Решение по адм. дело №290/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с ал. 5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, по жалба на „Венигаз“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. С., [улица], представлявано от В. Г. - Управител, със съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. *, офис * срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1862-000038 по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП издадена на 25.08.2025 г. от Началник група към ОДМВР – Смолян, РУ – Смолян. С оспорената заповед на оспорващия, в качеството му на собственик на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер] е прекратена принудително регистрация на процесния автомобил за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП. Като фактическо основание в оспорената заповед се сочи, че на 24.08.2025 г. около 13:59 часа в [населено място], [улица]срещу бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение от сектор „Пътна полиция“ към кръстовище „ОКС“, лицето Н. П. П. с [ЕГН] е управлявал горепосочено МПС на път отворен за обществено ползване, без да е правоспособен водач. За установеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП на Н. П. е съставен АУАН, серия GA №1350739. Отнети са СРМПС № ********* и рег. табели [рег. номер] - 2 броя.

В жалбата се сочи, че Н. П. не е свързан с дейността на дружеството, като същия е установил фактическа власт върху автомобила без знанието на управляващия, като видно от джи пи ес справката на 24.08.2025 г. около 13.59 ч. няма регистрирано движение на автомобила, няма изминати километри, поради което и скоростта е била много ниска под 30 км. за кратко разстояние. В деня на проверката, автомобила е бил използван за превоз на пътници - строителни работници. В случая не е доказано от административния орган в какво се състои съпричастността на дружеството, твърдейки, че дружеството не би могло да носи отговорност за действията на трето лице, при условие, че това лице не е обвързано с дейността на дружеството.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа с писмено становище от процесуален представител.

Ответната страна, с процесуален представител, оспорва жалбата. Представя и писмена защита.

По делото е представена преписката по издаване на оспорената заповед, както и връчените на жалбоподателя екземпляри от АУАН и оспорената заповед.

Фактическо основание за издаване на заповедта са констатациите по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Н. П. П., за който е установено, че на 24.08.2025 г. около 13:59 часа в [населено място], [улица]срещу бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение от сектор „Пътна полиция“ към кръстовище „ОКС“, лицето е управлявал горепосочено МПС на път отворен за обществено ползване, без да е правоспособен водач, а именно не притежава свидетелство за управление на МПС, като за установеното нарушение по чл. 150 ЗДвП на Н. П. е съставен АУАН серия GA №1350739. Установените факти са квалифицирани като нарушение на чл. 150, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а б.а от Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Констатираният с АУАН, факт на управление на моторното превозно средство, собственост на „Венигаз“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. С. от лице, което не притежава свидетелство за управление не се оспорва, нито е оборен от събраните по делото доказателства, при което и нарушението, послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка е категорично установено, като нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП определя като субект на принудителните административни мерки в предвидените в него хипотези, водача или собственика на моторното превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, а издаването на НП има за цел да санкционира нарушителят.

Видно от приложените доказателства, със Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 г., Министърът на МВР е упълномощил директорите на ОД на МВР да издават заповед за налагане на ПАМ. От своя страна със Заповед № 345з-624/08.05.2025 г., Директорът на ОД на МВР - Смолян оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, в т. 1.6 от цитираната заповед – Началниците на сектори/групи „ОП“, „ТП“ и „ООР“ в РУ при ОД на МВР - Смолян, с компетентност за територията обслужвана от ОД на МВР - Смолян. В този смисъл оспорената заповед е издадена от орган, Началник група – РУ Смолян – И. П., който притежава съответната материална и териториална компетентност.

Заповедта е издадена в изискуемата по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от кодекса реквизити, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и такива на материалния закон.

Предвид събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Н. П. е управлявал процесното МПС - товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството – жалбоподател, без да притежава СУМПС, при което правилно мярката е наложена против собственика на това ППС. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят, за който не се оспорва, че е собственик на процесното МПС, не е знаел, че лицето Н. П. управлява автомобила, както и обстоятелството, че същия няма трудовоправни или гражданскоправни отношение с дружеството, след като в случая няма регистриран сигнал, това ППС да е откраднато. Неотносимо в това производство е и обстоятелството, че движението е осъществено на кратко разстояние, както и че управителят на дружеството не е имал представа, че лицето няма удостоверение за правоспособност. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. По делото не са установени факти и обстоятелства, различни от описаните в заповедта, които да водят до различни изводи за основанията за прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Също така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Наведените в жалбата възражения, за нарушения на процедурата, свързани с неустановяване на обстоятелства, не почиват на законово регламентирани задължения за контролните органи, след като нарушението, послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка е безспорно установено, а именно управлението на МПС - товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя от водач, който не е правоспособен.

В заповедта подробно е описана относимата разпоредба, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение.

Оспореният административен акт е издаден въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който пък е съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. АУАН е оформен по надлежния ред, който е редовно съставен официален документ и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени средства. АУАН е поставил началото на административнонаказателното производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на водача и от друга страна отразените в този съставен АУАН обстоятелства са станали фактическо основание за прилагане на мярката, обективирана в оспорената заповед. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат – спазване на правилата за движение по пътищата.

В този смисъл за законоустановеност на наказанието, както и обективната и субективна отговорност на лицето може да се говори в рамките на административнонаказателното производство, където се изследва въпросът за вината, но не и в производството по прилагане на ПАМ. Все в този ред на мисли в настоящото производство е без правно значение за прилагане на мярката, знанието или незнанието, както и съпричастността на собственика на управляваното от неправоспособен водач ППС. Защото единствено релевантните в случая факти, които следва да бъдат установени, са дали собственик на управляваното МПС е „Венигаз“ ЕООД, с [ЕИК] и дали това МПС е управлявано от П., за който не се спори, че не притежава свидетелство за управление. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност. Административният орган, щом установи, че са налице условията за прилагане на ПАМ, в производството по налагане на ПАМ няма възможност, каквато съществува в административнонаказателното производство по ЗАНН - чл. 28, да бъде отправено предупреждение с оглед твърдението, че автомобила е управляван за кратко разстояние. В този смисъл в производството по прилагане на ПАМ няма как да бъдат съобразявани смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, защото последните имат значение при индивидуализиране на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и евентуално с оглед приложението института на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН, които са относими отново в производството по ЗАНН, не и в настоящото.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост предполагат именно ограничаване на управлението на конкретно МПС от неправоспособен водач и в този смисъл тези последици не са в резултат на волята на административния орган. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателното производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон, както от водача, така и от собственика на автомобила.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил оспорената принудителна административна мярка на дружеството, собственик на автомобила, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

При тези изводи, подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена с последиците от това, а именно да се заплатята на ответникът разноски в размер на 100 лв. като юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Венигаз“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. С., [улица], представлявано от В. Г. - Управител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1862-000038 по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП издадена на 25.08.2025 г. от Началник група към ОДМВР – Смолян, РУ – Смолян.

ОСЪЖДА „Венигаз“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. С., [улица], представлявано от В. Г. - Управител, да заплати на ОДМВР – Смолян, разноски в размер 100 лева.

РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.