М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 558/2019 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимия Х.П.С. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на * г. в землището на гр. К.., обл. П.е държал огнестрелно оръжие по смисъла на
чл. 4 ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия- „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или
може да бъде видоизменено така, че да произведе изстрел с куршум или снаряд,
чрез действието на взривно вещество“, а именно 1 /един/ бр. пушка П.. - М.
..турска модификация, преработена чрез замяна на цвета и с цев кал. 7,62х39 мм. и боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на
чл.7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия-„Боеприпаси за огнестрелни оръжия са патрони или
изстрели или техни компоненти- снарядни гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие“- един брой патрон кал.7,62х39 HORNADY SST,
без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50 ал.3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, издадено от Началника на РУ МВР по
местонахождение на обекта или по постоянен адрес на физическото лице-
престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
Р.п.К.
представлявана в с.з. от прокурора Кирил Мавродиев поддържа внесения
обвинителен акт. Счита вината
на подсъдимия за безспорно и категорично доказана и пледира същият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение се отложи на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Иска се
вещественото доказателство- 1 /един/ бр. пушка П.. - М. ..турска
модификация, преработена чрез замяна на цвета и с цев кал. 7,62х39 мм. да се отнеме в полза на държавата на осн. чл.53 ал.2 от НК, а веществените доказателства- 1 бр. плетена
шапка, тъмна на цвят с бели шарки, поставена в стъклен буркан, 1 бр.
метален болт с кръгла специална глава с отвор в нея, 1 бр. метално
приспособление с формата на шестограм, 1 бр.
удължител и накрайник шестстенен номер 22, 1 бр. тресчотка
марка „topmaster“,
1 бр. оптика за пушка да се отнемат в полза на държавата. Иска се подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
Подсъдимият С., лично, дава обяснения, като не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Иска от съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия счита обвинението за недоказано, като
излага доводи в тази насока. Пледира подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.П.С., **.
Свидетелите
Н.М., П.Ц., В.Б., Д.Ц., П.Т. и Д.М.
работили към Дирекция Д.Н.П.Ц.Б.“ /ДНПЦБ/. Св. М.
изпълнявал длъжността началник на Отдел „Контрол и охрана“ към ДНПЦБ, а останалите свидетели работили като специалисти в
Звено „Подвижна паркова охрана“ към ДНПЦБ.
Изпълнявайки
задълженията си по охрана на територията на ДНПЦБ,
служителите констатирали, че през поставено бариерно съоръжение на път „П.-
връх Б. находящо се в землището на гр. К., в местността „Ч.“ било извършено
нерегламентирано преминаване на МПС, липсвал и секретен болт, с който се
заключвала бариерата. В тази връзка било организирано дневно и нощно наблюдение
на бариерата. Бил поставен и нов болт, идентичен с липсващия.
Вечерта на
17.02.2019 г., около 19,40 часа, свидетелите В.Б., П.Т. и П.Ц. извършвали
наблюдение от секретен пост в местността
„Б.М.от където имало добра видимост към бариерата и целия път от местността „П.
към местността „Ч.“. Около 20,20 часа свидетелите
забелязали, че по пътя под местността „П. се движел лек автомобил с включени
фарове. Наблюдението от свидетелите било осъществявано с бинокъл за нощно
виждане. Автомобилът спрял пред бариерата. Отдясно слязло лице, което отишло до
заключващото устройство, като държало в ръката си предмет и малко след това
отворило бариерата. Автомобилът преминал, лицето притворило бариерата без да я
заключва, качило се на предната дясна седалка и автомобилът потеглил навътре в
територията на НПЦБ. Незабавно св. Б. съобщил на св.
М., който му бил пряк ръководител, за наблюдаваното преминаване на бариерата.
Св. М. му разпоредил служителите да се придвижат към бариерата и я заключат, а
след това да се прикрият около нея. След като отишъл до бариерата св. Б.
установил, че секретния болт липсвал, поради което поставил резервен болт и
заключил бариерата.
Междувременно,
св. М. се обадил на св. Ц. за оказване на съдействие, след което заедно
тръгнали с автомобил към мястото на бариерата. Около 21,00 часа посочените
свидетели пристигнали на мястото. Докато пътували към мястото забелязали фарове
на автомобил, който слизал по пътя към бариерата.
