Р Е
Ш Е Н
И Е
№ VІ-15 Година 2019, 16.01 гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско
отделение,VІ-ти въззивен състав
На седемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
В.
Секретар
Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1779 по
описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК във връзка с чл.317 от ГПК.
Образувано е по въззвивна жалба вх.№39818/02.10.2018г., подадена от Я.П.П., ответник,
със съдебен адрес Бургас, ул.“Оборище“ №77, ет.1, адв.Антонина Николова, срещу решение №1852 от 26.09.2018г. по
гр.д.№4632/2018 по описа на БРС в
частта, с която е изменена издръжката за малолетното дете Р. Я.П. от 130 лв. на 230 лв. месечно.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
Жалбоподателят П. счита решението в обжалваната част за
неправилно, необосновано, почиващо на предположения и на заинтересован от
изхода на делото свидетел-бабата на детето по майчина линия. Излага подробни
доводи.. Посочва, че по делото е установено, че получава трудово възнаграждение
в размер на 600 лв. поради което за него е непосилно да заплаща издръжка в
размер на 230 лв. Излага доводи, че не са доказани основанията за търсеното
увеличение на издръжката. Моли за отмяна на съдебното решение. Оспорва размера
на присъдения адвокатски хонорар. Претендира разноски за двете инстанции
съобразно отхвърлената част от иска. Отправени са доказателствени искания.
Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, подадена е от лице с представителна
власт и
е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Г. П. като майка и законен представител на малолетното дете, с който същата се
оспорва изцяло. Излага подробни доводи по релевираните с жалбата възражения. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение. Има доказателствени искания.
Становище по делото не е представено от заинтересуваната
страна ДСП Бургас.
В с.з. чрез процесуалните си представители страните
поддържат подадените въззивна жалби, респ. отговор.
Дирекция „Социално подпомагане”-Бургас, редовно и
своевременно уведомена не изпраща представител.
С определение № VІ-2328 от 27.11.2018г. по в.гр.д.№
1779/2018 по описа на БОС съдът се е произнесъл по доказателствените искания на
страните като е допуснал гласни доказателства – по един свидетел за всяка от
страните.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на
обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Бургаският окръжен съд, след
като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото
доказателства и относимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.150 от СК.
Ищецът Р.Я.П. чрез своята майка и
законен представител Г.В. П. претендира
изменение на определената с решение по гр.д.№ 6976/2009г. по описа на БРС
издръжка като същата се увеличи от 130лв. на 250 лв. Твърди се, че изминалите
повече от осем години със сигурност обуславят промяна в обстоятелствата, при
които е определен първоначалния размер на издръжката, нуждите на ищеца са
нараснали, поради което се претендира нейното изменение от 130 лв. на 250 лв. Също
така се посочва, че детето е на 13 години, в седми клас, предстои му полагане
на матури, което изисква допълнителна подготовка и посещаване на курсове, всеки
от които струва 1800 лв. Твърди, че детето е с наднормено тегло, което изисква
спазването на специален режим на хранене, активен спорт. Посочва се, че
ответникът е здрав, в трудоспособна възраст, няма други деца, за които да
полага грижи.
С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска по размер, като е заявил, че доходът му е в размер на около 600 лв.
и не може да заплаща издръжка в размер по-голям от 140 лв. Посочва, че същият
помага финансово на своята майка, която е пенсионер с минимална пенсия, освен
това има здравословни проблеми.
Страните ангажират доказателства в подкрепа
на становищата, вкл. гласни доказателства пред въззивната инстанция, допуснати
с определение № VІ-2328 от 27.11.2018г.
Видно от представеното решение №679 от
30.04.2010г. по гр.д.№6976/2009 по описа на БРС, с него са решени всички
въпроси свързани с упражняването на родителските права, режим на лични
отношения и местоживеенето на детето, вкл. е определен размер на ежемесечна
издръжка-130 лв., дължима от бащата, считано от 01.04.2010г. и която той трябва
да изплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител Г.
П..
Установява се, че Г.В.
П. освен Р.Я.П. има още две деца: С.Н.К., ЕГН ********** и Т.Н.К., ЕГН **********,
упражняването на родителските права по отношение на които също й е предоставено
– решение № 475 от 05.04.2017г. по гр.д.№7492 по описа за 2016г. на БРС.
От представените
по делото доказателства се установява, че брутният размер на доходите на
майката- удостоверение от Хаус Меркет България ЕАД за периода март 2017г.-
февруари 2018г., е в размер на 10853,84 лв.
Представени са
писмени доказателства, от които е видно, че детето е с наднормено тегло и
завишена кръвна захар, като след консултации с педиатър –ендокринолог му е
назначен специален хранителен режим и двигателна активност. От свидетелските
показания по делото също се установява, че здравословното състояние на детето
изисква допълнителни разходи, които към момента се поемат от майката.
Ответникът е
представил като писмено доказателство удостоверение от „Булелектрикс“ООД за
размера на брутното трудово възнаграждение, което е получил за периода месец август 2017г. до
месец юни 2018г., и което възлиза на 6518 лв.
При определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на
определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице /т. 19 от ППВС
№ 5/16.11.1970 г./. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
Към настоящия
момент детето е на тринадесет години и от момента на присъждане на
първоначалната издръжка през 2010 г. до датата на предявяване на иска са
изминали повече от осем години, което безспорно се свързва с нарастване на
възрастта на детето, а от там и с увеличаване на разходите по отглеждането му -
храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др. Отделно от това
издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само
за задоволяване на необходимия минимум от нуждите му, но също и такива за
занимания, свързани с неговите специфични потребности. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че детето е в седми клас, което предполага
задължителното му явяване на национално външно оценяване, като в тази връзка
детето посещава извънкласни занимания, на които се подготвя, което е свързано с
разходване на допълнителни средства, които в конкретния случай възлизат на 1580
лв. за курсове по български език и литература и математика. Здравословното
състояние на детето, а именно наднормено тегло и завишена кръвна захар, както и
подрастващата възраст, в която се намира също обуславят необходимост от
издръжка в по-голям размер, тъй като то следва да спазва определен режим на
хранене, съобразен със състоянието му и с оглед правилното му отглеждане.
От всичко изложено
съставът намира, че изменение в обстоятелствата безспорно е настъпило относно
нуждите на детето от издръжка. Същите са се увеличили. Възрастта на детето е
довела до промяна в разходите за отглеждането, възпитанието и образованието му,
като детето вече е в ученическа възраст, което ще запази трайния си характер.
Като се съобрази възрастта на детето и съпътстващите я обичайни нужди за
задоволяване, както и разходите, обусловени от образователните нужди и здравословното
състояние на детето, съставът намира, че общата издръжка за детето Р. следва да
бъде определена на около 380 лв. месечно, като бащата следва да поеме 230 лв.,
а разликата да бъде осигурена от майката, като се отчете полаганата от нея
непосредствена грижа при отглеждането и възпитанието на детето Р., както и
факта, че майката има още две деца, за
които следва да се грижи и издържа.
При определяне
размера на издръжката следва да се преценят и възможностите на лицата, които
дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. От една страна твърденията, че ответникът реализира допълнителни
доходи не бяха доказани. От друга страна обаче следва да се отчете, че освен от
доходите като такива размерът на издръжката се определя и според възможностите
на дължащия да я дава. В този смисъл е от значение, че ответникът е здрав, в
активна работоспособна възраст и няма задължения за издръжка към други деца.
Следователно в неговите възможности е да може да реализира допълнителни доходи,
които да му позволят да заплаща един по-висок размер на издръжка. Не без значение
е и квалификацията, която има ответника.
Ето защо следва да
се приеме, че въззивникът има възможност да реализира доходи в размер поне на
средната годишна работна заплата, която за 2017 г. по данни на НСИ е в брутен
размер на 10276 лева за статистически район Бургас, или 856 лв. месечно.
Възражението, че ответникът има кредити, и по-специално заем, даден му от
свидетеля Шимов, разпитан в първоинстанционното производство, е неоснователно.
Задължението за заплащане на издръжка е безусловно, поради което и ирелевантно
са поети от задълженото лице задължения физически лиза, банки и други финансови институции.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира,
че подадена въззивна жалба се явява неоснователна и атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
По отношение направеното във въззивната
жалба възражение за прекомерност на присъденото с първоинстанционното решение
адвокатско възнаграждение в размер на 460 лв., съдът намира, че същото е
преклудирано. От данните по делото се установява, че няма направено възражение
за прекомерност в хода на производството пред първата инстанция относно размера
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не е налице и молба в срока по чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с твърдения, че присъденото адвокатско възнаграждение не е
съобразено с минимално определените размери и не съответства на фактическата и
правна сложност на спора. Следователно трябва да се приеме, че липсва упражнено
право в срок и е недопустимо въззивната инстанция да намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност.
С оглед изхода от спора във въззивното
производство, разноски се дължат на въззиваемия, в размера в който са доказано
направени, а именно 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 1852 от 26.09.2018г. по гр.д.№4632/2018 по описа на БРС .
ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на малолетното си дете Р.Я.П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Г.В. П., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: