пр. преписка рег.№
1477/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Перник, като е повдигнала
обвинение срещу Д. А. Е.: роден на *** г., в гр. ***, българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, *************, понастоящем в *************, с
*** образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 01/02.05.2023
г., в гр. Перник, ул. „Георги С. Раковски“, до бл. 3, от лек автомобил, марка „***“, с
регистрационен номер ***, отнел чужди движими вещи - 1(един) брой мобилен
апарат, марка „САМСУНГ“модел„ГАЛАКСИ НОТЕ 3“ на стойност 95 лева; 1 (един)
брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ А7“, на стойност 220
лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „SM-J530F“, на
стойност 100 лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка „ХIАОМI“, модел „REDMI
9А “, на стойност 170 лева; 1 (един) брой лаптоп, марка „НР 552 ”, на стойност 400
лева; ведно с 1 (един) брой зарядно за лаптоп с марка „АСЕR” и „ЛЕНОВО“, на
стойност 5 лева; 1 (един) брой инвертор, марка „БЕЛКИН“, на стойност 35 лева; 1
(един) брой ръчен дамски часовник, марка „КАСИО“, на стойност 80 лева; 1 (един)
брой ръчен дамски часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 125 лева; 1 (един) брой
ръчен дамски часовник, марка „ ОРИЕНТ“, на стойност 132 лева; 1 (един) брой
камера за записване по време на движение, на стойност 20 лева; 1 (един) брой
спортно яке, пухено, синьо на цвят, размер ХХХL, на стойност 120 лева; 1 (един) брой
таблет с неустановена марка и модел, на стойност 50 лева, от владението на П. И.
Я., ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата представлява опасен рецидив - извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по
ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в
сила на 24.02.2021 г. (включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на
Районен съд - *** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по
описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и
НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение) и с
одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда по
НОХД № 1468/ 2018 г., по описа на Районен съд — Перник, Наказателно отделение,
влязло в сила на 23.10.2018 г., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б“ от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече
по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се
ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия. Намира фактическата
обстановка за изцяло изяснена. Сочи, че доказателствената съвкупност изгражда едно
хармонично цяло със събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал.
Излага, че самостоятелно място в доказателствената съвкупност заемат заключенията
на вещите лица по назначените и изготвени по делото съдебни експертизи. В тази
връзка, позовавайки се на самопризнанието на подсъдимото лице, подкрепящо се от
доказателствения материал по делото предлага на съдебния състав да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление против собствеността по
1

смисъла на чл.196, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 194, ал. 1 вр. Чл.29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от
НК, като при индивидуализацията на наказателната отговорност към подсъдимия като
смекчаваща отговорността обстоятелства намира, че съдът не може да констатира
такива до колкото по делото са налични отегчаващи такива, а именно предходната
съдимост на подсъдимото лице, извън осъжданията които обосновават приложението
на опасния рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1, буква “а“ и „б“ от НК. Поради което,
предлага на съдебния състав да наложи на подсъдимото лице наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 години, което по реда на чл.58а от НК, да редуцира с една
трета, което подсъдимото лице следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС. Не са налице основанията на чл. 53
от НК. По отношение на веществените доказателства предлага на основание чл. 111,
ал.1 същите да останат по делото и да се унищожат след изтичане срока на неговото
съхранение, като предвид изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден на
основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати разноските осъществени в хода на
наказателно процесуалното производство в размер на 3096,18 лева. В тази връзка
предлага на съдебния състав да постанови присъда.
По делото, съдът е конституирал и частен обвинител, а именно
пострадалият П. И. Я., с упълномощен повереник –И., като по същество не възразява
делото да протече по реда на Глава 27, като по отношение на наказанието,
претендира съдът да наложи такова към законовия максимум и след постановяване на
наказанието, съгласно законовите разпоредби да намалите същото с една трета.
Защитникът на подсъдимия- адв. К., моли съда да вземе предвид
самопризнанията, направени в съдебно заседание от подсъдимия и реда, по които
протича производството, а именно по реда на Глава 27 от НПК, и моли при
постановяване на наказанието съдът да вземе предвид това, че подсъдимият е оказвал
съдействие през цялото разследване и да наложи едно справедливо наказание, което да
е в долните граници предвидени в чл. 196, ал. 1 , т.1 НК, като наказанието бъде
редуцирано с една трета. Подсъдимият се присъединява към казаното от своя
защитник.
Подсъдимият в дадената му последна дума посочва, че съжалява за
извършеното. Признава се за виновен и моли за минимално най-леко наказание.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимите и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият Д. А. Е., е роден на *** г., в гр. ***, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, *************, понастоящем в
*************, с *** образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН **********. Д. А. Е. е
бил осъждан общо 33 пъти, като настоящото деяние, същият е извършил преди 31 –
вото си осъждане, като предвид забавата на производството и протичането на ДП
повече от две години, делото е било образувано по внесен обвинителен акт от дата
23.09.2025 г., като подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, с Протоколно определение рег. № 1000/ 07.08.2025 г. по ЧНД № 1145/
2025 г., по описа на РС - Перник, НО, V състав, потвърдено с Протоколно определение
от 13.08.2025г. по ВЧНД № 432/ 2025 г., по описа на ОС - Перник, НО, I въззивен
състав, влязло в сила на 13.08.2025 г.), потвърдена от съда след постановяване на
ефективната присъда по делото. Следва да се посочи, че както правилно прокурорът е
квалифицирал настоящото деяние на Д. А. Е., то същото е било извършено в
условията на опасен рецидив, като същият е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по
ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в
сила на 24.02.2021 г. (включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на
Районен съд - *** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
2

наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по
описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и
НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение) и с
одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда по
НОХД № 1468/ 2018 г., по описа на Районен съд — Перник, Наказателно отделение,
влязло в сила на 23.10.2018 г., поради което и прокурорът правилно е определил
правната квалификация на престъплението, като такова по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б“ от НК. Следва да се посочи, че
видно от справката за съдимост на подсъдимия, то настоящото деяние е в група с
осъжданията на същия по НОХД № 603 от 2023 г. на РС-***, приключило със
Споразумение за решаване на делото № 146 от 2.08.2023 г, с което за престъпление
по чл.196 НК му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1
година, при строг режим и по Дело № НОХД 1144/2023г., НОХД на Районен съд - ***,
Споразумение № 185/08.11.2023 г с което на осн. чл.196,ал.1,т. 1, за Кражба, опасен
рецидив и за деяние от 30.05.2023Г.В ГР.*** Правна квалификация: ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
ПО ЧЛ.196.АЛ. 1,Т.1,ВР.ЧЛ.194,АЛ 1,ВР.ЧЛ.20,АЛ.2,ВР.ЧЛ.29,АЛ.1,Б."А" ОТ НК,за
деяние от 30.05.2023г. до 30.05.2023г, му е наложено наказание - Лишаване от
свобода за срок от 1 г и 2 месеца, при строг режим, като двете осъждания са били
кумулирани при приложение на чл. 24 НК, С ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЧНД
1215/2023Г.ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД *** до размер 1 г и 6 месеца при строг
режим, изтърпяно на датата 29.08.2024 г, съгласно посоченото в справката, след което
е налице друго осъждане от 1 г ЛОС по Дело № НОХД 970/2024г., НОХД на Районен
съд - ***, Споразумение № 5/16.01.2025 г. на Районен съд - ***, в сила от 16.01.2025г.
отново за престъпление с Правна квалификация:
ЧЛ.196,АЛ.1,Т.1,ВР.ЧЛ.194,АЛ.1,ВР.ЧЛ.29.АЛ.1,Б."А" И Б."Б",ВР.ЧЛ.26,АЛ.1 Нк, като
е посочено, че наказанието е изтърпяно на 4.08.2025 г., като същият след тази дата е
задържан по посоченото ЧНД с постоянна мярка ЗС, като е видно че деянието по
първите осъждания са в група без последното, което би образувало отделна група, с
настоящото такова, което съдът макар и поради липса на достатъчно информация да се
извърши кумулация на осъжданията и не извърши преценка за приложението на чл.24
НК, която следва да се извърши евентуално след влизане вече в сила на настоящата
присъда, то съдът съобрази посочените обстоятелства и групирания, които следва да
се направят, впоследствие в отделно производство по чл.306 НПК, за да вземе предвид
и дългата давност, настоящото осъждане, което се е забавило изключително във
времето, видно от ДП, и което е довело до плеяда от други осъждания, но следваше да
бъде съобразено от съдебния състав, във връзка с размера на налагане на наказанието,
като се редуцира същото с оглед трайно установената съдебна практика на ВКС и
СЕС, за което подробни доводи, съдът ще изложи допълнително в своя съдебен акт.
Следва да се посочи, че от справката за съдимост на лицето, се установява,
че подсъдимият се е специализирал към извършването на престъпления от един и
същи порядък, а именно такива против собствеността на гражданите, които се явяват
тежки такива и за които законът е предвидил наказание лишаване от свобода, като с
оглед съдимостта на лицето, прокурорът правилно е определил правната
квалификация, като такава по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
буква „а” и буква „б“ от НК, като за посоченото престъпление, законът предвижда
ЛОС от две до десет години.
Следва да се посочи, че тази тежка по своята същност съдимост на
подсъдимият Д. А. Е. еднозначно сочи и на неговата висока степен на обществена
опасност като деец и на висока степен на обществената опасност на деянието, въпреки
че при индивидуализацията на наказанието съдът съобрази редица фактори, освен
времетраенето на производството и начина на разследване и факта, че обвинението
макар и доказано, се крепи на една безпротиворечива верига от косвени
доказателства, водеща до еднозначния извод, че именно Е., е автор на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и съдействието, което същият е оказал на органите
по разследване, макар и да не е признал в хода на ДП вина, но това е сторил в хода на
съдебното следствие, където макар и самопризнанието да се отчита само веднъж при
3

този ред на протичане на производството, а именно в редукцията на наказанието, то
следва да се посочи, че същият заявява съжаление за извършеното деяние.
По фактите:
Подсъдимият Д. А. Е. бил осъждан с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по
описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и
НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение). С
цитирания съдебен акт по отношение на обвиняемия било наложено едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и НОХД
1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (три) години и 6 (шест) месеца за извършени
от него престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1, пр. 2,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК (по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд — ***) и за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“, вр. чл. 26,
ал. 1 НК (по НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно
отделение). На обвиняемият бил определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ на
изтърпяване на така определеното му общо най-тежко наказание.
Подсъдимият бил осъждан и с одобрено от съда споразумение, имащо
последиците на влязла в сила присъда по НОХД № 1468/ 2018 г., по описа на Районен
съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 23.10.2018 г. за извършено от
него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири), месеца, което изтърпял при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На 01.05.2023 г., около 20:00 ч., пострадалият П. И. Я., паркирал
управлявания от него лек автомобил, марка „***“, с регистрационен номер ***, в гр.
Перник, ул. „Георги С. Раковски“, до бл. 3, където живеел, след което се прибрал в
жилището си. В процесния лек автомобил съхранявал различни свои движими вещи,
като не запомнил дали заключил лекия автомобил процесната вечер, и след това, на
неустановена по делото точна дата в периода от 01.05.2023 г. (след 20:00 ч., когато
пострадалият паркирал лекия автомобил) до 02.05.2023 г., подсъдимият Д. А. Е.
отишъл в гр. Перник, ул. „Георги С. Раковски“, до бл. 3, където забелязал паркиран
процесния лек автомобил, като решил да проникне в него по неустановен по делото
начин, макар и да е бил открит и иззет един брой нож, с неясна
собственост.Подсъдимият влязъл в автомобила и взел намиращите се там движими
вещи, собственост на пострадалия, както следва: 1 (един) брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ НОТЕ 3“, на стойност 95 лева; 1 (един) брой
мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ А7“, на стойност 220 лева; 1
(един) брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „SM-J530F“, на стойност
100 лева; 1 (един) брой мобилен апарат, марка „Х1АОМ1“, модел „REDM1 9А “, на
стойност 170 лева; 1 (един) брой лаптоп, марка „НР 552", на стойност 400 лева;
ведно с 1 (един) брой зарядно за лаптоп с марка „ ACER ” и „ЛЕНОВО“, на стойност
5 лева; 1 (един) брой инвертор, марка „БЕЛКИН“, на стойност 35 лева; 1 (един) брой
ръчен дамски часовник, марка „КАСИО“, на стойност 80 лева; 1 (един) брой ръчен
дамски часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 125 лева; 1 (един) брой ръчен
дамски часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 132 лева; 1 (един) брой камера за
записване по време на движение, на стойност 20 лева; 1 (един) брой спортно яке,
пухено, синьо на цвят, размер XXXL, на стойност 120 лева; 1 (един) брой таблет с
неустановена марка и модел, на стойност 50 лева, след което напуснал
местопроизшествието без да бъде забелязан от никого.
На 02.05.2023 г., около 07:30 ч., св. П. И. Я. отишъл до процесния лек
автомобил, отворил вратата на водача, която била отключена, като констатирал липсата
на горепосочените свои движими вещи, след което незабавно уведомил органите на
ОД на МВР - Перник за извършеното престъпление. Впоследствие в хода на ДП, след
множество извършени процесуално следствени действия част от вещите били
установена и върнати на пострадалия.Д. А. Е. бил привлечен като обвиняем за
4

престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 7, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и
буква „б“ НК, с Постановление на наблюдаващия прокурор от 10.07.2025 г., което
му било предявено на 4.08.2025 г, в присъствието на неговия защитник- адв. К., като
му било повдигнато обвинение да това че на 01 срещу 02.05.2023 г., в гр. Перник, ул.
„Георги С. Раковски“, до бл. 3, от лек автомобил, марка „***“, с регистрационен номер
***, отнел чужди движими вещи - 1(един) брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ“модел„ГАЛАКСИ НОТЕ 3“ на стойност 95 лева; 1 (един) брой мобилен
апарат, марка „САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ А7“, на стойност 220 лева; 1 (един)
брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „SM-J530F“, на стойност 100 лева;
1 (един) брой мобилен апарат, марка „ХIАОМI“, модел „REDMI 9А “, на стойност
170 лева; 1 (един) брой лаптоп, марка „НР 552 ”, на стойност 400 лева; ведно с 1
(един) брой зарядно за лаптоп с марка „АСЕR” и „ЛЕНОВО“, на стойност 5 лева; 1
(един) брой инвертор, марка „БЕЛКИН“, на стойност 35 лева; 1 (един) брой ръчен
дамски часовник, марка „КАСИО“, на стойност 80 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 125 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ ОРИЕНТ“, на стойност 132 лева; 1 (един) брой камера за
записване по време на движение, на стойност 20 лева; 1 (един) брой спортно яке,
пухено, синьо на цвят, размер ХХХL, на стойност 120 лева; 1 (един) брой таблет с
неустановена марка и модел, на стойност 50 лева, от владението на П. И. Я., ЕГН:
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата представлява опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по
ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в
сила на 24.02.2021 г. (включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на
Районен съд - *** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по
описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и
НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение) и с
одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда по
НОХД № 1468/ 2018 г., по описа на Районен съд — Перник, Наказателно отделение,
влязло в сила на 23.10.2018 г., поради което и на правната квалификация на деянието е
такава по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква
„б“, от НК.
Разпитан в качеството на обвиняем същият първоначално е посочил, че „не е
извършил престъплението, за което е обвинен“. Още на същата дата с постановление
на наблюдаващия прокурор за задържане до 72 часа, Е. е бил задържан и е било
внесено и уважено, видно от горепосоченото искане за вземане на най-тежката МНО
спрямо него ЗС.
Следва да се посочи, че ДП е било започнато и с първото действие по
разследване- оглед на местопроизшествие, като същото е обективирано в протокол, от
2.5.2023 г. / стр.69 от ДП/, като са били направени и необходимият брой фотоснимки,
изготвен е бил и фотоалбум по делото / като протоколът не е представян за одобрение
от съд/. Не е бил и иззет по делото по надлежния ред снимания нож на стр. 75 от ДП и
не е изследвано на кого принадлежи, като е установено само че не е на пострадалия,
но същият не е описван впоследствие и в обвинението и прокурорът не се е позовавал
на него. Пострадалият е бил разпитван неколкократно по делото, като именно по данни
на същия е било прието и установено какви са били откраднатите вещи, предмет на
обвинението и същият е представил за част от тях и писмени доказателства по ДП, за
да установи собствеността им. Обвинението почива и на разпитите на множество
други свидетели -показанията на свидетелите: пострадалият Я., разпитан
неколкократно в хода на ДП, св. Л. Р. Г., св. Р. Б. В. / стр.130-131-2 от ДП/, А. Л. Г. /
стр.133-134 от ДП, съжителка на подсъдимия, от чийто показания с ключово значение
се установява и предаване на част от инкриминираните вещи на трети лица/, св. Н. М. /
5

стр.144 от ДП/, Св. Д. Л. В.а /стр.148 от дп/, св. Е. Л. Г. / стр.144 ДП/, Св .Р. В. С., св.
Д. В. Н. /стр.146 ДП/, СВ . Р. С. С. /стр.147 от ДП/, св. Н. Б. И. / стр.148 ДП/, СВ. Р.
И.а Ц. / стр.149 ДП/, и изискана такава актуална и към датата и часа на с.з.. Следва да
се посочи, че част от вещите са били установени и върнати на пострадалия, като видно
от протокол за доброволно предаване Л. Р. Г. е предал на разследващия по делото- 1
бр. мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, С IMEI *************, 1 брой СИМ карта
на моб. Апарат **, с № *************, №************* и 1 брой лаптоп НР, със
сериен номер №*************, СИВ НА ЦВЯТ с черна лепенка на предния капак
/стр.92 от делото/, като на телефона и лаптопа е бил извършен и оглед на вд,
обективиран в надлежен протокол и фотоалбум към него. В протокола за оглед
предаващият е посочил, че вещите са му били дадени от Д., с прякор „Рамбо“, в два
последователни дни през 2023 г. С протокол за доброволно предаване от 22.08.2023 г.,
са били предадени на разследването от св. Г. и 1 брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ“, също предмет на оглед на ВД, като по делото са приобщени и два броя
заложни билети- стр.110 -115 от делото, с които са били заложени мобилните
телефони в заложна къща „***“- ЕООД, КАТО на заложния билет на стр.115 от
делото се е разписал именно подсъдимият – Д. Е., като по делото е била изготвена и
съдебно-почеркова ескпертиза, стр.176 и следв от ДП, видно от която е обследван
почерка на Р. Б. В. върху Договор за мобилни услуги, като е посочено, че ръкописният
текст вероятно не е изписан от същата, като почеркова експертиза относно заложния
билет е била извършена и на почерка и подписа на св. А. Л. Г., дала положителен
отговор на поставените въпроси, като от третата почеркова експертиза вече на
ръкописния текст в посочения заложен билет/ стр.191 от Дп/ се установява че е
положен от Е., като по този начин, се установява кой е заложил вещите и съотнесено
към гласните доказателства по делото, се установява, че причастност за това има
именно подсъдимият. По делото е била извършена и съдебно-оценъчна експертиза,
която стр.197 и следващите от делото е дала отговор на въпроса, за стойността на
откраднатите вещи, към датата на деянието - 1 552 лв, което се равнява на 1, 99 МРЗ
към 1.5.2023 г., като именно тази експертиза е кредитирал и прокурорът при повдигане
на обвинението и остойностяване на вещите, предмет на същото. По делото е налична
и една експертна справка, по която е посочено, че не са проявени следи при третиране
с дактилоскопен прах на ножа, открит в автомобила / стр.208 от делото/, като същият
не е бил иззет и с протокола за оглед, поради което и съдът не го третира като ВД, и не
се произнесъл в този смисъл с акта си. Следва да се посочи, че вещите, които са били
открити и са собственост на пострадалия Я. са му били върнати с протокол за
връщане на ВД, от 12.3.2025 г. / стр.149 от ДП/. По делото са били разрешени и
изискани и справки от мобилните оператори в том втори по делото, способствали за
установяване на релевантни за предмета на делото данни. По делото предвид начина
на протичане на същото по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване
изцяло фактите по обвинението от страна на подсъдимия, съдът не следва да се спира
подробно, на анализ на доказателствата, но следва да се посочи, че обвинението се
доказва безспорно освен от събраните писмени доказателства по делото и от
показанията на множеството разпитани по делото свидетели – том първи от ДП-
пострадалият Я., разпитан неколкократно в хода на ДП, св. Л. Р. Г., св. Р. Б. В. /
стр.130-131-2 от ДП/, А. Л. Г. / стр.133-134 от ДП, съжителка на подсъдимия, от чийто
показания с ключово значение се установява и предаване на част от инкриминираните
вещи на трети лица/, св. Н. М. / стр.144 от ДП/, СВ. Д. Л. В.а /стр.148 от дп/, св. Е. Л.
Г. / стр.144 ДП/, СВ .Р. В. С., св. Д. В. Н. /стр.146 ДП/, СВ . Р. С. С. /стр.147 от ДП/, св.
Н. Б. И. / стр.148 ДП/, СВ. Р. И.а Ц. / стр.149 ДП/. Безспорно по делото е събрана
солидна доказателствена съвкупност, огромна част от която и писмена такава, която е
довела и до забава във времето на разглеждане на производството, като и следва да се
посочи, че са извършени видно от описаните по-горе експертизи и множество такива
по делото, но обвинението е безспорно доказано, макар и в голямата си част, чрез
верига от косвени доказателства, които обаче сочат на еднозначен извод за
съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е било повдигнато
обвинение. Следва да се посочи, че ключова роля в разследването и доказването на
обвинителната теза е експертното заключение от одорологичната експертиза на
6

одорологичната следа, иззета на местопрестъплението, която потвържадава, че същата
е оставена именно от подсъдимия по делото на мястото на инкриминираното деяние.
При тази доказателствена съвкупност прокурорът е приел, че подсъдимият
Е., е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което му е било
повдигнато обвинение, като е посочил, че същото е било извършено при форма на
вината - пряк умисъл - обвиняемият съзнавал общественоопасния му характер, а
именно че деянието му е от естество да засегне обществените отношения, свързани с
правото на собственост върху инкриминираните движими вещи, предвиждал
сигурното настъпване на общественоопасните последици, като пряко ги е целял.
Налице е и специфичното присвоително намерение у обвиняемия Е..
Действително, както е посочил прокурорът в обвинителния акт:
Обвинението се доказва от: гласните доказателствени средства, а именно —
показанията на свидетелите: П. И. Я. (л. 121-128, том 1), Л. Р. Г. (л. 129, том I), Р. Б. В.
(л. 130-132, том I), А. Л. Г. (л. 133-135, том I), Н. К. М. (л. 141-142, том I), Д. Л. В.а (л.
143, том I), Е. Л. Г. (л. 144, том I), Р. В. С. (л. 145, том I), Д. В. Н. (л. 146, том I), Р. С. С.
(л. 147, том I), Н. Б. И. (л. 148, том I), Р. Ц. Ц. (л. 149, том I). Обвинението се доказва и
от събрания и проверен в хода на разследването писмен доказателствен материал, а
именно - протокол за оглед на местопроизшествие (л. 69-70, том I), ведно с
изготвените към него веществени доказателствени средства - фотоснимки (л. 72-76,
том I), протокол за изземване на следи от миризми (л. 71, том I), протоколи за оглед,
ведно с изготвени към тях веществени доказателствени средства - фотоснимки (л. 77-
91, том I), протоколи за доброволно предаване (л. 92-111, том I), заложни билети (л.
112-118, том I), досие за договор (л. 120, том I), справка (л. 25-26, том II), справки (л.
50, л. 52, л. 54 том И), справка, ведно с договор (л. 59-79, том II)
По делото са събрани и проверени и веществени доказателства -
компактдискове (л. 21-23, л. 51, л. 55 том II).Самостоятелно място в доказателствената
съвкупност заемат заключенията на вещите лица по назначените и изготвени
експертизи: съдебна одорологична експертиза (л. 153-155, том I), комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза (л. 157-166, том I), съдебни почеркови
експертиза (л. 176-195, том I), съдебна оценителна експертиза (л. 197-200, том I).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК.
От страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и
непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-
горе, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето,
обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият Д. А. Е.: роден на
*** г., в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***,
*************, понастоящем в *************, с *** образование, ***, неженен,
осъждан, ЕГН **********, е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
От обективна страна на 01 срещу 02.05.2023 г., в гр. Перник, ул. „Георги С.
Раковски“, до бл. 3, от лек автомобил, марка „***“, с регистрационен номер ***, отнел
чужди движими вещи - 1(един) брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ“модел„ГАЛАКСИ НОТЕ 3“ на стойност 95 лева; 1 (един) брой мобилен
7

апарат, марка „САМСУНГ“, модел „ГАЛАКСИ А7“, на стойност 220 лева; 1 (един)
брой мобилен апарат, марка „САМСУНГ“, модел „SM-J530F“, на стойност 100 лева;
1 (един) брой мобилен апарат, марка „ХIАОМI“, модел „REDMI 9А “, на стойност
170 лева; 1 (един) брой лаптоп, марка „НР 552 ”, на стойност 400 лева; ведно с 1
(един) брой зарядно за лаптоп с марка „АСЕR” и „ЛЕНОВО“, на стойност 5 лева; 1
(един) брой инвертор, марка „БЕЛКИН“, на стойност 35 лева; 1 (един) брой ръчен
дамски часовник, марка „КАСИО“, на стойност 80 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ОРИЕНТ“, на стойност 125 лева; 1 (един) брой ръчен дамски
часовник, марка „ ОРИЕНТ“, на стойност 132 лева; 1 (един) брой камера за
записване по време на движение, на стойност 20 лева; 1 (един) брой спортно яке,
пухено, синьо на цвят, размер ХХХL, на стойност 120 лева; 1 (един) брой таблет с
неустановена марка и модел, на стойност 50 лева, от владението на П. И. Я., ЕГН:
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата представлява опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по
ЧНД № 96/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в
сила на 24.02.2021 г. (включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на
Районен съд - *** и НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник,
Наказателно отделение) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с определение по ЧНД № 96/ 2020 г., по
описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение, влязло в сила на 24.02.2021 г.
(включващо осъжданията по НОХД № 666/ 2020 г., по описа на Районен съд - *** и
НОХД 1973/ 2020 г., по описа на Районен съд - Перник, Наказателно отделение) и с
одобрено от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда по
НОХД № 1468/ 2018 г., по описа на Районен съд — Перник, Наказателно отделение,
влязло в сила на 23.10.2018 г., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б“, от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият Д. А. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди,
съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, че извършва
деянието след като е осъждан с посочените присъди, че установява своя фактическа
власт върху процесните движими вещи, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да я присвои.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372,
ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В
чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-
благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
наказанието „лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Съдът намира,
че обстоятелствата, които сочи, а именно, че същият е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото, не могат в пълнота да се споделят в досъдебната
фаза,като в съдебната са отчетени по реда на протичане на производството и
намаляване с една трета на определеното от съда наказание от 2 г и 6 месеца ЛОС,
което намалено с една трета е определило, крайното наказание от 1 година и 8 месеца,
което съдът е постановил да се изтърпи при строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2,
8

б“б“ от ЗИНЗС, тоест наказанието съдът е приел, че следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, но за да постанови все пак наказание малко над мининума
от закона – две години е минимума, като съдът е определил две години и половина,
редуцирано до една година и осем месеца, съдът е съобразил редица фактори, в това
число основният такъв, времетраенето на протичане на досъдебното производство- над
две години, което съгласно константната практика на ВКС и СЕС, се отчита като
смекчаващо вината обстоятелства, в някои случай и като изключително такова, като
предвид обаче тежката съдимост на лицето, осъждане 33 пъти за престъпления против
собствеността, съдът не го отчете, като изключително обстоятелства, а като такова
което да смекчи размера на наказанието, и именно затова и редуцира същия и не
приложи наказание над средния размер, както пледира представителя на държавното
обвинение, като съобрази също и че обвинението и доказано, макар и в пълнота само
и почти *** с косвени доказателствени източници, като съдействието в съдебна фаза
на процеса от страна на подсъдимия, е довело до срочно приключване на делото в
съдебната фаза на процеса. На отделна плоскост, съдът съобрази при отмеряне на
размера на наказанието, и че част от вещите са били възстановени на пострадалия в
хода на ДП, за което е съдействала и в някаква степен жената на подсъдимия, която
добросъвестно е изложили фактите, в своите показания, и това е помогнало за
успешния изход на разследването, също в немалка част. Отделно от това, следва да се
посочи, относно инкриниминарите вещи, че за част от същите действително
пострадалият не е могъл да представи доказателства, че са се намирали в автомобила
и са негова собственост, но прокурорът е инкриминирал същите, като при протичане
на делото по общия ред, това обстоятелство, също щеше да следва да се установява в
хода на съдебното следствие, като по реда на протичане на делото по реда на чл 371,
т.2 НПК, се способства за признаване на обвинението и приключване на делото в
разумен срок пред съда, като видно от датата на деянието 1 срещу 2. 05.2023 г., то при
провеждане на следствие по общия ред, времетраенето на процеса и установяване с
толкова отдалечена давност на възприятията на свидетелите, безспорно щеше да
доведе до протичане на процеса в по-дълъг времеви период, като подсъдимият макар и
първоначално да е отричал че е откраднал всички посочени вещи, признава вина, и
това способства за приключването на процеса и налагане на същия и на едно
редуцирано наказание, както и за разкриване на обективната истина по делото от
страна на подсъдимия е отчетено именно с приложението на института на намаляване
на наложеното наказание с една трета макар и това обстоятелства да не следва отново
да се ценни два пъти и като смекчаващо вината обстоятелство; на следващо място
това, съдът отчете и стойността на вещите -1552 лв, която към момента на деянието се
равнява видно от оценъчната експертиза по делото на 1,99 МРЗ, което не е ниска
стойност на отнетото имущество, част от което впоследствие е било върнато, но
прецени това обстоятелство на фона и на гореизложените вече такива, като макар и да
е отегчаващо вината обстоятелства, че се касае за лице с трайно установени престъпни
навици и личност с висока степен на обществена опасност, то в определяне конкретния
размер на наказанието, съдът съобрази и конкретните данни по делото, а именно, че и
делото е текло в досъдебната фаза в един продължителен времеви период. В този
смисъл на следващо място направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде
взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство.