Пристигайки
на мястото на бариерата, всички служители на ДНПЦБ се
прикрили в близост до предната и задната част на съоръжението с цел да заловят
нарушителите. Св. М. се прикрил зад бариерното съоръжение отляво на предната
част на автомобил. В тази посока, но преди бариерата в посока на идващия
автомобил, от лявата му страна се позиционирали и св. Ц., а малко след него и
св. Б.. Св. Т. бил позициониран назад по пътя, а св. Ц. се намирал от дясната
страна на идващия автомобил в близост до бариерата. През това време се чули и
два изстрела, които идвали от посоката, в която преди това видели, че се движи
автомобила. Около 21,20 часа се задал автомобил, който слизал по пътя от вр. Б. към бариерата. Автомобилът, който бил със светещи
фарове спрял и лице излязло от предна дясна врата и се насочило към бариерата.
По даден
знак от св. М., викайки “Стой. Паркова охрана.“ служителите излезли от
прикритието си. Св. М. осветявал с фенер предната част на автомобила от
позицията на водача, а св. Ц. подгонил излязлото от автомобила лице, което
прескочило бариерата и започнало да бяга. Виждайки случилото се водачът на
автомобила го привел в движение срещу бариерата, блъскайки горната част на
автомобила в бариерното съоръжение. Същата не се отворила, тъй като по- рано
била заключена от св. Б.. Автомобилът, удряйки се в бариерата, спрял. През това
време св. Ц. се отправил към предна лява врата. Тогава обаче водачът отворил
вратата, ударил с предмет Ц. по крака и успял да избяга. Свидетелят не успял да
разпознае лицето, като единствено видял, че е мъж, среден на ръст. Свидетелите
Б. и Т. също не успели да разпознаят някое от двете лице, пътуващи в автомобила
и впоследствие избягали от мястото. Св. Ц. гонил другото лице около 200 метра,
но не успял да го хване, нито да го разпознае, като лицето избягало.
Незабавно
св. М. се обадил на тел.112 и бил свързан със ОДЧ на
РУ на МВР- К. като съобщил за случилото се. Дежурният полицейски служител задал
на М. въпроса, дали е разпознал някое от двете лица. Св. М. отговорил, че не е
разпознал лицата. Служителят на РУ му заявил, че ще изпрати дежурен екип за
оглед.
Във връзка с
организиране на транспорта св. М. се обадил на св. М., който превозил до
местопроизшествието служителите на РУ на МВР- Карлово и поемните
лица- св. Ч. и св. Ш.. При извършения оглед на автомобила било установено, че
същият е марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № **, син на цвят. В него били
намерени и иззети един брой пушка „Пибоди- Мартини **“, турска
модификация, кал.7,62х39 мм. с монтирана на нея
оптика и находящ се в цевта един брой патрон кал.7,62х39
HORNADY SST; шарена /тъмна
на цвят с бели шарки/ шапка; метален болт с кръгла специална глава с отвор в
не; метално приспособление с формата на шестограм,
удължител и накрайник шестстенен номер 22; тресчотка
марка „topmaster“.
В отваряемия джоб, находящ се вдясно под таблото на
автомобила бил намерен черен на цвят, мъжки портфейл с лична карта в него на
името на Х.П.С. с ЕГН **********, както и свидетелство за управление на МПС на
името на същото лице, два броя банкоматни карти, една
от които, издадена от „ДСК“ на името на Х.С., два броя клубни карти и едни брой
метрокарта, сумата от 845 лв. в банкноти с различен
номинал, описани подробно в протокол за оглед, както и контактни ключове за
автомобила.
Извършеното
изземване на горепосочените вещи с протокола за оглед на местопроизшествие било
одобрено с разпореждане № 636/**г. по ЧНД
№ 132/2019 г. на КрлРС.
При огледа
на автомобила били иззети и дактилоскопни следи,
които според изготвената по делото експертна справка били годни за
идентификация, но при извършена проверка в автоматизираната дактилоскопна
идентификационна система „AFIS“ били без
съвпадения.
В
хода на образуваното досъдебно производство било извършено претърсване с
предварително разрешение, дадено от КрлРС в дома на подс. С., където не били открити вещи от значение за
предмета на делото.
На
**г. св. М. депозирал показания пред разследващ полицай, където заявил, че
разпознал водача на процесното МПС, а именно подс. С.. Такива показания депозира и в хода на съдебното
производство.
На
**г. спрямо Х.С. се явил в РУ и съобщил, че не носи лична карта. Въз основа на
това му бил съставен АУАН бл. № 581771, от актосъставителят П.А.-*** който приел, че С. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.6 от , тъй като
на **г., около 14,20 часа, в гр. К., на ул. „А. С.“ № . уведомил органите на
МВР, че не носи лична карта или друг заместващ го документ. Въз основа на така
съставения АУАН, на 12.03.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 296/12.03.2019 г., с което на С. било наложено
административно наказание на осн. чл.80 т.5 от - глоба в размер на 50 лв., за нарушението на чл.6 от .
В хода на
досъдебното производство процесният автомобил бил
върнат на 12.04.2019 г. на св. Е.С., съпруга на покойния Х.И. С., който бил собственик на автомобила. Същата предоставила през 2016 г.
автомобила за ползване на Х.С. и П.С.- баща на подсъдимия, които били нейни родственици. От тогава до инкриминираната дата автомобилът
се ползвал от С.
Съгласно заключението на изготвената по делото
балистична експертиза се установява, че пушка „Пибоди- Мартини **“, турска
модификация, преработена чрез замяна на цвета и с цев кал.7,62х39мм.
е била технически изправна и годна да произвежда изстрели с патрони кал.7,62х39, конкретна марка и модел, което съгласно чл.4 ал.2 от
ЗОБВВПИ я определя като огнестрелно оръжие. Един брой
патрон кал.7,62х39 HORNADY SST е бил годен за употреба по предназначение и
представлявал боеприпас за огнестрелно оръжие съгласно чл.7 ал.1 от .
Според
изготвената справка от
служба „КОС” при РУ на МВР- Карлово на името на Х.С. било издадено разрешение №20160258986 за носене, употреба и съхранение за огнестрелно оръжие-пушка
„ИЖ-58“, кал.12 № *. Пушка „Пибоди-
Мартини М1874“, турска
модификация, преработена чрез замяна на цвета и с цев кал.7,62х39мм
не била регистрирана в РУ на МВР- Карлово и за нея не било издавано разрешение
за придобиване, носене и съхранение.
Според приложения по делото препис- извлечение от акт
за смърт св. М. починал на 07.05.2020 г.
Спрямо
подс. С. била ангажирана и административно-
наказателна отговорност за нарушения на чл.21 т.16 от ЗЗТ
вр. т.27 пр.2 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия,
въведени на осн. чл.21 т.16 за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ
2016-2025 г., а именно нарушение на забраната за движение на лица, носещи дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на територията
на НПЦБ, за което било издадено наказателно
постановление № */27.09.2019 г. на ДНПЦБ. Бил наказан
и с наказателно постановление № */27.09.2019 г. на ДНПЦБ
за нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ вр. т.14 пр.1 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия,
въведени на осн. чл.21 т.16 за цялата територия на НПЦБ от П. за у. на НПЦБ
2016-2025 г., а именно нарушение на забраната, предвидена за всички зони в НПЦБ, с изключение на
зона Резервати за движение на МПС извън определените и обозначени за
тази цел пътища със свободен достъп, посочени в Приложение 3.2.3. от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г. без писмено
съгласуване от ДНПЦБ по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Двете наказателни
постановления били обжалвани, за което били образувани съответно АНД №№753/2019 г. и 752/2019 г. на КрлРС,
които към датата на изготвяне на справката от НПЦБ
/20.03.2020 г./ били неприключили.
Гореизложеното фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите П.Ц., В.Б., Н.М., Д.Ц., Е.С., П.Т.,
Д.М., А.Ч., Г.Ш., П.А., Г. Р., И. Д., П.С.; писмените доказателства по делото, прочетени
на осн. чл.283 от НПК- разпореждане № 636/**г. п ЧНД № 132/2019 г. на КрлРС,
протокол за оглед на местопроизшествие от 17.02.2019 г., протокол за изземване
на следи от миризми, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие от
17.02.2019 г., разпореждане за разрешение за извършване на претърсване №
635/**г. по ЧНД № 131/2019 г. на КрлРС,
протокол за претърсване и изземване, постановление за връщане на веществени
доказателства от 22.02.2019 г., постановление за връщане на веществени
доказателства от 12.04.2019 г, два броя разписки за предаване на веществени
доказателства за съхранение, удостоверение за наследници, заповед за задържане
на лице, експертна справка, справка от ЦБ на КАТ, два броя справки от АИС
„БДС“, два броя справки за задгранични пътувания, справка за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия, копие от наказателно постановление №
296/12.03.2019 г., лист за преглед на пациент в спешно отделение, резултати от
изследване, амбулаторен лист от 19.02.2019 г., амбулаторен лист от 20.02.2019
г., копие от наказателно постановление № 296/12.03.2019 г., АУАН
серия Д, бл. 581771 от **г., справка от НС 112, справка от УМБАЛ
„Св. Г.“, лист за преглед на пациент от **г., допълнителен лист за преглед,
резултати от клинична лаборатория, страници от регистрация на подс. С., извадка от НС 112, справка от ДНПЦБ,
копие от наказателно постановление №49/27.09.2019 г., АУАН
от 28.03.2029 г., наказателно постановление № 48/27.09.2019 г., АУАН от 28.03.2019 г., справка от ДНПЦБ,
препис- извлечение от акт за смърт на св. Н.М.; заключението на изготвената по
делото съдебно- балистична експертиза; като и предявения по делото ВДС- 1 бр. компактдиск от НС 112.
Коментирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че на първо
място следва да обсъди показанията на св. Н.М., доколкото именно това е
свидетелят, който единствен сочи като автор на процесното
деяние подс. С.. Както в разпита си в досъдебното
производство, така и пред съда този свидетел безпротиворечиво
и последователно, и под страх от наказателно отговорност депозира показания, в
които твърди, че на инкриминираната дата е разпознал подс.
С. като водач на лекия автомобил, който се е врязал в заключената бариера на
пътя за вр. Б. и в който впоследствие е намерено
огнестрелното оръжие, предмет на обвинението. Всички останали свидетели-
служители на ДНПЦБ, които са взели участие в нощната
акция по залавяне на нарушители на територията на парка и явяващи се очевидци
при установяване на процесното деяние не са могли да
видят, така че впоследствие да познаят някое от двете лице, които са се возили
в процесния автомобил и при спирането му са избягали.
В този смисъл показанията на св. М. се явяват единственото доказателство по
делото, установяващо съпричастността на подс. С. към
инкриминираното деяние. В хода на съдебното производство обаче, съдържанието на
предявения запис от диск на НС 112
касаещ обаждането на св. М. на тел. 112, в който той съобщава за процесния инцидент непосредствено след бягството на двете
лица, разколебава обективността на
показания му. В разговор с дежурен в ОДЧ на РУ на
МВР- Карлово, след като е запитано „позна ли кои са“, лице, представило се за
Н.М. от Ц. Б. отговаря „не бе, бягат тука, изхвърчаха като диви прасета, не
спряха изобщо…“. Така констатираното противоречие в посочените по- горе доказателствени средства- показания на св. М. и
съдържанието на записа от НС 112 относно изключително важното за настоящия
процес обстоятелство, касаещо авторството на процесното деяние е невъзможно да се отстрани чрез
допуснатия по делото допълнителен разпит на св. М., тъй като същия след
съдебното заседание, в което е предявен ВДС от НС 112
и констатирано противоречието е починал на 07.05.2020 г., видно от приложения
по делото препис- извлечение от акт за смърт. Така констатираното противоречие
внася съмнение в обективността на св. М. и при невъзможността да се отстрани
същото, то показанията на този свидетел не се кредитират с доверие и не се
ползват от съда при постановяване на присъдата му.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в качеството на
свидетели служители на ДНПЦБ, а именно П.Ц., В.Б.,
Д.Ц., П.Т. и Д.М.. Същите обективно и последователно описват действията си по време
на нощната акция срещу нарушители на територията на НПЦБ,
като добросъвестно заявяват, че никой от тях не е видял добре, така че да може
да познае някое от лицата, избягали от местопроизшествието. Във връзка с
породеното съмнение в обективността на показанията на св. М., поради което и
съдът изключи това доказателствено средство от
ползваните при постановяване на присъдата си, то в тази връзка не следва да
бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Б. и Т. относно съобщеното им от
техния началник М. относно самоличността на едно от избягалите от
местопроизшествието лица.
Съдът ползва при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите
А.Ч. и Г.Ш., разпитани като свидетели относно обстоятелствата, станали им
известни във връзка с участието им като поемни лица
при извършения оглед на процесното местопроизшествие.
Показанията на свидетелите съдът счита за обективни, неповлияни от близки
отношения с подсъдимия или служителите на ДНПЦБ.
Изложеното от свидетелите по извършване на огледа, констатираните
обстоятелства, намирането и изземването на вещите, представляващи веществени
доказателства по делото установяват обективност и спазване на процесуалните
правила при извършване на процесуално- следственото действие, поради което и
липсва причина за изключване на съставения за целта на действието протокол от доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. А.-***, който е съставил АУАН срещу подс. С. за нарушение
по чл.6 от /не носи лична карта или друг
заместващ го документ/, като обстоятелствата по акта, видно от съдържанието му
са съобщени от самия подсъдим. Показанията на св. А. съдът намира, че не са в
пряка връзка с обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът
кредитира с доверие също така и показанията на св. Е.С., отчитайки роднинските
ѝ отношения с подс. С.. Съдът намира, че
относно обстоятелствата, касаещи предмета на делото, а именно относно лицата,
ползващи лекия автомобил, посочен в приложената по делото справка от КАТ като
собственост на починалия ѝ съпруг
към инкриминираната дата- Х. и П. С., показанията на свидетелката са
обективни и необорени от други доказателства по делото, поради което и ги
ползва.
Обясненият
на подс. С. се явяват пряко свързани с показанията на
свидетелите Г. Р., И.Д.- приятели на подсъдимия и П.С.- негов баща. Обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите Р. и Д.установяват обстоятелството,
че подсъдимия се е намирал на инкриминираната дата на място, различно от
местопроизшествието, а именно в дома на Р., където празнували рожденния му ден, като впоследствие се наложило, поради
сбиване да откарат С. в медицинско заведение в гр. П. за оказване на спешна
помощ във връзка с получено при сбиването нараняване на дясното му ухо. Бащата
на подсъдимия от своя страна установява, че оставил процесния
автомобил безнадзорен, отключен и без да знае, че в него се намират личните
документи на името на Х.С. и значителна сума пари в портфейл, на полянка,
находяща се на 5 минути пеша от вилата им, където пренощувал на инкриминираната
дата. Показанията на посочените свидетели, намиращи се в близки приятелски и
роднински отношения с него изцяло подкрепят, изложената от същия позиция, че не
е съпричастен към инкриминираното деяние. Фактите и обстоятелствата, съобщени
от подсъдимия, неговите приятели и баща му се явяват необорени от други
доказателства по делото, предвид че показанията на св. М. се изключват, поради
невъзможност да бъде проверена тяхната обективност от доказателствения
материал, ползван от съда.
Прочетените
по делото на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства
са събрани по реда на НПК и в изискуемата форма. Същите са относими
към обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги
ползва при постановяване на присъдата си. Приетите като доказателство по делото
преписи от наказателни постановления, с които е ангажирана административно-
наказателната отговорност на подс. С. не
представляват основание за приложение на разпоредбата на чл.24 от НПК за
прекратяване на настоящото производство. Ангажираната в наказателното
производство отговорност се явява по- тежка от административно- наказателната и
я поглъща /в този смисъл ТР №3/22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК/ що се отнася до нарушението,
визирано в наказателно постановление № 49/27.09.2019 г. на ДНПЦБ на чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.27 пр.2 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия,
въведени на осн. чл.21 т.16 за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ
2016-2025 г., а именно нарушение на забраната за движение на лица, носещи дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на територията
на НПЦБ, доколкото се твърди в наказателното
постановление нарушението да е извършено при същата фактическа обстановка като процесно престъпление. Нарушението на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ вр. т.14 пр.1 от част
3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на осн.
чл.21 т.16 за цялата територия на НПЦБ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г., визирано в
наказателно постановление № 48/27.09.2019 г. на ДНПЦБ
и касаещо движение с МПС на територията на НПЦБ без писмено съгласуване от ДНПЦБ
не касае фактите по процесното престъпление.
Приобщеният
по делото чрез предявяване аудиозапис, съдържащ данни
от входящо повикване в център 112, записан автоматично в електронен регистър на
спешните повиквания, както и снимка на електронен картон на прието повикване
представляват веществено доказателствено средство,
съгласно чл.17 от ЗНССПЕЕН 112. Данните, съдържащи се
във ВДС касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на
присъдата си.
При
посочената по- горе фактическа обстановка, установена при извършения анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че липсват доказателства,
които ясно и категорично да установяват авторството на престъплението по чл.339
ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс.
С.. Единственото пряко доказателство, установяващо, че водач на лекия
автомобил, в който е намерено незаконно държано огнестрелно оръжие, предмет на
обвинението по чл.339 ал.1 от НК е подс. С.
представляват показанията на св. Н. М.. Посоченото гласно доказателствено
средство по съдържанието си противоречи на изявлението на лицето, представило
се като Н.М. от Ц. Б. в предявения запис от ВДС по
делото, където е заявил, че не е познал двете лица, които са избягали.
Посоченото противоречие не може да бъде отстранено с предвидените способи в
НПК, предвид невъзможността на св. М. да участва в процесуални действия по
делото, тъй като е починал на 07.05.2020 г. Констатираното от съда
противоречие относно авторството на процесното деяние
в изявленията на свидетеля внася съмнение в тяхната обективност и при липсата
на възможност да бъдат проверени, същите са изключени от ползванияот
съда доказателствен материал по делото.
Никой от останалите свидетели- служители на ДНПЦБ,
участвали в акцията по залавяне на нарушители на процесната
дата, не е видял и не може да разпознае двете лица, избягали от установения на
местопроизшествието лек автомобил. Изявленията на св. М. пред неговите
подчинени- свидетелите Б. и Т., служители на ДНПЦБ,
че е разпознал подс. С. като водач на процесния автомобил, също не се кредитират с доверие,
доколкото не е възможно да бъде проверена обективността на изявленията на М.
във връзка с делото чрез средствата, посочени в НПК. Намерените на
местопроизшествието лични документи на името на подс.
С. и пари, които впоследствие са му били върнати, не са в състояние да
установяват категорично и безпротиворечиво
местонахождението на подсъдимия в лекия автомобил на местопроизшествието. Ангажираните
от страна на защитата доказателства за присъствие на подсъдимия в дома на св. Р. се явяват необорени от други доказателства по делото, поради изключване от
доказателствата по делото на показанията на св. М. по коментираните по- горе
основания. Поради изложеното, съдът
намира, че повдигнатото обвинение на подс. С. за
извършено от него престъпление по чл.339 ал.1 от НК се явява недоказано от
обективна и субективна страна.
Ето
защо, съдът признава подс. С. за невиновен по
повдигнатото му обвинение за това, че на 17.02.2019г. в землището на гр. К.., обл.
П.е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за оръжията
боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно- „Огнестрелно оръжие е
преносимо цевно оръжие, което произвежда,
проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или
снаряд чрез действието на взривно
вещество“, а именно- 1/един/ бр. пушка П.. - М. ..турска модификация,
преработена чрез замяна на цвета и с цев кал.7,62х39мм.
и боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за
оръжията боеприпасите взривните вещества и
пиротехническите изделия, а именно- „Боеприпаси за огнестрелни оръжия са патрони или изстрели или техни компоненти-
снарядни гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие“, а именно- един брой патрон кал.7,62х39 HORNADY SST,
без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50 ал.3 от Закона за
оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия, издадено
от Началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта или по постоянен адрес
на физическото лице, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
Доколкото по
делото липсват доказателства за притежателя на предмета на престъплението по
чл.339 ал.1 от НК, а именно пушка П.. - М. ..турска модификация, преработена
чрез замяна на цвета и с цев кал.7,62х39мм., като
същата не е регистрирана в служба „КОС“ при РУ- Карлово и не е издавано
разрешение за нейното придобиване, носене и съхранение, то на основание чл.53
ал.2 б.“а“ от НК следва същата да се отнеме в полза на държавата като вещ,
забранена за притежаване.
Веществените доказателства- 1 бр. плетена
шапка, тъмна на цвят с бели шарки, поставена в стъклен буркан, 1 бр.
метален болт с кръгла специална глава с отвор в нея, 1 бр. метално
приспособление с формата на шестограм, 1 бр.
удължител и накрайник шестстенен номер 22, 1 бр.тресчотка
марка „topmaster“, 1 бр. оптика за пушка, предадени
на съхранение на домакина на РУ на МВР - гр. К., на осн.
чл. 112, ал.1 от НПК следва да се пазят в едногодишен срок от завършване на
наказателното производство и в случай, че не бъдат потърсени след изтичане на
срока да се отнемат в полза на Държавата, а веществените доказателства- абсорбенти със сравнителен материал от мирис поставени в
стъклен буркан, предадени на съхранение на домакина на РУ на МВР - гр. Карлово,
след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещ без стойност.
Предвид резултата от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК направените
разноски от досъдебното и съдебно производство, представляващи изплатено
възнаграждение на вещо лица за изготвяне и защита на съдебно- балистична
експертиза в размер на 345,68 /триста четиридесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/ следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.