Р Е
Ш Е Н И Е
№ 394/03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВРАЦА, ІV СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№382/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.
210, ал. 3 и чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Г.П. *** срещу Решение
по Протокол от 20.03.2019г. на комисията по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ,назначена със заповед№РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на
Община Мизия и обективирана в протокол, изх.№АБ-9400-200/24.04.2019г. в частта,
с която е определена пазарна цена на сервитут в линейната част на трасето на обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на “Б.“ЕАД паралелно на северния
/магистрален/газопровод до българо-сръбската граница“, определени със ПУП на
газопровод “Ю.п.“ на територията на РБ за територията на *** и е определена
стойност на еднократно обезщетение на жалбоподателя за имот:нива от 3,00дка, ІІІ
категория ,,в м.“Р.“, имот №181.057 в землището на ***, с площ на сервитута
0,881дка, и определено парично обезщетение за учреденото сервитутно право
-614лв.
В жалбата се твърди, че при определяне на
обезщетението са допуснати съществено нарушение на
административно-производствените правила, нарушение на материално-правните
разпоредби и същото не съответства на целта на закона. Твърди се, че
определеното обезщетение е прекомерно занижено, с оглед на което се иска съдът
да измени оценката в съответствие с
пазарните цени на земеделските земи и с действителното предназначение на имота,
попадаща в зоната на сервитута. Претендира и разноски по делото. В съдебно
заседание, чрез * К. счита обезщетението за сервитутното право за несправедливо
и иска същото да бъде изменено.
Ответникът по жалбата – Община Мизия, чрез
кмета на общината, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител, съответно
не взема становище по депозираната жалба.
Заинтересованата страна „Б.“ЕАД, чрез пълномощника си * П. иска да се
отхвърли жалбата, като неоснователна.
Административен съд-Враца, в настоящия
състав, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо
правен интерес от оспорването предвид факта, че се засягат негови права и
законни интереси като собственик на процесния имот, върху който се учредява
сервитут, в законоустановения срок и се явява допустима, разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения.
Предмет на оспорване е Решение по Протокол от
20.03.2019г. на комисията по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед№РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на
Община Мизия и обективирана в протокол, изх.№АБ-9400-200/24.04.2019г. в частта,
с която е определена пазарна цена на сервитут в линейната част на трасето на
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на “Б.“ЕАД паралелно на
северния /магистрален/газопровод до българо-сръбската граница“, определени със
ПУП на газопровод “Ю.п.“ на територията на РБ за територията на *** и е
определена стойност на еднократно обезщетение на жалбоподателя за имот:нива от
3,00дка, ІІІ категория ,,в м. “Р.“ ,имот №181.057 в землището на ***, с площ на
сервитута 0,881дка, и определено парично обезщетение за учреденото сервитутно
право -614лв.
По делото е назначена съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от ** Т.Ф.Т., дадена обективно и компетентно, поради
което е и приета от съда, без възражения от страните. Вещото лице е използвало
два подхода, за да получи справедлива пазарна оценка на обезщетението за
сервитута на жалбоподателя, използвайки два метода-пазарния метод/метод на
сравнителните аналози/ и приходния метод/метод на поземлената рента/.
По
първия метод оценката се прави на база пряко сравняване на реално осъществени
сделки през втората половина на 2018г. и началото на 2019г., който период е
най-близко до датата на пазарната оценка на комисията по
чл.210 от ЗУТ. В
таблица са определени стойностите на сравнителни продажби от Агенция по
вписвания за този период от време като е приел, че по този метод стойността на
имота на жалбоподателя възлиза на сумата от 1041,15лв. за 1 дка, а на сервитута
от 0,881дка –на 917,25лв.
Съгласно
приходния метод стойността на имота, респ. на сервитута се базира на трайно
реализиран чист годишен доход, като за имот №48043.181.057 от 3,000дка, в м. “Р.“,
представляващ частна земеделска
територия, НТП нива
има сключен договор за наем за 1 стопанска година, който не подлежи на вписване в Служба по вписвания, ***. Приел
е, че наемната вноска се явява чист доход и е определил стойността на земята по
този метод на 1122,45 лв. за 1 декар, а на сервитута от 0,881дка-на 988,88лв.. По
метода на претеглената стойност /най-вероятна пазарна стойност-крайна оценка на
имота/, при претегляне на двата метода -20% пазарен и 80% приходен метод е определил
стойността на земята за 1 дка на 1106,19лв., а на сервивута от 0,881дка -на
974,55лв. В заключение е определил, че справедливата пазарна стойност на обезщетение
за сервитута от 0,881дка от ПИ№48043.181.057 в *** , в м. “Р.“, вид собственост:
частна земеделска, категория ІІІ, НТП нива възлиза на 702,00 лв.
Според
разпоредбата на чл.
64, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при разширение на съществуващи и
при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират
енергийния обект
възникват сервитути. Според чл.
64, ал. 4 от ЗЕ, сервитутите възникват, когато има влязъл в сила подробен
устройствен план (ПУП), с който се определя местоположението и размерите
на сервитутните зони на линейния енергиен
обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот. А според чл.
64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията се извършва по
реда на чл.
210 и 211
от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител;
като се прилагат критериите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЕ.
В случая, със Заповед № РД-02-15-29 от
21.03.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ),
обнародвана в ДВ, е одобрен ПУП,влязъл в сила на 14.04.2014г.
С оглед на посочените доказателства, съдът
приема за установено, че е налице влязъл в сила ПУП, предпоставящ възникването
на сервитут по смисъла на ЗЕ. Респективно, налице е предвидената от нормата на чл.
64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ хипотеза.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Освен това, процесното решение се явява
постановено от компетентен за целта орган, предвид посочената по-горе Заповед №
РД-08-2/27.02.2019г. на кмета на община Мизия за назначаване на комисия по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ, и по отношение на което обстоятелство между страните
няма формиран спор.
Решението е прието с правно основание чл. 210
от ЗУТ. Според ал. 1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на
размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на
общината. В акта е посочено също, че с него се определя размера на еднократното
обезщетение относно сервитута в линейната част на трасето на обект : “Разширение
на газопреносната инфраструктура на „Б.“ЕАД, паралелно на северния
/магистрален/газопровод до българо-сръбската граница“, определени със ПУП на
газопровод “Ю.п.“ на територията на РБ за територията на *** и е определена
стойност на еднократно обезщетение на жалбоподателя за имот: нива от 3,00дка, ІІІ
категория ,,в м. “Р.“ , имот №181.057 в
землището на ***, с площ на сервитута 0,881дка, и определено парично
обезщетение за учреденото сервитутно право -614лв.
Съгласно чл.
64, ал. 4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 на
този закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с
който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатите имоти и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение на собственика на имота. Според чл.
64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл. 210
и 211
от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
В конкретния случай по делото се оспорва размера на така определеното от
комисията обезщетение за възникването на сервитута за имот №181.057 в землището
на ***, с площ на сервитута 0,881дка, и определено парично обезщетение за
учреденото сервитутно право -614лв., като оспорващия счита този размер за
занижен, а решението за незаконосъобразно като издадено в противоречие с
материалния закон.
Видно от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, определеното от комисията по чл. 210
от ЗУТ обезщетение относно сервитута е въз основа на изготвена експертна оценка от лицензиран оценител Н. Д. Същата
при оценката е използвала като методи за оценка метода на пазарните
множители/пазарен метод/ и приходния метод,на поземлената рента/.
В
разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4,
т. 2 (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии:
1. площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите
на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението;
4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута. Следва да се отбележи, че процесният сервитут възниква
по силата на Закона
за енергетиката, принудително за собственика на имота, предвид което
обезщетението, което същият следва да получи, следва да е справедливо такова.
Въпреки че и Закона
за енергетиката и Закон
за устройство на територията боравят с тази терминология, по отношение на
същата не е налице легална дефиниция. В тази връзка настоящият състав намира,
че справедлива пазарна оценка е тази, която собственикът на имота би получил
при предлагането му на свободния пазар.
Както
бе посочено по-горе, за нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) с ** Т.Ф.Т., неоспорена от страните и
приета от съда. В заключението си вещото лице
посочва, че дължимото
обезщетение за жалбоподателя за частта от ПИ№48043.181.057 в ***, в м. “Р.“, вид
собственост: частна земеделска, категория ІІІ, НТП нива възлиза на 702лв. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице при липса на възражение от
страните, като приема,че същото най-точно отговаря на условията, поставени от
законодателя за определяне на пазарни цени. Това е така, защото заключението е
обосновано с пазарен аналог на учреденото сервитутно право, а не с офертни цени
на подобни имоти, а също така е посочено, че съществуват пазарни аналози за
сервитутното право към момента на издаване на обжалвания протокол.
При това положение, съдът намира, че за
определяне размера на обезщетението за сервитутното право е справедливо да се
вземе предвид експертната оценка по заключението на ** Т.Ф.. Съответно, за
справедлива пазарна цена на обезщетението за сервитутно право върху 0,881 дка
от ПИ № 181.057 следва да се приеме сумата от 702 лева.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че частта от решението на комисията по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на
Община Мизия и обективирана в протокол, изх.№АБ-9400-200/24.04.2019г., с което
е определен размерът на еднократно обезщетение на жалбоподателя, е постановена
при неправилно определяне на пазарната цена на това обезщетение. Предвид
разпоредбата на чл.
173, ал. 1 от АПК, съдът намира, че определеният с решението на комисията
по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ размер на еднократно обезщетение относно частта от имота,
собственост на жалбоподателя, трябва да бъде изменен от 614,00 лв.на 702,00лв.
Водим от гореизложеното, Административен съд
–Враца, ІV състав,
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Решение
по Протокол от 20.03.2019г. на комисията
по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед№РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на
Община Мизия и обективирана в протокол, изх.№АБ-9400-200/24.04.2019г. в частта,
с която е определена пазарна цена на сервитут в линейната част на трасето на
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на “Б.“ЕАД паралелно на
северния /магистрален/газопровод до българо-сръбската граница“, определени със
ПУП на газопровод “Ю.п.“ на територията на РБ за територията на *** и е
определена стойност на еднократно обезщетение на жалбоподателя за имот:нива от
3,00дка, ІІІ категория ,,в м. “Р.“, имот №181.057 в землището на ***, с площ на сервитута
0,881дка, за учреденото сервитутно право в размер на 614,00лв., като
УВЕЛИЧАВА стойността
на дължимото обезщетение за частта от имота, за учреденото сервитутно право от
614,00лв. на 702,00лв.
ОСЪЖДА Община Мизия да заплати на П.Г.П. ***
разноски по делото в общ размер на 510/петстотин и десет/, от които
300/триста/лв.за адвокатски
хонорар,10/десет/лв. държавна такса и 200/двеста/лв. за експертиза.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р. България в
14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
АДМ.СЪДИЯ: