Р Е Ш
Е Н И Е № ……..
Град Свиленград, 07.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I
граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря А.Д.,
като
разгледа докладваното от Съдията гр. дело № 755/ 2018 година по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Х.Б.Д. и П.Б.Д. искат от съда да осъди
ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да им заплати суми от по 6628,37 лв.
(след допуснато в о. с. з. на 08.04.2019 г. увеличение на размерите на всяка
една от исковите претенции от 1950,00 лв. на 6628,37 лв.), представляващи
обезщетение за лишаването им от ползване за периода 21.07.2015 г. - 19.10.2018
г., без правно основание, на 3.586 дка от собствения им недвижим имот, находящ
се в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, представляващ
поземлен имот № 013002 по плана за земеразделяне, с обща площ 30.017 дка, с
начин на трайно ползване – нива, пета категория, в местността „Ченгене дере“,
при граници: имоти с №№ 013003, 000254, 013001 и 000229, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици, при равни
права, на описания поземления имот, който са придобили по наследство от майка
си С.П.Д., починала на 22.12.2000г. В наследството на последната имотът бил
включен по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02006 от 14.04.1999г. на ПК -
Свиленград. Твърдят, че през 2002 година било извършено отчуждаване на част
имота - площ от 0.890 дка - за изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”.
Твърдят, че ответникът започнал изграждането на автомагистралата не само върху
отчуждените 0.890 дка, а върху по-голяма част от имота.
Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона за пътищата,
проектът АМ „Марица” се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на
строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от
изпълнител по силата на сключен договор с ответника - възложител. Фактическото
изграждане на АМ „Марица” било осъществено и върху 3.586 дка, извън отчуждените
0.890 дка от имота на ищците. От 2005 година до сега ищците били лишени от
възможността да ползват тази част от имота с площ 3.586 дка, която не била
отчуждена за изграждането на магистралата.
През 2014-та година ищците предявили граждански
иск срещу ответника и по образуваното гр.дело № 99/2014г. по описа на Районен
съд – Свиленград последният бил осъден да им заплати сумата 4724,08 лв. -
обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за периода
18.02.2009 г. - 17.02.2014 г. на процесната част от гореописания недвижим имот.
През 2015-та година ищците предявили нов граждански иск срещу ответника и по
образуваното гр.дело № 360/2015г. по описа на Районен съд – Свиленград
последният бил осъден да им заплати сумата 1269,88 лв. - обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 18.02.2014 г. -
21.07.2015 г. на същата част от гореописания недвижим имот.
Ищците твърдят, че ответникът и до сега
продължавал да ползва процесната част от имота без правно основание. От
21.07.2015 година до сега ищците не били получили обезщетение за завземането на
посочената част от собствения им имот, поради което претендират обезщетение за
лишаването им от ползване. Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура” е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като неоснователни. Ответникът счита, че претенциите следвало
да се насочат към строителя на обекта – „Пътни строежи”
АД – гр. Пловдив. Счита също, че в настоящия случай не бил осъществен
фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, доколкото за него не било
настъпило обогатяване. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. При
условията на евентуалност оспорва исковете по размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са съсобственици, при равни права, на
нива от 30.017 дка, представляваща имот № 013002 по плана за земеразделяне в
землището на с. Генералово, общ. Свиленград, възстановена с Решение № 02006/
14.04.1999г. на ПК – общ. Свиленград на майка им С.П.Д., починала на
22.12.2000г. Безспорно е и обстоятелството, а и от представените писмени
доказателства е видно, че във връзка със строежа на АМ „Марица“, Държавата е
отчуждила част от 0.890 дка от описаната нива.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, действителната площ,
която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до оградата й, е 4.476 дка,
като в тях се включва отчуждената площ от 0.890 дка от гореописания имот.
По делото е назначена и съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната
наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на
земеделска земя, на земеделска земя с лице към автомагистрала и на земя при
наличие на построен обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за таксите,
които се събират от АПИ. Според заключението, при използване на тези три
компонента средната наемна цена за процесния период възлиза на 6472,30 лв. /като
средноаритметична стойност от средната наемна цена на земеделска земя – 323,03
лв., средната наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала – 13256,75
лв. и средната наемна цена на земя, върху която може да се постави минимум един
билбирд на автомагистралата – 5873,12 лв./.
От показанията на свидетеля Л.П.П., леля на
ищците /сестра на тяхната майка/, се установява, изложената в молбата
фактическа обстановка, относно отчуждаването на част от имота и завземане на
по-голяма част от отчуждената – за строителството на автомагестралата.
При така установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът намира следното:
Претенциите на ищците спрямо ответника намират
правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗС, доколкото няма друг
иск, с който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън
случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице
основание за уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на
основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите
на обеднелия. В
случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на
посочените предпоставки за уважаване на ищцовите претенции.
Безспорно се установи, че ищците са
съсобственици на процесния имот, при равни квоти от правата на собственост. Въз
основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и
показанията на разпитания свидетел се установи също, че ответникът е ползвал
част от този собствен на ищеца имот при изграждането на АМ „Марица”, което е
продължило през целия процесен период и до сега, респективно че ищецът не е
ползвал частта от имота и не може да я ползва понастоящем според
предназначението й на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на
основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както
осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на
обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата
хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал
осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при
предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя.
От изложеното следва, че част от процесния имот с
площ от 3.586 дка /неотчуждена/, е ползвана от ответника през исковия период,
доколкото тази част е включена в магистралата при изграждането й и е загубила
характера си на земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата.
Следователно, ответникът е препятствал собствениците да си служат с имота,
съгласно обичайното му предназначение – като земеделска земя. По тези
съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода 21.07.2015 г.
- 19.10.2018 г. част от собствения на ищците имот, като по този начин ги е
лишил от възможността те да си служат с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на
наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи, които те биха
получили при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за ползвания
без основание техан имот в процесния период.
При определяне на размера на обезщетението
следва да се държи сметка за вида и спецификата на вещта, които имат значение
за наемната цена. Поради това и предвид гореизложеното, за най-точна следва да
се приеме определената от вещото лице наемна цена за земеделска земя с лице към
автомагистрала, която за исковия период е определена на 13 256,75 лв.
Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период,
той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са обеднели, тъй като
не са могли да реализират приход в размер на наемната цена за него.
Следователно, по предявените искове всеки от ищците има право на обезщетение в
размер на 6628,37 лв., каквото се претендира, поради което исковете ще се уважат
изцяло. Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 19.10.2018 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищците ще се присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 1454,27
лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да
заплати на Х.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ******* – чрез
адв. Т.К., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 6628,37 лв. /шест
хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 37 стотинки/, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване за периода 21.07.2015 г. - 19.10.2018
г., без правно основание, на 3.586 дка от собствения му, притежаван в
съсобственост с П.Б.Д., при равни права, недвижим имот, находящ се в землището
на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково, представляващ поземлен имот №
013002 по плана за земеразделяне, с обща площ 30.017 дка, с начин на трайно
ползване – нива, пета категория, в местността „Ченгене дере“, при граници:
имоти с №№ 013003, 000254, 013001 и 000229, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 19.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”,
с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на П.Б.Д.
с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ******* – чрез адв. Т.К., ХАК, на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 6628,37 лв. /шест хиляди шестстотин
двадесет и осем лева и 37 стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването
му от ползване за периода 21.07.2015 г. - 19.10.2018 г., без правно основание,
на 3.586 дка от собствения му, притежаван в съсобственост с Х.Б.Д., при равни
права, недвижим имот, находящ се в землището на с. Генералово, общ. Свиленград,
обл. Хасково, представляващ поземлен имот № 013002 по плана за земеразделяне, с
обща площ 30.017 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, в
местността „Ченгене дере“, при граници: имоти с №№ 013003, 000254, 013001 и
000229, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
исковата молба в съда – 19.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да
заплати на Х.Б.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с ЕГН **********, двамата с
адрес за призоваване: ******* – чрез адв. Т.К., сумата 1454,27 лв. /хиляда
четиристотин петдесет и четири лева и 27 стотинки/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: