№ 2166
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100105671 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Е. А. Г. срещу М. Н. Н. иск
с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е брат на Т. А.а Г., починала на 06.02.2017 г. На
25.04.2014 г. Т. Г. и Е. Г., чрез настойник Н. Г., сключили М. Н. договор за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане
по отношение на недвижим имот: апартамент № 23, находящ се в гр. София,
ж.к. “******* ведно със зимнично помещение без посочен № с площ 6 кв. м.,
както и 1,739% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място. М. Н. не изпълнявала задълженията си по договора, не
полагала грижи и не давала издръжка на Т. Г. и на Е. Г.. С решение по гр. дело
№ 5133/2017 г. на СГС, І-21 с-в бил развален сключения договор от Е. Г. в
лично качество за ½ ид. част. В рамките на въззивното обжалване съдебният
акт бил потвърден с решение № 1383/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 843/2019 г.
на САС. На 15.02.2017 г. Т. Г. починала. Неин наследник по закон е Е. Г..
Предвид неизпълнението на поетото по договора задължение Е. Г., в
качеството на наследник на Т. Г., моли съда да развали сключения на
25.09.2014 г. договор за издръжка и гледане, за ½ ид. част собственост на Т. Г.,
на основание чл 87, ал. 3 ЗЗД.
1
Ответницата, чрез особен представител адв. Б. Ч., оспорва предявения
иск. Посочва, че е учудващо защо Е. Г., като наследник на Т. Г., иска
развалянето на договора от 2014 г. за частта, собственост на ответницата.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Л., поддържа предявения иск.
Ответницата, чрез особен представител адв. Ч., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
На 25.09.2014 г. с нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 7733, дело
256/2014 г. на нотариус В.Г. с район на действие СРС е сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
между Е. А. Г. и Т. А.а Г., действащи чрез настойник Н. Е. Г. в качеството им
на прехвърлители и М. Н. Н., в качеството й на приобретател. Предмет на
договора е прехвърляне право на собственост на ½ ид. част за всеки от
прехвърлителите по отношение на недвижим имот: апартамент № 23, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със зимнично помещение без посочен
номер и с площ по доказателствен акт от 6 кв. м., както и 1,739% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна общинска
земя. М. Н. поема задължение за гледане и издържане на прехвърлителите.
Отбелязано е, че те запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имота.
С решение № 7370/26.11.2018 г. по гр. дело № 5133/2017 г. на СГС е
развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният договор за ½ ид. част,
прехвърлена от Е. Г.. В рамките на осъществения инстанционен контрол с
решение № 1383/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 843/2019 г. на Софийски
апелативен съд е потвърдено обжалваното решение.
Т. А.а Г. е починала на 06.02.2017 г. Неин наследник по закон е брат й Е.
А. Г..
С решение № 2806.13.05.2024 г. по гр. дело № 12433/2023 г. на СГС, VІІ
брачен състав, е отменено пълното запрещение на Е. Г..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
К.Й.Е.. Свидетелят сочи, че познава Е. Г. и семейството им от 2010 г.,
познавал е и сестра му Т.. Тя е била с дълбока степен на умствено изоставане и
е живеела „по домове“. На Е. Г. му помагала дъщеря му Н. Г., а М. била
бившата съпруга на Е. Г.. Свидетелят знае, че са разведени от години и не
2
познава М. Н.. Свидетелят сочи, че не е виждал М. Н. да се грижи за Т. в
моментите, когато тя е пребивала на адреса в ж.к. „Красно село“. Няма
информация да й е осигурявала издръжка. От казаното от Е. Г. свидетелят
знае, че М. Н. е получавала пенсията за инвалидност на Т. Г.. Допълнително
свидетелят сочи, че М. Г. е била настанена в дом „някъде в Бобовдол или нещо
край Дупница“. Свидетелят не знае в М. Н. да е търсила Т. Г. в този дом, да се
е грижела за нея, да я е взимала временно в дома си, да й купувала дрехи или
по друг начин да й е осигурявала издръжка. Знае, че това е правено от Н. –
племенницата на М..
Договорът за препрехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е алеаторен, като срещу придобитото право на
собственост приобретателят се задължава да полага грижи за прехвърлителя в
пълен обем, съответен на нуждите във всеки конкретен момент, както и да
осигурява издръжка. Неизпълнението на задължението е основание да се
развали двустранната сделка.
В конкретния случай съдът въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че Т. Г. е била с умствена изостаналост към
датата на сключване на договора за издръжка и гледане, действайки чрез
настойник Н. Г.. Установява се, че приживе Н. Г. е била настанена в социална
услуга резидентна грижа извън гр. София. Не се установяват каквито и да
било действия от страна на М. Н. за задоволяване нуждите на Т. Г. въпреки
престоя й в социалната институция – от храна, облекло, подобряване на
битовите условия при престоя в институцията, дори контакт чрез посещения в
дома или вземане на Н. Г. за отпуск или краткотрайни посещения в дома на
ответницата. Установява се, че М. Н. живее извън България, не е ангажирала и
трето на спора лица за осъществяване на грижи и предоставяне на издръжка.
При така установените факти и обстоятелства съдът намира от страна на М. Н.
да е налице пълно изпълнение на поетото задължение спрямо Т. Г..
По изложените съображения съдът намира за основателен предявения
иск с право основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По разноските.
По делото е представено пълномощно от Е. Г. за адв. А. Л., но е и
договор за правна защита и съдействие с отбелязване за договорено
3
адвокатско възнаграждение и приложим начин за плащане. Ето защо
разноските за адвокат следва да останат в тежест на ищцовата страна.
С определение от 28.06.2023 г. ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд
дължимата държавна такса и разноски в размер в общ размер 1 973,08 лв., от
която: на 329,62 лв. – държавна такса, както и възнаграждение за особен
представител в размер на 1643,46 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по предявения от Е. А. Г., ЕГН ********** в качеството му
на наследник на Т. А.а Г., ЕГН **********, срещу М. Н. Н., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения на 25.09.2014 г. договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 7733, дело №
256/2014 г. на нотариус В.Г. с район на действие СРС, с който Т. А.а Г.
прехвърля на М. Н. Н. ½ ид. част от недвижим имот: апартамент № 23,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план 66,30 кв. м., при
съседи на апартамента: стълбище, на изток и юг – двор, Б.Г.С., ведно със
зимнично помещение – без посочен номер и площ по доказателствен акт, а
съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/09.09.2014 г.
на СО, дирекция ПАМДТ, отдел МДТ „Красно село“ – 6 кв. м., при съседи:
коридор, на изток – командно помещение, на юг – двор, С., Д.И С.Н., заедно с
1,739 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна общинска земя.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Н. Н., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в общ размер 1 973,08
лв. – държавна такса и разноски, дължими за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5