№ 43
гр. Пазарджик , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600339 по описа за 2021
година
Производството е въззивно, по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Делото е образувано по жалба на защитника на подс. П.С. против присъдата по
НОХД № 9/2021г. на РС - Велинград, с която подсъдимият е признат за виновен по
обвинението за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на присъдата, като се
твърди, същата е необоснована и незаконосъобразна.Изложени са подробни съображения за
липсата на обективна възможоност от страна на подсъдъмия да плаща присъдената му
издръжка Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова ,оправдателна по
обвинението по чл.183,ал.1 НК. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание прокурорът излага доводи за неоснователност на въззивната
жалба и иска потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд.
Защитника на подс. С. пледира, че не е налице съзнателно неизпълнение на
присъдената издръжка, тъй като поради липса на средства и работа подсъдимия е поставен в
ситуация да не е в състояние да изпълнява задълженията си. Поддържа, че в случая не е
налице вина и моли съда да постанови оправдателна присъда.
1
Подсъдимият П.С. в правото си на лична защита, твърди че желае да плаща издръжка,
но нямал възможност, както и че очаквал да започне работа в чужбина, но паради
наложената му присъда не може да замине.
В правото си на последна дума подс. С. моли съда да отмени първоинстанционната
присъда.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и като
провери законността на обжалваната присъда, при съобразяване с разпоредбите на чл.313
ал.І от НПК прие следното:
Въззивната жалба на подс. Р.Ц. С. е подадена в законния срок по чл.318 ал.І от НПК
и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С присъда № 260020 от 19.04.2021г. постановена по НОХД № 9 /2021 г. на РС
Велинград е признал подс. П. Т. СТ. роден на ****** година в ********* българин,
български гражданин, неженен, безработен, със средно образование, осъждан, с ЕГН
**********, за виновен в това, че през периода от месец м. юни 2020 г. до м. септември 2020
г. включително, в гр. Р., след като е бил осъден с Определение № *** г. по гр. д. № *** г. по
описа на Велинградски районен съд, в сила от 22.06.2018г./, с което е одобрена постигната
между страните спогодба/, да издържа свой низходящ - дъщеря си Б. П. СТ., родена на *****
г., чрез нейната майка и законен представител АЛ. АТ. Н., съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за 4 месечни вноски от
по 145.00 лв., или общо 580 лв. -, поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК, във връзка
с чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК, във връзка с чл.36 ал.1 от НК, във връзка с чл.54 ал.1 от НК го е
осъдил на пробация при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично – за срок от десет месеца и
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от десет месеца.
Със същата присъда е осъден подс. С. да заплати по сметка на ОДМВР –Пазарджик
40 лева /четиридесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист,
както и в полза на РС Велинград възнаграждение за вещо лице за явяване в съдебно
заседание в размер на 20 /двадесет / лева.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. Т. СТ. е роден на ****** г. в *** български гражданин, живее в
******, със средно образование, неженен. Подсъдимият е осъждан, както следва:
1. със споразумение от ****** по н.о.х.д. № *** г., влязло в сила на ****** на
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено на осн.
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, за извършено на 10.01.2016 г. престъпление по чл.
2
343в, ал. 2 НК;
2. със споразумение от ***** г. по н.о.х.д. *****, влязло в сила на ***** г., за
извършено за периода от месец април 2019 г., до месец април 2020 г. включително
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, на наказание глоба в размер на 200,00 /двеста лева/.
Спрямо него е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК по н.о.х.д. ****
Подсъдимият С. и свидетелката АЛ. АТ. Н. са родители на малолетната Б. П. СТ.,
ЕГН: **********. С определение от 14.06.2018 г. по гр. д. № *** г. на PC Велинград, е
одобрено постигнато между родителите споразумение, по силата на което упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. П. СТ. е предоставено на майката, а бащата е
осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 145,00 лв. месечно, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменяване или прекратяване. Определението е влязло в сила на 14.06.2018 г.
Подсъдимият, въпреки осъждането си, не изпълнявал доброволно задълженията за
издръжка. На 28.06.2018г. свидетелката А.Н. се снабдила с изпълнителен лист. Било
образувано и изпълнително производство № 134/2018 г. по описа на съдебен изпълнител с
район на действие PC Велинград. По реда на принудителното изпълнение не са постъпили
суми, поради липса секвестируемо имущество и доходи у С..
Поради неизпълнение на задължението за издръжка, по жалба на свидетелката А.Н.
освен настоящото производство били образувани н.о.х.д. 369/2019 г. по описа на PC
Велинград, приключило с влязла в сила на 18.02.2020 г.присъда, с която С. бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за периода м. август 2018 г. - м.
март. 2019 г., но не бил наказан с спрямо него бил приложен чл. 183, ал. 3 НК и н.о.х.д.
***** г., приключило с влязло в сила на ***** г. споразумение, с което бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за периода месец април 2019 г.-
месец април 2020г.
Въпреки неколкократно образуваните срещу него наказателни производства за
неплащане на издръжка, подсъдимият С. продължавал да не изпълнява задължението
спрямо малолетната си дъщеря и не плащал издръжка.
На 09.07.2020 г. майката на детето Б.-свидетелката А.Н. подала поредната жалба до
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, по която било образувано настоящото наказателно
производство, отново за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
След подаване на жалбата, С. извършил две плащания по задължението за издръжка в
непълен размер. На 05.08.2020 г. внесъл по сметка на Н. сумата от 130,00 лв., като посочил
основание за плащане 60, 00 лв. издръжка за май и 70,00 лв. издръжка за юни. На 18.09.2020
г. внесъл по сметка на Н. сумата от 40,00 лв., като посочил основание за плащане издръжка
за месец юли и месец август.
3
Според назначената финансово-счетоводна експертиза, извършените плащания
покриват изцяло задължението за издръжка за месец май 2020 г. и частично за месец юни
2020 г. до размера от 25,00 лв.
С постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2020 г. П. Т. СТ. е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183,ал.1 НК за периода месец юни 2020 г. -
месец септември 2020 година, включително за обща сума от 580, 00 лева-престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
За да приеме посочената фактическа обстановка съдът е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелката А.Н. и обясненията на
подсъдимия П.С. ,както и изготвената и приета по реда на НПК финансово-счетоводна
експертиза относно размера на извършените плащания.
Първоинстанционният съд обосновано приема, че по делото не се установени
обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност за изпълнение като в тази връзка
настоящия въззивен състав напълно споделя съображенията, изложени от РС Велинград, че
подсъдимият е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, както и че
твърденията му, че активно е търсил работа, дадени в обясненията от 19.04.2020 г. са
останали недоказани.
Съдът обосновано е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като
същите са израз на неговата защитна позиция и не кореспондират с останалия представен
по делото доказателствен материал.
Правилни са съображенията на първоинстанционния съд досежно извършените
частични плащания за месец юни, юли и август 2020 г., които не следва да се вземат
предвид при преценка за обективната съставомерност на престъплението, предвид че по арг.
от чл. 66 ЗЗД частичното изпълнение е приравнено на пълно неизпълнение, както и че
подсъдимият доброволно се е съгласил да плаща издръжка в размерите, определени със
спогодбата, след като е преценил, че с така посочената сума от 145,00 лв. ще бъдат
адекватно задоволени нуждите на детето му.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице обективна невъзможност за
изпълнение на присъдената издръжка, тъй като подсъдимият е в трудоспособна възраст и
няма данни да страда от заболявания.Нещо повече по делото е установено, че подс. С. не е
проявил дължимата упоритост в търсене на работа най-малкото като се регистрира в Д.Б.Т.“.
В тази връзка първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи включително по
отношение и на твърдяната обективна невъзможност поради въведеното на 13.03.2020 г. в
страната извънредно положение, във връзка с разпространението на Ковид 19, отменено на
13.05.2020 г., заменено на 14.05.2020 г. с извънредна епидемична обстановка, действала и
4
през периода на обвинението.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка относно деянието, дееца и
виновността му по повдигнатото обвинение са установени с допустимите от НПК и
относими доказателства.
Подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпиня
състав на чл.183,ал.1 НК и законосоъобразно е осъден по предявеното му обвинение.
Подсъдимият е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието.
В този смисъл неоснователни са възраженията на защитника на подс. С., че в случая
не е налице съзнателно неизпълнение на присъдената издръжка, както и липса на вина.
Напротив, осъденият С. е знаел за решението, с което е осъден да плаща издръжка, знаел е
конкретния и размер й нищо не го е възпрепятствало да плаща присъдената издръжка, тъй
като, както вече се посочи, за времето, през което не е плащал, не са били налице обективно
съществуващи непреодолими пречки, които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Въпреки това подс. С. е бездействал, с което съзнателно е
лишил детето си от правото му да получи присъдената в негова полза издръжка за повече от
два месеца като по този начин е целял с деянието си да лиши от необходимите и присъдени
с влезлия в сила съдебен акт парични суми за нормалното съществуване на дъщеря
си.Временните финансови затруднения и липсата на подходяща работа не са аргумент в
полза на субективната несъставомерност на деянието, което прави абсолютно несъстоятелна
тезата за липса на вина.
Въззивният съд намира, че определеното наказание на подс.С. пробация, включваща
две пробационнии мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на
явяване два пъти седмично – за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител – за срок от десет месеца е справедливо по вид и размер.
Подсъдимият С. и преди това е осъждан за неплащане на издръжка, предвид което
първоинстанционният съд му е определил едно справедливо наказание по по-леката
алтернатива предвидена в закона за извършеното престъпление,а именно пробация.
Въззивният съд намира, че и размерът на определените пробационни мерки е справедлив и
няма основание за изменението им.
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд
Въззивната жалба на подс. С. е неоснователна, поради което присъдата на
първоинстанционния съд, като обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 във вр.чл.338 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260020 от 19.04.2021г., постановена по
НОХД № 9 /2021 г. по описа на РС Велинград.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6