О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 27.04.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 април 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 812, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр.Стара Загора, против „Електроразпределение Юг” ЕАД –
Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова
молба и постъпилия писмен отговор, съдът
счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат
приети като доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са
относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК.
Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: Решение №
4486/14.10.1991г. по ф. дело N9 4492/1991г., по описа но СтОС; Разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на TP
при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата но ответника; фактура
№ **********/30.09.2015г., ведно с платежно нареждане 08.10.2015г. и извлечение
по сметка от 08.10.2015г.; Писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо изх.
№ 1748/23.10.2008г.; Писмо изп. № 2013/05.12.2008г. ЗА.Писмо изх. №
01/09.01.2009г.; Скица на електропровод Венеция; 3аповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета на гр.Тополовград; Акт за
приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„Капитан Петко Войвода"-2 бр.; Характеристика на ДМА - Трафопост „Кап. Петко Войвода"; Акт обр.16 за
Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на помпена
станция „Кап. Петко войвода", и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ответника заверени копия на: Писмо изх.№ ЦУ-223 от
24.11.2014 г. от „Водоснабдяване и канализация"ЕООД; Становище от инж. Милен Брънков - ръководител група
„Поддържане" КЕЦ Елхово; Писмо изх.№
13871648-1 от 8.12.2014 г. от „Електроразпределение Юг" ЕАД; Заявление
вх.№ 13986043 от 13.12.2014 г. от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД; Писмо изх.№
13985893-1 от 29.12.2014 г. . - „Електроразпределение Юг" ЕАД; Писмо изх.№ 422 от 12.01.2015 г. . от
„Електроразпределение Юг" ЕАД; Писмо изх.№ ЦУ-14 от 21.01.2015г. от
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД; Писмо изх.№
1525 от 2.2.2015 г. от „Електроразпределение Юг" ЕАД; Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016
г.; Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г., ведно с Приложение № 1 от
3.07.2014 г. - Списък на средствата за търговско измерване на електрическа
енергия.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от
ищеца въпроси в исковата молба и на тези поставени от ответника в писмения
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв.,
като ЗАДЪЛЖАВА страните да заплатят
депозит в размер на 80 лв. за всяка от тях, в тридневен срок, от получаване на
съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото лице инж. Димитър
Димитров, което след като се запознае с материалите по делото, да направи
справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи
осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в
което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати депозита,
в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на
СтРС.
УКАЗВА
на ищеца и на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на
определения депозит за вещите лица, съдът няма да даде ход на експертизите.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано
в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №
4492/1991г., по описа на СтОС. Осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община
Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ №
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община Тополовград, който обект
е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция”
20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия
се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът
„Електроразпределение юг” ЕАД,/старо наименование ЕВН България
Електроразпределение АД/, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов” № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004г.,
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу
за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на ел. енергия и свързаните с мрежови услуги. По
силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг"АД/със старо наименование „Евн България Електроразпределение" АД
/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи
на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Ищецът
твърди, че през периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 992.59 лв. по фактура № **********/28.02.2015г.,
представляващи такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник”, намираща се
в общ. Тополовград. По посочената фактура ищецът е заплатил на ответника и
други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са
предмет на настоящата искова молба. Сумата била за измерена и отчетена електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство
било разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Орешник". Счита, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и
води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано
от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Сочи,
че съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги
се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на
средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
При
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ
наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези
клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В
конкретния случай за помпена станция „Орешник” границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
С оглед
на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник”.
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от
първия ответник /тогава с наименование „ЕВН България Електроразпределение” АД/
с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо
изх. № 1748/23.10.2008г. дружеството ищец е изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция
„Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
-Извод
„Рила”
-ВиК-Зимница
-ПС
Ханчето
Отбелязва,
че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво средно напрежение, като единствено по отношение на
Електропровод „Венеция” това не било сторено.
Във
връзка с това от ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.,
с което отново изрично било посочено, че желае да бъде изместено мястото и
нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.
Орешник
-ИТ №
2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това
искане на ищеца ответникът изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което то
уведомил, че следва ищецът да му предостави документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане ищецът счел за необосновано,
тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец е изпратило по
отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Сочи,
че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод
„Венеция” 20 kV, на Помпена станция „ОРЕШНИК” с.Орешник, и на намиращите се в
тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че
дружеството ищец е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнил
задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за
целия процесен период, вместо на ниво слидно напрежение.
Ищецът
намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция” 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, и
на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите
са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на
Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и е
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Излага
доводи за недължимост на платените суми.
В
случай, че „ЕВН България Електроразпределение" АД изпълнило законовите си
задължения и уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник"
и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", ИТ
№ 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима би била да
е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение,
която е в размер на 247,89лв.
Ако се
установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период
не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение се явява недължимо платена и платена без основание, която
сума е в размер на 745лв.
При
това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да предяви против
„ЕВН България Електроразпределение" АД иск за заплащане на платените суми
за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми,
платени без основание като за периода 01.02.2015г. до 28.02.2015г. сумата е в
размер на 745лв.
Ищецът моли, след
доказване основателността на исковата претенция, съдът да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати сумата 745 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса пренос до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, за периода 01.02.2015г. –
28.02.2015г., по фактура №
**********/28.02.2015г.,от общо платената сума от 992.80 лв.,представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата от ответника.
Претендира
за направените по делото разноски.
Ответникът
„Електроразпределение юг” ЕАД гр. Пловдив,
чрез пълномощника си, в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява,
че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло,
както по основание, така и по размер.
Излага
следните съображения:
Водени
от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се комплексна
правна и фактическа обстановка в отношенията между „Електроразпределение Юг"ЕАД
и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че
всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство -
нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените
от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република
България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа,
въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са
начислени процесните суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.
3а
процесния период отношенията между „Електроразпределение Юг" ЕАД и ищеца
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа се уреждат с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията
за разпределение на електрическа енергия на „Електроразпределение Юг" ЕАД,
Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление
на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия.
Услугата „ПРЕНОС" се
заплаща за транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа до обект
на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни
актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи,
които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент.
Твърди, че съгласно
Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните
мрежи се определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от
„Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия
и приложимата нормативна уредба, или:
Съгласно
чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66
от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Твърди, че мястото на
измервателните уреди за процесния период е било определено правилно и в
съответствие с нормативната и договорната уредба.
В изпълнение на задълженията си по договора
19.06.2013 г. „Електроразпределение Юг" ЕАД е пренесло в обекта на ищеца
електрическа енергия, като за стойността на предоставената мрежова услуга е
издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като
„транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи”.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т.
22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД,
като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва
следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира
по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Предоставените
мрежови услуги са остойностени съгласно действащото в процесния период решение
на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.
Обектът
на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение
Юг” АД на ниво ниско напрежение.
Безспорен
е фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди влизане
в сила на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия.
Начинът
на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на
присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определят
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред1 или в договора за присъединяване,
ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г„ отм., бр. 34 от
19.04.2005 г.2, аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31
от 4.04.2014 г.3 От представените по делото писмени доказателства може да се
установява, че процесния обект е присъединени през 1995 г.
Видно
е, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта.
Действително
след присъединяването на обекта (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата
енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва
твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочат, че правото на собственост е на
Община Тополовград, а не на ищеца. Наред с това исканията са подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са
представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.201 5 г. От описа на
приложенията на всички предходни писма е видно, че представените извлечения от
баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от
26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L
-7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите са
били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г. ). За доказване на това
обстоятелство представя цялата коренспонденция по случая. Ищецът не е доказал
правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
(за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от
21.01.2015 г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва
тогава стартира и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето е сменено
на 19.11.2015 г. (Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016
г.).
Процесната сума е дължима, тъй като за процесния период
обектът на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал е
електроенергия на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена от „Електроразпределение Юг" ЕАД. След като е сключил
договор, ответникът има правата и задълженията по него.
Относно
размера, ответникът сочи, че ако се установи, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, въпреки че към момента на
присъединяване обектът е присъединен на ниво ниско напрежение, то действително
недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско
напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не е ясно обаче как е изчислен
размерът на тази претенция.
В
обобщение заявява, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на възражението за недължимост на цена пренос на ниво ниско
напрежение, начислена за процесния период. Сумата по процесната фактура е
основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Ответникът
моли, съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърлите предявения иск
като неоснователен и недоказан.
По
отношение на разноските - при отхвърляне на предявения иск, моли да му бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, а при уважаване на предявения иск - възразява срещу
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер
пред настоящата инстанция, то е прекомерно и моли да бъде намалено до
минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.І
от ЗЗД. При този фактически състав на неоснователното обогатяване основанието
не съществува при получаването на престацията. Тежестта да се докаже даването и получаването на
сумата се носи от ищеца. Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане
на сумата се носи от ответника.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 06.07.2020г. от 13.50ч., за
която дата да се призоват страните и вещите лица.
Препис от
определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения
отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: