№ 674
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:М. Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от М. Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100500815 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24875/26.03.2024г. от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Възраждане“, ул.“Света София“, №7, чрез процесуален представител срещу Решение №
695/05.03.2024г. по гр.д. № 10978/2022г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която въззивника
е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 11
500 лв., частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в ******,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
19.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност -
присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено при отчитане на
1
действително претърпените болки и страдания и процента съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице.
Твърди се , че при установеност на фактическата обстановка, съда е направил
необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от М. Д. в резултата
на процесното ПТП физически и психически травми и в противоречие с принципа на
справедливост е определил дължимото и обезщетение, респективно допуснато е неправилно
приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Излага , че след влизане в
сила на решението по гр. д. № 15949/2021г. по описа на ВРС, на 27.04.2022г. са заплатили
на ищцата обща сума от 4193,78 лв., която включва: 3500 лв. обезщетение за неимуществени
вреди,които счита за справедлив размер, 326,28 лв. законна лихва върху главницата за
периода от 28.05.2021г. до 27.04.2022г., 50 лв. - присъдени на ищцата разноски и 317,50 лв. -
присъдено адвокатско възнаграждение. Излага , че значение за определяне на коректния
размер на обезщетението имат датата на събитието - 02.01.2020г., действащите към този
момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ, икономическата обстановка и
конюнктура в страната в началото на 2020г. - още преди настъпване на ковид пандемията и
ниската отчетена от Националния статистически институт инфлация, както и размера на
минималната работна заплата от 610 лв. Излага, че от събраните в хода на производството
доказателства вкл. и заключението на СМЕ, не се установява интензитет на получените от
ищцата травматични увреждания, които да съответстват на размера на определеното от
съда обезщетение. Няма никакви основания да се счита, че установеното у ищцата
понастоящем посттравматично стресово разстройство е причинено от процесното ПТП,
както намира първоинстанционният съд, както и че особеностите на личността на ищцата не
следва да се имат предвид. Оспорва се извода на съда за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна пострадалата. Оспорва заключението по приетата СПхЕ.
Излага , че от заключението на вещото лице по приетата САвТхЕ безспорно се установява,
че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата. Излага , че макар тротоарът да е
бил неизползваем, по правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП пешеходецът е следвало да се
движи в лявата част на улицата, а не отдясно, където е настъпил инцидента и в съответствие
с чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да не спира без необходимост на платното за движение.
Поддържа възражението за наличие на съществено съпричиняване от страна на
пешеходката. Тя е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа, като се е движила
на необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечава нейната безопасност.
ПТП е настъпило вследствие и на неправомерно поведение на пешеходката, която е имала
обективна възможност да забележи приближаващия автомобил, осъществяващ маневра
„движение назад", но нищо не е предприела, престояла е без основателна причина на
пътното платно и е създала предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че
съда не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и поради това
е достигнал до оспорваните правни изводи. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
2
страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно
и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените
поделото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата , претендира уважаването й и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне й ,
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представен
списък.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на М. К. Д. ЕГН **********, с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против въззивника за осъждането
му да заплати на ищеца сумата от 13 750 лв., частичен иск от сума в общ размер на 15 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от реализирано на
02.01.2020 г. в ******, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. автомобил
„Дачия Докер“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.Съда е уважил
частично иска , като в тази част решението е предмет на настоящото произнасяне.
