РЕШЕНИЕ
№ …
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.
София, 13.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1608 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни
искове с
правно
основание чл.
57, ал. 1 от Закона
за
платежните
услуги и
платежните
системи
/ЗПУПС/ (обн. ДВ
бр. 23/27.03.2009 г., отм.),
чл. 79, ал.1, пр.
второ вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д. П.С. твърди, че на 22.11.2017 г. сключил с ответника „Ю.Б.” АД договор за разплащателна сметка на физическо лице, сключен при общи условия. Твърди, че в периода 21.12.2017 г. – 17.01.2018 г. откритата му разплащателна сметка в EUR с IBAN: ***, BIC: ***ер на 999 860 евро. Сочи, че при посещение в офис на банката на 06.02.2018 г. му било отговорено, че салдото на сметката му е 16 000 евро, което го изумило, тъй като той не е извършвал операции с нея, а от банката му било отговорено, че от лице представило се за негов пълномощник – Е.Б., били извършени 6 преводни нареждания в полза на Patrol group и Bigliardi, както следва: на 02.01.2018 г. за сумата в размер на 71 000 евро, на 02.01.2018 г. за сумата в размер на 245 000 евро; на 10.01.2018 г. – на сумата в размер на 61 000 евро; на 10.01.2018 г. – на сумата в размер на 245 000 евро; на 22.01.2018 г. – на сумата в размер на 85 000 евро и на 22.01.2018 г. – в размер на сумата от 275 000 евро. Твърди, че не е упълномощавал лицето Е.Б. да извършва платежни операции от негово име от неговата банкова сметка, ***ените транзакции. Сочи, че банката не е положилата дължимата грижа за проверка надлежното учредяване на представителната власт на Барилари, който представил пред банката препис на пълномощно, който не съдържал подпис на упълномощителя. Претендира стойността на неразрешените платени операции възлизаща общо на сумата в размер на 982 000 евро, както и на основание чл. 79, ал.1, пр. второ вр. с чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 1360 евро, представляваща комисионни, които банката е удържала във връзка с неразрешените операции. Сочи, че с писмо-покана получено от ответника на 04.04.2018 г., представил пред банката отговор от нотариус Х.К., съставил преписа на представеното в банката пълномощно, според което писмо той нито е съставял, нито е заверявал на дата 01.12.2017 г. пълномощно с № 66163/30089, с което Д.С. упълномощава Е.Б. да извършва разпоредителни действия с банковите сметки на упълномощителя. Претендира лихва за забава за периода 04.04.2018 г. – 04.02.2019 г. в размер на 74 521 евро /уточнение в о.с.з., проведено на 08.09.2020 г./. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът „Ю.Б.” АД оспорва иска. Твърди, че процесните 6 транзакции са извършени от надлежно упълномощен от ищеца представител, както и твърди, че от страна на банката е положена дължимата грижа във връзка с установяване представителната власт на лицето, легитимирало се като пълномощник на ищеца. Претендира разноски.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
Безспорно е между страните, че на 22.11.2017 г. между тях е сключен договор за разплащателна сметка, сключен при общи условя. Не е спорно между страните, че процесните 6 платежни операции са извършени от откритата по договора разплащателна сметка на Д. П.С., като са наредени от лицето Е.Б., представило се за негов пълномощник. Операциите са от дати и за сумите, както следва: на 02.01.2018 г. за сумата в размер на 71 000 евро, на 02.01.2018 г. за сумата в размер на 245 000 евро; на 10.01.2018 г. – на сумата в размер на 61 000 евро; на 10.01.2018 г. – на сумата в размер на 245 000 евро; на 22.01.2018 г. – на сумата в размер на 85 000 евро и на 22.01.2018 г. – в размер на сумата от 275 000 евро.
Според т. V.22 от Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Ю.Б.“ АД титулярите на сметки, които са пълнолетни дееспособни лица се разпореждат с тях лично или чрез пълномощник, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, съдържащо изрично изявление за разпоредителни действия със сумите по сметката, като е предвидено, че при разпореждане чрез пълномощник последният следва да представи оригинал на пълномощното и документ за самоличност. Според т. V.25 от Общите условия банката проверява представените пълномощни и подписите върху тях от формална страна. Според т. V.26 от Общите условия, банката не носи отговорност за изплатени суми и извършени разплащания по пълномощно, ако не й е съобщено писмено, че то е оттеглено и ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е изплатила сумата на лице, което въз основа на недвусмислените обстоятелства се е явявало овластено да я получи.
По делото е прието като писмен доказателство специално пълномощно /лист 28 до 33/, в което е посочено, че е изведено от Нотариус Х.К. рег. № 66163, преписка 30089, според което на 01.12.1970 г. във Виласанта, в кантората на нотариуса се е явил господин С.Д. П., в чиято самоличност нотариусът се уверил, след което той определил като свой специален пълномощник г-н Б.Е., роден в гр. Маркено /Бреша/ с право от свое име и за своя сметка да извърши всички необходими активни и пасивни действия, без изключение, пред Кредитните институции, включително за кредитни линии, заеми и ипотеки, както и откриване и управление на активни и пасивни текущи сметки, да извършва плащания на трети лица и в частност да внася и тегли парични средства от разплащателна сметка в Пощенска банка на ул. Раковски, София – България, със следните координати IBAN: ***, BIC: ***. В пълномощното е посочено, че представлява копие и съдържа печат и подпис на нотариуса, като и апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г.
С писмо от 20.03.2018 г. на нотариус Х.К., в отговор на запитване, направено от адв. Зафиров и адв. Х., като пълномощници на ищеца, от нотариуса е посочено, че той не е съставил, нито заверил на дата 01.12.2017 г. , нито на друга дата пълномощно с № 66163/30089, с което Д.П.С. упълномощава Е.Б. да извършва наредителни действия с банкови сметки на упълномощителя, нито познава някое от тези лица. Също така нотариусът сочи, че е получил запитване за потвърждение валидността на пълномощното на датата 20.02.2018 г. чрез електронната поща, на официалния му адрес и още на следващия ден отговорил на банката, че това пълномощно следва да се счита за фалшиво.
Установява
се от
електронни
писма на лист
204 и 206 от делото,
че
средствата по
процесните
шест превода
са изтеглени
незабавно от
получателя
им.
Според показанията на свидетеля В.И.той работи в „Ю.Б.“ АД от 4 години и знае за случая с Д.С., тъй като той е обслужен от него. Първия път, когато открил сметката, С. бил придружен от две лица италианци, от които единият Д. Б., който също е клиент на банката и от лицето А., който е един вид финансов съветник и на двамата. Била открита сметката и го уведомили, че в даден момент ще има лице, което ще бъде пълномощник и ще има пълномощно, с което да оперира по тази сметка. Според показанията на свидетеля, няколко месеца по-късно, някъде през м. декември 2017г., в банката дошли Д. Б. и А. и водели със себе си пълномощника, който представил пълномощно, с което го регистрирали в банката. Свидетелят сочи, че представеното пълномощно като апостил, щемпели и реквизити отговаряло на изискванията на банката за пълномощно, като подпис на пълномощното нямало, тъй като било представено в препис. На 29.12.2017 г. Д. заедно с пълномощника дошли в банката, за да наредят средства от сметката на г-н С. на база представеното по-рано пълномощно. Били им предоставени бланки на необходимите документи, които те попълнили и преводите били извършени. При следващата среща на свидетеля с пълномощника, тъй бил придружаван от дама, който изпълнявала функцията на преводач. Тогава необходимите документи били предварително попълнени и пълномощникът само се подписал пред него на тях. Около месец след последния превод в офиса дошъл господин С. с дама, която го придружавала, поискал да види движението на своята сметка и то му било предоставено, прегледал го, направил си някакви сметки, след което си тръгнал от банката и след полови-един час по-късно се върнал в банката и попитал как може да оттегли въпросното пълномощно. Свидетелят сочи, че след като на С. му било обяснено как да оттегли пълномощното той подал молба на английски език, но не направил никакви възражения във връзка с извършените операции. Седмица по-късно, свидетелят сочи, че г-н С. дошъл с представляващия го адвокат и заявили, че имат претенции относно разпорежданията и наличностите по сметката. Свидетелят сочи, че при депозиране на пълномощното бил представен в оригинал само официално заверен препис на пълномощното, в който нямало подпис на г-н С., но същото отговаряло на процедурите на банката, в която имало и други случаи, в които приемали преписи без подпис на упълномощителя, като в системата на банката бил сканиран оригинала на преписа.
Според показанията на свидетеля И.Х.през процесния период той е бил управител на клона на банката на ул. „********. Свидетелят сочи, че за първи път лично е говорил с г-н С. в деня, в който дошъл с адвоката си в кабинета му, за да заяви, че е използвано неправомерно въпросното пълномощно. Когато г-н С. дошъл в банката да открие сметката го видял само визуално, задно с още двама души, един от които също клиент на банката - Д.. На същия или следващия денВ.му споделил, че възнамеряват с техен партньор да разкрият сметка и да преведат около милион евро, катоВ.му споменал, че говорили, че ще се оперира с пълномощник. Свидетелят сочи, че тогава се усъмнил, тъй като обичайно при откриване на сметка клиентът си взима пакет с интернет банкиране и карта, но г-н С. не искал нищо, а в същото време казал, че ще има пълномощник. Свидетелят сочи, че когато дошъл пълномощникът,В.дошъл при него и му представил въпросното пълномощно, прегледали реквизитите, имало имена, подписи, печати, заверка от външно министерство. Свидетелят сочи, че са имали и други случаи с пълномощни от чужбина, при които няма подпис, във връзка, с проверката на които е разбрал от агенции за легализация, че когато се представя препис, фактически се заверява самият препис и за това липсва подпис на упълномощител. След Нова година г-н С. дошъл в офиса и искал да му се направи разпечатка на въпросните преводи, след което се поинтересувал каква е процедурата пълномощното да бъде оттеглено. Според свидетелят, тогава той е имал видимост към поведението на г-н С. и според него по нищо не изглеждало, че той е притеснен, като сочи, че обикновено в такива ситуации клиентите протестират, търсят среща с управителя, като в случая не на тази дата не е имало оплакване от клиента.
При така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна съдът
намира
следното.
По предявения главен осъдителен иск, в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение между страните с твърдяното съдържание, както и извършването на процесните платежни операции, вследствие на което от банковата му смета при ответника са били извършени преводи на обща стойност от 982 000 евро в полза на трети лица, които обстоятелства не се оспорват от ответника.
Ответникът, в качеството си на доставчик на платежната услуга, носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.) платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена, т.е. неразрешена е тази платежна операция, при която липсва воля за извършването й от страна на титуляра.
За извършването на разпореждане с парични средства от банкова сметка ***та на извършване на процесните преводи нормативна уредба – чл.5, ал.1, т.4 от Наредба 3 ОТ 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, отм. ДВ бр. 37/04.05.2018 г. , както и в приложимите общи условия на банката, е предвидена специална форма на упълномощителната сделка – писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Наред с това в приложимите в настоящия случай общи условия е предвидено, че за извършване на платежна операция от пълномощник е необходимо представянето на пълномощното в оригинал. Установява се, че процесните шест платежни операции са извършени от лице, което се е легитимирало с нотариално заверен препис от пълномощно – т.е. не с оригинал на документа за учредяване на представителната власт. Същевременно по делото се установява от приетото и неоспорено писмо от нотариус нотариус Х.К., че процесното пълномощно нито като подпис, нито като препис е заверявано от него, т.е. същото представлява неистински удостоверителен документ, в частта относно нотариалното изявление, че документът съответства на представен оригинал със същото съдържание. Предвид изложеното процесните платежни операции се явяват извършени от лице без надлежно учредена представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.2 ЗЗД, потвърждаването на извършената сделка без представителна власт се извършва в същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора – в случая писмена форма с нотариална заверка на подписа. По делото липсват твърдения и доказателства за извършване на потвърждаване на действията без представителна власт в тази форма преди момента, в който ищецът е направил изрично изявление, с което изрично им се противопоставя.
В настоящия случай, поради наличието на специални правила, уреждащи отговорността на банката за неразрешената платежна операция, правилото на чл. 75, ал. 2 ЗЗД не се прилага, поради което ирелевантно за отговорността на банката е дали тя е платила (изпълнила нареждането) въз основа на недвусмислени обстоятелства, сочещи правата на наредителя. Отговорността за процесните неразрешени операции се понася по правило от банката (чл. 57 ЗПУПС (отм.)), освен ако извършването им е в резултат от умишлено или при груба небрежност неизпълнение на задължения на титуляря, в който случай нему не се възстановява стойността на операцията, независимо от размера й (поради установеното отклонение от чл. 58 ЗПУПС, отм.). Ответникът не твърди и не доказва наличието на такова поведение на ищеца в причинна връзка с процесните транзакции, като обстоятелствата, свързани с твърденията на ответника за възможната негова добросъвестност не следва да бъдат обсъждани по изложените по-горе съображения. Следва да се посочи и това, че в случая се явява неприложима разпоредбата на т. V.26 от Общите условия, тъй като същата касае само хипотези на надлежно учредена представително власт, която в последствие е оттеглена.
Предвид изложеното, поради недоказване от страна на ответника, че при извършване на процесните шест платежни операции ищецът е представляван от лице с надлежно учредена представителна власт, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 57 от Закона за платежните услуги и платежните системи за ангажиране договорната отговорност на „Ю.Б.“ АД.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника във връзка с несвоевременното му уведомяване, че процесните транзакции са неразрешени платежни операции.
Според нормата на чл. 55, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги коригира платежната операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за неразрешената или неточно изпълнена платежна операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по -късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. Съдът намира, че неоснователното забавяне за уведомяване на неразрешената транзакция само по себе си не представлява изключващо отговорността на банката обстоятелство, а същото би имало значение при доказване от страна на банката, че при възможност за по-ранно уведомяване за тези обстоятелства е била възможна отмяната на тази транзакция, като същевременно е спазен и срокът от 13 месеца. Такива обстоятелства в настоящия случай не се твърдят и доказват, като се установява, че средствата получени в резултат на неразрешените транзакции от трети лица незабавно са изтеглени от сметките им. Същевременно съдът намира, че в настоящия случай не е налице неоснователно забавяне от страна на ищеца, като титуляр на сметката, за уведомяване за неразрешената транзакция. Той е уведомил за това служители на банката една седмица след като е узнал за извършените платежни операции, който срок е в рамките на разумния срок, в който ищецът – чуждестранен гражданин, да извърши консултация с адвокат с оглед предприемането на необходимите действия според създалата се ситуация.
Предвид изложеното предявеният главен обуславящ иск следва да бъде уважен.
По
иска по чл. 79,
ал.1, пр. второ
вр. с чл. 82 ЗЗД.
Предвид правните изводи по главния иск, съдът намира за установено по делото наличието на договорно неизпълнение от страна на „Ю.Б.“ АД във връзка с извършването на процесните шест неразрешени платежни операции. Установява се от представените по делото писмени доказателства – данни за кредитни комисионни преводи лист 149, лист 154, лист 161, лист 166, лист 170 и лист 175, че от разплащателната сметка на ищеца, освен сумите по преводите, са удържани от страна на банката комисионни за преводите в размер на общо 1182,40 евро. Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 1360 евро.
По
иска по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗПУПС (отм.) възстановяването на дължимите суми следва да се извърши не по-късно от 21 дни от получаване на уведомлението за неразрешената операция.
В настоящия случай такова уведомлението е получено от банката още с получаването на сигнал вх. № 06.03.2018 г. /л. 85 от делото / считано, от която дата 21-дневният срок е изтекъл към момента, от който лихва за забава се претендира. Размерът на дължимата лихва за забава, изчислен от съда с помощта на електронен лихвен калкулатор възлиза на сумата от 83 843.61 евро. Искът следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 74521 евро.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 114019,02 лева.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 7,58 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******** да заплати на Д. П.С. /D.P.S./, гражданин на Р. Полша, ЕГН: ***********, на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм./ сумата в размер на 982 000 евро, представляваща обща стойност на 6 броя неразрешени платежни операции, извършени в периода 02.01.2018 г. – 22.01.2018 г. от банковата сметка на ищеца в евро с IBAN: ***, BIC: ***rol group, на основание чл. 78, ал.1, пр. второ вр. с чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 1182,40 евро – обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за разплащателна сметка от 22.11.2017 г. във връзка с извършването на посочените по-горе неразрешени операции, изразяващи се в удържани от банката комисионни във връзка с шестте превода от дати 02.01.2018г. – 2бр., 10.01.2018 г. – 2 броя и от 22.01.2018 г. – 2 броя, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 74 521 евро лихва за забава за периода 04.04.2018 г. – 04.02.2019 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 114 019,022 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 82 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 1360 евро.
ОСЪЖДА Д. П.С. /D. P. S./, гражданин на Р. Полша, ЕГН: *********** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 7,58 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: