№ 18771
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110160651 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 21.03.2024
г., подадена от С. П., гражданин на ************, чрез адв. И. С., против **********,
с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 от
Закон за българите, живеещи извън ******** (********) за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът е лице с български произход.
С исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от *******
(ЗБГ) в редакцията й след 16.03.2021 г., за придобиване на българско гражданство по
натурализация се изисква молителят да представи официални документи, издадени от
български или чуждестранни органи, с които да се удостовери, че има родствена
връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от
български произход. Премахната е съществувалата с предходната редакция на нормата
възможност ************* (сега *********) да издава удостоверение за български
произход, необходимо за придобиването на българско гражданство по натурализация.
Предвид отпаднала административната процедура за издаване на нарочно
удостоверение от *******, за ищеца вече не съществува сигурност, че документите, с
които разполага биха били достатъчни да удостоверят произхода му, поради което за
него единственият начин да докаже българския си произход е по исков ред. Твърди се,
че това поражда правния му интерес от предявяване на настоящия иск. С исковата
молба се твърди също, че С. П. е с български произход, тъй като баща му ******** П.,
дядо му ******* П. и прадядо му ***** П. са лица с български произход, майчиният
му език е западна диалектна форма на българския език и имената му, както и тези на
възходящите му, принадлежат към българската именна система. Твърди се, че с
1
удостоверение № ******** г., издадено от **********“, признато със заповед № *****
г. на председателя на ******* за организация по чл. 3, ал. 1, т. 2 ********, имаща
право да издава удостоверения за български произход, е признато, че С. П. е от
български произход. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски
по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от **********, чрез юрк. *****, се
излага становище за недопустимост на иска. Твърди се, че от разпоредбата на чл. 29,
ал. 7 ЗБГ, вр. чл. 3, т. 5 от Устройствения правилник на ИАБЧ следва, че законодателят
е предвидил възможността пред ******* да се развие административно производство
за установяване и удостоверяване на български произход на всяко заинтересовано
физическо лице, като ищецът не е представил доказателства и не твърди да се е
инициирал такава процедура. Твърди се, че нормата на чл. 15 ЗБГ не предвижда
възможност за предявяване на иск за установяване на произход, както и че
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ******** предвижда възможност за установяване на
произход по исков ред, която се предоставя на заинтересованото лице само за нуждите
на ******** или когато не разполага с изброените в чл. 3, ал. 1 ******** документи.
Твърди се също, че към предявяване на иска ищецът вече може да е признат за
български гражданин, доколкото представеният от него документ за самоличност е бил
с изтекъл срок на валидност към подаване на исковата молба. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за допустим, се поддържа
неоснователност на същия, тъй като ищецът не е доказал българския произход на
посочените в исковата молба като негови възходящи лица, както и родствената си
връзка с тях. Иска се прекратяване на производството по делото като недопустимо,
евентуално – отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Прави се възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Искът е допустим.
В чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е предвидено, че иск за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон. В случая такава възможност е предвидена в чл.
3, ал. 2 ********, според която разпоредба български произход може да се доказва по
общия исков ред.
В определение № 68 от 22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 328/2022 г. на ВКС, III г. о.,
становището по което е възприето и в последващи актове на ВКС (напр. определение
№ 2061 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 634/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 2771 от
06.06.2024 г. по гр. д. № 4480/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 5871 от
2
16.12.2024 г. по гр. д. № 126/2024 г. на ВКС, III г. о., и др.), е прието, че допустимостта
на иска по чл. 3, ал. 2 от ********, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК не е поставена в
зависимост от това дали молителят е представил документи от категорията на
посочените в чл. 3, ал. 1 ******** или не е, както и не е обусловена от провеждане на
административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ. Посочено е, че разпоредбата на чл.
3 ******** изрично предвижда алтернативна възможност българският произход да се
доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от
******** (ал. 1), или по исков ред (ал. 2), както и че след отпадане на
административната процедура, в която ******* е установявала по категоричен начин
въпроса за българския произход, с издаване на нарочно удостоверение за това, за
молителя вече не съществува сигурност, че документите, с които той разполага биха
били достатъчни, за да удостоверяват произход (в случай, че лицето разполага с
документи, установяващи българският му произход по безспорен начин, той сам няма
да желае да се възползва от продължителната съдебна процедура по установяване).
Посочено е също, че предвидената процедура по чл. 29, ал. 4 ЗБГ, приложима в
случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с
удостоверителна сила, но който не е достатъчен да установи твърдения от него
български произход, не е ефективен начин за защита. Процедурата по чл. 29, ал. 4 ЗБГ
не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да установи български
произход, а е възможност за министъра на правосъдието, който ако прецени, може да
възложи на ************* да установи дали лицето има български произход.
Неоснователен е и доводът на ответника за недопустимост на иска, тъй като
представеният от ищеца документ за самоличност е бил с изтекъл срок на валидност
към подаване на исковата молба. Липсата на валиден международен паспорт на
молителя, издаден от ************, не обосновава наличието на българско
гражданство на същия, което от своя страна да доведе до липса на правен интерес от
предявяване на иска.
От фактическа страна:
От представените от ищеца заверени копия и оригинали на извлечение от
книгата на ражданията за С. П., извлечение от регистъра на ражданията за ********
П., извлечение от регистъра на починалите за ******* П. и извлечение от регистъра на
починалите за ***** П. (л. 11 – л. 25 и л. 91 – л. 102 от делото) се установява, че
ищецът С. П., роден на ********** г. в гр. *******, ************, е с баща ********
П., роден на 25.08.1968 г. в гр. *******, ************, дядо ******* П. (баща на
******** П.), роден на 22.10.1939 г. в с. *********, ************, и починал на
01.07.2020 г., и прадядо ***** П. (баща на ******* П.), роден на 07.05.1917 г. в с.
*********-*****, ************, и починал на 01.04.2007 г.
Според представеното с исковата молба извлечение от книга „*****. ********“,
3
с автор ********, гр. ******* е с 19200 души население, от които 8500 души са
българи-християни (т. 1 от статистиката), а с. ********* е с население 680 души,
всичките от които са българи-християни (т. 77 от статистиката). В представената
извадка не е посочен времевият период, за който се отнася статистиката.
Не следва да се обсъжда представеното от ищеца удостоверение №
********/******** г., издадено от **********“, според което ищецът С. П. е лице от
български произход. Това е така, защото ответникът е оспорил автентичността на
удостоверението, открито е производство по чл. 193 ГПК, разпределена е
доказателствена тежест, като е указано, че ищецът следва да установи автентичността
на документа, но това не е сторено.
От представената с писмо вх. № ******** г. от ********** копие на
административна преписка, свързана със **********“, както и от представените с
писмо вх. № ***** г. от ********** документи се установява, че със заповед №
21/03.04.2015 г. на председателя на ******* е отменена заповед № 13/12.02.2015 г., с
която считано от 12.02.2015 г. е заличена регистрацията на **********“. С писмото от
17.03.2021 г. сдружението е било уведомено от *******, че с оглед изменението на
нормата на чл. 3, ал. 1 ********, считано от 16.03.2021 г. български произход може да
се доказва само с документ, издаден от български или чужд държавен орган или от
********, но не и с документ, издаден от организация на българи, живеещи извън
********, призната от компетентен български държавен орган.
От писмо вх. № ******* г., подадено от **********, се установява, че
молителят не е подавал заявление за издаване на удостоверение за български произход
и не фигурира в Електронния регистър за удостоверения за български произход, воден
от ИАБЧ.
От правна страна:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3,
ал. 2 ******** е необходимо ищецът да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че е лице от български произход.
Съгласно разпоредбата на §2, т. 1 от ДР на ЗБГ „лице от български произход“ е
лице, на което поне единият възходящ е българин.
В практиката на ВКС – напр. решение № 495 от 12.08.2025 г. по гр. д. №
3192/2024 г. на ВКС, IV г. о., решение № 348 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2476/2024 г., III г. о. и др., е възприето, че систематичното тълкуване на чл. 15, ал. 1,
чл. 15, ал. 2 и § 2 ДР ЗБГ налага извод, че „лице от български произход“ по смисъла на
ЗБГ е физическо лице, на което поне един възходящ до трета степен е българин.
Понятието „българин“ е етническо и изразява съзнанието, че лицето принадлежи към
българската народност. То се различава от понятието „български гражданин“, което е
юридическо и изразява правно-политическата връзка на лицето с българската държава.
4
Не всяко лице с българско гражданство е българин по произход, както и не всички
лица с български произход притежават българско гражданство За да се приеме, че
дадено лице е българин, е необходимо неговият възходящия - майка, баща, дядо, баба,
прабаба, прадядо, да има или до смъртта си да е имал съзнание за принадлежност към
българската народност като група от хора - българите, които се идентифицират като
свързани помежду си с общи етнографски геном, език, историческо минало, култура,
традиции, обичаи, фолклор, и в сложния съставен комплекс на тези белези се отличава
от другите народности. Гражданството, респ. поданството, на възходящия на лицето с
български произход е без значение. От значение е дали възходящият има/е имал
българско самосъзнание и дали се самоопределя/ се е самоопределял като българин.
В случая ищецът не доказа твърдението си, че възходящите му (баща, дядо и
прадядо) са били българи в посочения по-горе смисъл.
Дори да се приеме, че съдържащата се в представеното от ищеца извлечение от
книга „*****. ********“, с автор ********, статистика касае периода от 07.05.1917 г.
(датата на раждане на прадядото на ищеца) до настоящия момент, то от това писмено
доказателство не може да се направи обоснован извод, че възходящите на С. П. са
имали съзнание за принадлежност към българската народност, че са се
самоопределяли като българи.
По изложените по-горе съображения (неустановяване автентичността на
документа), представеното от ищеца удостоверение № ********/******** г., издадено
от **********“, не следва да се обсъжда. Дори да беше установена автентичността на
документа, то предвид характеристиките му на частен свидетелстващ документ (не
отговаря на изискванията на чл. 179 ГПК за официален документ – не е издаден от
длъжностно лице, т.е. от орган на държавна власт, в рамките на удостоверителната му
компетентност) същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила и преценен с останалите доказателства по делото не установява български
произход на ищеца С. П. и неговите възходящи. Следва да се подчертае, че
удостоверението е издадено на ******** г., след влизане в сила на изменението на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ********, обн. ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., с което е
отменена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ********, предвиждаща възможността
български произход да се доказва с документ, издаден от организация на българи,
живеещи извън ********, призната от компетентния български държавен орган за
поддържане на връзки с тях.
Други доказателства, извън коментираните по-горе, за установяване
твърдението на ищеца, че е с български произход, тъй като неговите баща ********
П., дядо ******* П. и прадядо ***** П. са лица с български произход, не са
ангажирани.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от С. П. против **********
5
иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ******** се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат направените по делото разноски. Няма данни обаче ответникът да
е направил разноски за разглеждане на иска, нито същият претендира присъждането на
такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П., роден на ********** г., гражданин на
************, с матичен брой (ЕГН) **********, против ********** иск с правно
основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. П. е лице с български произход.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6