№ 133
гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20255200900044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89Б, представлявана от
изпълнителните директори - С. А.а Г. и Т. В. М., чрез В. Т. – юрисконсулт, срещу
„ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
област Пазарджик, община Лесичово, с. Боримечково, ул. „Десета“ №6, представлявано от
управителя П. И. Л., с ЕГН **********, за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК № 2693/
07.11.2024г. по ч.гр.д. №20245220104633/2024г., по описа на РС- Пазарджик, за сума в общ
размер от 201 595.88 лева.
В исковата молба се твърди, че след издаване на посочената заповед по реда на чл.417
от ГПК, било подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК и това обусловило правният
интерес от претенция по реда на чл.422 от ГПК.
Сочи ищецът, че между страните ОББ АД – като кредитор и „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя П. И. Л. - кредитополучател, както
и Ш. А. Т., с ЕГН **********- съдлъжник, бил сключен договор за банков кредит -
овърдрафт № 20F-001971/14.12.2020г., COSME кредит за оборотни средства, изменен и
допълнен с Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс № 2/19.01.2023г., Анекс №3/15.02.2023г., Анекс
№4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г., Анекс № 6/19.05.2023г., Анекс №7/27.06.2023г.,
Анекс №8/06.12.2023г., ведно с Общи условия.
1
По силата на този договор, ищецът предоставил кредит под формата на овърдрафт в
размер на 200 000 лева, а кредитът бил усвоен в пълен размер по разплащателната сметка,
водена на името на дружеството кредитополучател в „ОББ“ АД. Съгласно договореното
между страните в чл.2.6.1, раздел II „Предмет и условия на договора“, главницата по
договора за кредит се олихвявала с годишен лихвен процент, представляващ „променлив
лихвен процент“ в размер на референтния лихвен процент на ОББ (РЛП) за периода на
действие на договора плюс 1.9 пункта надбавка годишно, но не по – малко от 2.05 %
годишно. Дължимите лихви се дължат и заплащат ежемесечно на 30 – то число /чл.2.9.1,
Раздел II “Предмет и условия на договора”/. С последния Анекс № 8 от 6.12.2023г. към
договора за кредит, страните са се договорили, че кредитът ще се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на краткосрочен лихвен процент на ОББ (КЛП) за периода на
действие на договора плюс 1.9 пункта надбавка годишно, но не по – малко от 2.05 %
годишно /чл.2 от Анекс 8/.
Сочи се, че съгл. чл. 11 от приетите общи услови към договора за кредит на
кредитополучателя за заплащане в срок на дължимите вноски и/или лихви по кредита той
заплащал на Банката годишен лихвен процент при просрочие, който се начислявал за всеки
ден на забавата до окончателното изплащане на просрочената сума.
Годишният лихвения процент за просрочие бил уговорен в чл. 2.6.2 Раздел II “ Предмет и
условия на договора ”.
Ищецът е изложил съображения, че в чл.2.4 от договора за кредит били уговорени
сроковете на усвояване и издължаване на сумите, като страните се били споразумели, че при
подаване на молба от кредитополучателя и при положително решение на Банката,
овърдрафтът може да се револвира за нов период на ползване и нов срок на издължаване,
като са посочени конкретните срокове. С последващите подписани между страните анекси
към договора за кредит: Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс № 2/19.01.2023г., Анекс
№3/15.02.2023г., Анекс №4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г., Анекс № 6/19.05.2023г.,
Анекс №7/27.06.2023г. и Анекс №8/06.12.2023г. многократно били променяни сроковете на
ползване на сумите по кредита и крайния срок на издължаването им.С последният Анекс
№8/06.12.2023г. страните са договорили, че при липса на подадена молба за револвиране или
при отказ на Банката да извърши револвирането, крайният срок за погасяване на кредита е
20.12.2024г.
Излагат се съображения по договора, че в случай на неизпълнение съгласно Общите
условия, Банката ищец можела да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към
принудително удовлетворяване на вземането си от кредитополучателя/съдлъжника, а
съгласно чл.35.2 от общите условия към Договор за банков кредит-овърдрафт № 20F-
001971/14.12.2020 г. COSME кредит за оборотни средства, неизпълнение по кредита
представлявало и случай, когато кредитополучателят/съдлъжникът не погаси в срок
частично или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса и
комисионна по кредита.
Кредитополучателят не бил изпълнил задължението си да погаси месечни
погасителни вноски по договорни лихви, съгласно чл. 2.6.1. и 2.9.1. от договора за кредит в
2
договорените срокове, на 30.05.2024г. – вноска в размер на 258.97 лв.; на 30.06.2024г. –
вноска в размер на 353.06 лв. и на 30.07.2024г. – вноска в размер на 330.28 лева.
В резултат на посочения случай на неизпълнение, изразяващ се в неплащане в
уговорения по договора срок на задълженията, посочени по-горе и подробно описани в
уведомителни писма до длъжниците, както и в резултат и на други случаи на неизпълнение,
а именно: неизпълнение по смисъла на чл.35.11 от Общите условия към Договора за кредит,
изразяващи се в неплащане на задължения по други договори сключени между дружеството
кредитополучател и ОББ АД- Договор за срочен банков кредит № 84 75431-
69122/08.06.2022г. и Договор за срочен банков кредит № 7944055-62512/28.03.2022г., както и
2/ неизпълнение по смисъла на чл.35.7 от Общите условия, изразяващо се в налагане на
запор от трето лице по сметките на кредитополучателя, на основание чл.4.1.5 от Договора за
банков кредит във връзка с чл.36.2 от Общите условия към него, Банката била упражнила
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, като
връчила уведомления за това на длъжниците: 1.уведомление за предсрочна изискуемост с
изх.№ ИД-23563-2024/22.08.2024г. до дружеството кредитополучател „Интерспед Транс“
ЕООД, като връчването било извършено чрез служител на ЧСИ Д.Д. на основание чл.47 от
ГПК, след извършени няколко посещения на седалището и адреса на управление на
дружеството, вписан в ТР. След като било констатирано, че няма обозначения за наличие на
фирма, работно време, служители, пощенска кутия, било залепено уведомление по чл.47 от
ГПК на 30.09.2024г., а след изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата,
уведомлението за предсрочната изискуемост се считало за надлежно връчено от дата -
15.10.2024 година,
2.уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№ ИД-23565-2024/22.08.2024г. до
съдлъжник Ш. А. Т. при което се сочи, че връчването било извършено на 27.08.2024 г. чрез
служител на ЧСИ Д. Д. на майката на Ш. Т., със задължението да му го предаде.
Твърди ищецът, че кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем в системите
на Банката на 16.10.2024 г. след връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост от
кредитополучателя и съдлъжника. В уведомителните писма бил посочен размерът на
главница и лихва по договора и ищецът предприел действия към принудително събиране на
вземането си.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК до Районен съд Пазарджик и била издадена Заповед за изпълнение № 2693/
07.11.2024г. и изпълнителен лист № 2126/07.11.2024г. по реда на чл.417 от ГПК.
На 19.11.2024 г., образувал изпълнително дело № 20248870400937 по описа на ЧСИ Д.
Д., рег. № 887 при КЧСИ, но дружеството кредитополучател и длъжник „ИНТЕРСПЕД-
ТРАНС“ ЕООД било подало възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед, а
съдлъжникът Ш. А. Т. не бил подал възражение по чл.414 от ГПК.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено, че „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК ********* дължи на ищецът „ОББ“
3
АД, поради неизпълнение на Договор за банков кредит- овърдрафт №20F001971/14.12.2020г.
COSME кредит за оборотни средства, изменен и допълнен с Анекс № 1/15.12.2022г., Анекс
№ 2/19.01.2023г., Анекс №3/15.02.2023г., Анекс №4/20.03.2023г., Анекс №5/25.04.2023г.,
Анекс № 6/19.05.2023г., Анекс №7/27.06.2023г., Анекс №8/06.12.2023г., ведно с Общите
условия към него, следните суми: 200 000 лв. - главница по Договор за банков кредит-
овърдрафт № 20F-001971/14.12.2020г., 844 лв. -договорна лихва за периода 30.08.2024г.-
16.10.2024г. вкл., 751, 88 лв. -обезщетение за забава за периода 31.08.2024г. – 04.11.2024г.
вкл. и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2024г. до окончателното
изплащане.
Претендират и разноски в настоящото и в заповедното производство, както следва: 3
427,13 лева- ДТ в заповедното производство;50.00 лв. –юриск.възнагр.-заповедно
производство, 3 427,13 лв. –ДТ в настоящото производство и 100 лева юрк.възнагр. за
настоящото производство.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника по делото „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с
посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул.”6-ти Септември“ №152, „Легис център”, ет.4, офис
4-4Б, адв.О. Д. е постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове, като
неоснователни.
Оспорени са фактите и обстоятелствата, от които ищеца извлича спорното си право, а
именно настъпването на предпоставките за наличие на предсрочна изискуемост.Не били
налице двата елемента обективен - изразяващ се в забава в плащанията и субективен-
предполагащ възможност и избор на кредитора „ОББ“ АД да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Сочи се, че съгл. чл.60, ал.2 от ЗКИ кредитът можел да бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлявала изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
от ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита целият кредит за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Сочи се, че съобр. чл.35.2. от ОУ към договора,
кредиторът можел да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на
неизпълнение на задължение по договора, в случая при частично или непълно плащане на
погасителни вноски, без обаче изобщо да е било посочено колко непогасени просрочени
вноски следвало да са налице, за да има право банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Затова ответникът оспорва разпоредбата на чл. 4.1.5 от договора като
противоречаща на добрите нрави доколкото давала възможност на банката във всеки един
момент да обяви кредита за предсрочно изискуем, а от друга страна поставяла длъжника в
невъзможност да узнае при какви условия и кога банката ще направи кредита предсрочно
изискуем. Посоченото в разпоредбата на чл. 4.1.5 от договора даваща право при всяко
неизпълнение да бъде обявена предсрочната изискуемост е неравноправна клауза, поради
4
което и нищожна, доколкото обявяването на предсрочната изискуемост е най-крайната
санкция, която по най-силен начин засяга имуществената сфера на длъжника и няма как тази
санкция да можела да бъде прилагана при всяко едно, дори и незначително неизпълнение. В
случая между неизпълнението от страна на длъжника кореспондиращо на правото на
банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем не било налице еднаквост и
съразмерност на престациите.
Твърди се, че съгл. чл.2.4 от договора, страните са договорили, че остатъчния дълг по
кредита следвало да бъде погасен в срок до 20.12.2024 година. Ответникът оспорва, че
нямало погасителен план, от който да ставало ясно броят, нито размерът /формиран от
главница и лихва/, на дължимите погасителни вноски, както и периода до пълното
изплащане на кредита - 20.12.2024г., т.е. оспорва се как е формиран целият дълг. Сочи се, че
без погасителен план, с обективирани в него падежни дати, размери на главница и лихви,
брой вноски и цялостен размер на дължима сума по кредита, изобщо не обвързвал
кредитополучателя -ответник.
Ответника излага съображения, че към датата на предявяване на исковете - 21.02.2025г.
за ищецът изобщо не било възникнало потестативното право да отнеме преимуществото на
договорения срок за издължаване, защото уведомление №ИД-23563-2024/22.08.2024г. до
„Интерпесд транс“ ЕООД не е било връчено надлежно и не било достигнало до знанието на
длъжника.
Ответника оспорва, че към 21.02.2025г. не му било надлежно съобщена предсрочната
изискуемост. Ищецът можел да обяви предсрочна изискуемост на кредита, при наличие на
неизпълнение от длъжника на задължение по договора, в случая забава в изплащане на
кредита след 20.12.2024г. Твърди се, че едва с връчването на исковата молба били уведомени
надлежно за предсрочната изискуемост, препис от исковата молба им бил връчен на
15.05.2025год., в който момент не били налице обективните предпоставки по чл.2.4 от
договора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че не е
осъществено надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита на основание чл.35.2 от ОУ по договора, чрез връчване на препис от
исковата молба на 15.05.2025год., защото към тази дата не са се осъществили обективните
предпоставки, даващи право на ищецът „ОББ“ АД да упражни правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, не е настъпил ефектът на предсрочната изискуемост, и
длъжникът/ответник не е изгубил преимуществото на срока и изискуемостта на цялото
задължение не е настъпила. Прави се и възражение за нищожност на клаузите на договора за
банков кредит -овърдрафт от 14.12.2020г., определящи лихвен процент, с който се олихвява
предоставения кредит при изпадане в забава на плащанията, тъй като изобщо не било ясно
как се формират наказателните лихви и неустойките по договора, а също така и самото
оскъпяване, както и възражение за нищожност на договорените в т.2.6 от договора такси и
комисионни.
Сочи се съдебна практика относно неравноправните клаузи, вкл. на СЕС.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
5
Претендират разноски.
В депозираната допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалната си молба
и твърдения, като сочи, че на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, можело кредитът да бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски и затова е изпратил
Уведомления за предсрочна изискуемост с изх.№ ИД-23563-2024/22.08.2024г. до
дружеството кредитополучател „Интерспед Транс“ ЕООД също и до съдлъжника Ш. Т. за
неплатени в срок 3 вноски по кредита.В уведомленията изрично били посочени в табличен
вид неплатените погасителни вноски, вкл. главница, лихви, като бил посочен и сумарно
сборът и на трите вноски.
Изложени са обстоятелства, че кредитополучателят бил в неизпълнение и по други
кредити, които също били детайлно описани в уведомителното писмо.
Твърди се, че кредитът е падежирал изцяло на 20.12.2024г. съгласно последният
подписан между страните Анекс №8/06.12.2023г. и на тази дата е бил дължим в пълен
размер.Сочи се, че ако ответникът/длъжник е имал намерение за доброволно изплащане на
задължението си /и не само по този договор за кредит, а и по останалите 2 броя, които също
били в просрочие повече от 2 месеца/, щял да го погаси на крайния падеж, което би довело и
до прекратяване на изпълнителното дело.
Оспорва се и възражението за неравноправни клаузи, твърди се, че ответното
дружество нямало качеството потребител и не можело да възразява за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит. Възраженията в отговора за нищожност като
неравноправна на клаузата за формиране на годишния лихвен процент и възможността за
неговата едностранна промяна от банката-кредитор, били изцяло неоснователни, тъй като не
можел да противопостави на кредитора възражението си основано на ползващ се от
потребителската защита по чл. 146 от ЗЗП, тъй като не е физическо лице.
Размерът на лихвите върху просрочена главница и на наказателните лихви не
обосновавало и извод за значително неравновесие в правата на страните, водещо до
нарушаване принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Ищецът сочи, че ответникът като търговец, не можел да бъде разглеждан като по-слаба
страна в договорното правоотношение, а цитираната в отговора съдебна практика
постановена по потребителски спорове била по закона защита на потребителя.В посочените
актове определението за "потребител" е страна по договор с търговец, като потребителят е
винаги физическо лице, което участва в сделката с оглед на задоволяване на свой личен
интерес, който не е свързан с евентуалната негова търговска или производствена дейност.
В срока за допълнителен отговор не е постъпил такъв от ответника.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
6
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. 4633/24г. по описа на РС Пазарджик, се установява, че ищецът
е подал заявление на 6.11.2024 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2693/7.11.2024 година, с разпореждане, длъжниците „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“
ЕООД, с ЕИК ********* и Ш. А. Т. солидарно да заплатят на кредитора „ОББ" АД, ЕИК
*********, следните суми: 200000 лева, представляваща просрочена главница, сумата в
размер на 844 лева - договорна лихва за периода от 30.08.2024г. до 16.10.2024г., сумата в
размер на 751.88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2024г. до
4.11.2024г. вкл. и разноски държавна такса-3427.13 лева и юрк.възнагр. -50 лева.
От приложеното ч.гр.д. 4633/24г. по описа на ПРС, се установява, че „ИНТЕРСПЕД-
ТРАНС“ ЕООД е подал възражение, а Ш. Т. не е подал възражение.
Установява се още от образуваното ч.гр.д. №4633, че съобщението до ищеца, затова
че длъжникът е подал възражение, с указание да предяви иска си е връчено на Банката на
5.02.2025г. чрез ЕПЕП, а искът е депозиран на 21.02.2025 година, тоест в законния
едномесечен срок, което прави искът допустим.
По делото са представени договор за банков кредит - овърдрафт № 20F-
001971/14.12.2020г. СОSМЕ - кредит за оборотни средства под формата на овърдрафт от
който се установява, че ищецът ОББ АД е предоставил на ответника „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“
ЕООД, представляван от управителя Ш. Т., и съдлъжник физическото лице –Т., овърдрафт в
размер на 200 000 лева, като е уговорено, че средствата ще се ползват чрез открита
разплащателна сметка, за оборотни средства.Уговорено е, че кредитополучателят няма право
да използва средствата за рефинансиране, вкл.частично на свои задължения към трети
лица.Срокът на ползване е уговорен до 19.12.2021 година.В точка 6.2.1., страните са
уговорили, годишния лихвен процент в размер на референтния лихвен процент за периода
на действие на договора плюс 1.9 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 2.05%.В
точка 2.4 страните са уговорили условията и сроковете за издължаване, като краен срок за
погасяване на овърдрафта е уговорен между страните -20.12.2024 година.Уговорено е също,
че в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, дългът се
олихвява с годишен лихвен процент за просрочие посочен в чл.2.6.2 /Формира се от ГЛП
„1.9 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 2.05%“ с увеличение два пункта/.
Страните не спорят по клаузите на договора представени са и общите условия към него,
сключени са и осем последователни анекса.
Последния сключен между страните анекс №8 от 06.12.2023г. към процесния договор,
крайният срок за погасяване на целия разрешен и усвоен кредитен лимит е 20.12.2024г. Но
тъй като Банката е обявила процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем на 16.10.2024
г., то следва тази дата да бъде приета за дата на падеж на целия непогасен дълг по главница,
възлизащ на 200 000 лева.
Поради характеристиките на процесния кредит - овърдрафт и поради клаузите на
сключения договор не са договорени месечни погасителни вноски за усвоената главница.
7
Ежемесечно - на 30 число, съгласно чл.2.6.1. от договора, начислената за изтеклия период
договорна лихва следва да бъде платена.
Между страните не са спорни валидността на договорените клаузи и
действителността на договора и предоговарянето им с последващите анекси.
Съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки, обуславящи правото
на Банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно чл.4.1.4 и 4.1.5 от
договора, вр. с чл.36.2 от Общите условия – при допуснато от кредитополучателя неплащане
в срок на която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса и комисионна по
кредита. В този смисъл съдът намира за необосновано заявеното от ответникът оспорване на
иска, свеждащо се до твърдението им за липса на предвидено в договора основание за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Липсата на договорна клауза,
предвиждаща срок за заплащане на вноска за главница се явява правно ирелевантна относно
възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвид изричната в тази
насока разпоредба, уреждаща срок за плащане на лихва, неспазването на който
е предвидено като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Като доказана съдът намира и втората предпоставка от фактическия състав на
основанието, въз основа на което са настъпили последиците от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно – извършено от Банката уведомяване на длъжниците за
упражненото от нея право да трансформира остатъка от кредита в предсрочно изискуем.
В тази насока съдът цени приетите като писмени доказателства уведомителни писма –
покани /залепено уведомление след три посещения на седалището на ответното дружество
на 30.09.2024г., както и надлежно връчените покани за доброволно изпълнение, връчени
чрез ЧСИ/съобразно разписка и залепено уведомление отново на седалището и адреса на
управление/ и неоспорени от ответниците по надлежния за това ред.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ от която се установява,че предоставеният
от "ОББ" АД кредит по договор за банков кредит- овърдрафт № 20F- 001971/14.12.2020г.
СОSМЕ е кредит за оборотни средства под формата на овърдрафт.
Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който банката отпуска и позволява на клиента
да използва средства над наличните в разплащателната му сметка до предварително
договорен лимит- 200 000 лева по процесния договор. Погасяването на усвоените суми от
овърдрафта е автоматично с постъпленията по сметката, което позволява повторно
усвояване на частта, която е погасена.
Кредитът се усвояване директно по разплащателната сметка, а предварително
определеният договорен кредитен лимит може да се използва многократно в рамките на
договора.
Договорената лихва се начислява само върху използваната част от лимита и за дните, в
които е ползвана.
За проверявания период - 14.12.2020г. до 07.11.2024г., по разплащателната сметка на
търговеца, която е обслужваща процесния кредит, са постъпвали суми от контрагенти на
8
кредитополучателя и са извършвани плащания от него както по лизингов договор, така и
към други негови разплащателни сметки. С наличните средства по сметката и със средства
от разрешения лимит на овърдрафта са извършвани плащания и на лихви, такси и
комисионни по процесния кредит, извършвания са плащания и към други контрагенти на
търговеца.
Вещото лице е установило, че усвояването – частично, на разрешения кредитен лимит е
започнало реално от 01.03.2021 г.- когато са усвоени 29 990 лева, като същите са преведени
по друга разплащателна сметка на кредитополучателя.
Първото напълно усвояване на разрешения кредитен лимит до 200000 лв. е на
01.12.2022 г.- към 30.11.2022 г. усвоената част е била в размер на 199 883.28 лв. След
начислението на лихвите на 30.11.2022 г. в размер на 352,85 лв., дебитните лихви от друга
сметка и таксата за обслужване в размер на общо 366,90 лв., лимитът се усвоява до
максимума от 200 000 лв., като съответно 250,18 лева от лихвите остават в просрочие.
От експертизата се установява още, че сключения договор за кредит е бил с краен срок
за усвояване - 19.12.2021 г., като със сключените анекси към него този срок е бил променян,
както следва:
= с Анекс №1 от 15.12.2022 г. срокът е бил променен –до 20.01.2023 г.;
= с Анекс №2 от 19.01.2023 г. срокът е бил променен –до 19.02.2023 г.;
= с Анекс №3 от 15.02.2023 г. срокът е бил променен –до 19.03.2023 г.;
= с Анекс №4 от 20.03.2023 г. срокът е бил променен –до 19.04.2023 г.;
= с Анекс №5 от 25.04.2023 г. срокът е бил променен –до 19.05.2023 г.;
= с Анекс №6 от 19.05.2023 г. срокът е бил променен –до 19.06.2023 г.;
= с Анекс №7 от 27.06.2023 г. срокът е бил променен –до 19.12.2023 г.;
= с Анекс №8 от 06.12.2023 г. срокът е бил променен –до 19.12.2024 г. като е договорена
опция при одобрение от страна на Банката на молба от кредитополучателя да се ползва нов
краен срок за усвояване – 19.12.2025 г. и да се определи нов краен срок за пълното му
погасяване- 20.12.2025 г.
От заключението се установява, че към дата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК -05.11.2025г. общата сума на претендираните задължения по
процесния кредит възлизат на 201 595,88 лева, като от тях:200 000 лева непогасена
главница; 844,00 лева договорна лихва, начислена за периода от 30.08.2024 г. до 16.10.2024 г.;
751,88 лева начислена санкционираща наказателна лихва, начислена за периода от
31.08.2024 г. до 04.11.2024 година.
Установява се също от заключението, че след 21.02.2025 г. в Банката са постъпили 66
027,34 лв. на 10.03.2025 г. от ЧСИ Ст. Д. и с тези средства са били погасени: 5615,33 лева
част от общо присъдени съдебни разноски, в т.ч. по изпълнителното дело; 844,00 лева
договорни лихви; 751,88 лв. начислени санкциониращи лихви за забава; 58 816,13 лв.
главница по кредита.
9
От експертизата безспорно се установи, че съгл. условията на процесния договор за кредит и
подписаните 8 броя анекси, предвид характеристиката на отпуснатия кредит овърдрафт, за
срока на действие на договора главницата по него е следвало да се погаси изцяло до
20.12.2024 година. Ежемесечно кредитополучателят е следвало да погасява текущо
начисляваните на 30 число на месеца дължими договорни лихви, както и начислени
санкциониращи лихви при евентуално допуснати закъснения.С решение на Банката
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 16.10.2024г. и към тази дата е настъпил и
падеж за плащане на цялата усвоена главница по кредита – 200 000 лева.
Установява се също, че са били плащани такси ангажимент, съгласно чл.2.7.4. от договора и
ежегодни такси за управление на кредита, съгласно чл.2.7.2. заплатени своевременно.
Вещото лице е установило, че кредитополучателят е плащал до 03.09.2024 г. - последната
дата, на която по обслужващата кредита разплащателна сметка, е постъпила от
кредитополучателя сума в размер на 974,50 лв. С тези средствата са погасени дължими
лихви за м.юни, м.юли и частично за м. август 2024 година.
Общо платените договорни лихви възлизат на общо 11299,47 лева, а
платенитесанкциониращи лихви за забава възлизат общо на 238,80 лв. Платени са общо 800
лв. такси за разглеждане на молби за кредит и за револвиране, 2 400 лв. такси управление на
кредита и 425,01 лв. такса ангажимент.
Според експерта вещо лице Т. допуснатите закъснения на погашенията на лихви до
последната дата на плащане от страна на кредитополучателя не са съществени. Но
възникналите през 2024 година затруднения на кредитополучателя при обслужване на общо
3 търговски кредита са оказали решаващо значение за спирането на плащанията след
03.09.2024 година.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от
ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и предявеният иск се явява изцяло основателен, в посочените
размери.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено
чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
револвиращ кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните
10
срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки
(чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на
сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема, че между ищеца и
ответниците са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на
чл.430 ТЗ, при договорени условия и срок, която сума ответниците са се е задължили да
върнат по установения между тях начин описани по-горе.
В настоящия казус се установи, че банката е изпълнила поетото задължение да
предостави сумата предмет на страните по договора, а за ответното дружество е възникнало
насрещното задължение в срок до 20.12.2024 година да върне заетата сума/съобр. последния
анекс/.
Не се установи, направеното възражение от ответниците, че не са били надлежно
уведомени за предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ
и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да
е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В случая е налице преустановяване на плащането с последната вноска от 03.09.2024 г.
/последната дата, на която по обслужващата кредита разплащателна сметка, е постъпила от
кредитополучателя сума в размер на 974,50 лв., като с тези средствата са били погасени
дължими лихви за м.юни, м.юли и частично за м. август 2024 година/ и банката надлежно е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на поканите
до двамата длъжници.
Предвид изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е изцяло основателен,с
оглед установените размери от ССчЕ, за дължими от ответникът „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“
ЕООД, към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК -06.11.2025г. общата сума на претендираните задължения по процесния кредит
11
възлизат на 201 595,88 лева, като от тях:200 000 лева непогасена главница; 844,00 лева
договорна лихва, начислена за периода от 30.08.2024 г. до 16.10.2024 г. и 751,88 лева
начислена санкционираща наказателна лихва/обезщетение за забава/, за периода от
31.08.2024 г. до 04.11.2024 година.
По разноските в производството по чл.417 от ГПК.
Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в размер
на 4394.77 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12-
„Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1
или по чл.422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването респ.
отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да
разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което
означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо
дали са поискани или не, като съобр. т.12 се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед уважаване на претенциите на ищеца се полагат разноски в заповедното
производство в размер на общо 3477.13 лева /от които 3427.13 лева –държавна такса и 50
лева юрк.възнаграждение/.
По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък за
общо дължими разноски в размер на 5489.17 лева от които държавна такса – 4672.87 лева,
депозит на в.л. – 716.30 лева и юрк. възнаграждение – 100 лева, като на основание чл.78 ал.1
от ГПК, следва ответникът „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД да бъде осъден да заплати на
ищецът разноските от 5489.17 лева в пълен размер.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
Пo иска на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ №89Б, представлявана от изпълнителните директори - С. А.а Г.
и Т. В. М., чрез В. Т. – юрисконсулт, срещу „ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област Пазарджик,
община Лесичово, с. Боримечково, ул. „Десета“ №6, представлявано от
управителя П. И. Л., ПРИЕМА за установено по отношение на ответникът
„ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД че дължи на ОББ АД, следните суми: 200 000
лв. - главница по Договор за банков кредит-овърдрафт № 20F-
12
001971/14.12.2020г., 844 лв. -договорна лихва за периода 30.08.2024г.-
16.10.2024г. и 751, 88 лв. -обезщетение за забава за периода 31.08.2024г. –
04.11.2024г. вкл. и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2024г.
до окончателното изплащане на сумите, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2963/7.11.2024 година по ч.гр.д. №4633/2024г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА ИНТЕРСПЕД-ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление област Пазарджик, община Лесичово, с.
Боримечково, ул. „Десета“ №6, представлявано от управителя П. И. Л., да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№89Б, представлявана от изпълнителните директори - С. А.а Г. и Т. В. М.,
чрез В. Т. – юрисконсулт, разноски съобразно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2963/7.11.2024 година по ч.гр.д. №4633/2024г. по описа на Районен съд
Пазарджик в размер на 3477.13 лева /от които 3427.13 лева –държавна такса и
50 лева юрк.възнаграждение/, както и разноските в настоящото
производство в размер на 5489.17 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13