Решение по дело №225/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 728
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 728  / 11.04.2019г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа адм.д. № 225 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.42, ал.11 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ-отм.).

Жалбоподателят Г.К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е оспорил заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос, потвърдена с решение № 3/16.01.2019г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, с която на жалбоподателя е отпусната добавка за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 210 лева. С жалбата се оспорва отказа на органа да отпусне сумата от 224 лева, която включва отпуснатата добавка за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 210 лева и 14 лева, представляващи заплатена застраховка „Злополука“ за периода на пребиваването му в балнеосанаториума. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание лично, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед, в частта в която не му е отпусната помощ, изразяваща се в платените от него 14 лева за застраховка.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е становище.

Факти:

Жалбоподателят е подал заявление–декларация № СОЦО/Д-А-А/88/03.04.2017г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос за отпускане на добавка за социална интеграция за проведено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 224 лв., от които 210 лева за балнеолечение и 14 лева за сключена застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“. Със заявлението са представени медицинско направление (л.8-9), удостоверение от „Специализирана болница за рехабилитация национален комплекс“ ЕАД, София, Филиал Вършец и два разходооправдаделни документи – фактура № **********/18.11.2018г. (л.10) и фактура № **********/19.11.2018г. (л.11). В удостоверението от медицинското заведение се установява, че А. е бил на балнеолечение и рехабилитация за времето от 19.11.2018г. до 26.11.2018г. и за този период не е ползвал услугите по реда на НОИ или КП, а е бил на друго правно основание (свободен прием), като е заплащал комплексна здравна услуга – включваща нощувка, храноден и процедури.

По подаденото заявление е издадена заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г., с която е отпусната добавка за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 210 лева (л.6).

Недоволен от така отпусната добавка на 11.12.2018г. А. е подал жалба против заповедта с искане същата да бъде изменена, като бъде заплатена и сумата от 14 лв. по застрахователна полица № 014112618005004465/19.11.2018г. (л.16) за сключена застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“ и отпусната сума от 210 лв. бъде увеличена на 224 лв. (л.15).

С решение № 3, изх. № 02-РД06-0003 от 16.01.2019г. (л.13-14) директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е отхвърлила жалбата на А. с мотиви, че стойността на платената застраховка „Злополука“ не е част от предоставеното балнеолечение и рехабилитациони услуги.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт. Съдът приема, че обжалването е реализирано в срок, доколкото по делото не се съдържат данни кога е връчено на жалбоподателя решението на горестоящия административен орган – директор на РДСП Бургас.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма от компетентен орган, съдържа мотиви. Същият не противоречи и на материалния закон.

Според чл.42, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗИХУ-отм. хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена работоспособност, или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствения доход и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, между които и такива за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги.

В чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ-отм. е предвидено, че добавката по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им и че (ал.3) добавката се ползва, когато не се получава на друго правно основание.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.5 от ДР на ЗИХУ (отм.), „рехабилитация” е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В чл.15, ал.1 от ЗИХУ (отм.) е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация, а двата вида рехабилитация са разграничени в ал.2 и ал.4 на същата норма. Съгласно ал.2, медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, а според ал.4, социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.

Понятието балнеолечение няма легална дефиниция. Под балнеолечение (лат. balneum, баня) в практиката се разбира лечение на заболявания чрез къпане или други дейности изискващи мокрене на тялото, което се осъществява в места с минерални извори. Балнеолечението включва лечение с гореща или студена вода, масаж чрез движещата се вода и др. Терминът „балнеолечение“ обикновено се прилага и към лечебно пиенето на вода и използването на горещи вани и вани с естествена природна пара, както и към различните видове кал и пясък, използвани за горещо приложение. Балнеолечението е медицинската употреба на тези минерални извори. 

Този анализ на термините използвани в приложимата материалноправна норма води до извода, че добавка за социална интеграция, която касае балнеолечение и/или рехабилитационни услуги се изплаща при доказване наличието на всички предпоставки, но само за осъщественото балнеолечение и/или рехабилитация.

В настоящият случай жалбоподателят не оспорва заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос в частта, в която му е отпусната сумата от 210 лв. на основание чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ(отм.). Той претендира да му се изплати като добавка за социална интеграция и сумата по сключения от него договор за застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“ със застраховател „Дженерали Застраховане“ АД по застрахователна полица № 014112518005004465 (л.16) в размер на 14 лева, защото счита, че полагащата му се добавка трябва да включва не само за балнеолечение и/или рехабилитация, но и сумата платена за застраховка „Злополука“.

Застрахователният договор е такъв договор, по силата на който застрахователят се задължава срещу плащане на определена парична премия да поеме определен риск и при настъпване на уговорените в договора или застраховката условия или събития, да заплати на застрахования или трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или застрахователна сума. В застрахователната полица не се съдържа клауза, според която при настъпване на уговорените в застраховката условия или събития да заплати на лечебното заведение застрахователно обезщетение или застрахователна сума. От друга страна според Кодекса за застраховане застраховка „Злополука“ на пациенти не е задължителна, а доброволна.

От така изложеното следва изводът, че застраховката „Злополука на пациенти на лечебни заведения“ не е задължителен елемент от рехабилитационни услуги и/или балнеолечението и за нея не се дължи добавка за социална интеграция по смисъла на чл.42, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗИХУ-отм. За това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос, потвърдена с решение № 3/16.01.2019г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, в частта, в която не му е отпусната сумата от 14 лева платена за застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.

 

СЪДИЯ: