Решение по дело №379/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 85
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Валентина Генжова
Дело: 20214200100379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Габрово, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20214200100379 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Агенция
за събиране на вземания„ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Б. срещу Н. Г. Д. за
заплащане на исковите суми.
Исковата претенция се основава на твърдения ,че на 18.12.2020 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г„ сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК *********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
срещу Н. Г. Д., произтичащо от договор за потребителски кредит №3684427 от 10.05.2019г.,
е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Вземането е индивидуализирано в
Приложение 1 от 18.12.2020г. към договора за цесия от същата дата.
Съгласно Рамковия договор за цесия „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично
пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на
длъжниците .
Кредитополучателят е уведомен по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането и настъпилата предсрочна изискуемост с Уведомително писмо с изх. №
1
УПЦ/УПИ-С-УКФ/3684427 от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, което е
връчено на 18.05.2021г. чрез ЧСИ И. И. . per. № 735 КЧСИ, на когото „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители.
Ищецът се позовава и на връчване, което ще се извърши на представеното към
исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/3684427, ведно с връчването на ответника на исковата молба и
приложенията към нея. Сочи практика на ВКС , съгласно която ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения ,че при условията на договора за
кредит е предоставен на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ
размер на кредита/ от 36 000лв.След направените плащания от името и за сметка на
ответника, остатъкът от отпусната главница е преведен на 10.05.2019г. на посочена от
кредитополучателя банкова сметка, с което кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора. Към датата на подписване на договора страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва да бъде в общ размер от 15 164,26лв. Общата сума която
кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора е 51 545,26лв., на
120бр. анюитетни месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 429,54лв.Падежът на
последната погасителна вноска е 07.05.2029г.
Съгласно чл.12,ал.1 от ОУ към Договора за кредит, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер на 1059,08лв. за периода 07.06.2020г. до датата
на входиране на исковата молба в съда – 16.09.2021г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 07.05.2029г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.
12. ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо ,с
което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
2
по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер.
Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника уведомлението за цесия
по чл.99 ЗЗД.
Погасена от ответника сума по процесния кредит е 5188,61лв.Към датата на
придобиване на задължението от ищеца дължимата сума е общо 34 933,04лв., от която
главница от 33620,94лв. ,договорна лихва от 1246,48лв. и лихва за забава от 65,62лв. След
датата на цесията не са извършвани плащания по задължението.
Съгласно заявения петитум на исковата молба ,искането е да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответникът Н. Г. Д. да заплати на ищеца „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* неизплатени по процесния договор за
потребителски паричен кредит суми ,както следва :
- 33 620,94лева – неизплатена главница ;
-1246,48 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 21.10.2019 г. до
20.05.2020 г.;
- 1059,08 лева - обезщетение за забава за периода от 08.06.2020г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - до 16.09.2021г. ;
- законна лихва върху главницата ,считано от подаване на молбата до
окончателното изплащане на задължението,както и да се присъдят на ищеца разноските по
делото.
Не е подаден писмен отговор от ответника.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от страните
твърдения, прие за установено следното:
Представените от ищеца писмени доказателства го легитимират като цесионер по
сключен на 18.12.2020г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г„ с цедент
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Н. Г. Д., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 3684427, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
За да породи цесията действие по отношение на длъжника – в случая по отношение
на ответника Н. Г. Д., следва да му бъде съобщена от предишния кредитор.Съгласно §4,т.4.3
от рамковия договор от 02.11.2018г. цесионерът е упълномощен от цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да извърши от негово име уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД .
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че уведомителното
писмо за извършената цесия е връчено на длъжника Н. Г. Д. на 18.05.2021г.,което не е
предмет на оспорване.
Между ответника по делото Н. Г. Д. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е
3
сключен договор за потребителски паричен кредит №3684427 при Общи условия като
неразделна част от договора за кредит ,с приложен към него погасителен план, подписани на
10.05.2019г. Съгласно клаузите на договора кредиторът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД е предоставил на кредитополучателя Н. Г. Д. потребителски паричен
кредит в размер на 36000 лева. От отпуснатата сума, на 10.05.2019г. са преведени на
заемополучателя 1525лв., а с останалата сума са рефинансирани задължения на ответника
по четири заема, както е отразено в табличен вид в искането за рефинансиране от
10.05.2019г. и в 4бр. преводни нареждания на л.20-л.23 от делото. В процесния договор е
посочена като чиста стойност на кредита сумата от 36000лв. и като общ размер на кредита
сумата от 36 360 лв.; таксата за разглеждане на кредита от 360 лв.; ГЛП от 5,99% и ГПР
7,78%. Договорено е кредитополучателят да ползва застраховка, със застрахователна премия
в размер на 24,58 лв., за което кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратява автоматично. Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит , е в
размер на 51 545,26 лв., платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 429,54 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 07.06.2019 г., а
последната е с падеж на 07.05.2029 г. ,включени в погасителния план към договора. В
чл.12,ал.6 от ОУ към договора изрично е предвидена възможността кредиторът да
прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.
От представената към исковата молба справка за движение по кредита по
договор №3684427 /л.25-26 / се установява, че към 25.08.2021г. общо внесените суми са
5188,61лв., от които 34.07лв. лихва за просрочие, като в табличен вид са отразени
погасените със съответните суми компоненти за всеки месец, считано от 07.06.2019г. до
07.06.2020г., за съответните главница ,възнаградителна лихва, месечна застраховка и лихва
за просрочие, със извършените плащания през периода 07.06.2019г.-25.09.2020г.
Съгласно удостовереното в писмото на ЧСИ за начина на връчване / л.45 от
делото/,обявяването на кредита за предсрочно изискуем е извършено на 18.05.2021г.
За процесния договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на
чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 договорът за потребителски кредит
е недействителен.
По дело C‑535/20 съдът се е произнесъл по преюдициалното запитване по
тълкуването на член 10, параграф 2 и на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г.,
4
стр. 66), като е приел,че чл.10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт — не по-малък от 12. В мотивите се сочи ,че член 10, параграф 1 от Директива
2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг
траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях. Член 10,
параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да се съдържа в договора
за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в съображение 31 от посочената
директива, потребителят да може да се запознае с правата и задълженията си по съответния
договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип
компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази
информация, така и относно последиците от неспазването от страна на търговците, при
условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин.
С разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК се цели да се гарантира правото на потребителя
да се запознае с правата и задълженията си по процесния договор, като изрично е посочено,
че въведеното изискване относно шрифта касае елементите на договора. В случая клаузите
на процесния договор за кредит с погасителния план към него, видимо не съдържат
изписвания с различен по големина шрифт , който поради своя по-малък размер от шрифт
12, да затруднява възприемането на изписаната информация за елементите на договора.
Изписване с по-малък шрифт има в края на ОУ , непосредствено над подписите на страните,
но то е след съдържанието на клаузите от договора и по същество представлява
декларативни изявления на двете страни, а не елементи от договора за потребителски
паричен кредит. Предвид на това не може да се приеме ,че това е съставна част от
предоставената договорна информация ,за която не са спазени изискванията на чл.10,ал.1
ЗПК за размера на шрифта. Договорът за застраховка и ОУ към него не са част от договора
за потребителски кредит/ в заверен препис л.10-л.12, в оригинал л.117-121 от делото/, а
касаят отношенията на кредитополучателя със застрахователното дружество по повод
сключената застраховка, за тях не е приложима разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК. По
изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за потребителски
кредит отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК
Съдът намира ,че е налице нарушаване на изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
5
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на
целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като
%, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска
практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите
разходи по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. В процесния
договор за кредит тези изисквания не са спазени. Таксата за разглеждане на кредита от
360лв. е включена към размера на кредита – към сумата от 36000лв.,което изрично е
посочено в договора относно общия размер на кредита /главница/ – 36360лв. Тази такса е
разход по кредита и следва да бъде включена към общите разходи по кредита,а не към
общия размер на кредита като главница. Налице е заобикаляне на правилото за изчисляване
размера на ГПР- част от общите разходи по процесния кредит са включени неправилно в
сумата по кредита / таксата за разглеждане на кредита от 360лв./.Това води до представяне
на по-нисък от реалния ГПР.
Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК. По тези
съображения съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. В тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по отношение на
главницата по договора за кредит.
Съдът споделя пратиката,съгласно която когато кредиторът се е позовал на
договорно неизпълнение и по делото е установено основанието по чл.23 ЗПК, не се касае за
непредявено основание и при наличие на установен размер на непогасена главница, искът
следва да се уважи за този размер. Касае се за особена недействителност на
договора,предвидена в чл.23 ЗПК,спрямо ЗЗД, при която отговорността на длъжника не
отпада изцяло, като той дължи в размер само на чистата стойност на кредита , т.е.
главницата продължава да се дължи.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на неизпълнение на
6
договорни задължения на ответника по процесния договор за потребителски кредит и част
от предмета на исковата претенция е заплащане на непогасената главница по него , то в
тази част същата се явява основателна до размер на сумата от 30 811,39лв, която
представлява разликата между отпуснатия кредит от 36000лв. и внесените суми в общ
размер на 5188,61лв. съгласно представената справка към исковата молба , която не е
опровергана от останалите доказателства .Върху тази сума следва да се присъди законна
лихва от датата на предявяване на иска – 16.09.2021г. Не е установено по делото да са
извършвани погасявания по кредита след 25.08.2021г. За раликата над сумата от
30 811,39лв. до претендираната главница от 33620,94лв. – искът следва да се отхвърли като
недоказан.
Относно претендираната договорна лихва от 1246,48лв.лв. и обезщетение за забава
от 1059,08лв. ,същите са недължими от ответника на основание чл.23 ЗПК и в тази част
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 1232лв. съразмерно
уважената част от иска и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК
във вр. с чл.25,ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100лв. - общо
сумата от 1332лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Д. , ЕГН**********, ,с постоянен адрес:с.Ш.,общ.С.,ул.“П.“* и
настоящ адрес :гр.С. ,ул.С.Л.о№** , да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ,
гр.София,Столична община ,район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлев“№25, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата от 30811,39лв. - дължима главница по договор за
потребителски паричен кредит №3684427 от 10.05.2019г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска 16.09.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1332лв.-
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление , гр.София,Столична община , район
Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлев“№25, офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 срещу Н. Г. Д.
,ЕГН**********, ,с постоянен адрес: с.Ш.,общ.С.,ул.“П.“* и настоящ адрес :гр.С. , ул.С.Л.
№**, иск в останалата част - - за заплащане като дължими по договор за потребителски
паричен кредит №3684427 на сумата над 30 811,39лв. до размер на 33 620,94лв. главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; на сумата от 1246,48
лева възнаградителна лихва за периода 07.06.2020 г. до 18.12.2020 г. и на сумата от 1059,08
лева обезщетение за забава за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2021г.
Присъдените суми на ищеца следва да се преведат на посочената в исковата молба
7
банкова сметка в ОББ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните .


Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8