Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 43 06.08.2019г.
гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На седми май 2019
година
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело
номер 530 по описа за 2019
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 507/07.03.2019г., постановено по гр. дело
№ 331/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Сфера 2015”
ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Петър Маргаритов Георгиев
против Г.П.Б. за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 357, 42
лева с ДДС, представляваща неплатена част от извършени строително-монтажни
работи по сключен Договор за изработка от септември 2017г., с предмет
разкриване и демонтаж на съществуващ покрив, изработка на нова дървена
конструкция, подредба и изолация на покрив от керемиди и водосточни тръби на сграда
в с. Маринка, ведно съд законната лихва от 10.01.2018г. до окончателното
изплащане.
С цитираното решение е
отхвърлен и иска на „Сфера 2015” ЕООД със седалище гр. Бургас
против Г.П.Б. за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 357, 42
лева с ДДС, с която той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, в
резултат на извършените в дома му през октомври 2017г. строително-монтажни
работи, изразяващи се в разкриване и демонтаж на съществуващ покрив, изработка
на нова дървена конструкция, подредба и изолация на покрив от керемиди и
водосточни тръби.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Сфера 2015” ЕООД със седалище гр. Бургас, с
която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
уважена заявената искова претенция до размера на установеното по делото реално
изпълнение, определен съобразно заключението на вещото лице. В жалбата се
посочва, че съдът не е съобразил спецификите в правна характеристика на
договора за изработка, касаещи определянето на дължимото от възложителя
възнаграждение. Посочва се, че наличието или липсата на конкретно изначално
(при сключването на договора за изработка) договорен размер на дължимото
възнаграждение не е пречка, при спор за дължимо по такъв договор заплащане, да
се присъди в полза на изпълнителя по-голяма или дори по-малка сума от
първоначално уговорената, а такова присъждане следва да се обоснове не само с
наличието на конкретна договорка за дължима крайна цена, а с оглед на всички
валидно настъпили промени в предмета на договаряне, дори и на тези, които не
зависят от волята на договарящите страни. В жалбата се посочва, че съдът не е
съобразил установените по делото факти, като основание за претендиране от
страна на ответника на възнаграждение в заявения по иска размер – по делото са
налице факти, сочещи за съгласието на ответника с промяната в предмета на
първоначално възложеното изпълнение, приемането на изпълнението на тази промяна
без възражения и съответно извършване на плащания за нейното изпълнение също
без възражения, а тези обстоятелства сочат на валидно възникнало договорно
задължение на ответника да заплати претендираната от ищеца цена. В жалбата се
сочи, че съдът неправилно е съобразил допустимостта и съответно релевантността
на събраните по делото свидетелски показания, тъй като в случая свидетелите
установяват редица факти, които не само са релевантни, но и чието доказване е
допустимо да стане със свидетелски показания. В жалбата се посочва, че съдът
неправилно е преценил и релевантността на изслушаната по делото експертиза и
писмените доказателства, неправилно е приел, че действителната уговорена цена
по договора за изработка между страните е 10 500 лева (колкото реално е
заплатил ответника), защото наличието на уговорка за плащане на по-голяма сума
не е доказано. В жалбата се излагат и доводи за основателността на евентуално
предявения иск по реда на чл. 59 от ЗЗД. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и
счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по жалбата –
Г.П.Б. депозира по делото писмен отговор, в който претендира въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, тъй като съдът правилно е изследвал фактическата
обстановка и е приел, че се доказва облигационна връзка между страните по повод
извършването на ремонт на покрива на къщата, а спорът е бил за цената на
сключения между страните неформален договор за изработка. В отговора се
посочва, че са останали недоказани твърденията на ищеца за количествата и
стойността на закупуваните материали и труд, вложени в строително-ремонтните
работи в изпълнение на работата съобразно договореното между страните, тъй като
от страна на ищеца не са били представени първични счетоводни документи, от
които да стане ясно каква е действителната стойност на закупените от него и
вложени в изработеното материали и труд. Посочва се, че законосъобразно и
правилно съдът е отхвърлил и евентуално заявената претенция за неоснователно
обогатяване по реда на чл. 59 от ЗЗД. Претендира се да бъде потвърдено
постановеното първоинстанционно решение. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание -
ответната страна по въззивната жалба – Г.П.Б. чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е
образувано пред Районен съд – Бургас въз основа на предявена искова молба от
„Сфера 2015“ ЕООД със седалище гр. Бургас против Г.П.Б., с която се претендира
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
5 357, 42 лева, представляваща неплатена част от стойността на извършените
от дружеството строително-монтажни работи по сключен неформален Договор за
изработка от месец септември – 2017г., извършен през месец октомври – 2017г. с
предмет разкриване и демонтаж на съществуващ покрив, изработка на нова дървена
конструкция, подредба и изолация на покрив от керемиди и водосточни тръби на
жилищна сграда, находяща се на адрес – с. Маринка, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. При условията
на евентуалност (в случай, че съдът не уважи първоначално предявения иск) е
предявен и иск против Г.П.Б., с който се претендира да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 5 357, 42 лева, с която той неоснователно
се е обогатил за сметка на ищцовото дружество в резултат на извършените през
месец октомври в собствената му жилищна сграда строително-ремонтни работи.
В исковата молба се твърди че между страните е налице сключен устен
Договор за изработка, като ответната страна – Г.П.Б. е възложил, а ищцовото
дружество се е задължило да извърши строително-ремонтни работи в жилищна
сграда, собственост на ответната страна, изразяващи се в разкриване и демонтаж
на съществуващ покрив с площ от 128 кв.м., изработка на нова дървена
конструкция и подредба и изолация на покрив от керемиди и водосточни тръби. В
исковата молба се твърди, че за изработеното ответната страна се е задължил да
заплати цена в размер на 85 лева на кв. м. площ, като изработеното следва да
бъде извършено в рамките на един месец, считано от 02.10.2017г. Посочва се, че
ответника е извършил три плащания въз основа на сключения договор, като
първоначално е заплатил сума в размер от 5 000 лева на 09.10.2017г., на
30.10.2017г.е заплатил още 2 000 лева и 07.11.2017г. ответната страна е
заплатил сума в размер на 3 500 лева.
Ответната страна по
предявените искове – Г.П.Б. не депозира по делото писмен отговор и не изразява
конкретно становище по основателността на претенцията. В съдебно заседание посочва,
че е изплатил изцяло сумата, за която страните са се договорили.
По делото е представена
Фактура № 140 от 01.11.2017г., от 01.11.2017г., от която е видно, че е
заплатена сума в размер на 8 750 лева (сума в размер на 10 500 лева с
включен ДДС) от страна на Г.П.Б. в полза на „Сфера 2015“ ЕООД със седалище гр.
Бургас, представляваща аванс за направа на нов покрив на къща в с.***. Следва
да се отбележи, че страните не оспорват обстоятелството, че е заплатена сума в
размер от 10 500 лева от страна на Г.Б. в полза на ищцовото дружество, като
ответната страна твърди, че с това плащане е изпълнил изцяло задълженията си по
договора и не дължи други суми във връзка със сключения Договор за изработка.
По делото е представен Акт
образец 19 № 1 от 02.11.2017г., от който е видно детайлно какви строителни
дейности са извършени и какви материали са вложени като вид и количество, както
и са посочени стойностите на извършените строително-монтажни работи. Видно от
представения документ – общата стойност на извършените строително-монтажни
работи възлиза на сума в размер от 15 857, 42 лева. Подпис е положен единствено
от представител на „Сфера 2015” ЕООД, но не и от страна на ответника по делото
– Г.П.Б..
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 07.12.2018г., от заключението на която е
видно, че извършените строително монтажни работи по покрива на процесния
недвижим имот, находящ се в с.*** са посочени в количествено-стойностна сметка
и общата им стойност е 12 597 лева – стойността е без ДДС. По делото е
представено и допълнително заключение от 28.01.2019г., от което е видно, че
всички извършени строително-монтажни работи са посочени в представената по
делото количествено-стойностна сметка и възлизат на сума в размер от 12 597
лева без включен в тази стойност ДДС.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Маргарит П. Маргаритов – син на Управителя на „Сфера 2015”
– като в периода, в който е извършен ремонта той е работил като управител на
дружеството. Свидетелят посочва, че покривът на къщата на Г.Б. е бил в много
лошо състояние, а Б. е бил наясно с това и е искал да се направи изцяло нов
покрив и конструкция, а не само подмяна на керемидите. Свидетелят посочва, че е
казал на Б., че покривът ще струва около 15 000 лева, но той му е казал,
че няма толкова пари. Свидетелят посочва, че са се договорили първоначално да
му заплатят 10 000 лева, а до декември – 2017г. да изплатят и разликата,
но след това ответника си е променил мнението и е казал, че покривът трябва да
бъде направен максимално евтино – в рамките на 10 000 лева, а той му е
отвърнал, че за да се влезе в тази сума от 10 000 лева трябва да се
направи по-опростен покрив. Свидетелят посочва, че след като се е разкрил
покрива и са се видяли трегерите са направили ръчно скица как ще изглежда
покрива. Свидетелят посочва, че са започнали работа по този начин, но след като
са направили скелето на конструкцията – Б. и съпругата му са решили, че така не
им харесва и се е направило ново преправяне, като първоначално са решило
покривът да бъде петскатен, а впоследствие са решили да бъде осемскатен.
Свидетелят посочва, че Б. обикновено когато иска промяна я е казвал на бригадира,
а той от своя страна е звънял на него. Свидетелят посочва, че е обяснявал на Г.Б.,
че тези промени, които той иска водят до увеличаване на цената, а той му е
отговарял, че каквото струва ще си плати.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Тошо Димитров Динев, от показанията на когото се
установява, че е служител на „Сфера 2015“ и работи на трудов договор като общ
работник и през цялото време докато се е изграждал обекта е бил на обекта, а
Петър Б. през повечето време също е бил там и е контролирал и наблюдавал какво
се прави на място. Свидетелят посочва, че първоначално е имало проект, по който
е трябвало да работят, но след това се е наложило да бъдат изградени подпорни
стени, върху които да легне покрива. Посочва, че първоначално Б. е искал
покрива да бъде направен по лесен начин и без да се изграждат стени, но
впоследствие е поискал покривът да стане осемскатен.
На основание чл. 258 от ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Безспорно е, че в хипотезата на неформална сделка фактът на сключването й
подлежи на главно и пълно доказване в процеса, което следва да бъде проведено
съобразно въведената с чл. 127, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест. Последното
може да бъде осъществено, но само с допустимите от ГПК доказателствени
средства.
Страните по делото не спорят,
че между тях е налице сключен устен Договор за изработка, като Г.П.Б. в
качеството си на възложител е възложил, а ищцовото дружество – „Сфера 2015г.“
ЕООД в качеството си на изпълнител е приел да извърши строителни работи,
изразяващи се в разкриване и демонтаж на съществуващ покрив с площ от 128 кв.м.,
изработка на нова дървена конструкция и подредба на изолация на покрив от
керемиди и водосточни тръби за срок от 1 месец, считано от 02.10.2017г.
Страните по делото не спорят и относно обстоятелството, че извършените
строително-монтажни работи, предмет на договора са били окончателно готови на
дата – 02.11.2017г., както и не се оспорва обстоятелството, че възложителят е
заплатил като цена за извършената работа обща сума в размер от 10 500 лева
на три вноски – на 09.10.2017г. – заплатени 5 000 лева, на 30.10.2017г. -
заплатени 2 000 лева и на 07.11.2017г. – заплатени 3 500 лева. Спорен
между страните остава въпросът за договорената цена на строително-монтажните
работи, тъй като ищцовото дружество в исковата молба посочва, че първоначално
договореното между страните възнаграждение възлиза на 85 лева на квадратен
метър площ, което се равнява на сума в размер от 10 880 лева, но в хода на
работата Г.Б. е поставил нови изисквания, които са оскъпили изработеното, но
той е обещавал, че ще плати каквото се налага. Ответната страна по отношение на
цената посочва единствено, че е заплатил всичко, за което страните по договора
са се договорили.
От събраните по делото
доказателства и твърдения на страните по делото не се установяват по безспорен
начин съществените условия на сключения между страните Договор за изработка –
същинския предмет на договора и цената, която следва да се заплати за
изработеното. В исковата молба се посочва, че в хода на изработката
възложителят е променял предмета на договора, а дружеството от своя страна е
променяло цената и по делото остава недоказано за какво страните са постигнали
съгласие и съответно остава недоказано съвпадането на насрещните волеизявления
на страните относно това, което следва да бъде изработено – предмета на договора
и цената, която следва да бъде изплатена за изработеното.
В конкретния случай и предвид
недопустимостта на свидетелските показания за установяване на договори на
стойност по –голяма от 5 000 лева, настоящата инстанция намира, че не би
могла да вземе предвид показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели. Но дори и да се приеме, че свидетелските показания са допустими те
единствено посочват, че в хода на изработката на покрива на къщата възложителят
непрекъснато е поставял нови условия и е обещавал, че ще си плати всичко, но по
делото не са представени доказателства за конкретни договорености и за постигане
на съгласие относно това какво следва да бъде изработено, от какви материали и
каква цена ще бъде изплатена. В конкретния случай, съдът намира, че не може да
се приеме, че спорен между страните е единствено въпроса за цената на изработеното,
тъй като по делото не може да се направи и извод за какво точно страните са
постигнали съгласие да бъде изработено – конструкцията на покрива на къщата,
неговата височина, материали тоест съществени елементи от характеристиката и
индивидуализацията на предмета на договора.
В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че по делото остават недоказани твърденията на ишцовото
дружество за наличие на сключен устен Договор за изработка, по силата на който Г.П.Б.
е възложил, а „Сфера 2015“ ЕООД в качеството си на изпълнител е приело да
извърши строително-ремонтни работи в жилищна сграда,
собственост на ответната страна, изразяващи се в разкриване и демонтаж на
съществуващ покрив с площ от 128 кв.м., изработка на нова дървена конструкция и
подредба и изолация на покрив от керемиди и водосточни тръби срещу задължението на Г.П.Б. да заплати сума в размер
от 15 857, 42 лева като възнаграждение за изработеното. В този смисъл и
настоящата инстанция намира, че не може да се ангажира отговорността на
ответната страна по делото да заплати претендираната сума в размер от
5 357, 42 лева, представляваща остатък от договорената цена по сключен
между тях договор за изработка от 02.10.2017г.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение по отношение на иска, с който се
претендира ответника да бъде осъден да заплати сума в размер от 5 357, 42
лева, представляваща остатък от договорената цена по сключен между тях Договор
за изработка от 02.10.2017г., БОС намира, че в тази му част то следва да бъде
потвърдено.
При положение, че предявените
искове са при условията на евентуалност и е предявен при наличие на вътрешно-процесуалното
условие в случай, че първоначално предявеният иск бъде отхвърлен, то настоящата
инстанция намира, че следва да бъде разгледан по същество и евентуално
предявения иск за заплащане на сумата от 5 357, 42 лева, дължима от
ответната страна въз основа на правилата за неоснователно обогатяване.
На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С оглед
практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение № 67 от 05.04.2016г., постановено
по гр. дело № 4147/2015г. по описа на ВКС на РБ вземането от неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията
на страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт когато
между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обеднил до размера на обедняването. В конкретния случай е
безспорно, че ищцовото дружество - „Сфера 2015“ ЕООД със седалище гр. Бургас е извършило
строително-монтажни работи в жилищна сграда, собственост на ответната
страна – Г.П.Б., изразяващи се в разкриване и демонтаж на съществуващ покрив с
площ от 128 кв.м., изработка на нова дървена конструкция и подредба и изолация
на покрив от керемиди и водосточни тръби строително-монтажни
работи. Това обстоятелство се установява и от извършената по делото
съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено. По делото
безспорно се установява и обстоятелството, че ищцовото дружество е вложило
средства, материали и труд в имота, собственост на Г.П.Б., поради което и съдът
намира, че е налице обогатяване от страна на Г.П.Б. за сметка на обедняването на
ищцовото дружество, което следва да бъде компенсирано до размера на обедняването
– а това включва единствено вложените средства за материали и труд, които видно
от заключението на вещото лице възлизат на сума в размер от 11 451, 78
лева, а с включен ДДС – сума в размер на 13 741, 20 лева и след като се
приспадне заплатената от страна на Г.П.Б. сума в размер на 10 500 лева
остава дължим остатък от 3 242, 14 лева. Именно с тази сума, настоящата
инстанция намира, че се е обогатил ответника – вложени са материали и труд в
имот, собственост на ответника, които са излезли от патримониума на ищцовото
дружество, но не са заплатени на дружеството и за ответната страна е възникнало
задължението да заплати сумата, с която неоснователно се е обогатил. Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция като взе предвид, че по делото няма данни
тази сума да е заплатена от страна на ответника намира, че неговото задължение
не е погасено, а предявеният иск е основателен за сума на размер от 3 242,
14 лева, представляваща неоснователно обогатяване.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни
изводи не съвпадат с тези, които е направил Районен съд – Бургас намира, че
постановеното решение в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сума в
размер над 3 242, 14 лева лева до претендирания размер от 5 357, 42
лева, представляваща неоснователно обогатяване следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявеният иск за заплащане на сума в размер на 3 242, 14 лева, представляваща
неоснователно обогатяване да бъде уважен, като бъде осъден ответника по делото
– Г.П.Б. да я заплати. В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено. В тази връзка и предвид направеното искане за присъждане на
разноските и пред двете инстанции, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски в полза на Г.П.Б. за
сумата над 648, 60 лева, съразмерно с изцяло отхвърлената първоначална
претенция и в съответствие с отхвърлената част на евентуалния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивната страна – „Сфера 2015“ ЕООД
със седалище гр. Бургас и да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част на обективно съединените претенции. За
първоинстанционното производство на ищцовата страна следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 482, 41 лева, а за въззивното производство следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 317, 49 лева.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, тъй като се касае за търговски спор, който е с цена на иска под 20 000
лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 507 от 07.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 331/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта,
в която е отхвърлена ищцовата претенция за сумата над 3242, 14 (три хиляди
двеста четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева до претендирания
размер от 5 357, 42 (пет хиляди триста петдесет и седем лева и четиридесет и
две стотинки) лева с включен ДДС, представляваща сума, с която ответната страна
– Г.П.Б. се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество в резултат
на извършените в недвижим имот, собственост на ответната страна, находящ се в
с.*** през октомври – 2017г. строително-монтажни работи, изразяващи се в разкриване и демонтаж на съществуващ покрив с площ от 128 кв.м.,
изработка на нова дървена конструкция и подредба и изолация на покрив от
керемиди и водосточни тръби, както и в
частта, в която в полза на ответната страна са присъдени направените по делото
разноски за сума над 648, 60 (шестстотин четиридесет и осем лева и шестдесет
стотинки) лева до присъдения размер от
930 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Сфера 2015“ ЕООД
със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Лазур, бл. 33, вх. 3, ап. 6, представлявано от Управителя Петър Маргаритов
Георгиев, със съдебен адрес *** – адвокат А. Пройчев Т. сума в размер на 3242,
14 (три хиляди двеста четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева с
включен ДДС, представляваща сума, с която ответната страна – Г.П.Б. се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество в резултат на
извършените в недвижим имот, собственост на ответната страна, находящ се в с.***
през октомври – 2017г. строително-монтажни работи, изразяващи се в разкриване и демонтаж на съществуващ покрив с площ от 128 кв.м.,
изработка на нова дървена конструкция и подредба и изолация на покрив от
керемиди и водосточни тръби.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 507 от 07.03.2019г., постановено по гр. дело
№ 331/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част, с която е
отхвърлена претенцията на „Сфера 2015“ ЕООД против Г.П.Б. за заплащане на сума
в размер от 5 357, 42 лева, представляваща неплатена част от извършени
строително-моннажни работи по сключен Договор за изработка от септември – 2017г.
с предмет – разкриване и демонтаж на съществуващ покрив с площ
от 128 кв.м., изработка на нова дървена конструкция и подредба и изолация на
покрив от керемиди и водосточни тръби, ведно със законната лихва върху тази
сума, както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за заплащане на сумата над
присъдения размер от 3242, 14 лева до претендирания размер от 5 357, 42
лева представляваща неоснователно обогатяване за сметка на ищцовото дружество в
резултат на извършените в недвижим имот, собственост на ответната страна,
находящ се в с.*** през октомври – 2017г. строително-монтажни работи.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Сфера 2015“ ЕООД
със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.
Лазур, бл. 33, вх. 3, ап. 6, представлявано от Управителя Петър Маргаритов
Георгиев, с адрес ***, адвокат А.Т. сума в размер на 482, 41 (четиристотин
осемдесет и два лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща
стойността на направените по делото разноски в първоинстанционното производство
и сума в размер на 317, 49 (триста и седемнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.