РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20221210100069 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Юл. Б. Ц. чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. С.,
в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД против ЮС. Т. ЯЗ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск – за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2796/2021 г. по описа на
РС-Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* и ЮС. Т. ЯЗ. на дата 10.09.2015 г. е сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14717613001, с който е
предоставена мобилна услуга за номер ********* при условията на тарифен план
VIVACOM Hybrid с месечен абонамент 10,00 лева с ДДС и срок на договора - 24 месеца.
Сочи се, че на 20.09.2016 г. абонатът е сключил допълнително споразумение към договора, с
което е добавил за ползване мобилен номер ********* с тарифен план VIVACOM Smart M с
месечна абонаментна такса 23,99 лв., ********** с тарифен план VIVACOM Smart M с
месечна абонаментна такса 23,99 лв., ********* с тарифен план VIVACOM i-Traffic M с
месечна абонаментна такса 15,99 лв., ********* с тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна
абонаментна такса 10,00 лв. Сочи се, че за предоставените електронни услуги за периода
01.10.2018 г. - 31.01.2019 г. са издадени фактури. За отчетен период от 01.10.2018 г.-
31.10.2018 г., оператоът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 101,92 лв.,
обективирани във фактура **********/01.11.2018 г., от които: за мобилен номер *********
с тарифен план VIVACOM Smart М с месечна абонаментна такса и приложимите към нея
отстъпки 19,99 лв., удвоени MB на макс. скорост Smart- 1,66 лв., удвоени MB на макс.
скорост Smart- 1,66 лв., неограничени минути- 6,67 лв., удвоени MB на макс. скорост Smart-
1,66 лв. За мобилен номер ********** с тарифен план VIVACOM Smart М с месечна
абонаментна такса и приложимите към нея отстъпки 19,99 лева удвоени MB на макс.
скорост Smart- 1,66 лв., удвоени MB на макс. скорост Smart- 1,66 лв., неограничени минути-
6,67 лв., удвоени MB на макс. скорост Smart- 1,66 лв. За мобилен номер ********* с
тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса и приложимите към нея
отстъпки 13,32 лв. За мобилен номер ********* с тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна
абонаментна такса и приложимите към нея отстъпки 8,33 лв. ставка и сума 20% -16,99 лв.
1
Дължимата сума е платима в срок 18.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. За отчетен период от 01.11.2018 г. - 30.11.2018
г., операторът е начислил за корекции сума в размер на 0,81 лв., обективирани във фактура
**********/02.12.2018 г. Дължимата сума е платима в срок 18.12.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За отчетен период от
01.12.2018 г. - 31.12.2018 г., операторът е начислил за корекции сума в размер на 0,59 лв.,
обективирани във фактура **********/02.01.2019 г. Дължимата сума е платима в срок
18.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер. За отчетен период от 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г., операторът е начислил за
корекции сума в размер на 0,57 лв., обективирани във фактура **********/01.02.2019 г.
Дължимата сума е платима в срок 18.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
103,59 лв., от която дружеството претендира незаплатени услуги в размер на 76,78 лв.,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 11/2018 г., 12/2018г.,
01/2019г., 02/2019г. Пояснява се, че към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 76,78 лв. е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
14717613001 крайна фактура № **********/01.02.2019 г., платима в срок до 18.02.2019 г. с
начислена обща сума за плащане 76,78 лв. Пояснява се, че датата на деактивация на
процесния абонамент е 19.11.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че на основание договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника ЮС. Т. ЯЗ. съществуването на вземането в размер на 76,78 лв.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2796/2021 г. по описа на РС- Благоевград.
В отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът твърди, че никога не е получавал уведомление за цесия, не е получавал
фактури от цедента.
Оспорват се твърденията относно цедиране на вземането.
Изложени са подробни правни съображения за неоснователност на предявения иск.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2015 г. между ответника ЮС. Т. ЯЗ. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги за номер *********, месечна
абонаментна цена 10,00 лв. На 20.09.2016 г. между ответника ЮС. Т. ЯЗ. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключено допълнително споразумение към договор
за електронни съобщителни услуги от 10.09.2015 г. Срокът на споразумението е 24 месеца,
2
считано от 20.09.2016 г. В споразумението се съдържа клауза, съгласно която след изтичане
на минималния срок споразумението автоматично продължава действието си за неопределен
срок. След изтичане на минималния срок, абонатът може да прекрати споразумението с 30-
дневно предизвестие, без да дължи неустойка.
По делото са приети като писмени доказателства следните фактури, издадени на
името на ответника ЮС. Т. ЯЗ.: фактура № **********/01.11.2018 г. за отчетен период
01.10.2018 г. -31.10.2018 г. за сумата от 210,32 лв., в т.ч. баланс от предходни периоди
108,40 лв., фактура № **********/02.12.2018 г. за отчетен период 01.11.2018 г.- 30.11.2018 г.
за сумата от 75,62 лв., включваща баланс от предходни периоди 74,81 лв. и лихва за
забавено плащане 0,81 лв., фактура № **********/02.01.2019 г. за сумата от 76,21 лв.,
включваща баланс от предходен период 75,62 лв. и лихва за забавено плащане 0,59 лв. и
фактура № **********/01.02.2019 г. на стойност 76,78 лв., включваща 76,21 лв. баланс от
предходни периоди и 0,57 лв. лихва за забавено плащане.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) и „С.Г.Груп“
ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора срещу цена, която ще
бъде определена в Приложение № 1. На 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД до „С.Г.Груп“ ЕАД е изпратено уведомление по т.1.1. от договор за цесия от
16.10.2018г., с който се прехвърлят вземания съгласно Приложение № 1. В Приложение № 1
на ред 859 с № 14717613 е посочено името на ответника ЮС. Т. ЯЗ. и сума от 76,78 лв. По
делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с което упълномощава „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер) е
сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на
цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък
на вземанията.
Видно от извлечение от Приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020 г. към договор
за цесия от 01.10.2019 г., в същото е посочено вземане спрямо ответника ЮС. Т. ЯЗ.,
произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключения на
10.03.2020 г. анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г. в размер на 76,78 лв. С
потвърждение за цесия „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД потвърждава, че
има правата на кредитор по отношение на вземане спрямо ответника ЮС. Т. ЯЗ. в общ
размер на 76,78 лв.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД, представлявано от Юл. Ц. и
от „ЮБЦ“ ЕООД, с което уведомяват ответника за цедирането на вземане на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги в размер
на 76,78 лв.
На 08.11.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 76,78 лева –
представляваща главница, незаплатени суми по Договор за мобилни услуги, цедиран на
заявителя. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 2796/2021 г. по описа на РС-
Благоевград, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 886/14.11.2021 г., като е
разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца. Срещу издадената
заповед ответникът е депозирал възражение в законоопределения срок.
3
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
288 ТЗ вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2796/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в
заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената
спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител
спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания
(цесия), сключен от него със „С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Ищецът твърди, че вземането произтича
от сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
14717613001 от дата 10.09.2015 г. и допълнително споразумение от дата 20.09.2016 г. между
ответника ЮС. Т. ЯЗ. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от
предишния кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника
титуляр на вземането остава цедентът. Връчването на препис от исковата молба с
приложено към нея надлежно уведомление от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД като пълномощник
на „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че на 10.09.2015 г. между
“БТК” ЕАД и ответникът ЮС. Т. ЯЗ. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, а на 20.09.2016 г. допълнително споразумение към договора със
срок на допълнителното споразумение 24 месеца.
Установи се, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.Г. Груп“
ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания,
посочени в приложение № 1. По делото е представено въпросното Приложение № 1, в което
на ред 859 с № 14717613 е посочено името на ответника и сума от 76,78 лв. Установи се и,
че на 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на цесионера
възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък на
вземанията. По делото е представено извлечение от приложение № 1, в което е посочено
вземане спрямо ответника ЮС. Т. ЯЗ., произтичащо от договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключения на дата 10.03.2020 г. анекс към договор за цесия от
дата 01.10.2019 г. в размер на 76,78 лв. Представените извлечения от приложение № 1 към
договор за цесия от 16.10.2018 г. и приложение № 1 към договор за цесия 01.10.2019 г. обаче
не съдържат индивидуализация на конкретно вземане, т.е. липсва конкретно основание, от
което произтича вземането, съдържание на вземането. За индивидуализиране на предмета на
прехвърляне е необходимо посочване на: предмет на вземането, кредитор, длъжник,
съдържание на вземането (какви действия трябва да извърши длъжникът по отношение
4
предмета на задължението) и основанието на възникване на вземането.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява и съществуването
и изискуемостта на вземането, което се твърди да е цедирано. По делото са представени 4
фактури. От така представените фактури не се установява изправността на цедента по
договора за услуга, а именно, че е предоставил услугата през отчетния период и че това е
нейната цена. Представените по делото фактури не могат да установят факта, че ответникът
действително е ползвал услугите на оператора и то на посочените в тях стойности, тъй
като те са едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна
твърдения и няма данни да са подписани, приети или задължението да е признато по
друг начин от насрещната страна. Представените от ищеца и неподписани от ответника
фактура № **********/01.11.2018 г., фактура № **********/02.12.2018 г., фактура №
**********/02.01.2019 г. и фактура № **********/01.02.2019 г. по правния си характер
представляват частен свидетелстващ документ, който е доказателство, само, че изявленията,
които се съдържат в него са направени от лицето, което ги е подписало (вж. решение №
959/16.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2554/2005 г., ІІІ г.о.). На следващо място,
претендираната сума от 76,78 лв. представлява незаплатени услуги за четири
последователни отчетни месеца – 11/2018 г., 12/2018 г., 01/2019 г. и 02/2019 г.,
същевременно процесният абонамент е деактивиран на дата 19.11.2018 г. Невъзможно е
доставянето на мобилни услуги след датата на деактивация на абонамента.
По принцип частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че
изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и
относно верността на това изявление, не и относно верността на фактите, относно които е
направено изявлението. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него
издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни (така решение № 30/12.07.2011
г. на ВКС по гр.д. № 284/2010 г., ІІ т.о.). По изключение частните документи се ползват с
доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти.
Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (в тази насока
решение № 3715/10.10.1980 г., І г.о.). Подпис на ответника в цитираните фактури с оглед
удостоверяване обстоятелството, че е получил услуга от ищеца, няма. С оглед на
изложеното, не се установи съществуването на посоченото в исковата молба вземане, както
и цедирането на същото по силата на посочените договори.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание.
По изложените съображения предявения установителен иск е недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, ищцовото
дружество дължи разноски на ответника. Ответникът е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 250,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Юл. Б. Ц.- управител чрез адв. В.
Г., САК, със съдебен адрес: гр. С. против ЮС. Т. ЯЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., иск за
признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 2796/2021 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно: сумата
от 76,78 лева (седемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки)– представляваща
главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне
на на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14717613001 от дата 10.09.2015 г. и
допълнително споразумение от дата 20.09.2016 г., сключен между ЮС. Т. ЯЗ. и „БТК“ ЕАД,
вземанията по който договор са прехвърлени от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“
ООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от дата 16.10.2018 г., след
което „С.Г.Груп“ ООД прехвърля вземанията си на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г.
Осъжда „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Юл. Б. Ц. – управител чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. С. да
заплати на ЮС. Т. ЯЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата в размер 250,00 лева (двеста и
петдесет лева), представляваща сторени разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6