O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 197/ 11.05.2022 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана,
четвърти състав в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател
: Мария Ницова
като
разгледа административно дело № 177/2022 г.. по описа на Административен съд
Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 107, чл. 144, ал. 2 от ДОПК и чл. 4
и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Производството по делото е образувано по
жалба от Т.М.В. ***, против Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК/АУЗД/ № 4586-1/05.02.2021 г., издаден от орган по приходите при община Вършец.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на акта по съображения за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон, като се твърди и нищожност на същия.. Направено е и особено искане за спиране на изпълнително
производство по изп. дело № 20211630410151 по описа на ДСИ при РС Монтана. В
допълнителна молба вх.№ 1035/11.05.2022 г., се излагат доводи, че се твърди
нищожност на акта чл.107, ал.3 от ДОПК № 4586-1/05.02.2021 г., издаден от орган по приходите при община
Вършец.
След преценка на материалите по
делото съдът намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, по следните
съображения:
С оспорения АУЗД № 4586-1/05.02.2021
г., издаден от орган по приходите при
община Вършец, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя са
определени задължения за данък за
недвижими имоти и такси за битови отпадъци към 05.02.2021 г.
В глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е
конкретният случай, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по
чл. 108 ДОПК. Установяването по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК, като в ал. 1 е предвидено, че когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон; в ал. 3 е предвидено, че размерът на задължението по ал. 1
се съобщава на задълженото лице; по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 (регламентиращ действията след приемането на декларацията
при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация
и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията
и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации),
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В ал. 4 на чл. 107 ДОПК е предвидено, че актът може да
се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентният
горестоящ административен орган в това производство е ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община, който има качеството на териториален
директор на Националната агенция за приходите.
Установяването на задължения с ревизионен
акт е предвидено в чл. 108 ДОПК, а в разпоредбите на глава петнадесета “Данъчно-осигурителен
контрол“ са регламентирани подробно процесуалните правила за извършване на
проверки и ревизии, за събиране на доказателства, за актовете, които се издават
в ревизионното производство и т. н. В чл. 152, ал. 1 ДОПК е предвидено, че
ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-
дневен срок от връчването му, според ал. 2 решаващ орган е съответният директор
на дирекция „Обжалване и управлението на изпълнението“ при ЦУ на НАП, в чл. 155 ДОПК са регламентирани правомощията на решаващия орган в производството по
обжалване на ревизионния акт. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в
частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез
решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, а според ал. 2, ревизионният акт не може да
се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен
ред.
В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по
реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от
органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, според
ал. 2, разпоредбите на тази глава ( седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“
от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване,
уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.
Въз основа на цитираните законови
разпоредби, които намират субсидиарно приложение при установяването на
задължения за местни данъци, предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 -
5 ЗМДТ и чл. 144, ал. 1 ДОПК, се налага извод, че задълженията за местни данъци
се установяват чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107,
ал. 3 ДОПК или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В двата случая актът
подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които
задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният
горестоящия орган /в ДОПК наречен „решаващ орган“/ е ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община /според чл. 4, ал. 5, предложение второ ЗМДТ/, а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт,
решаващ орган е кметът на общината (според чл. 4, ал. 5, предложение първо ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в
частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това
обжалване /чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК/.
Следователно обжалването по
административен ред на АУЗД е абсолютна процесуална предпоставка за възникване
правото на съдебно оспорване. В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 148 от АПК, регламентираща възможността административният
акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорване по
административен ред, тъй като е налице императивен процесуален ред, предвиден в
специален закон, какъвто е ДОПК.
От съдържанието на постъпилата в
съда жалба, както и от постъпилия отговор вх.№1036/11.05.2022 г. от кмета на
община Вършец, е видно, че оспореният
АУЗД № 4586-1/05.02.2021 г., издаден от
орган по приходите при община Вършец, не е обжалван пред ръководителя на
звеното за местни приходи в община Вършец. Поради това съдът е длъжен да
изпрати жалбата на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ в община Вършец,
тъй като от изхода на административния контрол за законосъобразност зависи
възникването на правен интерес за оспорване на административния акт пред съда.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно
оспорване, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата следва да се
изпрати за разглеждане на компетентния административен орган – началника на
отдел „Местни данъци и такси“ в община Вършец.
По направеното особено искане за
спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 20211630410151 по описа на
ДСИ при РС Монтана, настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне,
т.к. не е компетентен.
Предвид изложените мотиви и на
основание чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 130 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Т.М.В. ***,
против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК/АУЗД/ №
4586-1/05.02.2021 г., издаден от орган по
приходите при община Вършец, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 177/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.
ИЗПРАЩА жалбата от Т.М.В. ***,
против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК/АУЗД/ №
4586-1/05.02.2021 г., издаден от орган
по приходите при община Вършец на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в община
Вършец, по подведомственост.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
Административен
съдия: