№ 186
гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500263 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 198/17.04.2025 година по гр. д. № 1135/2024 година на Окръжен
съд Велико Търново е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Районен съд Велико Търново
иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди за заплащане на сумата 24 000 лева – обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане на гр. д. №
1538/2024 година по описа на Районен съд Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната
лихва от датата на завеждането му до окончателното изплащане на главницата.
Със същото решение К. Г. Т. е осъден да заплати на Районен съд Велико Търново
сумата 100 лева – възнаграждение за процесуално представителство по делото, осъществено
от пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение №
198/17.04.2025 година по гр. д. № 1145/2024 година на Окръжен съд Велико Търново. В
жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за липса на акт
1
за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по чл.
10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; неизвършване на
доклад от първостепенния съд. Цитира се практика на ЕСПЧ. Посочва се, че решението е
постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се обезсили Решение № 198/17.04.2025 година по гр. д. №
1145/2024 година на Окръжен съд Велико Търново и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на първостепенния съд, респективно да се отмени и да се постанови друго
такова, с което да се уважи претенцията.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Районен съд Велико Търново, представляван от съдия Г. Г., в който развива доводи за
нейната неоснователност.
С писмена молба пълномощникът на Районен съд Велико Търново заявява, че
поддържа отговора на въззивната жалба.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 1135/2024 година на Окръжен съд Велико Търново е
образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Районен съд Велико Търново иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. д. № 1538/2024 година
на Окръжен съд Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Районен съд Велико Търново, в който се излагат доводи за неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 198/17.04.2025 година по гр. д. № 1145/2024 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
2
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от К. Г. Т. против Районен съд Велико Търново иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на доклад.
Първостепенният съд е изготвил доклад, чието съдържание съответства на чл. 146, ал. 1 от
ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание го е обявил за окончателен.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
Ответник по предявения иск е Районен съд Велико Търново. В съответствие с чл.
10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди в производството пред
първостепенния съд е обезпечено участието на прокурор. В чл. 10, ал. 1 от Закона
отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че делата се разглеждат „със
задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира приложение разпоредбата на
чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в производството с правата на страна в
предвидените от закон случаи.
В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания кои доводи и доказателства не са
взети предвид от състава на Окръжен съд Велико Търново при постановяване на
обжалваното решение.
Във възивната жалба К. Г. Т. не сочи обстоятелства, които да пораждат
3
основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното
решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е
произнасял по други спорове, по които страна е бил К. Г. Т., респективно по аналогични
такива, само по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото
безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.
Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на
държавата и общините да вреди спрямо Окръжен съд Велико Търново – последният не е
страна по конкретния спор.
Във въззивната жалба се цитира практика на ЕСПЧ, но не се излагат оплаквания,
релевантни за конкретния правен спор.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на иска. С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната
предпоставка за уважаване иска срещу Районен съд Велико Търново по чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответника
нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на разглеждане
и решаване в разумен срок на гр. д. № 1538/2024 година на Районен съд Велико Търново,
което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на К. Г. Т. против Районен съд
Велико Търново като неоснователна и недоказана. Настоящият състав споделя мотивите,
изложени от първостепенния съд, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 198/17.04.2025 година по гр. д. № 1135/2024 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил установените релевантни факти
поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция К. Г. Т. следва да бъде осъден
да заплати в полза на Районен съд Велико Търново сумата 100 лева – възнаграждение за
процесуално представителство, осъществено от пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/17.04.2025 година по гр. д. № 1135/2024
година на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, от гр. Елена, ********* да заплати в полза
на Районен съд Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ 16, сумата
100 (сто) лева – възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от
4
пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5