гр. Стара Загора, 15.10.2019 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2050 по описа за 2019
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 367 от ТЗ във връзка с чл. 372 от ТЗ.
Ищецът „ПРЕС ЕВРО ТРАНС" ЕООД гр.Сливен твърди,
че по поръчка на ответното дружество „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД гр.Стара Загора
била извършена услуга - транспорт на стоки по следния маршрут:
България-Белгия-Франция-Германия-България на обща стойност 5 280 лв.
Ответникът извършил частично плащане в размер на
500лв. от дължимата сума по издадената фактура, като останало да дължи 4 780лв.
Самата сделка била обективирана във фактура №********** от 19.12.2017г. за
сумата от 5280лв., по която било извършено частично плащане в размер на 500лв.
Към момента на предявяване на настоящия иск по горецитираната фактура ответното
дружество дължало главница в размер на 4 780лв.
Въпреки поканата за доброволно плащане, ответникът не
изпълнил задължението си за плащане на останалата сума в срок по фактурата,
подробно описана в исковата молба. Предвид изложеното за дружеството - ищец бил
породен правен интерес от събирането на дължимата суми по съдебен ред.
Искането е да се осъди „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД
гр.Стара Загора да заплати на ищеца сумата 4 780лв., представляваща неплатена
цена за извършена услуга и доставена стока, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски за държавна такса, вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането
на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното
съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния
срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска,
не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил
писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.
Редовно призован
ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл.
238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл.
238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с
исковата молба доказателства – копие от фактура № ********** от 19.12.2017г.;
платежно нареждане за частично плащане от 500лв.; международна товарителница -
екземпляр на изпращача 8бр.; международна товарителница - екземпляр на
превозвача; покана да доброволно плащане от 07.08.2018г. ведно с обратна
разписка;може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност
на исковите претенции.
Предявен е иск за главница по чл. 367 от ТЗ във връзка с чл. 372 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е
сключен договор за превоз на стоки с ответника, както и че е изпълнил
задълженията си, а именно извършил е превоза и е доставил товара по
местоназначението му. В тежест на ответника е да докаже плащане.
С представените доказателства ищецът доказа
всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Водим от горното, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.
Налице са всички материалноправни и
процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл.
238, ал.1 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск
следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 580 лева и 194. 17 лева за платена държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО”
ЕООД гр.Стара Загора с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ № 122, вх. Б, ет. 5, ап. 14 да заплати на „Прес Евро Транс“ ЕООД с
ЕИК *********, гр. Сливен, ж.к. Сини камъни, бл. 6, вх. Ж, ап. 11 и съдебен
адрес *** чрез адвокат М.К. сумата 4
780лв., представляваща неплатена цена за извършена услуга и доставена стока
по фактура № ********** от 19.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС ЕВРО КАРГО” ЕООД гр.Стара Загора с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ № 122, вх. Б, ет. 5,
ап. 14 да заплати на „Прес Евро Транс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Сливен, ж.к.
Сини камъни, бл. 6, вх. Ж, ап. 11 и съдебен адрес *** чрез адвокат М.К. разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева и 194. 17 лева за платена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.