№ 16204
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110151367 по описа за 2024 година
Постъпила е молба с вх. № 254749/24.07.2025г. от адвокат П. С. П. от САК, действащ
като процесуален представител на ищеца В. С. А., с която се иска да бъде допусната по реда
на чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по делото
съдебно решение № 14259 от 22.07.2025г. в частта за разноските, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на адвоката в размер на 871,81 лева, а ако
това искане не бъде уважено – да се допусне изменение на решението в частта за разноските
по реда на чл.248 ГПК, като отново бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
871,81 лева. Молителят счита, че размерът на определеното от съда адвокатско
възнаграждение е занижен и не отговаря на фактическата и правната сложност на делото,
както и на размера на защитавания интерес.
Насрещната страна ****** е подала отговор на посочената по – горе молба, в който
излага съображения за неоснователност на исканията за поправка на очевидна фактическа
грешка и за изменение на решението в частта за разноските, като моли същата да бъде
оставена без уважение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима. По същество съдът приема следното:
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива
или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните
по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението; когато има
противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в
диспозитива, а данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се
1
черпят само от мотивите на решението.
В случая такава грешка по отношение на размера на определеното адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита не е допусната. В мотивите на
решението съдът е посочил критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне
на адвокатското възнаграждение и е формирал извод, че неговият размер възлиза на сумата
от 300 лева. Така формираният извод на съда е надлежно отразен и в диспозитива на
съдебното решение, като ****** е осъден да заплати на адвокат П. сумата в размер от 300
лева. Дали този извод на съда е правилен, или не, т.е. дали правилно са преценени
критериите, служещи като ориентир за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита, не може да бъде преценяван в
производството по чл.247 ГПК, в което съдът проверява само дали има допусната очевидна
фактическа грешка в решението /противоречие между мотиви и диспозитив/ и дали същата
следва да бъде отстранена. В настоящия случай действителните изводи на съда са правилно
отразени в диспозитива на съдебното решение, поради което не е налице допусната
очевидна фактическа грешка, поради което искането по чл.247 ГПК следва да се остави без
уважение.
Неоснователно е и искането за изменение на решението в частта за разноските по реда
на чл.248 ГПК, което е заявено в условията на евентуалност – ако искането по чл.247 ГПК
бъде отхвърлено. От изложените в молбата с вх. № 254749/24.07.2025г. доводи съдът не
намира основание да ревизира изложените съображения по отношение на това кому следва
да се възложи отговорността за разноски, съответно размерът им. Нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. Настоящият състав намира, че
определеният размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева е справедлив, поради
което не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 14259 от 22.07.2025г. по гр.дело № 51367/2024г. по описа
на СРС, 27 състав, в частта за разноските, както и искането по чл. 248 ГПК за изменение на
решение № 14259 от 22.07.2025г. по гр.дело № 51367/2024г. по описа на СРС, 27 състав, в
частта за разноските, които искания са обективирани в молба с вх. № 254749/24.07.2025г.,
подадена от адвокат П. С. П. от САК, действащ като процесуален представител на ищеца В.
С. А..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2