Решение по дело №1033/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 127
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230201033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Добрич, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
в присъствието на прокурора Стефан Георгиев Димитров (РП-Добрич)
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201033 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Л. П. – роден на ***********, ЕГН
**********,
За ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2020 г. в град Добрич, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества –марихуана
/индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол – 9,20%, на стойност 20,64 лева и
метамфетамин с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин – 51,66%, на стойност 4,00 лева, като общата
стойност на държаните наркотични вещества е 24,64 лева /двадесет и четири
лева и шестдесет и четири стотинки/, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА
обвиняемия Д. Л. П. от наказателна отговорност за извършеното от него
1
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА обвиняемия Д. Л. П. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 120,70 лева /сто и двадесет лева и седемдесет стотинки/
по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
предметът на престъплението: остатък от наркотичните вещества – марихуана
/индийски коноп, канабис/ и метамфетамин, предадени за съхранение в
Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с писмо с Рег. №
697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ на МВР – Добрич /по делото липсва
приложен приемателно-предавателен протокол/ се ОТНЕМА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА, като след влизане в сила на решението, наркотичните
вещества ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА , приложени по делото –
опаковки от изследваните наркотични вещества, след влизане в сила на
решението ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ведно с копие от
писмо с Рег. № 697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ на МВР – Добрич /по
делото липсва приложен приемателно-предавателен протокол/, да се изпрати
на Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение № 127 от 13.10.2021 г. по а.н.д. № 1033 по описа на
Добричкия районен съд за 2021 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се
предлага Д. Л. П., ЕГН **********, живущ в ******* да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр.
с ал. 3, т. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа предложението и предлага обвиняемият Д. Л. П. да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
В съдебно заседание обвиняемият Д. Л. П. лично заявява, че признава
изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна
прокуратура Добрич.
По пренията защитникът на обвиняемия П. пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер.
По пренията, на даденото му право на лична защита, обвиняемият Д.П.
заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В следобедните часове на 24.05.2020 г. обвиняемият Д. Л. П. се намирал
в гр. Добрич, в района на подлез в близост до ЖП гара „Юг“, намираща се на
бул. „Добричка епопея“. Обвиняемият П. бил седнал на стъпалата на подлеза,
заедно със своя познат Г. М. С. от гр. Добрич, като двамата консумирали
алкохолна напитка - бира. Обвиняемият имал в себе си, в джоб на дрехата си,
полиетиленово пликче с размери 4 см/4 см, в което имало наркотично
вещество - марихуана под формата на суха зелена тревна маса. Освен това, в
това пликче имало по-малко такова с размери 2 см/2 см, в което имало бяло
кристалообразно вещество, представляващо наркотично вещество -
метамфетамин.
Около 14:30 часа на посочената дата покрай подлеза преминавал
полицейски автомобил, в който били свидетелите Б.В. Т. и А.Н. В., полицаи
при Първо РУ на МВР – Добрич, които осъществявали служебните си
задължения. Преминавайки покрай подлеза, Т. и В. забелязали П. и Станков,
като решили да ги проверят за притежание на забранени вещества. Полицаите
отбили на пътя със служебния автомобил, слезли от него и се отправили към
подлеза.
Обвиняемият П. видял приближаващите се полицейски служители, при
1
което се стреснал, извадил пликчето с наркотични вещества и го изхвърлил на
земята в близост до себе си. Свидетелите Т. и В. констатирали това поведение
на П. и след като установили самоличността на обвиняемия, го попитали
какво е изхвърлил на земята. П. отговорил, че в пакетчето има наркотични
вещества, които е закупил за своя лична употреба, като изразил готовност да
предаде доброволно пликчето ведно със съдържащите се вътре наркотици.
Във връзка с това обвиняемият Д.П. бил отведен в сградата на Първо
РУ на МВР – Добрич. Там обвиняемият доброволно предал полиетиленовите
пликчета със суха зелена тревна маса и бяло кристалообразно вещество, за
което бил съставен изричен протокол. След извършен полеви тест веществата
реагирали съответно на марихуана и амфетамин. В протокола за доброволно
предаване обвиняемият вписал, че предадените от него наркотични вещества
са за негова лична употреба.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физико-
химическа експертиза № 486 от 21.07.2021 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха,
зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно
полиетиленово пликче, представлява части от растението Херба Канабис
Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно
тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 9,20 %, като в представения за анализ обект – бяло на цвят, кристално
вещество, съдържащо се 1 /един/ брой прозрачно, самозалепващо
полиетиленово пликче, с нетно тегло на кристалното вещество в пликчето -
0,16 грама, се доказва наличие на метамфетамин, със съдържание на активен
компонент метамфетамин - 51,66 %.
Общата стойност на наркотичните вещества е 24,64 /двадесет и четири
лева и шестдесет и четири/ лева, съгласно протокол за оценка на наркотични
вещества.
Марихуаната и метамфетаминът са поставени под контрол в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
С писмо с Рег. № 697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ на МВР –
Добрич остатъкът от наркотичните вещества – марихуана и амфетамин е бил
предаден за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел
„НОП”.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – самопризнанието на обвиняемия Д. Л. П. под формата на
признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на
Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство №
2
371/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства:
Протокол за разпит на обвиняемия Д. Л. П. от 25.05.2020 г.; Протокол за
разпит на обвиняемия Д. Л. П. от 16.08.2021 г.; Справка за съдимост на Д. Л.
П.; Справка от УИС от 26.05.2020 г.; Характеристични данни на Д. Л. П. от
28.05.2020 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г. М. С.; Протокол за разпит
на свидетеля Б.В. Т.; Протокол за разпит на свидетеля А.Н. В.; Протокол №
486/21.07.2021 г. за извършена физикохимична експертиза; Протокол за
оценка на наркотични вещества от 05.08.2021 г.; Протокол за доброволно
предаване от 24.05.2020 г., приобщени по приключване на съдебното
следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Д. Л. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй
като на 24.05.2020 г. в град Добрич, без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества –марихуана /индийски коноп, канабис/ с
нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 9,20%, на стойност 20,64 лева и метамфетамин с
нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин
– 51,66%, на стойност 4,00 лева, като общата стойност на държаните
наркотични вещества е 24,64 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и
четири стотинки/, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви,
че обвиняемият Д. Л. П. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие /съхранение в своя дреха /, което обективира принадлежността на
вещите.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физико-
химическа експертиза № 486 от 21.07.2021 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха,
зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно
полиетиленово пликче, представлява части от растението Херба Канабис
Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно
тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
- 9,20 %, като в представения за анализ обект – бяло на цвят, кристално
вещество, съдържащо се 1 /един/ брой прозрачно, самозалепващо
полиетиленово пликче, с нетно тегло на кристалното вещество в пликчето -
0,16 грама, се доказва наличие на метамфетамин, със съдържание на активен
компонент метамфетамин - 51,66 %
3
Безспорно е и, че марихуаната и метамфетаминът са поставени под
контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия Д. Л. П.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че марихуаната и метамфетаминът са едни от най-леките
наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, тяхната
стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства,
поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Д.П., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни
хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко
количество наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,16 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин – 51,66%, на стойност
4,00 лева и марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 3,44 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 9,20%, на стойност
20,64 лева.
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните
вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло
фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичните вещества обаче не са
определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство
са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото
разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в
средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо
казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
4
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците
са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и
стойност на държаните от обвиняемия наркотични вещества, то степента на
обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние,
реализирано в присъствието на друго лице, не е по-ниска от обикновените
случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на
защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-
горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява
притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори
само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи
за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
обвиняемия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени факта, че е
осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в
обществото ни, както и лошите характеристични данни по местоживеене на
обвиняемия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите,
касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало /реабилитиран/, липсата
на образувани други наказателни производства, както и проявеното критично
отношение към извършеното.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Д. Л. П. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия П. от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока – спрямо П. няма образувани други досъдебни производства. Тия
5
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на
наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от
НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не
може да надвишава размера на тази глоба.
За яснота на изложението, както и за пълнота относно така
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно
да отбележи и следното:
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по
принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба“ в размер на 1000 лева, като законът не
оставя възможност за налагане на административно наказание глоба нито в
по-нисък, нито в по-висок размер. Това произтича от тълкуването на чл. 78а,
ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции –
административната по чл. 78а от НК и наказателната, посочена в съответния
текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание глоба /или глоба и по-леко
наказание/ и размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лева, то съдът следва
да наложи административно наказание по чл. 78а от НК именно в по-ниския
размер.
Не може обаче да се приеме обратното - че когато в Особената част на
НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лева,
то съдът при приложението на чл. 78а от НК, може да определи размера на
административното наказание глоба под установения в ал. 1 на същия член
размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-
благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК. След като
липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по
чл. 78а от НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000
лева. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, дори
когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на
глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл. 78а от НК е винаги по-благоприятен
6
резултат от осъждането.
Ето защо, по аргумент на по-силното основание, когато видът на двете
санкции – административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията
за размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на
чл. 78а от НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а от НК е
винаги 1000 лева, освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание глоба в размер до 1000 лева, когато по
същество е налице съвпадение между минимум и максимум на санкцията по
чл. 78а от НК /доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума/, т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен.
Както вече бе посочено, за престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание глоба до хиляда лева, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Ето защо,
в конкретния случай, при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът не би могъл да индивидуализира размера на наказанието глоба при
условията на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, т.е., да слезе под най-ниския
предел и да наложи административно наказание глоба в размер по-нисък от
1000 лева, така, както иска защитата на обвиняемия.
В тази насока е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7 от 4.ХІ.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно т. 6 от което,
при решаването на въпросите за съставомерността на деянието, формите на
съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. След
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не
чл. 55 от НК.
В тази насока е и константната съдебна практика, като в Решение № 69
от 29.03.2010 г. по н.д. № 684/2009 г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Биляна
Чочева, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК, когато е приложима
разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът не може да определи
административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал. 1 от НК
минимален размер.
Ето защо, съдът наложи на обвиняемия административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
обвиняемия Д. Л. П. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 120,70 лева /сто и двадесет лева и седемдесет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с
решението съдът постанови предметът на престъплението: остатък от
наркотичните вещества – марихуана /индийски коноп, канабис/ и
метамфетамин, предадени за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София,
7
ЦМУ, отдел „НОП” с писмо с Рег. № 697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ
на МВР – Добрич /по делото липсва приложен приемателно-предавателен
протокол/, да се отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на
решението, наркотичните вещества да се унищожат.
С решението, съдът постанови веществените доказателства по делото –
опаковки от изследваните наркотични вещества, след влизане в сила на
решението да се унищожат, а препис от решението, след влизането му в сила,
ведно с копие на писмо с Рег. № 697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ на
МВР – Добрич, да се изпрати на Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ,
отдел „НОП”.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!


Районен съдия:
/Данчо Д./


Мотивите към решението са изготвени на 10.12.2021 г.

8
Съобщи за изтекли лични данни