Определение по дело №269/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261194
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530100269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….      10.12.2020г.          Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  10 декември                        2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр.дело № 6337 по описа за 2019 година.

 

                

                Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

                Постъпила е молба с вх. № 266531/04.11.2020 г. от пълномощника на ответницата по делото, с която моли да се измени и допълни постановеното по настоящото дело решение, в частта за разноските. Изложените от ответницата доводи, относно допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноски, касаят обстоятелството, че в хода на процеса съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск, като е намалил размера на същия. Счита, че с допуснатото от съда намаляване размера на иска е налице прекратяване на производството в останалата част до първоначално претендираните суми, поради което приложима се явява разп. на чл. 78, ал.4 от ГПК. Изложените са доводи, относно изменение на решенеието в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски.

 

         Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, е съобщил на всяка от страните за направените искания.

         Ищцовата страна с депозирана чрез пълномощника си молба взема становище за недопустимост, респ. за неоснователност на искането.

        

         Съдът, след като се запозна с постъпилата молба по чл. 248 от ГПК и депозираното по нея становище, намира за установено следното:    

         

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на решението). Разгледано по същество искането се явява частично основателно.

С постановеното по делото съдебно решение съдът е уважил изцяло предявения от ищеца иск, в неговия намален в хода на производството размер, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 820 лв.

 

                По искането за допълване на решението, в частта за разноски:

                 Искането се явява допустимо, тъй като в случая липсва изначално произнасяне по искане на ответницата за присъждане на разноски, направено още в депозирания писмен отговор, като ирелевантно е дали е бил представен списък на разноски до приключване на делото./ в каквато насока са възраженията на ищеца/.

                В хода на производството съдът е допуснал, на осн. чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск, като е намалил размера на същия. Същото изменение е допуснато по искане на ищеца, като причина за намаляване размера на претендираната сума е направеното от вещото лице по назначената в хода на процеса съдебно техническа експертиза оценяване на нанесените в жилището на ищеца вреди.

               По отношение на направените в настоящото производство разноски съдът е приел, че същите, след направеното изменение на иска, следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца.

        Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер. В конкретния случай липсва отхвърлителен диспозитив в постановеното решение, което е дало основание на съда да присъди изцяло в полза на ищеца направените разноски. Действително, от съществено значение е обстоятелството, че допуснатото изменение е с оглед установената от вещото лице  стойност на нанесените повреди в жилището на ищеца. Т.е., десизирането на съда, с оглед изменението на иска, е поради недоказаност на част от претендираното вземане, което пък представлява основание за търсене на дължимите разноски от страна на ответника. При пълното уважаване на намаления по реда на чл. 214 ГПК иск, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на иска, като в този случай право на разноски има и ответника съобразно отхвърлената част от първоначално предявения размер / по арг. на разп. на чл. 78, ал.4 от ГПК/.

С оглед на гореизложеното, съдът приема че е налице основание за допълване на постановеното решение, в частта му за разноските. На осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените по настоящото дело разноски в размер на  246.89 лв. за адвокатски хонорар.   

 

По искането за изменение на решението в частта относно присъдени в полза на ищеца разноски, платими от ответницата:

 

       Така депозираната молба за изменение постановеното по настоящото дело решение, в частта за разноските, е процесуално недопустима. Съгласно практиката на ВКС – т.11 от т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Според т.9 от същото тълкувателно решение, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК е недопустима. Застъпено е становището, че разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Разпоредбите на чл.80 ГПК установяват положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните – представяне на списък за разноските. Такъв списък на разноските следва да бъде представен най късно в съдебното заседание,в което е приключено разглеждането на делото./ към който момент най – късно  може да се направи и възражение за прекомерност на платен адвокатски хонорар по см. на чл. 78, ал.5 от ГПК/.      

         В конкретния случай, ответницата до приключване на последното заседание не е представила списък на разноски. Такъв е представен с писмените бележки, към които момент възможността за това е преклудирана. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК искането за изменение на решението, в частта за разноските, се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане. 

        

      Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОСЪЖДА ДРУМИ ДИНКОВ ЦОНЕВ, ЕГН **********,***, да заплати на ДИНКА КОЛЕВА ИЛИЕВА, ЕГН **********,***, сумата от 246.89, представляваща направени по делото разноски.

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 266531/04.11.2020 г. от адв. Иванова – АК гр. Стара Загора, в качеството си на пълномощник на ответницата Динка Колева Илиева, с която се иска изменение на  постановеното по настоящото дело Решение № 260192 от 13.10.2020г., в частта за присъдени разноски, като недопустима.     

 

          Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: