Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 728 / 11.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа адм.д. №
225 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.42, ал.11 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ-отм.).
Жалбоподателят Г.К.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, е оспорил заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос, потвърдена с решение № 3/16.01.2019г.
на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, с която на
жалбоподателя е отпусната добавка за балнеолечение и/или рехабилитационни
услуги в размер на 210 лева. С жалбата се оспорва отказа на органа да отпусне
сумата от 224 лева, която включва отпуснатата добавка за балнеолечение и/или
рехабилитационни услуги в размер на 210 лева и 14 лева, представляващи
заплатена застраховка „Злополука“ за периода на пребиваването му в
балнеосанаториума. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание лично, поддържа жалбата и
пледира за отмяна на оспорената заповед, в частта в която не му е отпусната
помощ, изразяваща се в платените от него 14 лева за застраховка.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Депозирано е становище.
Факти:
Жалбоподателят е подал заявление–декларация № СОЦО/Д-А-А/88/03.04.2017г.
до директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос за отпускане на добавка
за социална интеграция за проведено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги
в размер на 224 лв., от които 210 лева за балнеолечение и 14 лева за сключена
застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“. Със заявлението са
представени медицинско направление (л.8-9), удостоверение от „Специализирана
болница за рехабилитация национален комплекс“ ЕАД, София, Филиал Вършец и два
разходооправдаделни документи – фактура № **********/18.11.2018г. (л.10) и
фактура № **********/19.11.2018г. (л.11). В удостоверението от медицинското
заведение се установява, че А. е бил на балнеолечение и рехабилитация за
времето от 19.11.2018г. до 26.11.2018г. и за този период не е ползвал услугите
по реда на НОИ или КП, а е бил на друго правно основание (свободен прием), като
е заплащал комплексна здравна услуга – включваща нощувка, храноден и процедури.
По подаденото заявление е издадена заповед №
СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г., с която е отпусната добавка за балнеолечение
и/или рехабилитационни услуги в размер на 210 лева (л.6).
Недоволен от така отпусната добавка на
11.12.2018г. А. е подал жалба против заповедта с искане същата да бъде
изменена, като бъде заплатена и сумата от 14 лв. по застрахователна полица №
014112618005004465/19.11.2018г. (л.16) за сключена застраховка „Злополука на
пациенти на лечебни заведения“ и отпусната сума от 210 лв. бъде увеличена на 224
лв. (л.15).
С решение № 3, изх. № 02-РД06-0003 от
16.01.2019г. (л.13-14) директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Бургас е отхвърлила жалбата на А. с мотиви, че стойността на платената
застраховка „Злополука“ не е част от предоставеното балнеолечение и
рехабилитациони услуги.
Правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, адресат на оспорения административен акт. Съдът приема, че обжалването е
реализирано в срок, доколкото по делото не се съдържат данни кога е връчено на
жалбоподателя решението на горестоящия административен орган – директор на РДСП
Бургас.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден в
писмена форма от компетентен орган, съдържа мотиви. Същият не противоречи и на
материалния закон.
Според чл.42, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗИХУ-отм.
хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция
според индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена
работоспособност, или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана
и представлява парични средства, които допълват собствения доход и са
предназначени за покриване на допълнителни разходи, между които и такива за
балнеолечение и/или рехабилитационни услуги.
В чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на
ЗИХУ-отм. е предвидено, че добавката по чл.42,
ал.2, т.4 от ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен
документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен
срок от крайната дата на ползването им и че (ал.3) добавката се ползва, когато
не се получава на друго правно основание.
Съгласно легалната дефиниция на понятието,
дадена в §1, т.5 от ДР на ЗИХУ (отм.), „рехабилитация” е последователен и
непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да
достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на
дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока
степен на независимост. В чл.15, ал.1 от ЗИХУ (отм.) е посочено, че хората с
трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация, а двата
вида рехабилитация са разграничени в ал.2 и ал.4 на същата норма. Съгласно
ал.2, медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от
мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните
заведения и на Закона за здравното осигуряване, а според ал.4, социалната
рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез
рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация,
психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.
Понятието балнеолечение няма легална
дефиниция. Под балнеолечение (лат. balneum, баня) в практиката се разбира лечение на заболявания чрез къпане или други дейности
изискващи мокрене на тялото, което се осъществява в места с минерални извори.
Балнеолечението включва лечение с гореща или студена вода, масаж чрез движещата
се вода и др. Терминът „балнеолечение“ обикновено се прилага и към лечебно пиенето
на вода и използването на горещи вани и вани с естествена природна пара, както
и към различните видове кал и пясък, използвани за горещо приложение.
Балнеолечението е медицинската употреба на тези минерални извори.
Този
анализ на термините използвани в приложимата материалноправна норма води до
извода, че добавка за
социална интеграция, която касае балнеолечение и/или рехабилитационни услуги се
изплаща при доказване наличието на всички предпоставки, но само за осъщественото
балнеолечение и/или рехабилитация.
В настоящият случай жалбоподателят не оспорва
заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” Айтос в частта, в която му е отпусната сумата от 210 лв. на
основание чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ(отм.). Той претендира да му се изплати като
добавка за социална интеграция и сумата по сключения от него договор за
застраховка „Злополука на пациенти на лечебни заведения“ със застраховател
„Дженерали Застраховане“ АД по застрахователна полица № 014112518005004465
(л.16) в размер на 14 лева, защото счита, че полагащата му се добавка трябва да
включва не само за балнеолечение и/или рехабилитация, но и сумата платена за
застраховка „Злополука“.
Застрахователният договор е такъв договор, по
силата на който застрахователят се задължава срещу плащане на определена
парична премия да поеме определен риск и при настъпване на уговорените в
договора или застраховката условия или събития, да заплати на застрахования или
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или застрахователна сума. В
застрахователната полица не се съдържа клауза, според която при настъпване на
уговорените в застраховката условия или събития да заплати на лечебното
заведение застрахователно обезщетение или застрахователна сума. От друга страна
според Кодекса за застраховане застраховка „Злополука“ на пациенти не е
задължителна, а доброволна.
От така изложеното следва изводът, че
застраховката „Злополука на пациенти на лечебни заведения“ не е задължителен
елемент от рехабилитационни услуги и/или балнеолечението и за нея не се дължи
добавка за социална интеграция по смисъла на чл.42, ал.1 и ал.2, т.4 от
ЗИХУ-отм. За това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, против заповед № СОЦО/Д-А-А/88/Б2018/29.11.2018г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” Айтос, потвърдена с решение №
3/16.01.2019г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
Бургас, в частта, в която не му е отпусната сумата от 14 лева платена за застраховка
„Злополука на пациенти на лечебни заведения“.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: