№ 21751
гр. С., 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. Т. Гражданско дело № 20251110109883
по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М. Н.
Д. срещу М.б.а.л. „Св.А.“ С. АД за заплащане на сумата 1565,83 лева – главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – сторени
разноски медицински дейности и консумативи; и сумата 10000,00 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от забравено чуждо тяло – марля, във влагалище при
операционна интервенция на 20.05.2024 г., както и неоказана качествена,
своевременна и достатъчна медицинска помощ при и по повод операционната
интервенция на 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на подаване на искова молба-до окончателното изплащане. В искова
молба са изложени твърдения, че на 17.05.2024 г. ищцата е приета при ответната
болница за планова операция, с приемна диагноза – „Ц.“, която е извършена на
20.05.2024 г. от екип, с оператор д-р Н., която е назначена от него за лечение на
уринарна инконтиненция. Твърди се, че е допусната лекарска грешка, а именно е
забравено по време на операцията във влагалището чуждо тяло – марля, а
лечението неуспешно поради липса на достатъчна предоперативна и след
оперативна диагностика, в т.ч. неизяснена диагноза и определяне на причината
за заболяването. Пояснява се, че през м.05.2024 г. ищцата е посетила д-р Н. в
кабинета му в частен МК „П.“ и разяснено, че е възможно оперативно лечение на
проблема на ищцата –изпускане на урина, като тази препоръка е дадена
първоначално без преглед, а после с обикновен физикален преглед без ехограф.
Предложено е операцията да се извърши при ответника. Ищцата е приета, като
са й назначени само кръвни изследвания и не са предприети гинекологични и
урологични; настанена е на 17.05.2024 г. като била пусната в домашни условия и
казали да дойде в деня на операцията; в деня на операцията е прегледана от
анестезиолог; дали са й да подпише документи, свързани с упойката, който не
знае какъв е, тъй като била без очила в операционната зала и не е видяла добре.
1
Ищцата до 25.05.2024 г. била в болницата, с поставен катетър, махан и слаган
няколко пъти, и през това време не са провеждани други изследвания; пусната е
вкъщи за събота и неделя и указано да се върне в понеделник на 27.05.2024 г. за
изписване; на 25.05.2024 г. дежурен лекар прави изследване и установил, че има
остатъчна урина от ок.100 мл, която според д-р Н. не е проблем; при изписването
са махнати конците и предписано поставянето на цикатридина глобули. На
10.06.2024 г. ищцата е уведомила д-р Н., че има сърбеж и дискомфорт, за което е
проведен само физикален преглед, при който са махнати остатъчни конци, както
и уверена, че няма инфекция или друго, като единствено да очаква изпадане на
допълнителен лилав конец, който ищцата не е видяла. Информирала е, че
продължава да изпуска урина, но лекарят й казал, че всичко е наред. Ищцата
счита, че при този преглед лекарят, предвид оплакванията, е могъл да извърши
по-обстоен преглед с ехограф и да установи забравената марля. Сочи се, че след
десет дни започва да изпитва нетърпим сърбеж и дискомфорт в областта на
влагалището, като е информирана, че д-р Н. е в чужбина, не му се обажда. При
това записва час на 01.07.2024 г. при друг лекар, който при прегледа установява,
че във влагалището има марля; установена е гъбична инфекция; а на 07.08.2024 г.
е открит новопоявил се малък полип в резултат от забравеното чуждо тяло и о.в.,
причинени поради небрежност от лекарския екип на ответника. По отношение
сторените разноски сочи, че те са 900 лв. за избор на оперативен екип, 530 лв. за
медицинско изделие за извършената операция, 120,83 лв. за лекарства за лечение
на инфекции, 15 лв. –такса за издаване на медицински документи.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че са
спазени утвърдените медицински стандарти към релевантния момент и правила
за добра медицинска практика, а твърденията за бездействие при диагностиката
и по време на операцията са необосновани. Не са използвани марли за целите на
интервенцията. Пояснява, че за срок от 24 часа е поставена влагалищна
тампонада-марлено руло ширина 80/100 мм и дължина 300 мм, която е
отстранена. Същата се използва именно за по-безопасно и лесно отстранявене и
намаляване риска от инфекция. Използването марля и забравянето й налага в
случая да има и забравени инструменти. Предписани са два антибиотика, а
твърдения за спазване предписания режим за въстановяване няма, чието
нарушение може да доведе до твърдяната инфекция. Не е следвало да се
провежда преглед с ехограф за установяване на евентуалното чуждо тяло, а такъв
не може да бъде метод за това. Оспорва появата на полип да е резултат както от
операцията, така и от наличието на марля или тампонада. Прави искане по чл.
219 от ГПК, което допустимо и основателно.
Третото лице-помагач „ЗК Л.И.“ АД на страната на ответника оспорва
исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че медицински дейности по диагностика, считано
от 17.05.2024 г. до 27.05.2024 г., и на 10.06.2024г.; и лечение – операция на
20.05.2025 г. са извършени при и по време на възложена от ответника работа на
медицински лица.
Не се спори, а и от Епикриза ИЗ-11681/2024 г. на УМБАЛ „Св. А.“ АД-С.,
К.А.г., че ищцата е постъпила за лечение на 17.05.2024 г. с приемна диагноза „Ц.“
и окончателна диагноза „Ц. състояние след ***********, във вр. с оплаквания за
изпускане на урина при физически усилия. На 20.05.2024 г. е извършена планова
операция по клинична пътека №164, при която е установено минимално
2
ректоцеле и умерено спадане на предната влагалищна стена сформиране на Ц..
Направена е пластика на предна и задна влагалищна стена. Поставена е
влагалищна тампонада и балон-катетер. Изписана е на 27.05.2024 г. с нормален
гинекологичен статус, без оплаквания, със зараснала оперативна рана. Видно от
КП №164 корекция на тазова (перинеална) статика и/или на незадържане на
урината при жената, подписано от ищцата като пациент на 17.05.2024г., се
разяснява, че операцията цели да коригиране на т.нар. „смъкване“ на
влагалищните стени и да се премахне оплакването от незадържане на урина.
Ищцата представя Амбулаторен лист №369/01.07.2024 г., издаден МДЦ
Х.К. 2 ЕООД, за първичен преглед при акушер-гинеколог д-р И. М.. Съобщила е
за изпускане на урина при физическо усилие; преди месец и половина е
извършена оперативна интервенция, като от тогава оплакванията значително са
редуцирани, но продължават, съпроводени с обилно течение от влагалището.
Поставена е основна диагноза – о.в., с обективно състояние- влагалище
нормално, зацапано с жълто-белезниква секрет и наличие на пластрон от
медикаменти и най-вероятно марля. Назначено е микробиологично изследване,
което е установила гъбична инфекция и коинфекция с анаероби, за които е
назначена терапия. На 07.08.2024 г., наред о.в., при консултация се поставя
диагноза за придружаващи заболявания – полип на тялото на матката и стрес
инконтиненция (неволево изпускане). Изложеното се потвърждава и от разпита
на св. М., чийто показания съдът прецени при условието на чл. 172 от ГПК и
възприема за достоверни. Потвърждава, че ищцата е направила снимки на т.нар.
чуждо тяло и свърза с една от тях визуално установеното от него, като не може
да е сигурен дали това е същата находка.
За правилното решаване на спора е допусната основна и допълнителна
съдебна медицинска експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по
която вещото лице установява, че от гледище на агушер-гинекологията са
извършени необходимите за диагнозата и операцията предоперативни
диагностични мероприятия и изследвания; разяснява разликата между
тампонада и марля; клиничната картина след операцията, установена при втория
акушер-гинеколог не е типична за наличие на „чуждо тяло“, доколкото при
такова се наблюдават некрози и възпаление с микроби, а не гъби, поради което
не може да се приеме, че установената инфекция и полип имат отношение.
Вещото лице установява, че извършената операционна интервенция и лечението
през престоя в болницата е в съответствие с добрата медицинска практика.
Вещото лице установява, че не е уточнен урологичният статус, не е направена
ултразвукова оценка на пикочния мехур, не е измерена остатъчна урина, не е
извършен т.нар попкил, оценка на пролакса. По отношение на представените по
делото веществени доказателства – снимки, възпроизвеждащи по твърдение на
ищцата забравена марля при операцията, вещото лице посочва, че ако е това, то е
описано като пластрон –компактна маса, но не може да установи какво е,
доколкото медицинските стандарти налагат да се изпрати за хистологично
изследване, за което няма данни по делото. Вещото лице намира, че тампонада-
марлено руло с определена дължина не е поставено, а в случая е по-скоро набор
от марли, поне десет, с оглед на това, че кървене не констатирано и не е описано
да е направена тампонада. Вещото лице посочва, че чрез ехограф не е възможно
да се установи наличие на марля, поради което не е необходим при прегледа след
операцията. Ищцата има уро-гинекологичен проблем, доколкото оплакванията й
продължават. При наличие на уринарна инконтиненция, следва според добрата
медицинска практика и утвърдените диагностични алгоритми да се извърши
функционално урологично изследване - ехография за остатъчна урина, по
възможност уродинамика и консултация с уролог, преди да се вземе решение за
оперативно лечение чрез предна пластика. Предоперативно ищцата е
консултирана с кардиолог и анестезиолог и са направени необходимите
3
клиниколаборатарни изследвания, в който смисъл е приложената медицинска
документация. Няма допълнителни консултации и изследвания, разчитано е на
клиничните оплаквания на пациентката и даннните от гинекологичния преглед и
намерената находка. В конкретния случай оперативната интервенция -предна и
задна пластика на влагалището са извършени правилно, интервенцията е
обоснована от акушеро-гинекологична гледна точка относно инконтиненцията.
Може да се приеме, че поради липсата на предварителни урологични
изследвания, уродинамика, остатъчна урина, образна диагностика, РОР-О/, не е
била напълно изяснена причината за оплакванията, което се е отразило на
резултата на извършената операция - недостатъчна спрямо реалния генезис на
проблема. При наличие на симптоматика като инконтиненция при уриниране и
анамнеза за трудно и продължително протекло раждане преди години, както и от
гинекологичен преглед обективна находка за преразтягане на предна и задна
влагалищни стени, са индикации за оперативна корекция и в този смисъл
предприетото оперативно лечение е било необходимо. След като операцията не е
довела до излекуване на основния симптом на пациентката- инконтиненция,
избраната интервенция е била недостатъчна спрямо действителния произход на
оплакванията и е необходимо да се направят още тясно специализирани
урологични изследвания с цел изясняване на случая и ефективната му корекция..
Съгласно чл. 81, ал. 2 от Закон за здравето, медицинската помощ трябва да
е своевременна, достатъчна и качествена.
Медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ (АГ) е
комплексна медицинска специалност. Според т. 2.8.2.5.12.9 от Наредба №
9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и
гинекология“, една от дейностите, извършвани от лекар-специалист по АГ, са
диагностика на пикочната инконтиненция чрез анкетен метод и извършването на
оперативна намеса – пластика на влагалището, съгласно т. 2.9.5. - 2.9.7. група 6:
корекции на тазовата (перинеалната) статика и/или на незадържане на урината.
Една от интердисциплинарните области на клиничната медицина, в която
участва специалностт АГ е тазовата хирургия (т. 3.2.6.), при която според т.
3.8.2, освен специалист по АГ задължително участие имат специалист(и) по
т.3.8.2.1. хирургия или висцерална хирургия и т. 3.8.2.2. урология за
извършването на аблативни, радикални, свръхрадикални и/или реконструктивни
хирургични намеси, засягащи поне две от четирите основни системи,
разположени в малкия таз - репродуктивна, пикочоотделителна,
храносмилателна и нервна. Това да основание на съда да приеме, че при така
взетото решение да се предприеме оперативната интервенция, която се числи
към тазовата хирургия, и чиято основна цел е да разреши проблем с пикочната
инконтиненция, то са били необходими за поставяне на пълна и точна диагноза
на пациента предоперативните изследвания в областта на урологията, след като
е необходимо да участва и специалист „уролог“; или „специалист по АГ с
допълнителна медицинска квалификация по урогинекология“, според т. 2.9.3.3.1
от Наредбата (за едновременното извършване на оперативна намеса от група 6
изисква непосредствено участие на специалист по АГ с допълнителна
медицинска квалификация по урогинекология). Без тях интерпретирането на
симптомите в цялост и клиничната картина не може да се приеме, че е поставена
правилна диагноза. Адекватните диагностични изследвания намаляват риска от
едно неправомерно лечение на пациента и излишна хирургична намеса в тялото.
Това няма отношение към обстоятелството, че операцията сама по себе си е
извършена адекватно при спазване на добрата и съвременна медицинска
практика, и стандарт „Акушерство и гинекология“. Действително, при
извършването й не са установени нарушения и пациентът не е увреден.
Медицинската помощ обаче не може да се приеме за достатъчна, с оглед липсата
на допълнителни предоперативни изследвания, които съдът определя като част
от протокола за диагностика и лечение, който е в съответствие с добрата
4
медицинска практика при установената клинична картина при постъпване на
ищцата в болницата. При условие, че не са приложени всички необходими
средства за пълна диагностика, не може да се приеме, че избраното лечение
отговаря на критериите за своевременна, достатъчна и качествена медицинска
помощ.
Съдът счита, че събраните писмени и гласни доказателства, и заключения
на СМЕ не установяват по убедителен начин твърдението на ищцата, че по
време на операцията е забравено чуждо тяло – марля. Не се установява пряка
причинно-следствена връзка между евентуална небрежност на медицинските
лица и установяването му месец по-късно, доколкото не може да се изключи друг
възможен източник. Съдът намира, че представените веществени доказателства –
снимки, възпроизвеждащи по твърдение на ищцата обекта, доколкото са
оспорени от ответника, не установяват достоверност на образа и че именно това
е установено при допълнителен преглед при АГ. Ищцата трябва да изключи
каквато и да е друга причина за наличието му, а освен това както вещото лице по
СМЕ разясни – при липса на хистологично изследване, не може да се даде вярна
преценка какво точно е представлявало т.нар. чуждо тяло. Съдът намира, че
клиничната картина, която вещото лице поясни, че се наблюдава в медицинската
практика при наличие на чуждо тяло, не се констатира при ищцата - инфекция,
съпроводена с висока температура и обилна секреция; наблюдават се некрози и
възпаление с микроби, а не гъби. В допълнение се изясни, че няма отношение
евентуалното наличие на полип в резултат от забравено чуждо тяло.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че исковите претенции са
частично основателни. Установен е фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната
болница за протИ.правното поведение на нейни служители, респ. лица, които,
действат в интерес на възложителя – по реда на чл. 49 от ЗЗД. Доказа се, че не са
извършени всички необходими предоперативни изследвания, респ. не са
направени всички необходими консултации преди да се предложи на пациента
консервативно лечение чрез оперативната намеса. Този пропуск в медицинските
дейности намалява възможността да бъде установено правилното лечение за
пациента и съставлява нарушение на чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр. В конкретния случай
сам по себе си диксредитира правилната преценка за извършването на
операцията, а за ищцата са останали негативните изживявания от нерешения
здравословен проблем, съпроводен с физически дискомфорт по повод
възстановяването й. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди по справедлИ.ст. Съобразно указанията дадени в ППВС №
4/1968 г. на ВС, такива при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът и обстоятелствата, при които е извършено, има ли допълнително
влошавне на здравето, причинените морални страдания и тяхната
продължителност, загрозявания, възраст на увредения, общественото разбиране
за справедлИ.ст на даден етап от развитието на самото общество, конкретните
икономически условия към момента на деликта. Съдът счита, че с оглед на
доказаните по делото обстоятелства дължимото от ответника обезщетение,
чийто паричен еквивалент да възмезди негативните психични и емоционални
изживявания, възлиза на сумата 5000,00 лв. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
парично задължение, породено от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, считано от датата на увреждането. Тъй като паричното
задължение за главницата е дължимо и изискуемо, то като законна последица от
това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна мораторна лихва,
считано от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Исковата
претенция по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД над уважения размер от 5000 лв.
до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне като недоказана и
неоснователна.
5
Предвид гореизложеното съдът приема, че сторените от ищцата разноски,
представляващи имуществени вреди от вида претърпяна загуба, за заплатени 900
лв. за избор на оперативен екип; 530 лв. за медицинско изделие, 12,50 лв. за
заплатена такса за издаване на медицински документ, съгласно представените
разходооправдателни документи, неоспорени от ответника, или за сумата общо
1442,50 лв. се намират в пряка причинна връзка с предприетата операционна
интервенция, и не може да се приеме, че са били необходими, поради коет
подлежат на възстановяване от ответника. За разликата до пълния предявен
размер на претенцията за сумата 1565,83 лв. поради липса на доказана пряка
причинна връзка следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка
страна има право на съдебни разноски – ищецът за сумата общо 1511,22 лв. за
платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, определени
съразмерно на уважената част от иска; а ответникът – сумата общо 1114,06 лв. за
платено възнаграждение на вещо лице и адвокат, определени съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.б.а.л. „Св.А.“ С.“ АД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, да заплати на М. Н. Д., с ЕГН:**********,
с адрес: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД,
сумата 5000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от неоказана качествена,
своевременна и достатъчна медицинска помощ, във връзка с операционна
интервенция от 20.05.2024 г. след поставена диагноза „Ц.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.05.2024 г. до окончателното й изплащане;
като иска над уважения размер от 5000,00 лева до пълния предявен размер от
10000,00 лева, както и че неимуществени вреди са настъпили в резултат от
забравено чуждо тяло – марля, във влагалището при операционната интервенция
на 20.05.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „М.б.а.л. „Св.А.“ С.“ АД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, да заплати на М. Н. Д., с ЕГН:**********,
с адрес: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1442,50
лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
– сторени разноски медицински дейности и консумативи, настъпили в резултат
от неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ, във
връзка с операционна интервенция от 20.05.2024 г. след поставена диагноза „Ц.“,
представляваща сбор от сумата 900 лв. –разноски за избор на оперативен екип;
530 лв. разноски за медицинско изделие, 12,50 лв. за заплатена такса за издаване
на медицински документ; като иска над уважения размер от 1442,50 лева до
пълния предявен размер от 1565,83 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „М.б.а.л. „Св.А.“ С.“ АД, с ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, да заплати на М. Н. Д., с ЕГН:**********,
с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1511,22 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА М. Н. Д., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на „М.б.а.л. „Св.А.“ С.“ АД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1114,06
лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.к.
6
„Л.И.““ АД, с ЕИК:***********, на страната на „М.б.а.л. „Св.А.“ С.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7