Р Е Ш Е Н И Е
№ /….01.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 758 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***,
чрез юр. И. ***, срещу И.А.Т., ЕГН **********, с
искане да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: 600,00 лв. главница по сключен между И.Т. и ***договор за паричен
заем, 93,44 лв. договорна лихва за
периода от 24.01.2018г. до 22.08.2018г., 18,00
лв. такса разходи, 545,12 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2018г. до
22.08.2018г. и 23,82 лв. обезщетение
за забава за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане.
Излага се в исковата молба
следното: На 01.04.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между ***и
„АСВ“ ООД, по силата на което вземането на ***, произтичащо от договор за
паричен заем 3111334 от 22.12.2017г., е прехвърлено в полза на ищеца. Излага се
желание за уведомяване на длъжника за сключената цесия с исковата молба. Сочи
се, че на 22.12.2017г. межди *** и И.А.Т. е сключен договор за паричен заем с
номер 3111334 за отпускане на сумата от 600,00 лв., главница. Договорът има
роля на разписка. Кредит е следвало да бъде върнат до 22.08.2018г. Освен това
кредитополучателят се задължил в тридневен срок от подписване на договора да
осигури две физически лица – поръчители, които да отговарят на специално
изброени изисквания. Длъжникът не е извършвал плащане по кредита. Срокът на
договора е изтекъл с последната погасителна вноска.
В срока по чл. 131 е постъпил
отговор от назначения на ответника особен представител в следния смисъл:
Исковете са неоснователни. Сочи се, че длъжникът не е бил уведомен за
извършената цесия. Оспорва се, че договорът е подписан от ответника. Сочи се,
че липсват доказателства, че сумата е била предадена на ответника. Уговореният
размер на лихви е нищожен. Нищожен е и ГПР. Уговорената неустойка също е
нищожна. Не се сочат доказателства, че са извършени разходи по кредита.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис на договор за паричен заем номер 3111334 се установява, че на 22.12.2017г. в гр. Варна между ***и И.А.Т. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 600,00 лв. Установява се, че са уговорени условия в следния смисъл: 1) вид ползван заем – потребителски заем; 2) размер на месечна погасителна вноска – 86,68 лв.; 3) срок на заема – 8 месеца; 4) брой вноски – 8. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,00 %, а ГПР е 47,69 %. Договорната възнаградителна лихва е в размер на 93,44 лв. Уговорен е размер на дължима неустойка от 545,12 лв. при неизпълнение от страна на заемателя на уреденото в чл. 4 от Договора задължение за осигуряване на физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно изложените условия.
Установява се от представения заверен препис
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., че ***е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД всички дължими на продавача от негови
неизправни длъжници суми по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1
към договора.
Видно от Приложение 1 от 01.04.2018г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., задължението
на И.А.Т. е прехвърлено на ищеца. Основанието е договор за кредит с номер 3111334,
отпуснат на 22.12.2017г. в размер на 600,00 лв.
Видно от заверен препис на
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
адресат И.А.Т., същото е било доставено, но непотърсено.
По делото е изготвена СПЕ, като
от заключението на вещото лице се установява подписите, положени от „заемател“ в Договор за паричен заем с номер 3111334 от
22.12.2017г. са изпълнени от И.А.Т..
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява, че ответникът не е погасил нито една вноска по договора за заем, като към момента на изготвянето на експертизата същият дължи на ищеца сумата от 600,00 лв. – главница, 93,44 лв. – договорна лихва, 545,12 лв. – неустойка и 18,00 лв. – такса разходи. Лихвата за забава върху главницата от 600,00 лв. за периода от 25.01.2018г. до 02.10.2018г. е общо 23,48 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. (Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о. на ВКС).
В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретизираните в договора изисквания. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 545,12 лв.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие. С оглед на това претенцията за заплащане на неустойка следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно останалите суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. 14849/2018г., настоящият съдебен състав намира следното:
По делото се
установи, че ответникът не е погасил никаква част от задължението си. Доколкото
в негова тежест бе да установи, че е погасил задълженията си по сключения
договор за заем, съдът намира, че предявените искове за главница и договорна
лихва се явяват основателни. Възражението за нищожност на договорната лихва е
неоснователно, доколкото ЗПК урежда, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
По делото не се представиха доказателства, че по отношение на кредита са извършени разходи, поради което и сумата от 18,00 лв. се явява недължима. Освен това в представения договор за паричен заем, сключен от ответника, клауза, уреждаща задължението да се заплати сума от 18,00 лв. за разходи по обслужване на кредита, не се съдържа.
Последната претенция на ищеца е за заплащане на лихва за забава за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2018г. С оглед на гореизложеното и че вземането за главница от 600,00 лв. е дължимо към настоящия момент, то дължимата лихва за забава е в размер на 23,48 лв., следователно и искът е основателен.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в
размер на 448,15 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.А.Т., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 600,00 лв., представляваща главница по сключен между И.А.Т. и ***договор за паричен заем с номер 3111334 от 22.12.2017г., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 14849 по описа на ВРС за 2018г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.Т., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 93,44 лв. – договорна лихва по сключен между И.А.Т. и ***договор за паричен заем с номер 3111334 от 22.12.2017г., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 14849 по описа на ВРС за 2018г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.Т., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 23,82 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г., като обезщетение е начислено въз основа на дължима главница по сключен между И.А.Т. и ***договор за паричен заем с номер 3111334 от 22.12.2017г., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 14849 по описа на ВРС за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу И.А.Т., ЕГН **********, иск да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 545,12 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.01.2018г. до 22.08.2018г., произтичащо от сключен между И.А.Т. и ***договор за паричен заем с номер 3111334 от 22.12.2017г., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 14849 по описа на ВРС за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу И.А.Т., ЕГН **********, иск да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 18,00 лв. – такса разходи, дължима по сключен между И.А.Т. и ***договор за паричен заем с номер 3111334 от 22.12.2017г., вземането по който е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1, подписано на 01.04.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 14849 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН **********, да
заплати н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 448,15 лв., представляваща сторени от ищцовата
страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство, съобразно уважената част от исковете, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................