Предвид изложеното до момента, съдът наложи наказание от 2 /години/ и 6 /
шест/ месеца ЛОС на подс. Е., което е малко над минимума, предвиден в закона, като
наказанието бе определено при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като а тези
2 /години/ и 6 / шест/ месеца ЛОС, съдът намали с 1/3, т.е. до размер 1 година и 8
месеца лишаване от свобода окончателен вариант. Като на основание чл. 57, ал.1, т.2,
б. „б” от ЗИНЗС постанови същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим. Следва отново да се подчертае, че при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане
на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
9

приложението на чл. 55 от НК, като отчете и че подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност, както и естеството на деянието- проникване в чужд автомобил
през нощта, което допълнително завишава обществената опасност и на деянието.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете
множеството осъждания, които са извън правната квалификация на деянието като
извършено при условията на опасен рецидив, а като смекчаващи - оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото и възстановяване на част от
вещите по делото, както и безспорно ключовото в случая времетраене на
производството, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на глава 27 НПК, изразеното съжаление за стореното. Съдът отчете и
обстоятелството, че видно от справката за съдимост на лицето се касае за едно лице с
трайно установени престъпни навици, в това число и склонност на лицето към
незачитане правото на собственост на гражданите. Видно от съдимостта на лицето, то
спрямо същото генералната и индивидуалната превенция не са изиграли своята
превъзпитателна цел, като лицето трайно нарушава законоустановените повели и в
частност и тези, свързани с правото на собственост. Нещо повече в настоящия случай
деянието е било извършено на в тъмната част на денонощието публично пред блок,
където е бил паркиран процесния автомобил, което свидетелства за още по –отчетливо
незачитане на посочените обществените отношение. Следователно съдът намира, че се
касае за личност с висока степен на обществена опасност, поради което и наложи на
подсъдимия наказание не в законовия минимум, малко над същия, което впоследствие
редуцира с 1/3.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието посочено по-горе.
Едно такова наказание според съда би способствало за постигане целите, предвидени в
чл. 36 НК, досежно индивидуалната и генералната превенция спрямо лицето, като би
го възпрепятствало и от възможността за извършване на други престъпни прояви, като
съобрази и че на лицето му предстои производство по кумулация, където приложение
би могъл да намери и института на чл.24 НК.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален „строг” режим
На основание чл.111, ал.1 от НПК, съдът постанови веществените
доказателства по делото: 3/три/ броя оптични носители - СД дискове, находящи се на
стр.21,22,23 от досъдебното производство, том II, запечатани в бели непрозрачни
пликове с надписи: “*************“, „*************“, „**“, както и 2/два/ броя
оптични носители - СД дискове, находящ се на стр.51 и 55 от досъдебното
производство, том II, запечатани в бели непрозрачни пликове, да останат на
съхранение по делото за срока на съхранение на делото, след което ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност по реда на чл. 133 от ПАС.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Перник направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3096,18 лева/ три
хиляди и деветдесет и шест лева и 0,18 ст./ за направените по делото разноски за
изготвяне на одорологична експертиза, съдебно психолого-психиатрична експертиза,
съдебно-почеркова експертиза и съдебно-оценителна експертиза.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

10

Съобщи за изтекли лични данни