РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110111358 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Б. П.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
която против Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. ***, представлявана от „Хоум Мениджмънт
Варна“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4184/18.07.2023 г. по
ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС, а именно: 1722 лева с ДДС,
представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021 г., неотложен
ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс
1“, заплатена изцяло със средства на заявителя, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
07.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 173,91 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 05.08.2022 г. до
06.07.2023 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
1
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред СРС е образувано
ч.гр.д № 8765/2023 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд,
ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземането си по издадената заповед.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“. В периода
м. 04 – м. 05.2021 г. ищецът открива течове по тавана на имота си, като след
извършен оглед, установява, че покривът на сградата е в лошо състояние.
Поради неотложност на ремонта и с цел да не бъдат нанесени по-големи
щети, ищецът сключва договор с „Ай Ви Ем груп“ ЕООД, като за
извършените строителни дейности заплаща сумата от 1722 лева. Твърди се, че
след извършване на ремонта е съставен и подписан протокол за СМР. Ищецът
сочи, че документът е представен на управителя на ЕС, който от своя страна
заявява готовност заплатените средства да бъдат възстановени на Б. Б., от
сумата, събрана във фонд „Ремонт и обновление“. Твърди се, че на ОС, на ЕС,
проведено на 05.08.2022 г. е разгледано искането на ищеца да му бъдат
възстановени извършените разходи за ремонт на покрива на сградата.
Доколкото разноските за извършения ремонт имат характер на необходими
такива по см. на пар.1, т.8 ДРЗУЕС, решение на на ОС не е необходимо.
Претендира се лихва за забава, начислена с начална дата, датата на
провеждане на ОС, на което ищецът е заявил претенцията си за
възстановяване на извършените от него разходи – 05.08.2022 г. до дата
06.07.2023 г. вкл.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Оспорва процесуалната пасивна легитимация на
ответника. Намира, че искът следва да предявен против останалите
съсобственици в сградата, а не към Етажната собственост. Оспорва наличие на
правен интерес за ищеца от предявяване на исковете. Оспорва като невярно
твърдението, че извършеният ремонт на покрива е заплатен с лични средства
2
на ищеца. Оспорва да е бил извършен соченият в исковата молба ремонт.
Заявява, че няма данни да е бил извършен оглед и обследване от експерт,
който да е предписал извършване на ремонт, при условия на неотложност.
Твърди, че такъв е извършен по лично усмотрение на ищеца. Заявява, че за
сградата текат гаранционни срокове по чл.160, ал.4 и 5 ЗУТ. Сочи, че с
решение на ОС на ЕС от 05.08.2022 г., искането на ищеца за възстановяване на
заплатените от него средства е отхвърлено, като отказът на последния да
присъства на събранието приема като неглижиране и личен пропуск да се
изрази несъгласие с взето решение. Навежда твърдения, че ищецът не е
оспорил в срок приетото решение на ОС, по реда на чл.40 ЗУЕС, поради което
същото е влязло в сила. При горните доводи настоява за отхвърляне на
предявените искове.
Варененският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С покана за общо събрание от дата 06.07.2022 г., „Хоум Менидмънт
Варна“ ЕООД, кани етажните собственици на сграда с адрес: гр. ***, за
провеждане на Общо събрание на етажната собственост, което да се проведе
на 05.08.2022 г., от 18.30 ч. В дневния ред е включено разглеждане на искането
на Б. Б.. – собственик на ат.5, вх.3, за изплащане на разходи за извършен
ремонт на 22.07.2021 г. за ремонт на покрив. Видно от приобщения по делото
протокол от решение на ОСЕС, искането на ищеца е отхвърлено, поради
обстоятелството, че ремонтът не е извършен след решение на общото
събрание и приемане на оферта, както и не е налице неотложност.
По делото е представена количествено-стойностна сметка /КСС/,
издадена от „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД, с получател Б. Б.. В сметката е включена
стойността на следните ремонтни дейности на покрива – „Доставка и монтаж
на първи пласт хидроизолация мембрана“, за площ 50 кв.м – 910 лв., както и
полагане на битумни керемиди (с материал на клиента), за площ от 50 кв.м –
525 лв.
С договор за извършване на авариен ремонт на покрив на сграда с
административен адрес: гр. ***, комплекс Евксиноград Резидънс, от
22.07.2021 г., ищецът Б. П. Б. възлага на „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД,
извършването на авариен ремонт, наложен поради теч от покрива и
3
невъзможност на ищеца да използва по предназначение собствения си имот.
Ремонтът следва да се извършва по предоставена КСС от 22.07.2021 г.
Предвидено е след приключване на СМР да бъде подписан протокол образец
19 за реално изпълнените количества. Съгласно уговореното с договора,
плащането следва да се извърши по банков път, след издаване на фактура и
предоставяне на банкова сметка, като платежното нареждане се извърши от
„Дефекто Тест“ ЕООД, за сметка на собственика на имота – Б. П. Б..
Договорът е подписан от ищеца и от представляващ „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД –
И. М..
Издадена е фактура №*** г., с която „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД начислява
на получателя „Дефекто Тест“ ЕООД, с управител Б. П. Б., сумата от 1435
лева, с основание „ремонт на покрив съгл. договор“. След начисляване на
ДДС, общата сума по фактурата е 1722 лева. С платежно нареждане от
22.07.2021 г. „Дефекто Тест“ ЕООД заплаща на „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД,
сумата от 1722 лева, с основание „По фактура №*** г.“
По делото е приобщен протокол/акт образец 19 за извършени СМР от
25.08.2021 г., с възложител Б. П. Б. и изпълнител „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД. В
протокола са описани следните СМР - „Доставка и монтаж на първи пласт
хидроизолация мембрана“, за площ 50 кв.м – 910 лв., както и полагане на
битумни керемиди (с материал на клиента), за площ от 50 кв.м – 525 лв.
Общата стойност на извършените СМР е 1435 лева, като след начисляване на
ДДС, в размер на 287 лева, общата стойност на извършения ремонт възлиза на
сумата от 1722 лева.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
за продажба на недвижим имот №187, том 4, рег.№9083, дело №673/2007 г. по
описа на Ж. К., нотариус №*** в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията – Варна, на 28.06.2006 г., Б. П. Б. придобива правото на
собственост върху 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот – ателие №7, находящ
се в сграда, изградена в дворно място, находящо се в землището на гр. Варна,
местността „***, с площ от 20,11 кв.м, както и 0,3045 % ид.ч., равняващи се на
3,09 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място,
Видно от нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот №*** г., по описа на Ж. К. нотарус №*** в нотариалната камара, вписан
4
в Служба по вписванията Варна вх.№*** г., акт №***, том 2, дело №***,
ищецът е собственик на още един недвижим имот в процесната сграда -
ателие №5, с площ от 85,90 кв.м. С исковата молба е представена само първата
страница от документа за собственост, поради което притежаваните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място следва да бъдат установени чрез справка в интернет сайта на АГКК -
https://kais.cadastre.bg/. Припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място за недвижим имот, представляващ
ателие №5, с адрес: гр. ***, ет.3, с площ от 85,90 кв.м, са в размер на 14,66 кв.
или 1,4447 %, респективно ищецът е собственик на общо 1,7492 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водения от него свидетел М. Г. П. и на призования свидетел Д. С. К..
В показанията си св. П. – съжител на ищеца, сочи че същият е
собственик на два апартамента в жилищна сграда с адрес: гр. Варна, „***“, ул.
„***. Заявява, че през есента на 2020/2021 г., при всеки дъжд апартаментът,
който се намирал на последния етаж, прогизвал, по протежение на хола по
целия таван, коридора, като количество било толкова голямо, че било
необходимо да бъдат поставяни кофи, за да не се наводнявало цялото жилище.
Покривът бил скатен, покрит с битумни керемиди. В жилището живеел по-
големият син на свидетеля и ищеца. Сочи, че в момента, в който започнали
течовете, свидетелят и ищеца уведомили лицето, което бил ангажирано с
техническата поддръжка на сградата, тъй като било възможно течът да стигне
до първите етажи. Уведомено било и търговското дружество „Хоум
Мениджмънт“, което било ангажирано с управлението на етажната
собственост. Тъй като било невъзможно организирането на ремонта, в кратък
срок, управителят на етажната собственост дал съгласието си ищецът да
ремонтира покрива, а стойността на ремонта да му бъде възстановена след
решение на общо събрание на ЕС. По-късно, при провеждане на общо
събрание било отказано да бъде заплатено извършването на ремонта. Заявява,
че „Хоум мениджмънт“ били уведомени за изпълнителя на ремонта, както и че
ще бъдат използвани битумни керемиди от керемидите, предвидени за ремонт
на целия покрив. Сочи, че „Хоум мениджмънт“ съдействали на изпълнителя,
като му предоставили ключове, стълби. Ремонтът бил извършен в кратък срок
– около две – три седмици. След ремонтните дейности нямало проблеми с теч
5
в имота. Твърди, че след извършване на процесния ремонт, бил предприет
ремонт на покрива на цялата сграда, тъй като последният бил в окаяно
състояние, като на места бил пропаднал. Според свидетеля било въпрос на
това, на кого няма да му издържат нервите и да започне ремонт за собствена
сметка. В покрива имало дупки, като водата навлизала и попадала директно в
жилищата.
В показанията си св. Д. С. К. заявява, че работи в „Евксиноград
резидънс“, като поддръжка сгради, като същият е ангажиран с поддръжката на
сграда с адрес: гр. Варна, ул.„***, в комплекс „Евксиноград резидънс 1“. Сочи,
че „Хоум Мениджмънт Варна“ ЕООД поддържа тази сграда и дружеството е
негов работодател. Свидетелят познава ищеца, като знае, че същият е
собственик на апартаменти в комплекс „Евксиноград резидънс 1“. През 2022 г.
ищецът имал проблем с течове от покрива на сградата, като във връзка с тези
течове, той потърсил свидетеля. Последният сочи, че видял мокри петна в
апартамент на ищеца. Заявява, че имало следи от течовете на две места в
имота и тъй като съществували предпоставки и за бъдещи течове, ищецът
предприел действия за възстановяване на покрива, със собствени средства.
Свидетелят заявява, че се е качвал на покрива и е видял извършения ремонт.
Около година и половина по-късно е бил извършен ремонт и на останалата
част от покривa, от подизпълнител на „Хоум Мениджмънт Варна“. Сочи, че
причината да посети имота на ищеца е това, че следвало да бъде установено
източникът на течовете. Не може да посочи причината поради която ремонтът
над имота на ищеца не е бил извършен от „Хоум Мениджмънт Варна“, но от
установяване на петната в имота на ищеца, до ремонтирането на покрива
изминал срок по-малко от половин година. Заявява, че когато ищецът започнал
ремонта, вече е имало закупени материали предназначени за целия покрив,
тъй като имало оплаквания и от собствениците на други имоти в сградата.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза,
заключението на която, като неоспорено от страните, е прието по делото.
Вещото лице сочи, че по време на проведения оглед не е бил осигурен достъп
до имота на ищеца. В общите части на сградата не са констатирани следи на
течове, на вода от покрива. Секцията от сградата, в която се намира
самостоятелният обект на ищеца е с двускатна покривна конструкция, с
покривка от листова битумна хидроизолация и битумни керемиди, с
минерална посипка. Достъпът до покрива е през прозорец табакера, тип
6
„Велукс” от етажната площадка на последния етаж в сградата. Целият
югозападен скат от покрива е с подменена покривка от битумни керемиди,
зелено оцветени, като една част, над ателие №7 се различават по цвят, модел и
текстура, и е застъпена от останалата, като е образувана фуга, запълнена с
битумен уплътнител. Поради това се приема, че първоначално са положени
битумните керемиди над ателие №7, а по-късно е изпълнена и останалата част
по целия скат на покрива. Експертът сочи, че технологията на този вид
ремонти изисква първо да се постави нова хидроизолационна мембрана и след
това да се монтират нови битумни керемиди. Според вещото лице, стойността
на извършените СМР, към 22.07.2021 г. е в размер на 1416 лева с ДДС.
Вещото лице сочи, че целият покрив на сградата, включително часта от него
над имота на ищеца е в много добро техническо състояние и изпълнява своите
функции. Реално измерената квадратура отговаря на подписания Протокол
№19 към делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са по реда на чл.422, ал.2 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. чл.41 ЗС вр. чл.48, ал.7 вр. ал.6 ЗУЕС. Същите са допустими, поради което
съдът дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа
на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за
следните суми: 1722 лева с ДДС, представляваща главница – стойност на
извършен през м.07.2021 г., неотложен ремонт на покрив на сграда с адрес: гр.
***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на
заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; 173,91 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г., както и сторените разноски в
заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд,
7
ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземането си по издадената заповед.
Въз основа на искова молба от Б. П. Б., представена в законоустановения
едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 8765/2023 г. по описа на ВРС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имот в
сграда с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“; че е възникнала
необходимост от извършване на неотложен ремонт на покрива; че е възложил
извършването на неотложен ремонт на покрива на сграда с адрес: гр. ***,
комплекс „Евксиноград резидънс 1“; че е заплатил сумата от 1722 лева за
извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата; че е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума; период и размер на дължимата
лихва за забава. По отношение на твърдението за неизпълнение на
задължението за заплащане на определена парична сума, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или основание за
освобождаването му от задължението за плащане. При възражение от страна
на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже всички свои
правоизключващи или правопогасяващи възражения против вземането, в т.ч.,
че вече погасил същото или че същото е недължимо.
Възражението на ответника за липса на пасивна процесуална
легитимация, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗУЕС,
председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Процесуалното представителство е по закон,
като същото се основава на избора по чл.19, ал.2 ЗУЕС или на договора,
сключен по реда на чл.19, ал.8 ЗУЕС, какъвто е и процесният случай. Поради
8
това, при предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата,
управителят на етажната собственост разполага с правомощието да
представлява етажните собственици, като не не е необходимо изрично
посочване на имената им, както и не задължително участието на всеки
собственик на самостоятелен обект в сградата /така, определение
№328/02.03.2023 г. по ч.гр.д №442/2023 г. на ВКС, 2 г.о.; определение
№508/16.07.2015 г. по ч.гр.д. №2791/2015 г. на ВКС, 4 г.о./. Етажните
собственици участват в заплащане на необходимите разноски по
извършването на неотложните ремонти и тези, свързани с поддържане или
възстановяване на общите части, съразмерно на дела си в тези части, поради
което и частта на всеки етажен собственик в разходите за ремонт е
определяема, а отделно средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се
събират при съобразяване притежаваните от етажните собственици идеални
части от общите части на сградата.
Разпоредбата на чл.48, ал.6 ЗУЕС предоставя възможност на всеки
етажен собственик да извърши необходим ремонт на общи части на сградата,
със собствени средства, материали и/или труд ремонт, без решение на общото
събрание, в случаите, когато е уведомил управителя за необходимостта от
такъв, но той не е свикал общо събрание в едномесечен срок от
уведомяването. Извършените от етажния собственик разходи се възстановяват
с решение на общото събрание, а ако това не бъде сторено, собственикът,
извършил ремонтът на общите части има право да предяви иск против
останалите собственици /чл.48, ал.7 ЗУЕС/. Съгласно нормата на чл.48, ал.3
ЗУЕС, разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото
събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата.
За да се отговори на въпроса дали ищецът е имал право да извърши
процесния ремонт, без решение на общото събрание, следва да бъде
направена преценка дали този ремонт е бил необходим. Дефинирането на един
ремонт, като необходим, е дадено с нормата на пар. 1, т.8 ДРЗУЕС, според
която, „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи
части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания
за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и
9
покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства
еднозначно сочи, че извършеният ремонт на покрива на сградата с адрес: ул.
„***, е бил необходим. Ищецът е изпълнил задължението си и е уведомил
управителя на етажната собственост за необходимостта от извършване на
ремонт в собствения му имот. В показанията си, св. Д. К., ангажиран с
текущата техническа поддръжка на сградата, сочи, че през 2022 г. сам се е
уверил както в наличието на теч в имота на ищеца, причинена от дефект в
покрива, така и че ремонтът е бил извършен по възлагане от ищеца. От
показанията на същия свидетел се установява, че преди да бъдат нанесени
щетите в имота на ищеца, управителят на етажната собственост е предприел
действия за ремонтиране на целия покрив /закупуване и складиране на
материали/, тъй като оплаквания от течове е имало и от други етажни
собственици. За ищеца не е съществувала каквато и да е възможност да чака
ремонта на целия покрив, още повече, че според св. К., ремонтните дейности
са били извършени около година и половина по-късно.
Обстоятелството, че плащането към изпълнителя е наредно от трето,
свързано с ищеца лице, не може да бъде съобразявано във вреда на Б.П.Б. .
Последният е едноличен собственик на капитала и управител на „Дефекто -
тест“ ЕООД – дружеството извършило плащането към изпълнителя.
Представено е доказателство, че на 22.07.2021 г., ищецът е внесъл на каса в
дружеството, сумата от 1722 лева. Каква е конкретната причина, поради която
дружеството, а не физическото лице е извършило плащането, е без значение за
спора, доколкото нито се твърди, нито се представят доказателства за
съществуването на правоотношение между „Дефкто - тест“ ЕООД и „Ай Ви
Ем Груп“ ЕООД, а отношенията между възложителя и представляваното от
него търговско дружество, не са предмет на спора. Съгласно договора,
сключен на 22.07.2021 г., между ищеца и „Ай Ви Ем Груп“ ЕООД, плащането в
полза на изпълнителя се извършва от „Дефкто - тест“ ЕООД, по банков път,
след издаване на фактура, за сметка на Б. П. Б..
По делото, по безспорен начин бе установено, че след установяване
уврежданията в имота на ищеца, същият е уведомил управителя на етажната
собственост, който е изпратил свой представител за установяване причината
10
за теча и размера на нанесените вреди. След провеждане на СМР, за които,
след разрешение от ответника, са били използвани част от складираните
материали, предназначени за ремонт на целия покрив, управителят на
етажната собственост, отново чрез своя представител, е установил реалното
извършване на ремонта, над имота на Б. Б.. Решението за възлагане ремонта
на целия покрив, на конкретен изпълнител, е взето една година по-късно - на
общо събрание на етажната собственост, проведено на 05.08.2023 г.
С решениет от същото общо събрание, на ищеца е отказано да бъдат
възстановени сторените от него разходи, макар, че съгласно разпоредбата на
чл.48, ал.5 ЗУЕС, за извършване на необходим ремонт на общи части на
сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на
управителния съвет (управителя). В случая, управителят на етажната
собственост е бил уведомен за необходимостта от извършване на ремонт, като
независимо от установяване на теча, на ищеца не са били отпуснати средства.
При горните доводи, съдът намира предявения иск за доказан по
основание. За определяне размера на дължимата сума, следва да се съобрази
средната пазарна стойност на ремонта, установена от вещото лице по
проведената по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно посоченото
в експертното заключение, стойността на извършените ремонтни дейности -
1416,58 лева, е определена въз основа КСС по средни строителни цени на
„СЕК - Стройексперт“, „Справочник за цените в строителството“, бр.3, от
м.07.2021 г. Поради това и доколкото от събраните по делото доказателства не
може да се установи въз основа на какви критерии е определена заплатената
от ищеца цена, съдът намира, че следва да присъди посочената от вещото лице
сума, която представлява средната пазарна стойност на ремонта към м.07.2021
г. След приспадане на собствените на ищеца идеални части от общите части на
сградата, а именно - 1,7492 % ид.ч., на Б. Б. се дължат 98,2508 % от общата
сума в размер на 1416,58 лв. или 1391,80 лева. До този размер искът е
основателен и подлежи на уважаване, като за разликата над 1391,80 лева до
претендираните 1722 лева, искът подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира заплащане на лихва за забава, начислена върху
стойността за ремонта, за периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г. /от датата на
ОСЕС до датата на подаване на заявлението в съда/. След изчисление, на осн.
чл.162 ГПК, съдът установява, че акцесорният иск е доказан до размера от
11
140,56 лева. За раликата над този размер до претендираните 173,91 лв., искът
подлежи на отхвърляне.
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в размер на
808,60 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски по
ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС, в размер на 353,76 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от
исковете се следват разноски за настоящото производство, в размер на 92,84
лева и 76,87 лева – разноски по ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, че Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. ***, представлявана от „Хоум Мениджмънт
Варна“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на Б. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“, вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №4184/18.07.2023 г. по ч.гр.д. №8765/2023 г. по описа на ВРС, а именно:
1391,80 лева, представляваща главница - стойност на извършен през м.07.2021
г., ремонт на покрив на сграда с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград
резидънс 1“, заплатена изцяло със средства на заявителя /Б. П. Б./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 140,56 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 05.08.2022 г. до 06.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за
разликата над присъдените 1391 лева до претендираните 1722 лева, както и
иска за мораторна лихва, за разликата над присъдените 140,56 лева до
претендираните 173,91 лева.
12
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Евксиноград резидънс 1“, с
административен адрес: гр. ***, представлявана от „Хоум Мениджмънт
Варна“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, да заплати на Б. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, комплекс „Евксиноград резидънс 1“, сторените
разноски по делото, в размер на 808,60 лева и разноските по ч.гр.д.
№8765/2023 г. по описа на ВРС, в размер на 353,76 лева.
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, да заплати на Етажна собственост на комплекс
„Евксиноград резидънс 1“, с административен адрес: гр. ***, представлявана
от „Хоум Мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, сторените
разноски по делото, в размер на 92,24 лева и разноските по ч.гр.д. №8765/2023
г. по описа на ВРС, в размер на 76,87 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13