Решение по гр. дело №1049/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2019 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20181320101049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е № 74

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                   гр. Видин  28.02.2019 г.

 

Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        Председател:Даниел Димитров

                                           Съдебни заседатели:

                                                               Членове:

при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1049 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл. 92 ал.1 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД, че на 21.04.2017 г. е сключен Договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6%“ № 7004965 между дружеството ,в качеството на кредитодател, от една страна и от друга ЕТ „Габи Колор-В.В.“ ,в качеството  на кредитополучател и В.Г.В., в качеството си на солидарен длъжник. 

Сочи се че, по силата на сключения договор на кредитополучателя ЕТ „Габи Колор – В.В.“ е предоставен паричен заем под формата на кредитна линия в размер на 2220.00 лева за срок от две години, считано от датата на подписване на договора.

Сочи се, че съобразно чл. 2 от Договора с подписването на същия кредитополучателя е удостоверил получаването на сумата, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

Твърди се, че за предаването на сумата е издаден и разходен касов ордер № 5849/21.04.2017 г.

Излага се ,че са договорени различни условия - такса ангажимент по чл. 3 от договора, неустойки по чл. 7 ал.1  и ал.2,както и предсрочна изискуемост при забава –чл.7 ал.3..

Ищецът сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч. гр. д. N 3555/2017 г. по описа на ВдРС,и  по което е издадена заповед за изпълнение,както и че  към датата на подаване на заявлението длъжника е в забава от  153 дни, поради което заемът е станал изискуем, ведно с начислената неустойка съгласно чл. 7 от сключения договор, като общо дължимият размер на задълженията възлиза на 4111.44 лева.   

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество сумата в общ размер на 4111.44 лв., от които : 2220 лв. - главница, 1085.60 лв.-такса ангажимент по чл. 3 от договора и 825.84 лева – неустойка за забава по чл. 7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените разноски.

От ответника В.Г.В., представляван от особен представител в процеса, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба,като се претендира ,че исковете са неоснователни.Подържа се,че липсва уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост.Отделно се прави и възражение за нищожност на клаузите по чл.3 ал.1 т.1 и чл.7 ал.1 от Договора,като неравноправни по смисъла чл.143 т.5,18 и 19 от ЗЗП.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за бизнес линия от 21.04.2017г., сключен между ищеца и ЕТ „Габи Колор-В.В.“ ,в качеството  на кредитополучател, и В.Г.В., в качеството си на солидарен длъжник,се установява, че ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2200лв. със срок на договора от две години,считано от 21.04.2017 г.,както и че страните в чл.3 ал.1  са договорили следните условия:

1 .Такса ангажимент за ползване на кредита : 6% от усвоената главница за всеки 14 дневен период от ползването на кредита, но не по малко от 30 лв. като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14 дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден, а Кредитополучателя заплаща таксата в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване.

2.Минималната погасителна вноска е в размер на таксата по т.1 , а падежа на първата вноска е на 05.05.2017 г. , а всяка следваща е дължима на 14 ден след падежа на предишната.

3.Срока па договора е 2 години от датата на подписването му.

Освен изложеното страните,в чл.7 ал.1, са договорили,че при забава на плащане на погасителна вноска на договорения падеж кредитополучателя дължи неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора в т.ч. главница, неплатена такса ангажименти неплатени неустойки за всеки ден до пълното плащане на забавената сума  или до настъпване на предсрочната изискуемост.В чл.7 ал.2 е уговорено,че  при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни кредитополучателя дължи на кредитодателя еднократна неустойка в размер на 20% върху всичко дължимо по договора за кредит, в т.ч. неплатена главница, неплатени лихви и начислени но неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземанията които се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреси, събиране на просрочени вземания, както и евентуално прехвърляне на вземанията на колекторска фирма.В чл.7 ал.З страните са договорили,че всички задължения могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми в случай на забава на плащанията от кредитополучателя на което и да е дължимо плащане по главница и/или такса ангажимент с повече от 40 календарни дни като предсрочната изискуемост може да бъде обявена посредством изпращането на уведомително писмо на електронната поща на кредитополучателя и солидарните длъжници, посочени в настоящия договор или чрез писмо с обратна разписка, изпратени на посочените в настоящия договор адреси на кредитополучателя и солидарните длъжници.

От разходен касов ордер № 5849/21.04.2017 г.се установява,че цялата сума по договора е усвоена от кредитополучателя,който факт се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.  

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за уведомяване на ответниците за предсрочната изискуемост на кредита,като липсват и твърдения  в тази насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора,като същия  е в просрочие и забава/ 153 дни/ ,поради което и въз основа на договора се претендира предсрочно цялата дължима сума ,ведно с предвидените по чл.3 ал.1 т.1 и чл.7 суми,представляващи такса ангажимент и неустойки,в общ размер на 4111.44 лв.

При данните по делото и с оглед направените възражения от страните следва да се вземе отношение по въпроса дали кредитодателя,който е небанкова институция, дължи уведомление на длъжниците  при  предсрочната изискуемост на вземането.

Няма спор,че ищцовото дружество  не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции,както и че процесният договор не е договор за банков кредит. В случая обаче даденото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/201Зг. ОСГТК  разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на кредитора е принципно, поради което и  следва да се прилага не само за настъпване на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.

В съдебната практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявление кредитора да е уведомил длъжника за възползването му от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника.

 Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост от своя страна представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт,поради което се дължи уведомяване  за да може договорното изменение да прояви действието си.

В настоящия случай ищцовото дружество дори и  не твърди, че е направено волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита и че същото да  е достигнало до длъжника преди започването на заповедното производство,а напротив подържа се,че за настъпване на предсрочната изискуемост,не е нужно да се  уведомяват длъжниците,тъй като същата произтича от неплащането на която и да  е от вноските

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче,  не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение/ в този смисъл :решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др./.

В контекста на изложеното по-горе  следва да се отбележи и че при автоматично настъпване на предсрочна изискуемост,ако така е уговорена,  се дължи  уведомяване.

Отделно следва да се отбележи и че съгласно чл.7 ал.3 изр.2 от процесния договор се дължи уведомяване на кредитополучателя при предсрочна изискуемост,каквото е налице,с оглед падежа по договора,и при така  договореното задължение е безспорно,че се дължи уведомяване за предсрочната изискуемост.  

В случая не е установено,че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,  са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,и доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника предсрочната изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, включително липсва и основание за начисляване на уговорената неустойка при прекратяването му.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове и съответно тяхното отхвърляне.

С оглед изхода от спора разноски не се дължат.        

Водим от горното , Съдът

 

                                         Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Финтрейд Файнанс“ АД ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.778,ет.3,ап.18  иск за признаване за установено по отношение  на  ЕТ „Габи Колор-В.В.“,ЕИК ********* ,в качеството  на кредитополучател, и на В.Г.В. ***,ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник,че дължат на „Финтрейд Файнанс“ АД ” ЕООД сумата в общ размер от 4111.44 лв.,от която :  2220 лв. - главница, 1085.60 лв.-такса ангажимент по чл. 3 от договора,825.84 лв. -неустойка за забава по чл. 7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,за които суми ищецът се снабдил със заповед № 3612/15.12.2017г., постановена по ч.гр.д.№ 3555/2017г. по описа на ВдРС.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 3555/2017 г. по описа на ВдРС.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: