№ 22038
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110122221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
“Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* (заличен търговец, чийто
правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********) е предявило иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК срещу Г. В. Н., ЕГН ********** за сумата от 2800 евро,
представляваща главница по договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
№ 1011300341523110 от 24.04.2017г., ведно със законна лихва от 18.01.2021г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9769/2021г. на
СРС, 64 – ти състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на рамков договор № 1011300341523110 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 24.04.2017г. „Райфайзенбанк
България“ ЕАД е отпуснало на ответницата кредитен лимит в размер на 2800 евро. Съгласно
условията на договора банката открила разплащателна сметка и издала кредитна карта с
ПИН код на името на картодържателя и одобрен кредитен лимит, който се предоставял от
банката по разплащателна сметка. Използваната сума от кредитния лимит се олихвявала с
лихвен процент на годишна база. Срокът за плащане на минималната погасителна вноска
бил до 16 – то число на месеца. Картодържателят се задължавал да обслужва редовно и в
срок ползваната част от кредитния лимит в съответствие с информацията в извлечението.
Картодържателят усвоявал многократно суми чрез издадената му кредитна карта от
средствата, отпуснати по разплащателната сметка. На датите на падеж от 16.11.2019г. до
16.11.2020г. картодържателят не заплатил дължимите минимални погасителни вноски към
банката, което представлявало случай на неизпълнение на договора за кредит на основание
чл.59, б.“а“ от договора, поради което за банката възникнало право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем. При това съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ от страна на банката било
изготвено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на непогасения остатък на
кредита. Ответницата била уведомена за предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит, като предсрочната изискуемост била осчетоводена на 24.11.2020г.
1
Между страните била уговорена и възнаградителна лихва като възнаграждение за ползване
на предоставения кредит, а също така било постигнато и неустоечно съглашение – клауза за
обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база. В случай че в производството по
чл.422, ал.1 ГПК бъде установено, че потестативното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, следвало да се приеме, че изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, инкорпорирано в исковата молба и в отделен документ,
пораждало правни последици с връчване на препис от исковата молба заедно с
приложенията към нея на ответника – картодържател, при наличие на обективните
предпоставки за това. При условията на евентуалност в случай че установителният иск по
реда на чл.422 ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, се
иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 2799 евро – главница, ведно със
законната лихва от завеждане на иска (27.04.2022г.) до окончателното плащане, като
исковата молба имала характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането по главницата.
Ответницата, чрез упълномощения представител адв. Н. М., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Позовава се на недопустимост на иска поради
завеждане на делото от юридическо лице, което не съществува в правния мир и поради
неспазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК. Позовава се на подаване на исковата молба от лице,
което няма представителна власт, защото пълномощното изхождало от юридическо лице,
което вече не съществува. Възразява, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
като се позовава на подадени заявления до банката в условията на извънредното положение
на страната, като така били инициирани производства за предоговаряне на кредитната
линия, както и за отсрочване и разсрочване на евентуални задължения по договора.
Неправомерно било блокиране на кредитната линия по кредитната карта, като в този случай
била налице хипотеза на забава на кредитора и ответницата не дължала вноски и лихви по
кредита. Поради това и банката нямала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на неравноправност на
клаузи от договора за кредит. Не било доказано, че уговорената сума по договора за кредит
действително е била предоставена за ползване на ответницата чрез кредитна карта.
Договорът за кредит все още не бил прекратен и не била настъпила изискуемост на
вземанията въз основа на процесния договор. Не било връчено уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Възразява, че по време на ковид - пандемията служители
на ищеца неправомерно са блокирали кредитната линия по кредитната карта.
С отговора на исковата молба на основание чл.212 ГПК е предявен инцидентен
установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД с предмет прогласяване на нищожността на рамков
договор № 1011300341523110 от 24.04.2017г. поради това, че в него се съдържат
неравноправни клаузи, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, евентуално – иск за прогласяване на нищожност на отделни
клаузи от договора – от чл.33 до чл.210 вкл., тъй като са неравноправни, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по
делото, намира следното:
Неоснователни са възраженията за недопустимост на производството, обосновани с
липса на процесуално правна легитимация на ищеца и с неспазен срок по чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е престанал да съществува в хода на процеса, като
е заличен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и
негов правоприемник е „Обединена българска банка“ АД. При това след като ищецът има
правоприемник, не е налице основание за прекратяване на делото, а същото продължава с
участието на правоприемника „Обединена българска банка“ АД – чл.227 ГПК.
2
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като разпореждането по чл.415, ал.1
ГПК е получено от заявителя (сега ищец) на 28.03.2022г. и искът е предявен на 27.04.2022г.
Като доказателство по делото е приет в оригинал рамков договор № 1011300341523110
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic /
MasterCard Gold / BILLA Visa Classic (л.425 и сл., том II от делото), сключен на 24.04.2017г.
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответницата Г. В. Н., наричана в договора
„картодържател“. Договорът е подписан на всяка от страниците от ответницата с мастилен
подпис. Съгласно договора банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип
RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / BILLA Visa Classic на името на
картодържателя с персонален идентификационен номер (ПИН) за използване на кредитен
лимит (т.1). Картодържателят получава лично издадената му карта и запечатан плик с ПИН
(т.2), която е с валидност от 3 години (т.14). Наличността по сметката може да се ползва от
картодържателя само чрез извършване на операции с картата (т.16). С картата могат да се
извършват следните операции в страната и в чужбина : плащане на стоки и услуги, теглене в
брой чрез терминални устройства АТМ, терминални устройства. Банката събира такса за
обслужване на картата в качеството й на платежен инструмент съгласно тарифата на
банката, като таксата е месечна или годишна (т.24). Таксата за обслужване на картата се
събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение
(т.25). След края на отчетния период банката изготвя месечно извлечение (т.27).
Банката разрешава ползване на кредитен лимит по сметката, който страните договорят
да бъде в размер на 2800 евро (т.31). За ползваната част от кредитния лимит
картодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 18,90 % за RaiCARD Fix и
Visa Classic, 17,90 % за MasterCard Gold, 14,90 % за покупки плащания на стоки и услуги,
извършени с BILLA Visa Classic на ПОС терминал в магазин Била в страната и 18,90 % за
теглене на пари в брой, както и за покупки/плащания, извършени с BILLA Visa Classic,
различен от магазин Била в страната (т.33). Уговорената лихва се начислява върху усвоената
част от кредитния лимит за периода от датата на обработване на съответната операция до
пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение. Картодържателят не дължи лихва върху сумата от покупки/плащания
на стоки и услуги, ако погаси цялата дължима сума, посочена в извлечението, до уговорения
срок (т.34). Уговорен е годишен процент на разходите, чийто конкретен размер е в
зависимост от конкретната карта на стойност между 15,96 % - 20,63 % (т.35).
Всяко извлечение съдържа информация за период, за който се отнася извлечението;
актуален кредитен лимит; приложим лихвен процент; извършени операции през отчетния
период; начислени лихви и такси; извършени плащания от картодържателя; обща дължима
сума по кредитния лимит; дължима минимална погасителна вноска (МПВ); срок за внасяне
на МПВ; баланс от предходния отчетен период; разполагаем кредитен лимит (т.39).
Картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която е в размер, не по- малък от
минималната погасителна вноска (МПВ) и следва да се внесе по сметката. Банката приема
като месечна погасителна вноска всички постъпления по сметката, с изключение на обратни
операции (т.41).
Минималната погасителна вноска (МПВ) за Visa Classic, MasterCard Gold и BILLA Visa
Classic e в размер на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви,
такси и комисионни), плюс непогасени МПВ от предходен период, плюс сума на
надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции, но не по – малко
от 10 лева / 5 евро. Сумата по МПВ не може да бъде по – голяма от общо дължимата сума
по кредитния лимит (т.43). Срокът за плащане на МПВ за Visa Classic, MasterCard Gold и
BILLA Visa Classic е 17 дни след края на отчетия период (т.45). Неполученото извлечение не
е основание картодържателят да не внесе в срок дължимата МПВ (т.46).
При изцяло или частично неплащане на МПВ в уговорения срок банката начислява
3
задължение за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената дължима от
картодържателя сума (т.47).
Срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но
не по – късно от срока на действие на картата (т.50).
Погасяването на вземанията на банката от картодържателя се извършва от най – стар
отчетен период към по - нов в следната последователност : такси теглене, други такси,
лихви, вноски по разсрочени операции ; теглене на пари в брой, покупки с ко – брандирана
карта ; покупки/ плащане на стоки и услуги, други задължения. При наличие на няколко
задължения от един и същи вид, първо се погасява най – старото за съответния отчетен
период (т.51).
Непогасяване в срок на задължение води до неблагоприятни последици, вкл.
блокиране и/или деактивиране на картата (т.52, б. „в“).
Банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, ведно с
дължимите такси, лихви и комисионни за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до картодържателя, в случай че картодържателят не е спазил което и да е
условие на договора (т.59, б.“а“).
Активна е карта, с която картодържателят може да извършва операции (платежни и
неплатежни) на терминални устройства АТМ, ПОС и др. (т.75). Картата се блокира при
неплатени две последователни МПВ (т.76, т.“в“).
Картодържателят има задължение да заплаща сумите по операциите, дължимите
лихви, такси и други разходи на банката, свързани с ползването на картата съгласно
договора, като дава своето неотменимо съгласие да бъдат събирани служебно за сметка на
кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение (т.141).
Договорът се счита прекратен при изтичане на валидността на картата или при
деактивиране на картата на друго договорно основание и при условие, че няма усвоен
кредитен лимит (т.170).
По инцидентните установителни искове :
Процесният договор № 1011300341523110 от 24.04.2017г. има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. В случая при предявяване на
инцидентния установителен иск не се сочат конкретни законови текстове, на които се
твърди, че процесният договор противоречи. В изпълнение на служебното си задължение да
следи за наличие на неравноправни клаузи (чл.7, ал.3 ГПК) съдът приема, че договорът за
кредит отговаря на изискванията за валидност по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7 – 9 ЗПК – арг. чл.22 ЗПК.
Заобикаляне на закона като порок на сделката, водещ до нищожност, е налице когато
забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна
правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен
от закона резултат. В конкретния случай не се установява да е налице соченият порок -
заобикаляне на закона, нито при сключване на процесния договор, нито при отделни негови
клаузи.
Няма основание да се приеме, че са накърнени и добрите нрави от сключения договор и
отделните оспорени клаузи, защото не се установява противоречие с принципите на
справедливостта и равнопоставеността в гражданските и търговските правоотношения.
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
(чл.143, ал.1 ЗЗП), като неизчерпателно изброяване на клаузи, които са неравноправни, се
съдържа в нормата на чл.143, ал.2 ЗЗП. В конкретния случай оспорените клаузи в процесния
4
договор нямат характеристиките на неравноправни съгласно законовата дефиниция.
Предвид горното не са налице сочените пороци на процесния договор и на
оспорените в него клаузи, поради което инцидентния установителен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК.
По делото първоначално е изслушано и е прието заключение по съдебно – счетоводна
експертиза на вещо лице В. Х.. Поради оспорване на същото от страна на ответницата по
делото е изслушано повторно заключение на вещо лице В. П.. Съдът констатира, че
първоначалното заключение на вещо лице В. Х. е изготвено на база не само на процесния
договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 24.04.2017г., но и на база
предходно сключен между страните договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта от 21.11.2013г. Констатациите на вещото лице по първоначалната експертиза
се отнасят до много по – широк времеви обхват, а именно периода м.01.2011г. – м.01.2020г.,
от този, който е предмет на делото, а именно за периода след 24.04.2017г. При това
заключението на вещо лице В. Х. не може да бъде взето предвид при формиране на изводите
на съда за това какъв е размерът на задълженията въз основа на процесния договор за кредит
от 24.04.2017г.
На основание чл.202 ГПК съдът кредитира приетото по делото повторно заключение
по съдебно – счетоводна експертиза на вещо лице В. П. като компетентно и обективно
дадено. При изготвяне на заключението вещото лице П. е работила върху приетите по
делото доказателства, както и по допълнително предоставени от ищеца документи –
месечни извлечения и счетоводни справки (видно от изявлението й при изслушване на
заключението – стр.22 от протокола от последното ОСЗ). Вещото лице П. е посочила, че въз
основа на процесния договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта банката
е издала основна безконтактна карта за използване на кредитен лимит по сметка с IBAN :
BG96RZBB91554413176013. От извършената проверка в счетоводството на баката и
предоставената счетоводна справка за теглени суми от ответницата на АТМ, начислените
лихви и такси и извършени от ответницата плащания вещото лице е установило, че
паричните средства, ползвани от ответницата за периода от подписване на процесния
договор – 24.04.2017г. до преустановяване на възможността да се ползва кредитна карта е в
размер на 5156,45 евро. Получените средства, получени от ответницата чрез теглене на
АТМ, са посочени по дати в таблица на стр.3 от заключението с посочване на дата на
изтеглянето и размер на изтеглената сума. Посочено е, че от м.10.2019г. картата на
ответницата е била блокирана от банката поради просрочени погасителни вноски. Платените
суми по кредитната карта след 24.04.2017г. са в размер общо на 5693,47 евро. Платените
суми банката е отнесла в погашение на следните задължения : главница (теглене АТМ) –
4466,34 евро, такса теглене на АТМ – 135,15 евро, договорна лихва – 973,47 евро,
наказателна лихва – 3,51 евро и други такси – 115 евро. Датата на извършените плащания,
както и размера на платените суми са подробно описани в заключението в таблица на стр. 4
– 5 от заключението. В т.3.6 от заключението е посочен и размерът на минималните
погасителни вноски, дължими ежемесечно, за периода 16.04.2017г. до 16.09.2019г. с падежно
число 16 -то на месеца за посочения период.
От заключението на вещо лице В. Х. (т.I.2, т.6, б. Д), което се кредитира в посочената
част, се установява, че минималната погасителна вноска (МПВ) с падеж 02.09.2019г. в
размер на 142,92 евро е платена със закъснение – на 19.12.2019г. Следващата МПВ с падеж
на 02.10.2019г. в дължим размер от 142,17 евро е платена частично, като дължимият остатък
от посочената вноска и последните три вноски с падежи 04.11.2019г., 02.12.2019г. и
02.01.2020г., съответно в размери 303,77 евро, 509,76 евро и 705,27 евро, не са били
заплатени.
От така събраните доказателства съдът приема, че съгласно процесния договор в
5
държане на ответницата е била предадена кредитна карта заедно за ПИН за ползването й,
като ответницата е извършвала плащания и тегления от банкомат на суми в брой чрез
картата, с което многократно до блокиране на картата – през м.10.2019г., е усвоявала сумата
по кредитен лимит от 2800 евро. За да направи тези изводи, съдът взема предвид
безспорното между страните обстоятелство, че ответницата е извършвала погасявания по
сметката, открита по картата. Изрично процесуалният представител на ответницата – адв.
Н., в последното открито съдебно заседание признава, че ответницата е извършвала
погасявания на суми по сметката, като възразява единствено по размера на погасените суми.
Ответницата чрез упълномощения представител адв. Н. оспорва констатацията в
заключението по повторната експертиза относно общия размер на погасените суми, като
поддържа, че ответницата е направила в полза на ищеца плащания в размер на около 9417
евро (стр.31 от протокола от последно проведеното ОСЗ).
При това щом са извършени погасявания от страна на ответницата по сметка, която е
била открита по повод процесния договор за кредит, следва, че ответницата е извършвала
операции - плащания на стоки и услуги и/или теглене на суми от банкомат, със средствата по
картата, защото в противен случай не би имала основания да внася суми по картата.
Относно размера на изтеглените суми съдът цени заключението на вещо лице П..
Обстоятелството, че на вещо лице П. при изготвяне на заключението не са представени
първични счетоводни документи, удостоверяващи както изтеглените суми, така и
извършените погасявания, не означава автоматично, че заключението й не следва да бъде
кредитирано, защото вещото лице е ползвало счетоводни записи на банката, които се
ползват с доказателствено значение съгласно чл.182 ГПК. По арг. на чл.154, ал.1 ГПК в
тежест на ответницата е да докаже, че размерът на погасените по договора суми е по – висок
от установения от вещото лице, за което обаче не се ангажираха годни доказателства.
По отношение на вземанията, в погашение на които са отнасяни направените от
ответницата плащания, следва да се посочи, че начислените от банката задължения за такси
в размер на 115 евро не следва да е приемат за валидно възникнали. В клаузата на т.23 от
договора е уговорена такса за обслужване на картата. Съдът приема, че посочената уговорка
противоречи на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, защото таксата за обслужване на картата е по
същество такса, свързана с усвояване на кредита, след като кредитът се усвоява единствено
посредством използването на картата. При това начислената такса от 115 евро не се дължи
поради противоречие със закона на клаузата на т.23 от договора (чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а,
ал.2 ЗПК).
Съдът приема, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 17,90 % не е в
противоречие с добрите нрави. За периода 24.04.2017г. – 27.09.2019г., т.е. за период около
две години и половина върху усвоената главница от 5156,45 евро е начислена
възнаградителна лихва общо в размер на 1016,78 евро.
По довода на ответницата, че при погасяване на сумите от страна на ответницата
изрично било посочено, че се погасява само главница, на първо място следва да се отбележи,
че по делото не е установено при извършените плащания ответницата да е сочила какво
конкретно задължение е погасявала – дали главница, лихва или друго задължение. На второ
място, дори ответницата да е посочила, че с плащането погасява именно главницата, а не
други задължения по договора за кредит, то този избор не обвързва кредитора – арг. чл.76,
ал.2 ЗЗД и съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Съгласно мотивите на посоченото Тълкувателно
решение при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
6
реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. В случая в клаузата на т.51 от договора страните са уговорили
поредността, в която се извършва погасяването на задълженията по договора, а именно –
такси теглене, други такси, лихви, вноски по разсрочени операции, теглене на пари в брой,
покупки/плащане на стоки и услуги и други задължения. При това с извършените плащания
от ответницата, доказани посредством приетото повторно заключение по ССчЕ, в общ
размер от 5693,47 евро, най – напред е погасена такса теглене на АТМ – 146,34 евро, след
това възнаградителна лихва – в размер на 1016,78 евро, след това наказателна лихва – в
размер на 3,51 евро и остатъкът следва да се отнесе в погашение на главницата – теглене на
суми в брой и плащане на стоки и услуги, която главница е в общ размер от 5156,45 евро.
Общият размер на задълженията на ответницата възлизат на сумата от 6322,72 евро -
главница (изтеглени суми) – 5156,45 евро, възнаградителна лихва – 1016,78 евро, такса
теглене на АТМ – 146,34 евро и наказателна лихва - 3,15 евро. След като е внесена сума в
общ размер от 5693,47 евро и съгласно уговорената в т.51 от договора поредност в
погасяване на задълженията, дължимият остатък от главницата е 629,25 евро.
Ирелевантни от гледна точка на възникване и размер на задълженията по процесния
договор са подадени от ответницата до ищеца заявления, цитирани в отговора на исковата
молба. Цитираните заявления са със заведени при ответника входящи номера в периода
23.03.2020г. – 12.01.2021г. Това е период, в който картата вече е била блокирана от страна на
банката (през м.10.2019г.), установено от вещото лице по приетата повторна експертиза, и
съгласно уговореното в т.52, б.“в“ от договора. В случая банката е разполага с право да
деактивира картата съгласно т.52, б. „в“ от договора поради това, че МПВ с падеж
02.09.2019г. в размер на 142,92 евро е платена със закъснение – на 19.12.2019г. и следващата
МПВ с падеж на 02.10.2019г. в дължим размер от 142,17 евро е платена само частично. При
това договорното неизпълнение на картодържателя, което е основало правото на банката да
блокира картата, се изразява в непогасяване на вноски през 2019г., т.е. преди обявеното в
страната извънредно положение с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. При
това в процесното договорно правоотношение не е приложим Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
По възражението за погасителна давност :
Главницата по договора за кредит се погасява с изтичане на общия петгодишен
давностен срок (чл.110 ЗЗД). Задължението за връщане на усвоения кредит, дори когато е
уговорено връщането му на части, не представлява вид периодично плащане по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 3/2011г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че
„периодичните плащания“ са самостоятелни задължения, произтичащи от единен
правопораждащ факт. Задължението за връщане на главницата по договор за кредит е
единно – в този смисъл е решение № 261/12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IV ГО;
решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на III ГО на ВКС.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114,
ал.1 ЗЗД. Съдът държи сметка за задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2023г. по тълк.д. № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с настъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост.
По процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта, който по съществото
си е договор за револвиращ кредит, не се дължат погасителни вноски, с които поетапно да се
погасява част от усвоената главница и договорена възнаградителна лихва, т.е. липсва
7
погасителен план. Със сключването на договора за револвиращ кредит страните са се
съгласили в рамките на целия срок на договора картодържателят да има право да разполага с
определена сума – кредитен лимит, която да ползва многократно в периода на действие на
договора, като възнаградителна лихва се начислява само върху усвоената част от кредита до
датата на погасяване. По процесния договор за револвиращ кредит се дължи минимална
погасителна вноска, която е уговорена в размер на 5 % от общо дължимата сума (усвоен
кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни) плюс непогасени минимални
погасителни вноски от предходни периоди – т.43 от договор за кредит. Задължението за
плащане на минимална погасителна вноска (МПВ) обуславя правото картодържателят
занапред да продължи да усвоява кредитната линия многократно и МПВ не представлява
поетапно издължаване на еднократно усвоената главница. Иначе казано, сборът от
минималните погасителни вноски по договора за револвиращ кредит не формира общо
дължимата сума – главница и възнаградителна лихва, по договора, както е при договора за
кредит, при който главницата се усвоява еднократно и задължението на кредитополучателя е
да я връща на части чрез задължение да се правят погасителни вноски, с които поетапно се
издължава главницата и възнаградителната лихва. При това след като минималната
погасителна вноска (МПВ) по договора за револвиращ кредит не представлява уговорено
поетапни плащане на задълженията по договора за кредит, не може да се приеме, че
давността настъпва с падежа на всяка МПВ. По договора за револвиращ кредит главницата
става изискуема с прекратяване на договора, включително и при настъпила предсрочна
изискуемост. Изискуемостта на вземането настъпва от момента, в който кредиторът може да
търси изпълнение. В случая кредиторът няма право да търси изпълнение на отделните
непогасени МПВ, като всяка МПВ е формирана от 5 % от задълженията по договора и от
непогасени предходни МПВ. Предвидените в договора негативни последици от
неизпълнение на задължението за плащане на МПВ на уговорения падеж е лишаване на
кредотополучателя от възможността да продължи да ползва кредитната линия занапред чрез
блокиране на картата и/или обявяване на кредита за предсрочно изискуемо.
По горните съображения съдът приема, че при договор за револвиращ кредит
погасителната давност следва да тече от прекратяване на договора, а не от падежа на всяка
МПВ, като в случая не намира приложение Тълкувателно решение № 3/2023г. по тълк.д. №
3/2023г. на ОСГТК на ВКС, защото то се отнася само за договори за кредит, по които
главницата се усвоява еднократно, а връщане на кредита се извършва на части – чрез
погасителни вноски. В случая съдът приема, че договорът е прекратен на 24.04.2020г. – с
изтичане на уговорения 3 – годишен срок за валидност на картата – арг. т.170, вр. т.14 от
договора. При това съдът приема, че с прекратяване на договора при изтичане на срока за
валидност на картата вземането по главницата е станало изискуемо. В конкретния случай не
се установява банката валидно да е упражнила правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди завеждане на делото, но съдът приема, че договорът е бил прекратен преди
това поради изтекъл срок за валидност на картата на 24.04.2020г. При това счетоводното
отразяване при банката за настъпила предсрочна изискуемост на кредита след това – на
24.11.2020г. (съгласно твърденията в исковата молба) е ирелевантно. От 24.04.2020г.
(прекратяване на договора) до 18.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) не е изтекъл
приложимият 5 – годишен давностен срок по отношение на претендираната главница.
Предвид горното искът следва да се уважи до сумата от 629,25 евро, ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
18.01.2021г., когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. От общия
8
размер на дължимите разноски общо в размер на 909,53 лева (109,53 лева – държавна такса,
250 лева – първоначален депозит за вещо лице, 350 лева – допълнителен депозит за вещо
лице, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП), съразмерно с уважената част от иска за настоящото
производство на ищеца се следват разноски от 204,40 лева. За заповедното производство на
ищеца от разноски в общ размер от 159,53 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) съразмерно се следва сумата от 35,85 лева.
Ответницата е доказала извършване на разноски в общ размер от 2337 лева : 1987 лева
– адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано посредством договор за правна
защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане на сумата, и 350 лева –
депозит за вещо лице. В договора за правна защита и съдействие не е разграничено каква
част от платения хонорар се отнася за защита срещу предявения иск и каква част – за
предявените инцидентни установителни искове. При това съдът приема, че половината от
платения хонорар се отнася за защита срещу главния иск, поради което за частичното
отхвърляне на главния иск на ответницата от разноски в общ размер от 1343,50 лева (350 +
993,50) следва да се присъдят разноски в размер на 1041,57 лева. За предявените от
ответницата инцидентните установителни искове не се следват разноски за адв.
възнаграждението, защото същите са отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Г. В. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес : гр. Шумен, ул. „Козлодуй“ № 6 – адв. Н. М., дължи на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б (правоприемник на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********), на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК сумата от 629,25 евро - представляваща
главница по договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта №
1011300341523110 от 24.04.2017г., ведно със законна лихва от 18.01.2021г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2800 евро.
ОТХВЪРЛЯ инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. В. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Шумен, ул. „Козлодуй“ № 6 – адв. Н. М., срещу
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б (правоприемник на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********), за прогласяване на нищожността на рамков договор № 1011300341523110 от
24.04.2017г. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави, както и инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП за
прогласяване на нищожни на клаузи от чл.33 до чл.210 вкл. от договора поради това, че са
неравноправни, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Шумен, ул. „Козлодуй“ №
6 – адв. Н. М., да плати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 204,40 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 35,85 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на Г. В. Н., ЕГН **********, със
9
съдебен адрес : гр. Шумен, ул. „Козлодуй“ № 6 – адв. Н. М., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 1041,57 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG66RZ BB91 5510 0000 0208, BIC : RZBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10