Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13811 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.Т.И. и Р.М.И., с която са предявени срещу П.Н.Т.
искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от по 150000 лв. за всеки от
ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т.М. И., баща на ищеца и
съпруг на ищцата. Претендират
законна лихва от 08.07.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски.
Ищците
твърдят, че на 08.07.2012 г. ответникът е нанесъл няколко удара в областта на
главата на Т.М. И., в резултат на които на 27.08.2012 г. е настъпила смъртта на
последния. От загубата на своя близък са понесли неимуществени вреди – болки и
страдания.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищците да са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на своя наследодател. Позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
С влязла в
сила присъда от 16.06.2014 г. на СГС по НОХД № 1869/2014 г. П.Н.Т. е признат за
виновен в това, че на 08.07.2012 г. около 20:00 ч. в с.Волуяк, ул.**** пред №
3А, чрез нанасяне на удари в областта на главата, е причинил на Т.М. И. тежка
телесна повреда, изразяваща в постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота: контузия на главния мозък – вътремозъчен кръвоизлив, с която по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия, настъпила на 27.08.2012 г.
Установява се, че в настъпила между двамата схватка подсъдимият е нанесъл удари
в областта на главата на пострадалия с тъпата част на коса, при което
последният е паднал на земята и от главата му е потекла кръв, а подсъдимият се е
надвесил над него и го е притиснал с дървената дръжка на косата, така че да не
може да се изправи. Присъдата е влязла в сила на 23.09.2015 г.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи – взетото за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Видно от представеното
удостоверение за наследници от 26.02.2014 г. (л.27), ищецът Б.Т.И. е син, а
ищцата Р.М.И. – съпруга на починалия, следователно попадат в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение при смърт. Поради това в полза на ищците е
възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди.
Установява
се от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите М.Л.С. и К.М.В.,
че починалият е живеел заедно със съпругата, сина си, снаха си и двете си
внучета в едно домакинство, като между тях е имало в разбирателство, липсвали
са конфликти. Починалият се е грижил за семейството си, подпомагал е внуците си
материално. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. относно слухове, че
починалият е живеел при козите си – сведенията са с крайно съмнителна
достоверност, не се основават на непосредствени възприятия на свидетеля, а и
самият свидетел заявява, че не знае дали тези сведения са верни. От показанията
на С. се установява, че докато Т.М. И. е бил в болница след инцидента, близките
му всеки ден са го посещавали – сутрин и вечер, както и че са приели много
тежко загубата му.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на ответника, неговата вина (във формата на
умисъл към причиняване на тежка телесна повреда и непредпазливост по отношение
на настъпилата смърт) и причинната
връзка между причиненото телесно увреждане и смъртта на Т.М. И.. Брачните и
родствени отношения между починалия и ищците обуславят правото им на обезвреда
на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, а наличието на вреди
под формата на болка и страдания се установяват по делото от свидетелските
показания.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от
загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – момента на настъпване на смъртта –
м.08.2012 г.; социално-икономическото развитие на страната към този период; възрастта
на пострадалия (80 г.), възрастта на ищците (53 г. и 74 г.), обстоятелството,
че са изгубили емоционална опора и финансова подкрепа, както и установените
топли семейни отношения на взаимна привързаност и грижа между починалите и
ищците. Съдът съобрази и начинът на извършване на увреждането и обстоятелствата,
при които е извършено, както и продължителния почти двумесечен болничен престой
на пострадалия до настъпване на леталния изход, през което време неминуемо
близките са били подложени на ежедневни тревоги по време на посещенията в
болницата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на по 100000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях неимуществени
вреди.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване – по делото не се установи поведение на
починалия, с което да е допринесъл за настъпване на смъртния изход и да
обуслови намаляване на така определения размер на обезщетенията на ищците.
Върху така
определените обезщетения следва да се присъди и претендираната законна лихва,
но не от датата на нанасяне на телесната повреда от страна на ответника –
08.07.2012 г., а от датата на настъпване на смъртта – 27.08.2012 г.
По
разноските:
На ищците
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение – за
сумата от по 2000 лв.
Искането
на ответника за разноски е неоснователно – по делото не е доказано да е
направил такива.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса – в размер на 8000 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, да
заплати на Б.Т.И., ЕГН:**********, и
на Р.М.И., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.45 ЗЗД сумата от по 100000 лв. на всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т.М. И.,
настъпила на 27.08.2012 г. в резултат на тежка телесна повреда, нанесена от П.Н.Т.
на 08.07.2012 г., заедно със законната
лихва от 27.08.2012 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от по 2000 лв. на всеки,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150000
лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Софийския градски
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 8000 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: