Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........12.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело № 1402 по описа за 2019
година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. №48652/03.07.2019г. по описа на ВРС, на „Константинос
Анастасиу-98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище село Млекарево, община
Нова Загора, област Сливен, подадена чрез пълномощник адвокат К.П.,***, срещу
решение №2651/14.06.2019г. на
Варненски районен съд, 49 състав, постановено по гр.д. №108**/2018г.
по описа на ВРС.
С обжалваното решение
съдът е отхвърлил предявените от ищеца „Константинос Анастасиу-98” ЕООД,
ЕИК *********, срещу ответника „ИЗВОРОВО АГРО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна осъдителни искове,
квалифицирани правно по чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, както следва:
1) за сумата
6 730,60 лева, представляваща стойността на неполучената и нереализирана
био продукция, представляващ нереализиран чист приход /стойност на
продукцията-разходите/след приспадане на разходите за производство, на обща
стойност 5860 лв. за стопанските години 2014/2015г. и 2015г./2016г., за
отделната култура, както следва: 2930 кг царевица от този имот или по 1лев
/стойност за 1 кг екологична продукция/ или 2 930лева за една стопанска година,
а за две стопански години /2014/2015г. и 2015/2016г./ - 5860 лв. -парична
равностойност на еко-продукцията, в резултат на неизпълнение от страна на
ответника на договорно задължение по договор
за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № **,
том 4 на Нотариус Е. Ш., рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ **, Акт № **, със срок от 8 стоп.години, сключен
между ищеца и И.В.Х.и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията,
град Омуртаг, в резултат на неправомерното поведение на лице натоварено от
ответника, чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за
прекратяване на цитирания договор за наем относно земеделския имот-предмет на
договора, а именно: Имот № 023022, представляващ нива с площ от5.868 дка, седма
категория, в местност „Бостанлък”, по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи: № **, **, полски път на кметство, №**,
изоставена нива, № **;
2) за сумата 311
лева, представляваща разходи през 2014г., 2015г. по предварителни обработки на
земята - предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран,
дискуване, сеитба, окопавания или средно по 33лв./дка, представляващи преки
вреди - разходи за предварителни обработки на земята - предмет на договора, в
резултат на неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение по
договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574,
акт № **, том 4 на Нотариус Е. Ш., рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ **, Акт № **, със срок от 8 стоп.години, сключен
между ищеца и И.В.Х.и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията,
град Омуртаг, в резултат на неправомерното поведение на лице натоварено от
ответника, чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за
прекратяване на цитирания договор за наем относно земеделския имот-предмет на
договора, а именно: Имот № 023022,
представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък”,
по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи: № **,
**, полски път на кметство, №**, изоставена нива, № **;
3) за сумата 748,52
лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в
сбор от неполучени субсидии, от които: 174.10лв.- по СЕПП 29.67лв./ дка и
325.91лв.- субсидии от Мярка 11 от ПРСР съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР в размер на 55.54 лв./дка.
/за две стоп.години/, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на
договорно задължение по договор за наем договор за наем от 19.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № **, том 4 на Нотариус Е. Ш.,
рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ **, Акт № **
, със срок от 8 стоп.години, сключен между ищеца и И.В.Х.и заличаване вписването
на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на цитирания договор за наем относно
земеделския имот-предмет на договора, а именно: Имот № 023022, представляващ
нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък”, по плана за
земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи: № **, **,
полски път на кметство, № **, изоставена нива, № **.
С оглед на това и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата
900 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Във въззивната жалба са обосновани
оплаквания за недопустимост, а в условие на евентуалност за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че предявените искове са с правно
основание чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, при положение, че ищецът изрично в
нарочна молба и в първото по делото заседание е уточнил, че претендира
обезщетение за вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, резултат от
неточно изпълнение на действащ договор за наем, изразяващо се в препятстване на
наемателя необезпокоявано да ползва по предназначение наетите земеделски земи
посредством вписване на прекратяването на договорите в Службата по вписванията
без да е налице правно основание за това. Излага подробни съображения по
относимите фактически положения, тяхното установяване в процеса посредством
събраните доказателства и правилното приложение на закона. По евентуалните
оплаквания излага аргументирано доводи за превратно тълкуване
и оценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, непълни и/или
опорочени фактически констатации и неправилно приложение на материалния закон. Искането
е за обезсилване, евентуално - отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В подадения отговор на въззивната
жалба ответникът „ИЗВОРОВО АГРО”
ЕООД, излага аргументи за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното от
въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът „Константинос
Анастасиу – 98” ЕООД, чрез пълномощниците си по
делото адвокат К.П. и адвокат Д.Т. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и
изложените в нея оплаквания като иска от въззивния съд същата да бъде уважена.
Аргументира допълнително несъгласието си с мотивите на първоинстанционния съд
по произнесената деликтна отговорност. Доводите на страната са подробно развити
и в представена писмена защита.
Въззиваемата страна „Изворово Агро” ЕООД, чрез упълномощения си представител адвокат Т.Н.-С.
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
И двете страни са
заявили претенции за присъждане на разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
искове за заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в пропусната полза
от продажбата на културата, за която наетия от ищцовото дружество земеделски имот
е бил предназначен за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, стойността на
разходите за осъществените агротехнически мероприятия за стопанската
2014/2015г. и вреда от пропусната полза от получаване на парични плащания под
формата на субсидии по съответната марка за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за процесните две стопански години, настъпили вследствие на
виновни противоправни действия на представител на ответното дружество -
депозиране на заявление в Служба по вписванията гр. Омуртаг за едностранно
прекратяване на договор за наем на земеделски земи от 2012г., включващ и
процесния имот, без същевременно ответното дружество да притежава надлежни
материални права на собственост върху този имот. Съдът е приел, че подаването
на заявлението за издаване на охранителен акт не може да бъде разглеждано като
осъществено противоправно поведение, и доколкото липсата на елемента от
фактическият състав на деликта, осъществен от извършителя, обуславя и липса на
отговорност и на възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД е счел исковете за
неоснователни. Отделно е изложил и съображения за липса на данни по делото
действията на представителя на ответното дружество да съставляват злоупотреба с
права, насочени към причиняване вреда на ищеца във връзка с извършваната от
него селскостопанска дейност в процесния имот, както и за липса на връзка между
вредата и противоправното поведение, доколкото не депозирането на заявление за
вписване едностранно прекратяване договор за наем на земеделска земя причинява
вредата, а самото вписване (отбелязване) е онзи окончателен елемент, с който
производството по вписване приключва, и в този смисъл същият опосредява
действията на представителя на ответника и причинената вредата за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение е служебно задължение на съда.
Съгласно нормата на чл.6 от ГПК предметът на делото се определя от страните по
него. В случая в самата искова молба ищецът „Константинос Анастасиу-98” ЕООД
изобщо не се позовава на деликт. Претенцията се основава на твърдения, че
ответникът – наемодател го е лишил от
възможността спокойно и безпрепятствено да ползва имотите, предмет на договор
за наем от 19.06.2012 г., като е
подал заявление в Служба по вписванията за заличаване вписването на договора,
както и че самият ответник лично или отдавайки ги под наем на друго лице е
ползвал обектите, създавал е пречки за ползването им от ищеца и е предприемал
действия - юридически и фактически, относно отглеждането и реализирането на
земеделска продукция в пълен обем. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр. дело № 14900/2015г. на ВРС, е
прието за установено, че между „Константинос Анастасиу- 98” ЕООД и „Изворово Агро” ЕООД
съществува облигационно
правоотношение по Договор за наем от 19.06.2012 г. с нотариална заверка на
подписите рег.№ 5674, акт № **, том ІV, на нотариус Е. Ш., и е отменено е
извършеното вписване на едностранното разваляне на договора за наем от страна
на ответника. Ищецът твърди, че договорната връзка не е била прекъсвана, тъй
като не са били налице предпоставките за разваляне на договора. В исковата
молба, в т.ч. след извършените уточнения, не се излагат твърдения за
противоправно поведение на конкретно физическо лице, осъществено по възлагане
от ответника, именно в резултат на което поведение да са му причинени вредите,
чието обезщетяване претендира.
При тези изложени в исковата молба и
установени в рамките на процеса факти отношенията между страните е следвало да
се разгледат и решат на базата предмета на спора, определен между самите тях
(чл.6 от ГПК), т.е. съдът е бил сезиран с претенция за заплащане на обезщетение
за неизпълнение на договорно задължение да осигури спокойно и безпрепятствено ползване
на земята от арендатора, а не на погрешно възприетия от първоинстанционния съд
още в доклада по делото правопораждащ факт - деликт в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, каквото извъндоговорно основание нито се навежда от страната, нито се
установява. Съдът не е обсъдил правата
и задълженията на страните по договора, респ. релевантните за спора факти и
обстоятелства, от които следва да се направи извод за изпълнението, респ.
нарушаването на договорните задължения, а е изследвал наличието на
противоправно поведение на лицето, направило от името на ответното дружество
волеизявление за разваляне на процесния договор. С обжалваното съдебно решение
е отречено право, което се поражда от различен от твърдяния от ищеца фактически
състав.
Като е
основал решението си на факти, които не се твърдят в исковата молба,
първоинстанционният съд се е произнесъл по
искове на непредявено основание, което обуславя неговата недопустимост. Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.
3-то от ГПК обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо и
делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по действително
предявените искове с правно основание чл.82,
във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Претендираните от страните разноски,
включително пред настоящата инстанция, следва да бъдат присъдени съобразно
изхода от новото разглеждане на делото.
По тези
съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №2651/14.06.2019г. на Варненски районен съд, 49 състав,
постановено по гр.д. №108**/2018г. по описа на ВРС, като
недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд за произнасяне по първоначално предявените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.