РЕШЕНИЕ
№ 6584
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110160150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА ЕАД, ЕИК 11111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Д. И. Ц. с ЕГН:**********, чрез
законен представител И. Г. Ц. с ЕГН: **********- баща, Г. И. Ц. с ЕГН:**********,И. Г. Ц.
с ЕГН:**********,: М. К. К. с ЕГН:**********, и срещу М. А П. с ЕГН:**********, всички
с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
ищеца в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/12 , 1/12 и 1/12, 6/12 и
3/12 сумата от 1023,46 лева, от които 848,68 лева -главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, 128,78 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 38,87 лева -
главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, и 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
17.03.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№16937/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер: 11111
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
1
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„ФДР” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. И. Ц., Г. И. Ц.,И. Г. Ц., М. К. К. и М. А П. са
подали идентични отговори на исковата молба. Оспорват се исковете като неоснователни.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се наличието за
облигационно отношение с ищеца. Оспорва се дължимостта на лихвите и сумите за дялово
разпределение. Не се оспорват сумите по размер и се моли да не се назначават исканите
експертизи.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 30.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. И. Ц. , чрез законен представител И. Г. Ц., Г.
И. Ц. ,И. Г. Ц.,М. К. и срещу М. А П. за следните задължения за доставена, но неизплатена
топлинна енергия и дялово разпределение затоплоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС, аб.№ 11111: 848,68 лева -главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
30.03.2022г. до изплащане на вземането, 128,78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 17.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 38,87 лева - главница за
периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
2
окончателното изплащане на вземането, и 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
17.03.2022г.
С разпореждане от 14.04.2022 г. по ч. гр. д. № 16937/2022г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Длъжниците са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал.
1, т.1 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Представено по делото е писмо от Столична община- район „Красно село“, в което се
сочи, че в архива на района не се съхранява документ за продажба на АДРЕС в гр. София,
район „Красно село“.
Представено по делото е писмо от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство”“, в което се сочи, че след извършена проверка на съхраняващите се в
архива на Дирекцията документи не се намерило досие на блок находящ се в АДРЕС
Представена е справка от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, видно от
която имот с адрес: имот с адрес: АДРЕС първо е бил деклариран с вх.№ 38994/11.05.1998г.
от БК.ов К.ов, и вписан съсобственик М. К. К., Гореописания имот е предеклариран с вх.
№4948/02.12.2004г. от М. А. П., със собственици - ИБК. и М. К. К.. С вх.
№**********/05.08.2019г. за имота е подадена коригираща декларация от И. Г. Ц., с
вписани съсобственици - М. А. П., , ИБ К.-Ц.,, М. К. К., Г. И. Ц., и Д. И. Ц.,
Представена по делото е молба-декларация от 27.08.2002 г. от М. К. К., с която се иска
да бъде открита партида на адрес: АДРЕС
Видно от представените удостоверения за наследници К. К.ов е починал на 26.10.1998
г., като е оставил за наслдници БКК –син и М. К. К.- дъщеря. БКК е починал на 05.06.2004
г., като е оставил за наследници М. А. П.- съпруга и ИБ К.-Ц.- дъшеря. ИБ К.-Ц. е починала
на 02.02.2019 г. като е оставила за наследници И. Г. Ц.- съпруг, Г. И. Ц.- син и Д. И. Ц.-
дъщеря.
Видно от представения протокол от проведеното на 20.07.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки в сградата
в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 17.09.2002 г. между „ФДР“ ООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС. В по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 09.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
3
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество
за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на
ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото доказателства не се установява как в възникнало правото
на собственост върху имота между ответниците Д. И. Ц., Г. И. Ц.,,И. Г. Ц. и М. А П., или
техен наследодател.
Установява се обаче и, че само ответницата М. К. К. е изразила изрична воля чрез
подаване на молба-декларация за открИ.е на партида на нейно име. Съответно само между
нея и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот.
Със същото ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. е прието, че клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
4
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, какъвто е и процесния случай, в който на още по-силно
основание едно от лицата съсобственици, коетo ex lege е потребител на топлинна енергия е
придобил качеството клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия,
въз основа на изразена от него воля по отношение на целия имоъ.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период само между М. К. К. /по изрична нейна воля-по отношение на целия имот
има качеството клиент по облигационна връзка/ от една страна и топлопреносното
предприятие от друга страна е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и наследодателя на
ответниците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период само между М. К. К. и ищцовото дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
Не се спори, че в процесния период е доставена топлинна енергия за целия
топлоснабден имот именно на стойност посочената от ищеца сума, представляваща 848,68
лева -главница
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 30.03.2022 г./ по аргумент от чл. 422, ал. 1
ГПК/, към този момент би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 30.03.2019 г. Съобразно посочените в ОУ правила и приложените по
делото справки към фактури погасени по давност са вземанията по прогнозните месечни
фактури за периода от месец май 2018 г. до месец януари 2019 г./ задълженията за месец
февруари 2019 г. са станали изискуеми на 17.04.2019 г. – след депозирането на заявлението
по чл. 410 ГПК на 03.06.2017 г. и не са погасени/.
Така за целия топлоснабден имот непогасените по давност суми са в размер на 617.40
лева.
Така исковата претенция срещу М. К. К. следва да се уважи до размера на 6/12-1/2 с
оглед диспозитивното начало, доколкото ищецът е насочил към този ответник претенцията
си само за тази част от дължимите суми, а именно за сумата от 308.70 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане върху непогасения по давност размер на главницата за ТЕ за целия
имот за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022г г. в размер на 82.45
лева, изчислена от съда по ред на чл. 162 ГПК с използване на данъчен калкулатор на НАП.
От тази сума М. К. К. дължи ½- 41.23 лева.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
6
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение на
обща стойност от 38,87 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г е правилно
определен и не е погасен по давност, съобразно горепосочените ОУ, съответно този иск е
основателен спрямо М. К. К. за сумата от 19.43 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ФИРМА ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
17.03.2022г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство спрямо ответницата М.
К. К., чийто размер, възлиза на 45.11 лв., от общо дължим размер от 125 лева/ в т.ч.
държавна такса-25 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответниците М. К. К. Д. И. Ц., Г. И. Ц., И. Г. Ц. и М. А П.
имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правни услуги, сключен само между М.
А. П. и адв. К. С. за сумата от 400 лева, съответно само тази сума следва да бъде присъдена.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски в полза на ищеца спрямо М. К. К.
-27.07лева от пълен размер от 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. К. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 308.70 лева, представляваща 1/2
7
част от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот: с адрес: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер: 11111, ведно
със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 41.23 лева за период от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., 19.43 лева- главница за
дялово разпределение за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 30.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16937/2022 г. на СРС, 46 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия за
разликата над 308.70 лева до пълния предявен размер от 424.34 лева и за период от
м.05.2018 г. до м.01.2019 г., иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за разликата
над 41.23 лева до пълния предявен размер от 64.39 лева и за мораторна лихва върху цената
за делово разпределение в размер на 3.56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г.,
както и претенцията за законна лихва върху неоснователната част от главницата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, за признаване за
установено спрямо Д. И. Ц. с ЕГН:**********, чрез законен представител И. Г. Ц. с ЕГН:
**********- баща, Г. И. Ц. с ЕГН:**********,И. Г. Ц. с ЕГН:********** и М. А П. с
ЕГН:**********, всички с адрес: АДРЕС, че дължат на ищеца в условията на разделна
отговорност при квоти съответно 1/12 , 1/12 и 1/12 и 3/12 съответните части от сумата от
1023,46 лева, от която 848,68 лева -главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
30.03.2022г. до изплащане на вземането, 128,78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 17.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 38,87 лева - главница за
периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7,13 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
17.03.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№16937/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС да заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 16937/2022 г. на СРС в размер на 27.07 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 45.11 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, да заплати на основание чл. 78,ал. 3
ГПК на М. А П. с ЕГН:**********, всички с адрес: АДРЕС, съдебно-деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8