№ 1028
гр. П. , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102446 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу Л. Б. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№25
ищцата К. К. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.“№6 твърди, че с ответника са
сключили граждански брак на 17.08.2013г и от брака си имат родено едно малолетно дете-
Г. Л. Б. с ЕГН ...., родено на 07.11.2013г. в град П.. Веднага след сключване на брака си
заживели в семейното жилище, находящо се в град П., ул.“В.“№6, собственост на дядото на
ищцата. Първоначално отношенията им били добри, имало взаимност, уважение и
разбирателство. Постепенно нещата се променили и съпрузите се отчуждили един от друга
като накрая станало невъзможно да живеят под един покрив. През 2016г ответникът се
изнесъл от семейното жилище и заживял в жилището на родителите си. Неразбирателството
между тях станало причина ответникът да замине през 2017г в чужбина и от тази дата до
настоящия момент същия живее и работи във Франция. Ищцата твърди, че с ответника
комуникират единствено за проблеми свързани с детето. Не поддържат никакви връзка като
съпрузи. Бракът им съществува формално . Моли съда да постанови решение , с което да се
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за
вината. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да се
предостави на майката като се определи режим на лични отношения между бащата и детето.
Бащата да бъде осъден де заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 200лв., считано от в. Ползването на семейното
жилище да се предостави на ищцата . След прекратяване на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилно име Г.. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, не се оспорва
брачния иск. Н есе оспорват съединените с него небрачни искове.
1
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа писмения.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата
молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по
вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак №245 от 17.08.2013г, съставен от Община П. се установява, че ищцата и
ответника са сключили граждански брак на 17.08.2013г. Установява се от приложеното
удостоверение за раждане, издадено във основа на акт за раждане №1692/11.11.2013г,
съставен от Община П., че детето Г. Л. Б. е родено на 07.11.2013г от майка К. К. Б. и Л. Б. Б.
.
От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит на
свидетеля Г. Светославова Г., която е майка на ищцата, се установи, че след сключване на
брака дъщеря и и зет и заживяли в бащиния и дом, но не след дълго между тях се породило
неразбирателство и от 2016г се разделили като ответникът напуснал семейното жилище и
заминал в чужбина. Свидетелката допълни, че двамата съпрузи контактуват единствено по
повод на детето. След раздялата им изцяло грижите по отглеждане и възпитание на детето
са поети от майката с подкрепа на свидетелката. Според свидетелката откакто са се
разделили веднъж годишно ответникът си идва в България и се вижда с детето. Изпраща
пари за издръжка на детето. Според личните впечатления на свидетелката дъщеря и и зет и
са се отчуждили и няма как да възстановят брачните си отношения. Според свидетелката
брачния им живот е приключил отдавна.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП- П., се установява, че от момента
на раздялата на родителите за детето се грижи майката, която е създала оптимални
социално- битови условия и са задоволени базовите потребности на детето с оглед възрастта
му. Майката разполага с подкрепяща среда от близки- родителите и, които я подкрепят при
отглеждане на детето както материално така и морално. Детето активно контактува с
бабата и дядото по бащина линия. Детето има изградена емоционална връзка и с баща си.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във
вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53, чл.56,чл. 59 и чл.143 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
2
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите
когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува напълно
формално и само по документ. Двамата съпрузи са разделени от четири години като
ответникът се е установил трайно в чужбина и идва в България веднъж годишно. Установи
се, че двамата съпрузи контактуват единствено и само по повод на детето.Между
съпрузите не съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност,
уважение помежду им. Същите са във фактическа раздяла от четири години.Разделното
живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК.
Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на отношенията
между съпрузите. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях. Фактическата
раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да се преодолее
предвид пълната дезинтересираност на брачните партньори един към друг. При това
положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не
би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една
пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК
следва да бъде прекратен с развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна
изрично с исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по въпроса за вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
Г. Л. Б., родена на 07.11.2013г. съдът намира следното:
Между родителите няма спор досежно това кой от двамата да упражнява родителските
права. Майката ги претендира, а бащата в писмения отговор изразява позиция на съгласие.
На следващо място след фактическата раздяла на родителите детето е останало при майката,
която е поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Установи се също така
наличието на подкрепяща среда от близки- родителите на майката, които я подпомагат в
непосредствените и грижи за малолетното дете. Майката е създала оптимална социално –
битова среда и емоциална среда, в която детето да се развива хармонично и пълноценно в
психо-физически и емоционален аспект.
Предвид изложеното упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Г. следва да се предостави на майката като следва детето да живее при майката.
Страните не спорят относно режима на лични отношения между бащата и детето. Съдът ,
съобразявайки възрастта на детето определя следния режим на лични отношения, а именно:
бащата да вижда и взема при себе си детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в недела, както и един месец в годината, когато
3
майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение на издръжката на детето съдът като съобрази неговата възраст и
продиктуваните от нея потребности счита, че за месечната издръжка на детето Г. са
необходими 350лв., от които във възможностите на ответника са да поеме частта от
издръжката в размер на 200 лв., като останалата част от 150 лв., ведно с непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието се поема от майката.
Относно семейното жилище двете страни са изразили становище ползването на се
предостави на ищцата , поради което съдът следва да се произнесе в този смисъл.
По въпроса за фамилното име след развода:
Съпругата изрично е изразила съгласие на възстанови предбрачното си фамилно име Г. и
съгласно разпоредбата на чл.53 от СК съдът е длъжен де се съобрази т това нейно изрично
желание като следва да се произнесе в претендирания смисъл.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в
размер на 50 лв., която се дължи по равно и от двете страни. Тъй като ищцата е внесла
сумата от 25 лв. при завеждане на делото, то ответникът следва да внесе сумата от 25 лв.,
представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената от ищеца при завеждане на
делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху иска за
издръжка , която възлиза на сумата от 288 лв.
Следва на основание чл.242 ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между К. К. Б. с ЕГН ********** от град П. , ул.“В.“№6
и Л. Б. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№25, сключен в град П. с акт за
граждански брак №245/17.08.2013г.като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне
по въпроса за вината.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака
дете Г. Л. Б. с ЕГН .... се предоставя на майката К. К. Б. с ЕГН ********** като
местоживеенето на детето е при майката.
4
ОПРЕДЕЛЯ режим да лични отношения между детето и другия родител както следва :
бащата Л. Б. Б. с ЕГН ********** има право да вижда и взема при себе си детето Г. Л. Б. с
ЕГН .... всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в недела, както и един месец в годината, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Л. Б. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д. Д.“№25 да заплаща на малолетното
си дете Г. Л. Б. с ЕГН .... чрез неговата майка и законен представител К. К. Б. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 200лв./ двеста лева / , считано от влизане в сила
на съдебното решение, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:Ползването на семейното жилище, находящо се в
град П., ул.“Варила“№6 се предоставя на К. К. Б. .
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяване на брака съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име Г. .
ОСЪЖДА Л. Б. Б. / с посочен по-горе адрес и ЕГН/ да заплати на РС-П. ДТ в размер на 25
лв. за производството по допускане на развода.
ОСЪЖДА Лъчезар / с посочен по-горе адрес и ЕГН/да заплати в полза на РС-П. ДТ в
размер на 288 лв.върху размера на присъдената издръжка.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта, досежно определената
издръжка.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5