Р Е Ш Е Н И Е
№ 260583
гр.Пловдив, 23.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1849 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-0329-000209 от 10.02.2020г. на С.Ю.Х.на длъжност ВПД Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Раковски с което на Г.Н.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 500
/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 10 точки.
В жалбата не се оспорват
фактическите констатации отразени в акта и НП, но се твърди, че НП е неправилно,
необоснова и незаконосъобразно, поради което се прави искане за неговата отмяна
изцяло, ведно със законните последици. Съгласно жалбата допълнителни
съображения за формалната и материалната незаконосъобразност на обжалваното НП,
ведно с доказателства ще се посочат в съдебно заседание.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явава и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно
призована, не изпраща представител. В придружаващо преписката писмо се
представя становище за законосъобразно проведено производство по съставянето на
АУАН и издаване на НП.Не се представя становище по жалбата на и не представя становище по жалбата на Г.Н.Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбоподателят Г.Н.Б. е правоспособен водач на МПС категории С В AM ТКТ. Притежава надлежно издадено СУМПС № ****и се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 29.01.2020г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 372351 от П.Т. – полицейски служител, на длъжност *** към РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, против жалбоподателя Б. за това, че на 29.01.2020г. около 10:00 часа управлява по ул.Михаил Добромиров срещу № 10, собствения си товарен автомобил Нисан Пикап с рег.№ ****, като допуска следното нарушение:1.Управлява МПС след употреба на алкохол – 0,96 промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ АRBA 0053 и показано на водача. Същият заяви, че е пил вечерта – силно лъхаше на алкохол и трудно произнасяше думите. Издаден талон за медицинско изследване № 0062150. Водачът ще даде кръв с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя Б., който след запознаване със съдържанието на акта е вписал саморъчно в графата за обяснения/възражения: „нямам“. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателя.
На 29.01.2020г. е била дадена кръвна проба от жалбоподателя Б. и изготвено заключение по химическа експертиза, съгласно която в изпратените за изследване проби кръв взети от лицето Г.Б. се доказва етилов алкохол в количество 0,73 промила.
На основание констатациите в акта и резултатите от химическата експертиза е издадено НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя Б. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.02.2020г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят П.Т. потвърди авторството на съставения акт, както и личното установяване на нарушението в гр.Раковски. Свидетелят заяви, че по време на изпълнение на служебните им задължения, с негов колега посочен като очевидец при установяване на нарушението и като свидетел при съставянето на акта, било установено управлението на МПС от жалбоподателя, след употреба на алкохол. Пробата е била извършена с техническо средство на място при установяване на нарушението, като жалбоподателя е поискал да даде кръвна проба. Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и последователни. Другите приети по делото доказателства потвърждават обстоятелствата посочени от свидетелят.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка – НП, АУАН, Заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, талон за изследване, протокол за химическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия съгласно разпоредбите на чл.189 от ЗДвП, както и приложената оправомощителна Заповед на министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Внимателната преценка на съда в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на санкционния акт не доведе до констатации за нарушения на процесуалните правила нито при издаването на акта за процесуално нарушение, нито при издаване на последващото го постановление.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя Б. е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0,73 промила на хиляда. От една страна тези обстоятелства не се оспорват реално от жалбоподателя, а от друга - не са ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата Г.Б. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Полицейските служители са спазили законовата процедура като са тествали жалбоподателя с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, съставили са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е подписал. Бил е издаден и талон за изследване. При положение, че жалбоподателят е дал кръв за изследване, то резултата от химическата експертиза е надлежно доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената химическа експертиза с техническо средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за 6 /шест / месеца . съдът счита, че същите са определени съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, че същите са във фиксиран размер и не подлежат на изменение в насока тяхното намаляване.
Относно отнетите точки съдът счита че АНО правилно ги е определил и посочил в издаденото НП. Съобразно чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба N Iз-2539 на МВР тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН.
В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съдът счита че случая предмет на разглеждане по настоящето дело не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН доколкото обществената опасност на този вид нарушения е изключително висока.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0329-000209 от 10.02.2020г. на С.Ю.Х.на длъжност ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски с което на Г.Н.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.