№ 94
гр. Крумовград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Й.
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №
20245130100300 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. И., с ЕГН
********** от гр. ******* срещу „Неткредит“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че разпоредбите на чл.
6 от него, водят до недействителност на целия договор, поради противоречието му със
закона за потребителския кредит, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 18.07.2024 г. бил сключил договор за потребителски кредит №
2024071808311220005 с кредитора „Неткредит“ ООД, по силата на който му била
предоставена в заем сума в размер на 4000 лв., при лихвен процент в размер на 41,04 % и
годишен процент на разходите - 49,71 %, със срок за погасяване от 24 месеца, с последен
падеж 19.07.2026г., обща сума за връщане в размер на 5928 лева.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за потребителски кредит в срок до края на
следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят бил длъжен да
предостави на кредитора гаранции по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 5928 лева, със срок на
валидност до 20.07.2026 г. В случай, че кредитополучателят не представи на кредитора
гаранция, той дължал на дружеството неустойка в размер на 6840 лева.
Основанията този иск да бъде предявен били следните:
1.Има явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена,
поради което се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения.
2.Неустойката за изпълнение на задължение, което не било пряко свързано с
претърпени вреди било накърняване на добрите нрави, тъй като излизала от присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели единствено неоснователно
1
обогатяване. Процесната неустойка не кореспондирала с последиците от неизпълнението.
3.Клаузата в договора предвиждаща неустойка била изцяло нищожна, на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя
при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано висока неустойка.
4.Практиката на ответника да отпуска кредити без проучване на кредитната история
и кредитоспособността на потребителя противоречала на чл. 16 от ЗПК, както и на
Съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити. Неблагоприятните последици за
кредитодателя били самопричинени, тъй като същия е поел риска да отпусне реално
необезпечен кредит и не е спазил своето задължение за извършване на предварителна
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.
5.Неустойката, съгласно & 1, т.1 от ДР на ЗПК представлявала част от общ разход по
кредита за потребителя и която му е била известна на кредитора и е следвало да я включи
при изчисляването на ГПР, както и, че не включването й представлявало неспазване на
изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, и с това се заобикаляло изискването на чл. 19, ал. 4
от ЗПК на императивното изискване законната лихва да не е повече от 5 пъти.
Сочи, че от друга страна кредитора е посочил в чл. 11, ал.5, че общата сума, дължима
от кредитополучателя по договора е в размер на 3696 лева, т.е сумата от отпуснатия заем от
2 500 лева + възнаградителната лихва от 1 196 лева, без така наречената неустойка.
Твърди, че вземането за неустойка, на практика представлявало скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите.
Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа информация за ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния
процент на разходите по определения в приложение n 1 начин - чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за
потребителски кредит №2024071808311220005 от 18.07.2024г. за недействителен.
Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР бил различен от
посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 49.31 % е заблудил потребителя.
посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилагания освен другото
е и „заблуждаваща търговска практика“. Разписано било в чл. 22 от ЗПК, че когато не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7
- т. 9, договорът е нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените императивни изисквания води
до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.Тя била по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и
други разходи.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № 202407180831220005, сключен на 18.07.2024 г. между Г. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: ******** и „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „ Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано
от Ирина Недкова Христова-Станкова, на правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4
от ЗПК, във вр.с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и да осъди „Неткредит“ ООД да му
2
заплати направените разноски по делото.
В даденият му от съда срок ответника чрез гл.юрк.П. П. е депозирал писмен отговор,
в който изразява становище, че предявеният иск е допустими, но неоснователни, като излага
подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост.
В срока за отговор по първоначалния иск е предявен насрещен иск от „Неткредит“
ООД ответник по първоначалния иск, с който претендира Г. Н. И., с ЕГН ********** да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 3482 лева - непогасена главница, от която: 337,23
лева падежирала главница за периода от 19.12.2024 г. до 19.02.2025 г. и 3144,77 лева -
предсрочно изискуема главница за периода от 19.03.2025 г. до 19.07.2026 г. като излага
подробни съображения в обстоятелствената му част. Претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
В даденият му от съда срок ответника по насрещния иск чрез адв.Б. Й. е депозирал
писмен отговор, в който изразява становище, че исковете не били доказани по основание и
размер. Страната е посочила факти, на които основава искането си, но не е представила
доказателства за тях, т.е. фактите оставали недоказани.Твърди, че ищецът по насрещния иск
не можел да се ползва от разпоредбата на чл.147 от ГПК за представяне на доказателства, с
които страната е разполагала.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установи, че по силата на договор за потребителски кредит
№202407180831220005 от 18.07.2024 г. ответното дружество Неткредит“ ООД е
предоставило в заем на ищеца Г. Н. И. сумата от 4000 лева. Срокът за погасяване на кредита
бил определен до 19.07.2026 г., при уговорени стандартен годишен лихвен процент - 41,04 %
и ГПР - 49,71%, обща сума за погасяване 5 928 лв., от която 4 000 лв. главница, 1928 лв. -
лихва и неустойка в размер на 6 840 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че сумата за заем в размер на 4000 лв. е предоставена от заемателя „Неткредит“
ООД на 18.07.2024 г. по Договора за потребителски кредит №202407180831220005 от
18.07.2024 г., общо платената сума от ищеца е в размер на 518 лева, погасяваща следните
вземания: изцяло първа (19.08.2024) - 247 лева, изцяло втора (19.09.2024) - 247 лева,
частично трета (19.10.2024) - 24 лева(по лихвата). Следователно, с това плащане са погасени
напълно първите две месечни вноски и частично третата, при което не са настъпили
просрочия към момента на плащането и всички следващи задължения остават изцяло
непогасени. При добавяне на неустойката към договорената сума за връщане, общото
задължение за ищеца възлиза на : общо задължение равно на сбора от 5 928 лв. + 6840 лв.
възлизащо на 12 768 лв.Така при първоначално получени 4000 лв. пълната сума която следва
да бъде възстановена съгласно договора и начислената неустойка е 12 768 лева. Изчисление
на реалното оскъпяване : оскъпяване в абсолютна стойност: 12 768 лв. – 4000 лв. = 8768
лева. В случай, че се приложи договорената неустойка в размер на 6840 лв., действителното
оскъпяване на кредита възлиза на 219.20% от предоставената сума, което значително
надвишава договорения годишен процент на разходите от 49.71 % и показва, че при
прилагане на неустойката финансовата тежест за потребителя е съществено по - висока от
стандартната регламентация по Закона за потребителския кредит.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит №202407180831220005 от 18.07.2024 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 4 000 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи.
В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 49,71 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се
върне в рамките на двадесет и четири месеца горница в размер на 219,20% предвид
включената неустойка(видно от погасителния план по договора). Поради това е надвишен
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира,
че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23
от ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика - т. 2 от Решение на Съда на Европейския
съюз (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-714/22, ECLI: EU: C:2024:263, а така също и
Определение № 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на I търг. отделение на
ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг.
отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024 г. по т. д. № 1254/2023 г. по описа на I
търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на
кредита - т. е. усвоената главница от 3200 лв.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
4
ищцовата страна за недействителност.
В срока за отговор по първоначалния иск е предявен насрещен иск от „Неткредит“
ООД ответник по първоначалния иск, с който на основание чл. 7 във вр. с чл. 8 от процесния
договор за кредит прави нарочно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
чрез връчване на препис от настоящия насрещен иск на ответника Г. Н. И. като на основание
чл. 79 ЗЗД претендира осъждането на същия да заплати на „Неткредит“ ООД сумата в
размер на 3 482 лева - непогасена главница (чиста стойност по кредита), от която: 337, 23
лева - падежирала главница за периода от 19.12.2024 г. до 19.02.2025 година и 3 144, 77 лева
- предсрочно изискуема главница за периода от 19.03.2025 г., ведно със законната лихва
върху сумата. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева и ДТ в размер на 148, 28 лева за насрещния иск.
В даденият му от съда срок ответника по насрещния иск чрез адв.Б. Й. не е депозирал
писмен отговор.
С оглед на горепосоченото се явява основателен предявеният насрещен иск от първия
ответник по първоначалния иск. Няма спор по делото, че на 18.07.2024 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит №202407180831220005, по силата на който
кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 4000 лв. От събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че ответника по насрещния иск е заплатил
сумата от 518 лв. С оглед прогласената недействителност на този договор, ответника по
насрещния иск на основание чл. 23 от ЗПК, дължи връщане само на главницата, която с
оглед на направеното плащане от ответника по насрещния иск в горепосочения размер от
518 лв., възлиза на сумата от 3 482 лева, която се претендира от ищеца по предявения
насрещен иск, поради което е уважена в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца по първоначално предявените искове се дължат
разноски за адвокат, както и на ищеца по евентуалния насрещен иск. Съгласно представен
по делото от ищеца по първоначално предявения иск списък с разноските по чл. 80 от ГПК,
се установява, че с договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. Б. Й. е заплатена
сумата в размер на 650 лева за адв. възнаграждение, което е почти двойно по – малко от
минимума определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Следователно са налице предпоставките за присъждането му в искания размер от 650 лева за
уважения иск, което видно от приложената по делото молба от адв. Б. Й., следва да бъде
заплатено от ответника на ищеца.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото за заплатена
държавна такса в размер на 510, 72 лева и 300 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
Ищецът по насрещния иск, също представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК, от
който се установява, че се представлява от юрисконсулт и претендира за възнаграждение в
размер на 360 лева, както и 148, 28 лв. платена ДТ.
При този изход на делото ответникът по насрещния иск, следва да заплати на ищеца
по него сумата в размер на 150 лева разноски за юрисконсулт и 148, 28 лв. за държавна
такса.
С оглед гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за
5
потребителски кредит №202407180831220005 от 18.07.2024 година, сключен между
"Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 и Г. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******, обл.******, поради противоречие със закона - чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
ЗЗД и добрите нрави.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 да заплати на Г. Н. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, обл.****** сумата в общ размер на 810, 72 лв.,
представляваща направените по делото разноски - 510, 72 лева за внесена държавна такса и
300 лв. - заплатен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 да заплати на Г. Н. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, обл.****** сумата от 650 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. И., с ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на Неткредит"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.
„Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 по насрещния иск сумата в размер на 3482 лв. (три хиляди
четиристотин осемдесет и два лева) – представляваща непогасена главница по обявения за
недействителен (нищожен) договор № 202407180831220005 за предоставяне на
потребителски кредит от 18.07.2024 г.
ОСЪЖДА Г. Н. И., с ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на Неткредит"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.
„Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 направените по делото разноски в размер на 298, 28 лева, от
които 150 лева разноски за юрисконсулт и 148, 28 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - ****** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6