№ 356
гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220102393 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът „** ** ЕАД, редовно призован, чрез пълномощника си адв. З.
Ц., не изпраща представител. По делото е постъпила молба-становище с вх.
№5612/25.02.2025 г., в която са заявени доказателствени искания във връзка с
допускане на ССчЕ и приложено писмено доказателство – покана за
доброволно плащане.
Ответникът Д. П. Б., не се явява, редовно призован при условията на чл.
47, ал. 5, във вр. с ал. 6 от ГПК, като същият се представлява от назначения от
съда особен представител адв. К. Р. – АК Пазарджик.
АДВ. Р.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, като счита, че в днешното
съдебно заседание, преди даване ход на делото, следва да определи да се
изплати определеното от съда възнаграждение за особен представител на
ответника от внесения депозит. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. К. Р., в качеството й на особен представител на
ответника Д. П. Б., сумата в размер на 300 лв. за възнаграждение, от внесения
от ищцовата страна по делото депозит.
С оглед липсата на процесуална пречка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
1
фактическата страна на спора.
АДВ. Р.: - Поддържам отговора. Оспорвам исковете по основание и по
размер. По отношение на представените фактури, оспорвам отразеното в тях,
тъй като те са частен документ, в който освен че липсва подпис на ответника,
липсва дори и подписът на издателя, в случая ищецът. Във връзка с
представеното становище днес, възразявам да се приеме приложеното към
становището покана за доброволно плащане, тъй като е настъпила преклузия.
Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени искания.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В подадената искова молба от ищеца „** **“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: г** 6, чрез пълномощника адв. З. Й. Ц. –
САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: **, срещу Д. П.
Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, бул. „**“, №85, с цена
на иска: 2041,36 лв. се твърди, че между ответника Д. П. Б. и ищеца „** **“
ЕАД (с предишни наименования „Космо ** Мобайл“ ЕАД и „Теленор **“
ЕАД) са били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 19.06.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари №
********* от 19.06.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от
20.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021 г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 27.09.2021 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари
№ ********* от 27.09.2021 г., както и, че към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от Д. П. Б. мобилни номера и
устройства на лизинг се прилагали следните условия:
- за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.06.2021г.;
- за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор
за лизинг на базови аксесоари № ********* от 19.06.2021 г.;
- за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г.;
- за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г.;
- за мобилен номер ** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г.;
2
- за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор
за лизинг на базови аксесоари № ********* от 27.09.2021 г.
Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения,
които му били начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври
2021г. - м.февруари 2022г., а именно: фактура № **********/20.10.2021г.,
фактура № **********/20.11.2021г., фактура № **********/20.12.2021г. и
фактура № **********/20.02.2022 г., както и, че във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента, както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 19.06.2021г., с
който се предоставял мобилен номер **, били начислени и се претендирали
следните задължения в общ размер на 355,10 лв., от които:
• 75,21 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г.
• неустойка в размер на 279,89 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава.
2. По Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от
19.06.2021Г., с който било предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари, били начислени и се претендирали задължения в общ размер на
40,28 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода
20/09/2021-19/12/2021 г. в общ размер на 6,36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови
вноски, всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 20/01/2022 -19/05/2023 г. в общ размер на 33,92
лв. с вкл. ДДС, равняващи се на шестнадесет неначислени лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.
3. По Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г., с
който се предоставял мобилен номер **, били начислени и се претендирали
следните задължения в общ размер на 256,88 лв., от които:
• 137,07 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода
20/09/2021 -19/12/2021 г.
• неустойка в размер на 119,81 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава.
4. По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., с
който се предоставял мобилен номер **, били начислени и се претендирали
следните задължения в общ размер на 415,05 лв., от които:
3
• 85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г.
• неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава.
5. По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021 г., с
който се предоставял мобилен номер **, били начислени и се претендирали
следните задължения в общ размер на 415,05 лв., от които:
• 85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г.
• неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава.
6. По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., с
който се предоставял мобилен номер **********, били начислени и се
претендирали следните задължения в общ размер на 510,24 лв., от които:
• 155,18 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода
20/09/2021 -19/02/2022г.
• неустойка в размер на 355,06 лв,, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава.
7. По Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от
27.09.2021г., с който било предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари, били начислени и се претендирали задължения в общ размер на
48,76 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода
20/09/2021-19/12/2021 г., в общ размер на 6.36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови
вноски, всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 20/02/2022-24/06/2022 г. в общ размер на 42,40
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски, всяка
от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за
мобилни номера ** (преди 19.06.2023г.), ** (преди 20.09.2023г.), ** (преди
27.09.2023г.), ** (преди 27.09.2023г.) и ********** (преди 27.09.2023г.), по
вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични
клаузи, а именно: в т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от
4
19.06.2021г., в т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г.,
в т.9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., в т.9 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., в т.9 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г. Посочва се, че съгласно
посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
могла да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС. В допълнение се сочи, че абонатът дължал и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, в случай, че такива
отстъпки са били уговорени от страните; 2) част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги, в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой.
Твърди се, че в съответствие с така уговореното между страните,
размерът на неустойката за номер ** бил 279,89 лв., като сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 19,99 лв. всяка), а именно: 59,97 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 22,80 лв. и с
добавена разликата в размер на 197,12 лв. между стандартната цена на
мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey без отстъпка
съгласно актуалната към 19.06.2021г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги.
Твърди се, че размерът на неустойката за номер ** бил 119,81 лв., като
сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 29,16 лв. всяка), а именно: 87,48 лв., ведно с добавена
част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 32,33 лв.
Твърди се още ,че размерът на неустойката за номер ** била 329,18 лв.,
като сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 14,62 лв. всяка), а именно: 43,86 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 285,32 лв. между стандартната цена на
мобилен телефонен апарат TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey без отстъпка
съгласно актуалната към 27.09.2021г. ценова листа на оператора и
5
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги.
На следващо място се твърди, че размерът на неустойката за номер **
бил 329,18 лв., каот сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 14,62 лв. всяка), а именно:
43,86 лв., ведно с добавена разликата в размер на 285,32 лв. между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат TABLET PRESTIGIO Q PRO
Grey без отстъпка съгласно актуалната към 27.09.2021г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Твърди се също така, че размерът на неустойката за номер **********
бил 355,06 лв., като сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка), а именно:
104,97 лв., ведно с добавената част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 16,14 лв. и с добавена разликата в размер на 233,95 лв.
между стандартната цена на мобилен телефонен апарат ALCATEL IS 2021
32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 27.09.2021 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
На следващо място се твърди, че настъпването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от
Общите условия на договорите за лизинг за предоставяне на базови аксесоари,
като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. Посочва се, че настъпването на предсрочната изискуемост на
остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на
договорите за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения
за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след
възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите
вноски, дължими до изтичането на договорите. Твърди се, че доколкото
устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно изплатена и не
са били предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на
основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало
да се отбележи, че договорите били запазили първоначално уговорения си
срок на действие. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „** **“ ЕАД
6
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й и
поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „** **“ ЕАД било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Пазарджик, въз основа на което
било образувано частно гражданско дело № 480/2024г. и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът бил
уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения
срок е бил предявен и настоящия иск по чл. 422 ГПК. Моли се съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането
на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 480/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
VII граждански състав, против длъжника - ответник Д. П. Б. с ЕГН
**********, както следва:
- 2041,36 лв. (две хиляди четиридесет и един лева и тридесет и шест
стотинки), представляващи главница за незаплатени задължения по следните
договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 19.06.2021г., Договор
за лизинг на базови аксесоари № ********* от 19.06.2021г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г., Договор за мобилни услуги №
********* от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от
27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г. и
Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 27.09.2021г., по които
са издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/20.10.2021г.,
фактура № **********/20.11.2021г„ фактура № **********/20.12.2021г. и
фактура № **********/20.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 06.02.2024г., до окончателното изплащане на
вземането.
Моли се, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
да осъди ответника да заплати на „** **“ ЕАД присъдените в полза на
дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер
на 524,75 лв. (петстотин двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки),
от които: 40,83 лв. внесена държавна такса и 483,92 лв. изцяло изплатено
адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в
настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 40,83
лв. (четиридесет лева и осемдесет н три стотинки) и изцяло изплатения
адвокатски хонорар в размер на 604,96 лв. /шестстотин и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/ с вкл. ДДС (504,13 лв. без ДДС), определен
7
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022г.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения от съда особен представител на
ответника – адв. К. Р., в който е изложено становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, както и, че исковите претенции се оспорват,
както по основание, така и по размер. Оспорва се обстоятелството, че между
„** **“ ЕАД /с предишни наименования „Космо ** Мобайл“ ЕАД и „Теленор
**“ ЕАД/ и ответника са били налице валидни договорни отношения. Твърди
се, че независимо от обстоятелството, че в представените по делото фактури
имало калкулирани суми за месечна такса и за посочен мобилен номер, това
не означавало, че ответникът се бил възползвал от услугите на мобилния
оператор. Счита се, че фактурите представени по делото от ищеца не
доказвали осъществено потребление, поради което посочените в тях суми не
се дължали. Твърди се, че начисляването на суми по абонаментни планове не
означавало, че такива услуги са били ползвани, както и, че при липса на
потребление не следвало да се начисляват такси. На следващо място се сочи,
че нямало данни операторът реално да е бил предал за ползване мобилните
устройства и аксесоари, чието заплащане претендирал, липсвала и покана, и
последващо предсрочно прекратяване на договорите. По отношение на
неустойката е изразено становище, че се счита, че клаузата, с която е била
уговорена неустойка е неравноправна и оттам била и нищожна. Твърди се, че
в случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че
същият се попълвал от представител на ищеца – търговец навеждало на
извода, че ответникът не бил имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка, така че не могло да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза между страните. Твърди се, че освен
това, претендираната неустойка в повечето от посочените точки била в пъти
по-голяма от главницата, като се сочи чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди се
още, че по делото нямало данни, че процесиите договори са били прекратени
от страна на „** **“ ЕАД /Теленор/, че прекратяването на договора
представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се
прекъсвала налична облигационна връзка. Твърди се, че не били налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца,
поради което не били налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка. Твърди се, че клаузата на
чл.12, ал. 2 от Общите условия на процесния договор за лизинг била
неравноправна, както и че в случая, тя уреждала условията за настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и
произтичащите от това последици за потребителя – ответник. Твърди се, че
8
според същата клауза, месечните вноски и другите дължими възнаграждения
ставали предсрочно изискуеми, в случаите, както на прекратяване на договора
на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия
плащания от лизингополучателя, и именно на тази клауза ищецът, в случая,
претендирал предсрочно изискуемите лизингови вноски. Твърди се, че същата
клауза обуславяла предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за
неизпълнение не на договора за лизинг, а на друг договор за мобилни услуги,
сключен от лизингополучателя. Твърди се че липсата на ясни критерии в
съдържанието на същата клауза препятствала възможността да се прецени
дали било осъществено предвиденото в тази клауза основание, и то за
автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Твърди се още, че
същевременно тази клауза била в разрез и с принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, от който произтичало изискването за
кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, сочи се
аргумент и от чл. 71 ЗЗД, както и, че предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите
условия на договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост,
дори и в случай на незначителна забава на дължими по договора за мобилни
услуги плащания, респективно независимо от причината за прекратяването
му, без необходимост от уведомяване на ответника – длъжник за това,
нарушавало изискването за равновесие в отношенията длъжник – кредитор и
поставяло ответника в значително по-неблагоприятно положение,
включително като се имали предвид неблагоприятните за него последици от
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Твърди
се, че тъй като не била уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 2 от общите
условия на процесния договор за лизинг, тя била и нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Счита се, че по своята правна същност, такава уговорка е
нищожна още към датата на сключването на договора, тъй като противоречала
на чл.26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, като се твърди, че в тази си част договорът
изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на тази клауза била
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Твърди се, че настоящите искове са погасени по давност, поради което и на
основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД е направено възражение за погасителна давност
по отношение на вземанията, предмет на установителния иск. Твърди се още
,че неправомерно била поискана и лихва от заповедното производство, което
се твърди, че било от 07.02.2024 г., а не от 06.02.2024 г., както и с оглед
неоснователността на главните искове, акцесорните такива също следвало да
се оставят без уважение. Моли се съдът да постанови решение, с което изцяло
да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства от
които черпи претендираните си права, а именно наличието на валидни
9
договорни отношения, по които ищцовото дружество е изправна страна, а
именно предоставяне в срок мобилни услуги, респективно лизингови вещи и
аксесоари, и освен това следва да докаже прекратяването на договора преди
изтичане на неговия срок поради договорно неизпълнение на ответника и
свързаните с това последици относно възникване на задължението за
заплащане на неустойки. Следва да докаже основанието и размера на тези
претенции.
Ответникът от своя страна следва да докаже фактите обосноваващи
неговите възражения.
Съдът по доказателствата се е произнесъл с Определение по чл. 140 от
ГПК, като е приел представените към исковата молба и към ч.гр.д. №
480/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик писмени доказателства. С
оглед дадените в днешното съдебно заседание указания, съдът намира, че
следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищцовата страна, а
именно да бъде приет като доказателство по настоящото дело документ
наименован последна покана за доброволно плащане, както и да бъде
допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза, по въпросите
формулирани по молба-становище с вх. № 5612/25.02.2025 г., тъй като
поставените в молбата-становище на ищеца въпроси ще допринесат за по-
пълното и правилно изясняване предмета на настоящия правен спор. С оглед
на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложеното към писмената молба-становище с вх.
№5612/25.02.2025 г. последна покана за доброволно плащане.
ДОПУСКА по делото да бъде изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице след запознаване с данните по настоящото дело и
извършване на необходимите проверки да отговори на въпросите
формулирани в молбата становище на ищеца с вх. № 5612/25.02.2025 г., при
депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лева, вносими по сметка
на Районен съд Пазарджик, в седмодневен срок, считано от получаване на
съобщението от ищцовото дружество.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Д..
АДВ. Р.: - Няма да соча нови доказателства.
За събиране на допуснати доказателства, а именно изслушване на
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.05.2025 г. от 10:45 часа, за която
дата и час ищецът се счита за редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, но до същия да се изпрати съобщение за задължението му за внасяне на
10
определения от съда депозит.
Ответникът се счита за уведомен чрез назначения от съда особен
представител – адв. Р..
Вещото лице Б. Д. да бъде призована след внасяне на определения от
съда депозит и представяне на данни за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:06
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11