В исковата молба ищеца твърди, че на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в ******,
настъпило ПТП, при което тя като пешеходец била блъсната от лек автомобил „Дачия
Докер“ с рег. № ******, при движението му назад. Тези обстоятелства били обективирани в
съставен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема към него. Виновният водач
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Непосредствено след
произшествието ищцата посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД,
където била констатирана фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на лъчевата
кост, било назначено оперативно лечение, извършена репозиция на ръката и същата била
гипсирана. На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата била насочена
към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен крайник. На 03.02.2020 г. след
извършен преглед на ищцата бил констатиран оток на лявата й гривнена става и лявата
длан, наличие на спонтанна палпаторна и двигателно провокирана болка, подуване и
затруднени движения в ставата. В продължение на няколко месеца след инцидента ищцата
изпитвала силни болки в областта на лявата ръка и имала ограничени движения на крайника
дори след премахване на имобилизацията, била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно в ежедневието и се нуждаела непрекъснато от чужда помощ. Понастоящем
продължавала да търпи дискомфорт от травмата - налагала дясната ръка като доминираща,
3
дори когато следвало да извърши движение с двете ръце. Освен физическите болки и
затруднения, ищцата изпитвала и душевни страдания. Социалните й контакти намалели,
което довело до проява на интровертно поведение и невъзможност за преодоляване на
психологичната травма. В продължение на месеци имала смущения в съня, трудно
заспивала и сънят й продължавал едва няколко часа, сънувала кошмари, свързани с
катастрофата; имала натрапчиви мисли и спомени; страхувала се да пресича сама улици и не
можела да стои сама в стая. Ищцата непрекъснато се чувствала вътрешно напрегната, била
изпълнена с тревожни мисли относно възстановяването й и бъдещето, а впоследствие
развила депресивна симптоматика - самоизолирала се, избягвала контакт с приятели и
отказвала да говори за инцидента; станала раздразнителна и емоционално лабилна;
чувствала се виновна за инцидента и за това, че не може да се грижи за себе си. След
консултация с психиатър в ДКЦ „Еквита“ ЕООД й била поставена диагноза
„посттравматично стресово разстройство“ и предписани антидепресанти.
На 26.05.2021г. ищцата отправила до ответното застрахователно дружество покана за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди, която покана била получена на 28.05.2021г. По застрахователната
преписка било определено застрахователно обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата не
била съгласна с посочения размер, поради което завела иск срещу ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1250 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15
000 лв., като искът бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. 15949/2021 г. на ВРС, 41-ви
състав.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който иска се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между него и
собственика на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ****** съществувало валидно
облигационно правоотношение със срок на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г., както
и че на 02.01.2020 г. настъпило процесното ПТП с участието на застрахования водач и
ищцата, като пешеходец. Твърди, че на 04.02.2020 г. ищцата предявила пред него
застрахователна претенция, по която била образувана щета под № 0411-100-0004/2020 г. и
били изискани от пострадалата документи по чл. 106 от КЗ с цел изясняване причините за
настъпване на ПТП. Такива не били представени от ищцата, поради което и след изтичане
на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът взел решение да не
бъде изплащано обезщетение по преписката, предвид липсата на достатъчно доказателства
за установяване основателността на претенцията, като ищцата била уведомена за решението
с писмо от 05.05.2020 г. Впоследствие с покана от 17.03.2021 г. ищцата отново предявила
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на 15 000 лв., като този път представила изисканите от нея
документи и ответникът й отправил предложение за сключване на извънсъдебно
споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата изразила
несъгласие с така определената сума, като завела частичен иск за сумата от 1250 лв. от сума
в общ размер на 15000 лв., по който било образувано гр.д. № 15949/2021 г. по описа на ВРС.
4
Ответникът признал частичния иск и същият бил уважен с постановяване на решение при
признание на иска, без да бъде разпределяна доказателствена тежест на страните и без да
бъде определян от съда пълният размер на дължимото обезщетение. След влизане в сила на
съдебното решение на 27.04.2022 г. ответникът заплатил в полза на ищцата сума в общ
размер на 4193,78 лв., включваща: 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 326,28 лв.
законна лихва за периода от 28.05.2021 г. (датата, на която били представени пред
застрахователя изисканите документи) до 27.04.2022 г., 50 лв. разноски за държавна такса и
317,30 лв. за адвокатско възнаграждение. Счита, че така платеното застрахователно
обезщетение от 3500 лв. репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Оспорва провеждането на оперативно лечение на ищцата и настъпването на сочените
усложнения, както и продължителността на оздравителния процес след обичайния
възстановителен период от около 1-2 месеца. Оспорва и възникването на описаните в
исковата молба вреди, вкл. нуждата от постоянна чужда помощ през възстановителния
период и след това, както и посочените душевни страдания. Оспорва също наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и поставената на ищцата година по-
късно диагноза „посттравматично стресово разстройство“.
Прави и възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат.
Аргументира същото с твърдения, че ищцата била навлязла внезапно на пътното платно без
да се огледа, като се движела на необозначено за пресичане място и по начин, който не
обезпечавал нейната безопасност. Поддържа още, че ПТП било настъпило вследствие
неправомерното поведение на ищцата, която имала обективна възможност да забележи
приближаващия автомобил, извършващ маневра движение назад, но не предприела нищо и
така създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, като нарушила
разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално - за
присъждане на обезщетение в намален размер.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и инстанция доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
5
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Производството пред първоинстанционния съд се развива след Решение 682 от
16.03.2022г. /поправено с Решение № 706/17.03.2022г. и допълнено с Решение № 1168 от
26.04.2022г./ по гр.д. 15949/2021 г. на ВРС, 41-ви състав., с което въззивника е осъден да
заплати на ищеца сумата от 12250 лв. частичен иск от 15 000 лв. , в едно със законна лихва
върху сумата от 1250 лв. за периода 28.04.2021г. до 23.03.2021г. , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени от ПТП на 02.01.2020 г. в ******, около
15.30 ч. по вина на водача на т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Решението по горепосоченото дело е постановено при признание на иска от страна на
застрахователя до сумата от 3500 лева.
По делото не се спори, а и е видно от представеното преводно нареждане, че на
27.04.2022 г. след влизане в сила на решението по горепосоченото гр.дело, ответникът е
заплатил в полза на ищцата сума в общ размер на 4193,78 лв., включваща: 3500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, 326,28 лв. законна лихва за периода от 28.05.2021 г.
(датата, на която били представени пред застрахователя изисканите документи) до
27.04.2022 г., 50 лв. разноски за държавна такса и 317,30 лв. за адвокатско възнаграждение.
Безспорни в настоящото производство и установени с представените писмени
доказателства са следните факти и обстоятелства, с които иска е доказан по основание:
Между ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и собственика на т.а. „Дачия Докер“ с рег. №
****** е било налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г.,
обезпечаващ гражданската отговорност на Л. Е. И.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищецът е отправил
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за
процесното ПТП на 04.02.2020г. и при него е образувана застрахователна преписка (щета)
6
щета № 0411-100-00042020 г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер
на 3500 лв. / писмо изх.№ 99- 12401/07.06.2021 г. от ОЗК „Застраховане“ до адв.М.Т.
относно предложение за сключване на споразумение по щета 0411-100-004-2020 в следствие
на ПТП от 02.01.2020 г., известие за доставяне от 11.06.2021 г./
На 02.01.2020 г. в ******, е реализирано пътнотранспортно произшествие по вина на
застрахования водач на т. автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******, който при извършване
на маневра движение назад е блъснал намиращия се зад автомобила пешеходец - ищцата; -
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10 от 02.01.2020г. ; приобщеното ДП
3/2020г. на СПП при ОД на МВР Варна, което прекратено по искане на пострадалата на
основание чл.343, ал.2 от НК вр. чл. 24 ал.1 т.9 от НПК.
От заключението по приетата в първоинстанционното производство САвТхЕ, което
съдът кредитира като изчерпателно, се установява и механизма на ПТП, а именно : На
02.01.2020 г. около 15:50 часа в ****** товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. N: ******, с
водач Л. Е. И. се е движил на заден ход по ул. „Марко Балабанов“ в посока от бул. „Княз
Борис I” към кръстовището с ул. „Иларион Макариополски“ със скорост не по- голяма от
9.43 км/ч. М. К. Д., в качеството си на пешеходец се е движила по тротоара от дясната
страна на платното за движение в посока към бул. „Княз Борис I”, като за да заобиколи
поставения фургон е навлязла на платното за движение. След навлизането си на платното за
движение и при излизането и от страничните габарити на фургона, се спира и обръща към
десния тротоар, като престоява на това място за неопределено време. Водачът на товарния
автомобил при навлизането на автомобила в стеснения пътен участък вижда, чрез дясно
странично огледало пешеходката в неподвижно състояние, обърната към десния тротоар, но
продължава движението си в тази посока. Когато автомобилът достига до края на фургона
настъпва удар с намиращата се там пешеходка. Ударът настъпва със задна дясна част на
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. N: ******. Вследствие на удара пешеходката пада
на пътната настилка. След удара товарният автомобил се установява в покой, без да настъпи
прегазване или притискане на пешеходката.
Причината за настъпване на произшествието е движението на заден ход на водача на
товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. N: ******, при възприемане на стеснение на
платното за движение и намиращ се в тази зона пешеходец. Мястото на удара е на платното
за движение на ул. „Марко Балабанов“, на около 2.50 м след N: 6, в посока към бул. „Княз
Борис I” и на около 3 м. от левия бордюр и на около 3 м от десния бордюр, ограничаващ
платното за движение на ул. „Марко Балабанов“.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно и ненуждаещо от
доказване, а и се установява от заключението по приетата СМЕ, което съда кредитира , че
в резултат от ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване
на счупване на лява лъчева кост в долна трета /на типично място/ обусловило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Налице са кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
7
за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
С оглед събраните данни за противоправност на поведението на застрахования водач,
вината му се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Доказателства за оборване на
презумпцията по делото не са ангажирани.
Спорен в настоящото производство е размера на претендираното обезщетение и в
тази връзка налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалата.
Възраженията на въззивника относно характера и интензитета на понесените от М.
Д. в резултат на процесното ПТП физически и психически травми, съда счита за
неоснователни по следните съображения.
От заключението по приетата СМЕ, което съда кредитира, се установява, че
настъпилото в резултат на ПТП счупване на лявата лъчева кост е причинило на М. Д.
силни болки поради увреждането на костната надкосница непосредствено след счупването.
Болките намаляват след обездвижването, а след 10-тия ден са поносими. Усилват се при
движения на костните фрагменти до към 25-тия ден когато спойката между фрагментите е
достатъчно здрава за да предотврати разместването на костните фрагменти. След сваляне на
имобилизацията и започване на раздвижването на обездвижените стави има болки в тези
стави до възстановяване на движенията им. Неудобствата и затрудненията са от
обездвижването на левия крайник и невъзможността да извършва с него на хватателни
движения до 45тия ден. Имала е нужда от чужда помощ в срока на имобилизацията за
самообслужване. Проведено е лечение с наместване и обездвижване на левия горен крайник
за 30 дни с гипсовата превръзка, след сваляне й е провела курс рехабилитация. За
счупването няма мед. документи за предписани лекарства. Обичайния срок на
възстановяване е около 3 месеца, като оздравителния процес е приключил.
В първоинстанционното производство е прието заключение по допуснатата СППЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена и от което установява, че
са налице нарушения и смущения в емоционално-волевата сфера на ищцата в резултат от
преживяната злополука на 02.01.2020г. - М. Д. се е затворила, станала чувствителна към
всичко, което я заобикаля, загубила интерес към обичайните неща, които преди в
ежедневието й са я радвали и й доставяли добро настроение. След инцидента е ограничила
контактите си с приятелския кръг. Поддържала отношения основно със сина си и снаха си,
които я подпомагали в ежедневието поради нейната неспособност да се грижи напълно сама
за себе си. Вещите лица посочват , че промяната в начина на живот, зависимостта от
близките, тревожността, страха, стреса от преживяното са в пряка връзка с пътния инцидент
и са възможна причина да настъпи раздразнителност, избухливост, затвореност, промени в
съня, в социалните контакти, промени в настроението, проблеми с концентрацията.
Проблемът при пътнотранспортните инциденти е, че стресът е прекомерен и често целият
8
потенциал на човек не е достатъчен за отработване на породения стрес.Споделя силна
тревожност, безпокойство, стрес, някои невро-вегетативни симптоми като сърцебиене,
главоболие, треперене и др.. Отчита се промяна в негативна посока в начина и качеството на
живот, изразяващи се в потиснатост, вътрешно напрежение, депресивно настроение,
повишена раздразнителност, невротичност, страх за живота си и дори страх от смъртта.
След претърпяното ПТП, Д. е неустойчива, умерено емоционално нестабилна и силно
тревожна. Изпитва силен страх и стрес при придвижване по улиците. При необходимост да
ползва транспорт, предпочита това да е градски транспорт, а не лек автомобил. При излизане
на улицата, изпада в стрес, споделя треперене, изпотяване, тревожност/еквиваленти на ПА/.
Споделя усещането, че всички коли, се движат в посока към нея и застрашават живота й.
След ПТП-то М. Д. е имала клинична симптоматика на Постравматичен стрес, която
диагноза е поставена след преглед от психиатър и е изписана терапия с антидепресанти и
транквилизатори които тя приема до настоящото освидетелстване. Постравматичен стрес -
това е психогенно по своята същност състояние, предизвикано от психотравмено
въздействие. Клиниката е със симптоми на потиснато настроение, тревожност, емоциите са
дистимни, с намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата.Налице са обективни данни и са налице
медицински документи, от които да се направи извода за наличие на посттравматично
стресово разстройство, чието възникване е в пряка връзка с инцидента от
02.01.2020г.Преживеният стрес се е превърнал в дистрес и към настоящият момент се
диагностицират клиничните симптоми на Постравматично стресово разстройство.
Постравматичното стресово разстройство, не е отзвучало при и персистира със
симптоматика си към настоящият момент и трайно се е фиксирало при Д. и дава отражение
върху качеството й на живот.До настоящия момент Д. не е в състояние да преработи
рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й. Актуалното й
психично състояние се състои в следното: тревожност, емоционална реакция при разговор
за инцидента, удължено реактивно време при интервюто, психосоматични оплаквания.
Независимо от прилаганото медикаментозно лечение и към настоящият момент тя
продължава да е с клиника на Постравматичен стрес. Освен медикаментозното лечение, тя
се нуждае от продължителна психотерапевтична интервенция.
В унисон с изложеното от вещите лица , са и събраните по делото гласни
доказателства , чрез разпит на свидетеля К.Д. / син на ищцата, чиито показания съдът
кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като базиращи се на лични впечатления/ и от
които установява, че след ПТП-то на 02.01.2020г. майка му се обадила й му е казала за
случилото се. Той се срещнал с нея в Спешна помощ след като тя излязла с гипс. След
случилото се ежедневно посещавал майка си, тъй като тя била затруднена да се обслужва.
Той й помагал в къпането, обличането, пазаренето и почистването на дома. Първите няколко
дни останал в дома й. След това при нея останала целодневно нейна приятелка, тъй като
ищцата имала нужда от постоянни грижи. От инцидента ищцата получила натъртвания по
тялото, охлузвания, синини. Ищцата изпитвала затруднения със заспиването си, нарушен
9
бил сънят й – стряскала се е и се е събуждала през нощта. Станала много тревожна, през
м.02.2020г. след инцидента посетила психиатър, който й е предписал медикаментозно
лечение, едното лекарство било золофт. След като махнали гипса от ръката на ищцата тя не
можела да я движи свободно и ходела на рехабилитация. Ищцата се притеснявала, защото
след инцидента трябвало да отиде в САЩ при сина си и да помага в грижите на малкия си
внук, който бил на 1 година, а след инцидента тя не можела да даде нужната подкрепа. Към
момента на даване на показанията, ищцата не може да носи тежки чанти със счупената ръка,
той и помагал в почистването на дома, през зимата имала болки в ръката.
С разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, законът предвижда, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост. Както изисква посочената
норма за всички неимуществени вреди справедливото обезщетение се определя като точен
паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, в зависимост от конкретно
установените вреди. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията му. При определянето й следва да бъдат
съобразени редица обстоятелства: характера на увреждането, начинът и обстоятелствата на
извършването му, степента на възстановяване, причинените морални страдания,
загрозявания, осакатявания и др. Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура,
както и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на
обезщетенията момент.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени травматични увреждания – една средна
телесна повреда, която в конкретния случай, видно от данните по делото, не е оставила
поражения върху телесната й цялост. Поставена е гипсова имобилизация за 30 дни, като до
45 ден е била в невъзможност да извършва хватателни движения с левия си крайник/ръка/.
Имала е нужда от чужда помощ. Има е болки през целия процес , включително и при
раздвижването, като съда отчета и възрастта на пострадалата към дата на инцидента , а
именно 69г.От друга страна с изключение на имобилизацията, липсват данни за настъпили
усложнения в рамките на оздравителния процес. Възстановяването е протекло успешно,
обичайни срок за това е около три месеца, като към настоящия момент костта е зараснала.
От събраните свидетелски показания безспорно се установява, че ищцата е претърпяла
негативни емоционални преживявания. Възраженията на въззивника за липса на причинно
следствена връзка между състоянието на пострадалата и настъпилото ПТП са опровергани
от заключението на вещите лица по СПхПхЕ, че възникването на посттравматично стресово
разстройство е в пряка връзка с инцидента от 02.01.2020г., както и , че преживеният стрес
се е превърнал в дистрес и към настоящият момент се диагностицират клиничните
симптоми на Постравматично стресово разстройство. Към момента на освидетелстване
освен медикаментозното лечение, тя се нуждае от продължителна психотерапевтична
интервенция. Доказателства в подкрепа на тезата на въззиника по делото не са ангажирани.
Предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за
справедливост, както и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията и
10
икономическите показатели в страна, преценени към м.01 2020г. дата на инцидента,
настоящата инстанция приема, че определеното от първоинстанционни съд обезщетение в
размер от 15 000 лв. представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца болки
и страдания и претърпените морални вреди .
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като
допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката
дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В конкретния казус, съда приема, че ответника - застраховател при условията на
пълно и главно доказване, не е установил наличие на такова от страна на пострадалата.
Аргументите за това са следните: От заключението по АвТхЕ безспорно е
установено, че пешеходката М. К. Д. се е движила по тротоара от дясната страна на
платното за движение в посока към бул. „Княз Борис I”. Когато достига до фургон поставен
върху тротоара, навлиза на платното за движение, за да го заобиколи. Процесният товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. N: ****** при излизането си от завода производител е
оборудван със светлина за заден ход, намираща се в задно дясно комбинирано осветително
тяло. След като пешеходката е излязла извън габаритите на фургона и е станала видима за
водача на товарния автомобил е престояла неопределено време на платното за движение, в
което време е видяна и възприета от водача на автомобила. В този момент пешеходката не е
възприела товарния автомобил като опасност, тъй като се е намирал в близост до фургона и
между нея и товарния автомобил са се намирали предпазни ограждения. След като
пешеходката възприема движещия се автомобил, същата няма възможност да предотврати
произшествието, тъй като се намира в непосредствена близост до фургона. Произшествието
е станало при движението на заден ход на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.
N: ******, при възприемане на стеснение на платното за движение и намиращ се в тази зона
пешеходец.
Изложения механизъм на ПТП , както и , че водача на т.а. Л. И. е имал видимост към
пешеходката, се установява и от показанията му , които съда кредитира като обективни.
Същия свидетелства, че той е управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. N: ******
и е причинил процесното ПТП, като маневрирал с автомобила назад, видял ищцата в
огледалото, когато излязла на пътното платно, защото на тротоара имало поставен
строителен фургон. Закачил я с автомобила, тя паднала и си ударила ръката. Свидетеля и
11
оказал първа помощ, завел я до спешна помощ. , където ищцата се обадила на сина си, за да
му съобщи за случилото се.
Твърденията на ответника , че ищцата е нарушила чл.108 от ЗДвП, чл. 113 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗДвП, както и чл. чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП , като не се е движила по тротоара, не е
пресякла пътното платно на пешеходна пътека , и е спряла без необходимост на платното за
движение , както и , че е излязла внезапно на платното за движение не се установяват от
събраните по делото доказателства. Нещо повече вещото лице е разяснило, че видимостта
на водача на т.а. към пешеходката е била постоянна /потвърдено от него в свидетелските му
показания/, за разлика от нейната към автомобила. Данни за внезапно излизане на пътното
платно на пострадалата не са налични по делото.
В заключение искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
11 500.00 лв. частичен иск от 15 000 лв., като от целия претендиран размер следва да се
приспадне вече заплатеното обезщетение от 3 500.00 лева.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ,
която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието,
а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл.
380 от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя, за уведомяването му от ищеца на 17.03.2021 г. , поради което законната
лихва следва да бъде присъдена от този момент до окончателното изплащане на главницата.
Районния съд е присъдил обезщетението от дата 19.06.2021г. - първия ден на забавата след
изтичане на 15 работни дни от 28.05.2021г., когато са представени от ищцата изисканите от
застрахователя документи по чл.106, ал 1 от КЗ. Във въззивната жалба не са изложени
аргументи относно началния момент на присъждане на законна лихва върху главницата.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
12
При този изход на спора, направеното искане и представените доказателства за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на адв. М. Т. Т. –АК Варна, следва да се присъдят
разноски в размер на 1435.00лева на основание чл.38 ал.2 от ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 695/05.03.2024г. по гр.д. № 10978/2022г. по описа на
ВРС, В ЧАСТТА с която ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, жк.“Възраждане“, ул.“Света София“, №7 Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ , на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на М. К. Д., ЕГН **********,
с адрес ****** сумата от 11 500/ единадесет хиляди и петстотин / лв., частичен иск от
сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020г. в ******, пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта за присъдените разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Възраждане“, ул.“Света София“, №7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ****** сума в размер на 1435 лева - адвокатско
възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.1 ГПК
вр. с чл. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13