№ 2098
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120100074 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С***** представлявано от А.В.Г., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът Х. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Б***** дължи
на ищеца сумата от 10685,34 лева главница по договор за потребителски
паричен кредит № *****/26.04.2016 г., сключен между Д. и „*****” ЕАД
(чийто правоприемник е „*****“ АД), 1073,74 лева договорна лихва за
периода от 20.04.2021 г. до 20.02.2024 г., 3593,93 лева мораторна лихва,
начислена върху неиздължената главница за периода от 21.03.2021 г. до
21.03.2024 г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 08.04.2024 г. до окончателното плащане,
които вземания са прехвърлени на ищеца с приложение от 05.03.2020 г. към
договор за цесия от 19.08.2019 г. и за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2024 г. на БРС.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски
паричен кредит, сключен с ответника, „*****” ЕАД му е предоставило сума в
размер на 15000 лева, а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва
в размер на 9.84 %, на 94 равни месечни вноски. Крайният срок за изпълнение
на договора е настъпил на 20.02.2024 г. Излага, че по договора за кредит са
1
останали неплатени горните суми, както и че с приложение към договор за
цесия от 19.08.2019 г. „*****” ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД вземанията си по договора за кредит.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила
претенциите. Посочено е, че Д. не е редовно уведомен, че вземанията по
договора за кредит са прехвърлени на ищеца, поради което и не може да се
приеме, че ищецът притежава вземане към ответника.
Моли се съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Представен е договор за потребителски паричен кредит №
***** от 26.04.2016 г., сключен между „*****” ЕАД и длъжника Х. Д..
Дружеството е предоставило на Д. в заем сума в размер на 15000 лева, като е
уговорена и такса ангажимент в размер на 375 лева. Посочено е, че част от
сумата ще бъде преведена по сметка на кредитополучателя в ****** АД, а
останалата част от заемната сума в размер на 8292,74 лева ще бъде използвана
за погасяване на задължения на Д. по договори ****, *****, *****. Страните
са договорили лихвен процент в размер на 9,84 % и годишен процент на
разходите в размер на 11,12 %. Сумата от общо 21544,80 лева е трябвало да
бъде върната на 94 месечни вноски – първа с падеж 20.065.2016 г. и последна
с падеж 20.02.2024 г., като размерът на месечната вноска е 229,20 лева. В
договора е инкорпориран и погасителен план. Видно от платежно нареждане
от 27.04.2016 г. по сметка на Д., посочена в договора, е преведена сума в
размер на 6332,26 лева на основание договор *****. Представени са справки
за вътрешно рефинансиране на договор *****, видно от която сума в размер
на 5366,08 лева е автоматично удържана от отпуснатия заем по договор *****,
по договор ***** е удържана сума в размер на 1842,70 лева, а по договор ****
– сума в размер на 1083,96 лева.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., ведно с
приложение № 1/05.03.2020 г. кредиторът е прехвърлил вземането си към Д.
на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД.
2
Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е посочило компонентите на предоставената в заем сума и как е било
извършено плащане на същата. Посочило е, че с част от сумата е извършено
рефинансиране на задължения по предходни договори за кредит, сключени
между страните, а остатъкът в размер на 6332,26 лева е преведен по банкова
сметка на кредитополучателя. Изложено е,ч е таксата за обслужване в размер
на 375 лева е удържана от разрешената сума по договора от 15000 лева.
Вещото лице е взело предвид и извършените до датата на исковата молба
плащания в размер на общо 6878,04 лева. Посочило е, че до 14.11.2018 г. е
заплащан на падежа пълният размер на договорената месечна вноска, след
което за вноска № 31/20.11.2018 г. е заплатена само сума в размер на 2,04 лева.
След тази дата (14.11.2018 г.) не са констатирани други плащания по договора.
Първата частично незаплатена вноска е с падежна дата 20.11.2018 г. и по нея
не е заплатена сума в размер на 227,16 лева, а първата изцяло неизплатена
вноска е с падеж 20.12.2018 г.
Експертът е направил проверка в счетоводните записвания на
дружеството и е установил, че дължимата главница е в размер на 10685,34
лева, а неизплатената договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.03.2024 г.
– в размер на общо 1073,74 лева. Мораторната лихва за периода 31.03.2021 г. –
21.03.2024 г. възлиза на 3593,87 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.
240, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на
Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между
прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „*****” АД е бил изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера
на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да
установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на
ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
3
напълно вноските си договора.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на
претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на
26.04.2016 г. „*****” ЕАД и Х. Д. са сключили валиден договор за кредит.
Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет –
предоставяне на сума срещу задължение на кредиполучателя да връща
ежемесечно уговорена в договора месечна погасителна вноска от 229,20 лева,
включваща главница и договорна лихва. Въпреки че в договора е предвидена
възможност за кредитодателя да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо при неплащане на две поредни минимални погасителни вноски,
дружеството не е упражнило това свое право, а действието на договора се е
прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 20.02.2024 г. Поради
това и кредиторът не е бил длъжен да уведомява нарочно кредитополучателя
за изискуемост на вземането, тъй като ищецът се позовава не на предсрочна
изискуемост на цялото вземане, а на изискуемост поради настъпване на
падежа на последната вноска, уговорена между страните. По делото е
безспорно установено посредством представеното платежно натеждане и
заключение по съдебно-икономическа експертиза, че „*****” ЕАД е превело
по сметка на ответника сума в размер на 6332,26 лева, сума в размер на
8292,74 лева е погасила задължения по предходни кредити на Д., а таксата за
обслужване в размер на 375 лева е удържана от разрешената сума по договора
от 15000 лева. Ищецът е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с начисленото оскъпяване, в сроковете,
уговорени в договора. Общото задължение на Д. възлиза на 21544,80 лева
съобразно уговореното в договора и включва главница и договорна лихва.
Съобразно заключението на вещото лице Г. длъжникът
редовно е погасявал месечните си вноски до 14.11.2018 г. Първата частично
незаплатена вноска е с падежна дата 20.11.2018 г. и по нея не е заплатена сума
в размер на 227,16 лева, а първата изцяло неизплатена вноска е с падеж
20.12.2018 г. Доказателства за заплащане на остатъка в размер на 10685,34
лева главница и 1073,74 лева договорна лихва от страна на ответника липсват,
въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
4
Ето защо и исковете са доказани по основание и размер съобразно
експертизата на вещото лице Г..
Съдът намира, че длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Смисълът на
изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да
знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на
стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Съобщаването на договора за
цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава
върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на
вземането. Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за
цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера.
В случая обаче следва да се отбележи, че длъжникът не е изпълнявал на никой
от кредиторите – факт е, че Д. не е заплащал минималните погасителни
вноски след 14.11.2018 г. По силата на изрично пълномощно цесионерът е
упълномощен да уведоми всички длъжници, чийто задължения са
прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД съгласно договор за цесия от
19.08.2019 г. и се съдържат в приложение № 1 към същия, поради което и
цесионерът има пълното право да претендира плащане от длъжника. Съдът
намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по
делото. Ответникът е получил отправеното от „*****” чрез пълномощника
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК е категорична, че получаването на уведомлението от особен
представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника. Тъй като ответникът
не твърди и не доказва, че е извършил плащане на прехвърлената сума, то
цесионерът – ищец се явява носител на това вземане. На следващо място
самото придобиване на вземането от цесионера става по силата на
сключването на самия договор за цесия, доколкото от този момент последният
5
поражда действие за страните по него. Уведомяването на длъжника е
относимо към настъпването на задължението за изпълнението на
прехвърленото задължение от страна на последния към придобилия вземането
цесионер и в този смисъл не е изключва активната легитимация на цесионера,
а е от значение за пасивната такава на ответника – длъжник (в този смисъл са
напр. Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на I т. о., Решение №
126/30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на II т. о. и др.).
Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от
08.07.2014 г. сключен между „Фронтекс интернешънъл” ЕАД и „*****” ЕАД,
има действие за длъжника Х. Д.. Тъй като ответникът не твърди и не доказва,
че е извършил плащане на прехвърлената сума на стария кредитор, то
цесионерът – ищец се явява носител на това вземане.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на
ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 1307,06 лева в
настоящото производство, в които е включено и определеното за делото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и направените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 463,54
лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. Д., ЕГН
**********, адрес: гр.Б*****, че дължи на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С***** представлявано от
А.В.Г., сумата от 10685,34 лева главница по договор за потребителски паричен
кредит № *****/26.04.2016 г., сключен между Д. и „*****” ЕАД, 1073,74 лева
договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.02.2024 г., 3593,87 лева
мораторна лихва, начислена върху неиздължената главница за периода от
21.03.2021 г. до 21.03.2024 г., както и законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.04.2024 г. до
окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с
приложение от 05.03.2020 г. към договор за цесия от 19.08.2019 г. и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № ***/2024 г. на БРС.
6
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Б***** да
заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С***** представлявано от А.В.Г., сумата от 1770,60 лева
(хиляда седемстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7