Р Е Ш Е Н И Е № 1
гр.Кюстендил, 11.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание
на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с
участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 266 по описа за 2020год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Г.Д.Т. ***, чрез пълномощника си
адв. Д.Д. ***, е подал касационна
жалба срещу решение № 260030/02.10.2020г.
на Районен съд – Д. по
АНД № 545/2020г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0348-000286/21.05.2020г., издадено от началника
на Районно управление –
Д. при ОД на МВР – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт
поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд
за съставомерност и
доказаност на административното нарушение по чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Релевирани
са доводи за предявено неясно
обвинение, както и за неспазване на процедурата за установяване на съставомерното деяние по чл.11 от Наредба № 8121з-532/2015г., вкл. за отсъствие на
информация относно мястото за контрол с АТСС съгласно изискванията на чл.7 от
Наредбата. Възразява се срещу доказателствената сила на снимката от АТСС и
техническата изправност на последното. Сочи се, че снимката от АТСС не е предявена на водача по надлежния ред – срещу подпис, удостоверен
чрез съставяне на протокол. Претендира се приложимост на хипотезата по чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление. Иска се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебното заседание пълномощникът
на касатора заявява становище за
поддържане на изложените в жалбата
доводи и искания с представените писмени бележки.
Ответникът – Районно управление – Д. при ОД на МВР
– Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, като счита оспореното решение за правилно.
Административният съд, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн. чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с
право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0348-000286/21.05.2020г., издадено от началника на Районно управление - Д. при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора Г.Д.Т. са наложени административни наказания
"глоба" в размер на 750,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 3 месеца, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП във
вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП.
От фактическата страна на спора е установено,
че на 17.05.2020г., в 18,40 часа, с техническо
средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, радар TR4D с № 563, е заснето движение
на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ТД“ с рег. № РА1783ВМ, в гр. Д., на ул. „***“ в посока ул. „***“, със скорост от 108 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от
50км/ч.
За деянието е съставен АУАН №
АА367607 от 17.05.2020 г., в който се съдържат
фактически обстоятелства и предявено обвинение, идентични с тези в НП. Актът е
съставен в присъствието
на водача и му е предявен, ведно със снимката от АТСС, с данни за нарушението.
В съдебното производство АНО е приложил следните доказателствени
средства: снимка № 5869 с данни за изготвилото я
лице, посредством която се установява времето на извършване на нарушението,
видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, измерената
скорост на движение,
разрешената скорост и наказуемата скорост, вида, местоположението / с географски координати / и режима на работа на техническото средство; Протокол от
проверка № 5-21-19/04.07.2019г. с данни за
извършена на 04.07.2019г. проверка за техническа годност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, с идент. № 563.
Съдът е разпитал актосъставителя С., който сочи, че нарушението е установено с АТСС в служебен
автомобил, а заснетият снимков
материал с данните за превишението на
скоростта е предявен на водача при съставяне на АУАН.
При така установените факти по делото, съдът е
формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление,
като е приел, че нарушението е установено и заснето с техническо средство за
контрол на скоростта, което е годно за експлоатация, и е доказано от представената снимка. Отречени са като неоснователни
доводите на нарушителя за процесуални нарушения на АНО и за маловажност на
извършеното деяние.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от
жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и
на осн. чл.221,
ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Поддържаните в жалбата
касационни
основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК са
неоснователни. Изложените
правни изводи за липса на процесуални нарушения
и по съществото на спора за доказаност
на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и
приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е мотивиран, а съдът е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.107 от НПК за установяване на обективната истина. Въззивната инстанция не е
обосновала решаващите си доводи за
законосъобразност на НП само с доказателствената сила на съставения АУАН, както
неоснователно твърди касатора, а е събрала относимите и необходими за
спора доказателства, въз основа на
което е установила фактите от значение за спорното право.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в съдържанието на АУАН и НП. Предявеното срещу нарушителя обвинение е ясно с
посочване на времето, мястото и
обективните признаци на релевираното деяние, на които съответства
правната му квалификация като административно нарушение по чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е приел административнонаказателната преписка
и съобразно позицията на нарушителя, допълнително е събрал гласни доказателствени средства. Констатациите
са за спазване на процесуалните правила за съдържанието
на НП. Не
се подкрепят от данните в същото, твърденията на
касатора за допуснато от АНО нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Обратно на
соченото, в НП е описано
административното нарушение с всички негови съставомерни признаци, вкл.
доказателствата, които го установяват. В съответствие с правилото на чл.57, ал., т.6 от ЗАНН, органът е посочил
и нарушените законни разпоредби.
Означаването на приложимия закон с абревиатура, а не с пълно изписване на
наименованието му, не е ограничило възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво деяние е обвинен.
Последното е детайлно описано, а и
според житейската и правна логика, водачите на МПС следва да са наясно кой
нормативен акт, регламентира правилата за движение по пътищата.
Извън горното, обосновани от преценката на доказателствените
средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за законосъобразност на
НП поради доказаност на
административното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Същото е установено с
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, надлежното
доказателствено средство за установяване на нарушението от обективна страна, е
изготвената с техническото средство снимка. Същата, като веществено
доказателствено средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат
на движение в населено място със скорост, чиято стойност надвишава с над 50 км/ч разрешената такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. доказва обективните признаци на съставомерното
нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което законодателят е предвидил административни наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС. Горното, преценено в контекста на разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП /по аргумент за
противното/, според
която при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш, сочи
на необходимост от съставяне на АУАН и на НП за констатираното нарушение, като
изключва правната възможност за същото да се издаде електронен фиш. Поради
изложеното, за деянието е съставен АУАН, а въз основа на него – е издадено НП.
Налице е правилно приложение на закона във връзка с общия ред на проведеното
административнонаказателно производство. Изложеното съдържание на относимите правни норми в
съвкупност с установените факти по случая,
сочи на законосъобразно процедиране на АНО. Наложените от същия
административни наказания са съответни на съставомерните признаци на деянието и
на правилата на закона. Във връзка с
доводите в жалбата е необходимо да се посочи, че отнемането на контролни точки
не е административно наказание, а задължителна последица при доказано
нарушение, както в случая по делото.
Неоснователно касаторът възразява
срещу процедурата за установяване на съставомерното деяние. Противно на соченото в жалбата,
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, сочат на надлежно
изпълнение на изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/.
От показанията на актосъставителя се
установя местонахождението на
използваната система за видеоконтрол и се опровергават като неверни твърденията на
нарушителя, че контролните органи не са му предявили заснетия снимков материал
с данните за нарушението. Обратно на поддържаната от последния теза, няма
нормативно задължение при предявяване на снимката от АТСС да бъде съставен
протокол, а установяването на горното обстоятелство става с всички допустими
доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. След последното изменение
на Наредбата, обн. в ДВ бр. 6/2018г., разпоредбата на чл. 7 е отменена, респ.
отпаднали са изискванията за предварително обявяване на местата за контрол с АТСС, както неоснователно
сочи жалбоподателят. От друга страна, използваната мобилна система е технически
изправна, видно от представения към преписката протокол. Налице са доказателства, че към датата на
нарушението, АТСС съответства на техническите изисквания
за годност, което пък гарантира надлежното му и прецизно функциониране съобразено с
активирания режим на работа. Данни за режима на работа, както и за допустимия и
отчетен в полза на водача толеранс при определяне на наказуемата скорост са
съдържат в снимката от АТСС, в която са посочени установената,
разрешената и наказуемата скорост на движение на автомобила. Следват изводи за правилно
процедиране от АНО при установяване на съставомерното деяние. Както обосновано
е приел въззивният съд, същото няма признаците на маловажен случай по см. на
чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, издаденото НП е законосъобразно, а оспореното
решение за потвърждаване на НП се приема за правилно. Дължимо е решение на осн. чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт.
Предвид неоснователността на касационната жалба, на касатора не се
следват деловодни разноски.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260030 от 02.10.2020г. на Районен
съд – Д., постановено по НАХД № 545/2020год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.