№ 260
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501577 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответничката по гр.д. 5731/21 г. по описа на
СГС Е. С. Б. и с частна жалба срещу определение, отнасящо се до разпределението на
разноските в процеса.
Обжалва се решение на СГС по делото № 261 374/18.12.23 г., с което съдът е
уважил предявения в условията на активно субективно съединяване иск с правно
основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Н. Д. и М. В. М. за установяване на
носителството от първия на право на собственост, а от втората – на вещно право на
ползване над имот, описан в исковата молба и за осъждане на ответничката да предаде
на ищците владението над имота.
С въззивната жалба се сочи, че ищецът Д. не разполага с осъдителен иск по 108
ЗС, а ползувателката М. не е собственик на имота. Обосновава се неправилност на
решението, с което не се зачита възражението на ответничката за придобиване на
имота по давност с твърдението, че тя е владяла имота от преди разтрогване на брака с
ищеца и след навършване на пълнолетие от по-малкото дете. Прави се възражение
срещу начина на възприемане на гласни доказателства. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
С частна жалба се оспорва правилността на определение 262 643/09.04.24 г.,
постановено на основание чл. 248 ГПК по искане решението с естество на
определение относно разноските да бъде изменено, като не се присъжда сума, внесена
за вписване на исковата молба.
Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на решението.
При проверка допустимостта на решението САС отчита овластяването на
собственика и носителя на ограничено вещно право чрез разпоредбите на чл. 108 ЗС и
1
111 ЗС с право на защита в еднаква мяра. Това е така, защото искът по чл. 108 ЗС е
насочен срещу лице, упражняващо фактическа власт над имота. Защитата се изразява
в предаване на фактическата власт над вещта. Вещното право на собственост, като
сложно такова, включва правомощията ползване, владение и разпореждане.
Осъществяването на фактическа власт над имот застрашава притежаваните вещни
права и на носителя на ограниченото вещно право на ползване, и на носителя на
голата собственост, доколкото след изтичането на определен период от време имотът
може да се придобие на първично придобивно основание. Поради това исковете са
допустими.
При служебна проверка САС установи, че постановеният съдебен акт, с който се
решава спорът по същество и обжалваното определение, са валидни и допустими.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и се дължи
проверка за правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи
се във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал САС прави следните изводи:
Не се доказва правоизключващото възражение на ответничката, че е придобила
спорния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. В жалбата се
твърди, че ответничката е владяла имота не само след изтичане на предоставеното й от
брачния съд ползване на съпружеското жилище, но и преди развода, докато е била в
брачна връзка с ищеца. Настоящият състав намира този довод за неоснователен.
Няма спор, че имотът, обитаван от семейството на ищеца и ответничката през
време на брака им е със статут на лична собственост на ищеца - придобит е чрез
безвъзмездна сделка (л. 11 – договор за дарение, н.а. 136/11.05.04 г. по описа на
нотариус М. К. , с район на действие СРС). Съвместното съпружеско съжителстване в
имот, лична собственост на един от съпрузите, придава по смисъла на СК статут на
имота на семейно жилище, ползващ се с различен режим на разпореждане през време
на брака и при прекратяването му. На това основание ползването на съпружеското
жилище е възложено от съда при развода чрез одобрено между съпрузите
споразумение (л. 16, СР от 21.05.13 г. по гр.д. 19 824/12 г. по опис на СРС) на
съпругата Е. Б., на която са дадени и родителските права над ненавършилото
пълнолетие дете С. Д.. Предоставеното безвъзмездно ползване на семейното жилище е
срочно и по съгласието между страните е до 04.08.18 г. Поради това до датата на
постановяване на бракоразводното решение (21.05.13 г.) имотът е бил лична
собственост на ответника Н. Д. и обитаването му от съпругата изключва анимус за
своене на имота, защото той е обитаван от нея по силата на сключения брак и
естеството на жилището на семейно такова. След развода съдът е предоставил на
съпругата ползването на имота. Това ползване е подчинено на нуждите на съпруга,
имащ жилищна нужда и е съобразено с отглеждането на непълнолтно общо на двамата
съпрузи дете. Това право има облигационно естество, а не вещноправно такова.
Поради това фактическата власт над възложено за ползване семейно жилище
обосновава фактическо състояние на държане, а не владение. Едва след края на
изтичане на това право (в случая - 04.08.18 г.) ищцата би могла да прояви субективния
елемент от вледението, даващо основание за придобиване на имота по силата на
придобивна давност, но тъй като ищецът е предявил иск по 108 ЗС на 02.09.20 г.
срокът на фактическа власт на ответничката е твърде кратък и изключва нуждата от
анализиране на доводите за наличие на елементите от владението, можещо да
прерасне в собственост на първично правно основание. Предвид това САС няма да
2
изследва събраните по делото гласни доказателства за полаганите за имота грижи и
заявяването чрез тях на собственически намерения от страна на който и да е от
бившите съпрузи.
С изтичане на срока за ползване на семейното жилище, визиран в
споразумението по повод прекратяване на брака чрез развод, фактическата власт от
съпругата над имота, собственост на другия съпруг е такава, без правно основание.
Не се спори, че към момента на водене на спора жилището в гр. ***, ж.к. ***,
ул. *** № *, с РЗП 210 кв.м., застроено на два етажа в ПИ XXIV-648, кв. 82 по плана
на гр. София, а по КК - ПИ с идентификационен № 69134.4339.648, се владее от
ответничката, която с възражение за изтекла придобивна давност оспорва
собственическите права на ищеца. На това основание последният има интерес да
установи правото си на собственост и да го защити от неправомерното владение на
ответничката.
Правата на втората ответничка, носител на ограничено вещно право на
собственост, М. М. произтича от договор за дарение, н.а. 136/11.05.04 г. по описа на
нотариус М. К. , с район на действие СРС (л. 11), по чиято сила тя е дарила на сина си
Н. Д. голата собственост над имота, запазвайки си правото на ползване. Видно от
изявление на надарения и дарителката (същото е удостоверителен частен документ,
менован „споразумение“, а не диспозитивен такъв) ползувателката по силата на
договор за заем е предоставла на семейството на сина си ползването на жилището за
задоволяване на нуждите от семейно жилище. Според чл. 111 ЗС ползувателката
разполага с предоставената от закона защита на собственика. Фактическата власт на
ответничката над имота лишава ищцата от възможността да ползва жилището си.
Доказването, че тази власт е лишена от правно основание (облигационното право,
произтекло от одобреното от съда споразумение за личните, родителките и
имуществени отношения между развеждащите се съпрузи е с изтекъл срок, а
възражението за придобиване на имота от ответничката по силата на придобивна
давност, изтекла в нейна полза, не се доказва) обосновава правилния извод на съда, че
ответничката следва да бъде осъдена да предаде на ищцата владението над имота.
Относно прецизността на правната квалификация настоящият състав приема, че
при наличието на правилно определени обстоятелства по спора, предоставената
защита следва да се прецизира като правно основание, като се потвърди
установителния диспозитив на решението, а в осъдителната част искът на ищеца Д. се
отхвърли, тъй като ползувател на жилището по силата на запазено ограничено вещно
право на ползване е прехвърлителката по договора за дарение – ищцата в спора, а
ответничката следва да се осъди да предаде на ищцата фактическата власт над имота
на основание чл. 111 ЗС, вр. чл. 108 ЗС.
Частната жалба относно присъдените разноски за вписване на исковата молба е
неоснователна. Вписването е част от търсената защита и е предпоставено от законова
разпоредба. Цел на същото е да защити правата на трети лица, потенциални
приобретатели на имота през време на водения правен спор. На това основание, макар
да е такса, която няма естество на държавна такса за водене на процеса по търсената
защита, разноските са направени, за да започне исковото производство и без нейното
заплащане ходът на гражданския процес се препятства.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции по същество съвпадат
(прави се корекция в правната квалификация единствено с цел прецизност),
присъдените в първоинстанционното производство разноски не подлежат на
3
преразглеждане.
В полза на въззиваемите следва да се присъдят сторените за въззивното
производство разноски, в размер на 13 367 лв. адвокатски хонорар, удостоверен като
заплатен (л. 44-46). Искането за намаляване на адвокатския хонорар е неоснователно,
тъй като един и същи повереник защитава едновременно правото на собственост на
ищеца и това на ползване на ищцата, въз основа на които всеки от тях търси защита на
правата си. С оглед възраженията на ответничката за придобиване от нея на имота на
първично придобивно основание на спора е придадена допълнителна фактическа и
правна сложност, които изключват приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 374/18.12.23 г. в установителната му част и
определение 262 643/09.04.24 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, двете, по гр.д.
5731/21 г. по описа на СГС.
ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Е. С. Б. да предаде на М. В. М. на основание чл. 111 ЗС, вр. чл. 108 ЗС
владението на жилищен имот в гр. ***, ж.к. ***, ул. *** № *, с РЗП 210 кв.м., застроен
на два етажа в ПИ XXIV-648, кв. 82 по плана на гр. София, а по КК - ПИ с идент. №
69134.4339.648, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на Е. С. Б. да предаде на Н. Н. Д.
владението на жилищен имот в гр. ***, ж.к. ***, ул. *** № *, с РЗП 210 кв.м., застроен
на два етажа в ПИ XXIV-648, кв. 82 по плана на гр. София, а по КК - ПИ с идент. №
69134.4339.648
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Е. С. Б. да заплати на Н. Н. Д. и М. В.
М. направените разноски по делото, в размер на 13 367 (тринадесет хиляди, триста
шестдесет и седем) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4