Решение по дело №1313/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 86
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20211520201313
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Кюстендил, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
в присъствието на прокурора Г. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520201313 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ОЛ. П. ТР., роден на ******г. в гр. С., Република Северна
Македония, ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България – гр.К., ул.“Д.“ №**,
вх*, ет*, ап.* и Република Северна Македония, гр.С., ул.“К. Ф.“ №***, с **** и
****гражданство, женен, със средно образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
03.04.2019г. в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.К.,
находяща се на ул.“Ц.О.“ №***, пред М. К. А. на длъжност „технически изпълнител“ в
сектор „П.п.“ при ОДМВР – гр.К., е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в
Република България – гр.К., ул.“Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, в писмена декларация от
03.04.2019г., която по силата на чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата се
дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило обичайното си
пребиваване в Република България, при подаване на документи за издаване на българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство - престъпление по чл.313, ал.1 от
НК.
На основание чл.78А от НК, освобождава О.Т., с посочени по-горе лични данни, от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба” в размер на
1000.00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия ОЛ. П. ТР., с посочени по-горе лични данни, да заплати
сторените по делото разноски в размер на 75.72 (седемдесет и пет лева, седемдесет и две
1
стотинки) лева по сметка на ОСлО – гр.Кюстендил.
Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – Кюстендил в 15-дневен
срок от днес.


Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ ПО НАХД № 1313 ПО ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2021 ГОДИНА


Районна прокуратура – К. е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по
реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. ОЛ. П. ТР. с ЕГН **********, за това, че
на 03.04.2019г. в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – гр.К., находяща се на ул.“Ц. О.“ №***, пред М. К. А., на длъжност
„технически изпълнител“ в сектор „П. п.“ при ОДМВР – гр.К., е потвърдил
неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България – гр.К.,
ул.“Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, в писмена декларация от 03.04.2019г., която по
силата на чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата се дава пред
орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето
е установило обичайното си пребиваване в Република България, при подаване
на документи за издаване на българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на процеса, представителят на РП – К.
поддържа предложението. Счита за безспорно доказано, че обв. Т. е
реализирал състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира се обв. Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер на осн. чл. 78а от
НК.
Обв. Т. не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото –
показанията на свид. М. А. и свид. К. С., заключението на изготвената
съдебно - графологична експертиза, декларация от 03.04.2019г. с декларатор
обв. Т., заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин, докладни записки, справка за съдимост, както и останалите
писмени доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото
на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, намери за установено следното:
На 03.04.2019г. обв. Т. се явил в сградата на ОД на МВР К. в сектор „П.
п.“. По това време на работа във въпросната структура на МВР била
свидетелката М. А., изпълняваща длъжността „технически изпълнител“. Пред
свидетелката А., обв. Т. депозирал заявление за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС и към заявлението приложил декларация по чл.151,
ал.5 от ЗДвП, в която декларирал неверни данни, а именно, че обичайното му
пребиваване е в Република България с постоянен адрес гр. К., ул.“Д.“ №**,
вх.Г, ет.*, ап.*. Обв. Т. е съзнавал, че посоченото в декларацията е невярно,
1
защото той никога реално не е живял на посочения от него адрес в гр.
Кюстендил.
Обв. Т. саморъчно положил подписа си срещу графата „декларатор".
Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка. В
дадените обяснения на досъдебната фаза обв. Т. потвърждава, че често идва в
гр. К., но отсяда при свид. К. С. и не излага твърдения, че е живее на
декларирания от него адрес в инкриминираната декларация, а именно гр. К.,
ул.“Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*.
При така констатираното, настоящият състав намери, че обв. ОЛ. П. ТР.,
роден на *****г. в гр. С., Република Северна Македония, ЕГН **********, с
постоянен адрес: Република България – гр.К., ул.“Д.“ №**, вх.*, ет.*, ап.* и
Република Северна Македония, гр.С., ул.“К. Ф.“ №**, с ******* и ****
гражданство, женен, със средно образование, неосъждан е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК.
От обективна страна обв. Т. е осъществил изпълнителното деяние по
смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, защото на 22.04.2019г в гр. К., пред сектор
„ПП” при ОД на МВР гр. К. е потвърдил неистина, че обичайното му
пребиваване е в Република България, в писмена декларация, която по силата
закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на
властта - Министерство на вътрешните работи на Република България, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че обичайното му
пребиваване е Република България.
От субективна страна обв. Т. е извършил деянието умишлено, като е
съзнавал, че декларира неистина в писмена декларация, която по силата на
закон /ЗДвП/ се представя пред орган на власт, респ. е съзнавал обществено
описания характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е
искала тяхното настъпване, за да може да получи СУМПС без да има
установено обичайно пребиваване /повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца/ в Република България каквото е изискването на
закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП.
Извършеното деяние от обв. Т. не се различа от типичните случай на
невярно деклариране пред орган на власт, а дори напротив нормата на чл.151,
ал.5 от ЗДвП изрично е въведен подобен вид деклариране за обичайно
установено пребиваване в Република България, като изискване за издаване на
СУМПС и каквато всъщност е била целта на обв. Т., а именно да получи
подобен вид официален документ без наличие на законови предпоставки за
издаване.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
2
до три година лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. Т. не е осъждан към момента на деянието си и не е освобождаван
от наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили
имуществени вреди. Не е налице някоя от предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от
НК изключващи приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради това
съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и
обв. Т. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
На обв. Т. следва да се наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е
административно наказание „глоба“ в минимален размер. Изводът на съда е
основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Няма данни обв. Т. от извършване на деянието предмет на
делото до настоящия момента да е извършвал други обществено опасни
деяние, съдействал е на разследващите органи в ход на разследването. Съдът
намира, че към момента на деянието не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. Поради изложеното, съдът счита, че за извършеното от обв. Т.
следва да му бъде определено административно наказание „глоба“ при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно 1000 /хиляда/ лева.
Обв. ОЛ. П. ТР. беше осъден да заплати по сметка на ОСлО при
Окръжна прокуратура – гр.К. сумата в размер на 75.72 (седемдесет и пет лева,
седемдесет и две стотинки) лева, представляващи разноски за извършена
експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3