РЕШЕНИЕ

 

Номер    1518                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На   22.04                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 20.03.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  5683  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128 във връзка с чл.245 от КТ, чл.215 от КТ, чл.224, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Д.Х.М. от гр. *****, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5 367 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец януари – месец март 2016 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 1 090, 07 лева; сумата 1 995 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари за командироване на ищеца в чужбина за 57 дни през периода 25.01.2016 г. – 22.03.2016 г., както и сумата 390 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. – 3 дни,  заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “ТИВИДИ - 97” ЕООД - гр. П. оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „******“ от 22.01.2016 г. по сключен между страните Трудов договор с уговорен в полза на ответника 6-месечен изпитателен срок до 22.03.2016 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ със Заповед № ***** г. на ответното дружество, като със Заповед № ***** г. на ответната страна ищецът е бил командирован за извършване на СМР по договор в Б. от 25.01.2016 г. до 31.12.2016 г. с право на пътни, дневни, квартирни и такси (като предвид прекратяването на трудовото правоотношение между страните, командировката е продължила до датата на уволнението на ищеца – 22.03.2016 г.).

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията от 11.07.2018 г. и допълнителното такова от 19.10.2018 г., и двете на вещото лице по ССЕ С.К., за процесния период на ищеца не е било изплатено полагащото му се брутно трудово възнаграждение в размер общо на 4 904, 54 лева, като мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 784, 80 лева, а също така – и полагащите му се командировъчни пари за командировката К. Б. в размер общо на 1 995 евро (като с оглед събраните по делото доказателства - и особено отговорите на ищеца в съдебното заседание по делото на 25.09.2019 г. на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК и заключенията от 11.01.2019 г. и допълнителното такова от 22.02.2019 г., и двете на вещото лице по СГЕ С.С., съдът намира, че на ищеца се дължат именно сумите за неизплатено трудово възнаграждение, мораторна лихва върху тази главница и командировъчните пари, посочени в допълнителното заключение на ССЕ),  а също така – че от полагащия се на ищеца за 2016 г. платен годишен отпуск са останали неползвани 3 дни, за които му се полага обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 371 лева.

С оглед посочените заключения на СГЕ и предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде признат за неистински документ, изключен от доказателствата по делото и изпратен на Районна прокуратура – гр. П. след влизане в сила на настоящето съдебно решение Разходен касов ордер от 25.01.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.215 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (тъй като претендираният от ищеца размер на тази главница съвпада с установения от двете заключения на ССЕ действително дължим), а останалите искове се явяват доказани по основание и до установените от двете заключения на ССЕ размери – до които размери следва да се уважат, като за разликата над тях до пълните предявени размери тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

И трите главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 04.04.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 452, 26 лева ДТ и 430 лева депозити за ССЕ и СГЕ.

Ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски, поради което - независимо от частичното отхвърляне на исковете, не следва да му се присъждат разноски по съразмерност.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА “ТИВИДИ - 97” ЕООД - гр. П., ЕИК *********, представлявано от **** Л. Й. Д., със съдебен адрес:***, ****. С.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Х.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ****. М.Т., СУМАТА 4 904, 54 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец януари – месец март 2016 г., като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 367 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 04.04.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 784, 80 лева, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 090, 07 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 1 995 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари за командироване на ищеца в чужбина за 57 дни през периода 25.01.2016 г. – 22.03.2016 г., КАКТО И СУМАТА 371 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. – 3 дни, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 390 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, начиная от 04.04.2018 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 452, 26 лева ДТ И 430 лева депозити за ССЕ и СГЕ.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ Разходен касов ордер от 25.01.2016 г., представен от ответника в заверен препис (л.66 от делото) и в оригинал (л.76 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИЯ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛА НА неистинския документ ДА СЕ ИЗПРАТИ НА Районна прокуратура – гр. П..

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. Павлов

 

Вярно с оригинала.

Р.М.