Решение по дело №1911/2012 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 579
Дата: 9 ноември 2012 г. (в сила от 30 ноември 2012 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20125510101911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  ........

                                              гр.Казанлък,  09.11.2012 год.

 

                        В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря............Х.К.……..………...................................................като разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№1911 по описа за 2012 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

              Искът е за развод с правното основание в чл.49 от СК.

              Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на 24.04.2004г.,  първи за двамата. Първоначално заживели при родителите му в с.Богдан, общ.Карлово, а в края на 2007г. се преместили в гр.Казанлък като наели квартира на бул.”23-ти Пехотен шипченски полк” №31, ап.154. Първоначално живели в хармония и разбирателство. Родили им се две деца – Дориана Цветанова Г., с ЕГН-********** и Генчо Цветанов Г., с ЕГН-**********. С времето помежду им настъпило отчуждение. Ответникът станал раздразнителен, постоянно причинявал скандали, не обръщал достатъчно внимание на децата и домакинството, не се интересувал от разходите за семейната издръжка като цялата тежест за осигуряването им поела тя. Ответникът започнал системно да употребява алкохол като си позволявал да й посяга пред децата. В края на месец септември 2009г. той  напуснал работата и решил да замине за Кралство Испания без нейно съгласие, като я оставил сама с децата. Твърди, че оттогава не го е виждала, а той не поддържал връзка с децата и само инцидентно след много молби по телефона й изпращал дребни суми от 50-100 евро за годината. От две години и десет месеца били във фактическа раздяла. Твърди, че сама се грижи за трите си деца с помощта на родителите си. Многократно опитвала да говори с ответника и да решат отношенията помежду им, но опитите й завършвали без резултат. Моли съда  да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, като след прекратяването на брака да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетните им деца Дориана Цветанова Г., с ЕГН-********** и Генчо Цветанов Г., с ЕГН-********** и те да живеят при нея в с.Дъбово, ул.”Бреза” №2, общ.Мъглиж, да се определи режим на лични контакти между децата и бащата и той бъде осъден да заплаща на децата месечна издръжка в размер на по 140 лв. за всяко едно от тях, считано от завеждане на настоящото дело, както за едногодишен период назад в определен от съда размер. Не претендира ползване на семейното жилище в гр.Казанлък – жилище под наем, което е освободено. Желае след развода да носи предбрачно фамилно име. Претендира съдебни разноски.   

                 В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

                Страните сключили граждански брак на 24.04.2004 год. в гр.Карлово, обл.Пловдив, първи и за двамата, от който имат две деца: Дориана Цветанова Г., с ЕГН-********** и Генчо Цветанов Г., с ЕГН-********** /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за гр.брак №42/24.04.2004 г., 2 бр. удостоверения за раждане/. Ищцата е родител и на детето Надежда Мирославова Иванова родено на *** г. /удостоверение за раждане/. От показанията на св.Марийка Ванкова и св.Силвия Денчева се установява, че след сключване на брака съпрузите заживели при родителите на мъжа в с.Богдан, общ.Карлово, а след раждането на детето Дориана се установили в жилище под наем в гр.Казанлък. Ответникът нямал постоянна работа, не осигурявал средства за разходите на домакинството и семейството, често употребявал алкохол, в резултат на което се държал агресивно, обиждал ищцата с груби думи. Това негово поведение ставало повод за кавги, които прераствали в скандали, в които той упражнявал физическо насилие над ищцата/”… От И. знам, че я биел..знам, че й счупи крака на две места. Разбрах, че й е счупен крака, когато тя ми се обади. Отидох у тях, заведох я на лекар, гипсираха крака и след време ми каза как е станало. Първоначално ми каза, че си е счупила крака като се е спънала в играчките, но лекарката като каза, че не може на две места да се счупи крака от това и тогава И. ми каза, че Ц. тряснал пружината на разтегателния диван и така й счупил крака. Ц. много пиеше. Кара я да стои диван-чапраз, по цели нощи да му прави салата… Ц. пиеше още от самото начало. Присъствала съм на случаи когато се е напивал. Като се напие става агресивен, вика, налита да се бие, обижда с груби думи и мен ме е обиждал, обиждал е и дъщеря ми, пред нас. Намира си поводи и недоволства. Имаше период, в който дъщеря ми беше изпаднала в депресия от грубото му отношение..”св.Ванкова; „…Знам и съм виждала, че Ц. пие. Когато сме се събирали семействата на гости и у Илиянини, че Ц. стабилно се почерпва. Като си пийне става груб, по-агресивен, обижда, викал й е: „айде ма мръсницо”, с такива думи „ай къде ходиш”, кара я да сервира, но грубо…” св.Денева/. Доходите на семейството не достигали и със съгласието на ищцата ответникът заминал на работа в Испания през 2009 г./”…И. беше съгласна той да замине за там, защото се надяваше, че  ще изпраща пари. Ц. казваше „Бабо, там се изкарват пари.”.. Може би 20 дена след като замина Ц. за Испания, дойде хазаина у нас в с.Дъбово. Започна да се кара с нас, че не са плащали ток и вода и търсеше Ц.. Бяха се събрали суми, някъде към около 1200 лв….” св.М.Ванкова; „…От 2009 г. не живеят с Ц.. Знам, че тогава той е заминал за чужбина и до момента не съм го виждала.…”св.С.Денева/. След заминаването за чужбина ответникът изпратил малки суми, но не се е връщал, рядко се обаждал по телефона. Поради финансови затруднения ищцата напуснала наетото под наем жилище в гр.Казанлък и се установила да живее с децата в с.Дъбово, където полага преките и непосредствени грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката им, подпомагана от родителите си. Съпрузите преустановили контактите помежду си. Ответникът се интересувал от нуждите на децата и не участвал в издръжката им. Ищцата е категорична в решението си за развод.

                От така установеното съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.  Установи се, че през годините на съвместно съжителство съпрузите не се разбирали. Липсата на взаимни компромиси, проявяваното от ответника грубото отношение, злоупотребата с алкохол и домашното насилие, неучастието му в грижите за домакинството и децата довели до конфликти, неразбирателство и отчуждение, а незаинтересоваността му към семейството до срив на брака. Повече от две години съпрузите са във фактическа раздяла, като никой ат тях не направил опити за помирение.  Между страните няма разбирателство, взаимност, доверие и общи грижи за семейството, а трайно продължилата фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. Бракът е формален, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

                С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че вина за разстройството на брака имат ответникът, който с грубото си отношение към ищцата и с поведението си към семейството разрушил брачната връзка.

                Установи се, че родените от брака деца Дориана, с ЕГН-********** и Генчо, с ЕГН-********** живеят при ищцата на адреса й в с.Дъбово, където тя е полагала и полага преките и непосредствени грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката им. Съгласно социален доклад на Д”СП” гр.Мъглиж майката отглежда децата при подходящи битови условия и задоволява нуждите им, като е осигурила й възможности за задоволяване на образователните и здравословните им потребности, а ежедневието среща съдействие, помощ и подкрепа от родителите си, който живеят в непосредствена близост до дома й. Съдът като взе предвид установените обстоятелства, заключението на ОДЗ при Д”СП”, ниската възраст на децата, претенцията на майката и това, че децата се нуждаят от непрекъснати родителски грижи, внимание и надзор, който са полагани и се полагат от майката намира, че малолетните Дориана и Генчо следва да продължат да живеят при ищцата и тя да упражнява родителските права, защото е доказала, че притежава необходимите родителски качества за правилното им отглеждане и възпитание. За запазване на връзката между бащата и децата, на ответника следва да бъде дадена възможност на осъществява режим на лични контакти с  малолетните Дориана и Генчо всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.

               Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143 ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг.142 ал.2 от СК/. От раздялата на родителите през 2009 г. и към 18.07.2012 г. /датата на подаване на исковата молба/ единствено ищцата се грижи за отглеждането на децата Дориана и Генчо. Ответникът живее в чужбина, не полага грижи за децата и не е давал ежемесечна издръжката им в натура или пари. Ищцата претендира издръжка на децата за една година назад от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 18.07.2011 г. Тогава детето Дориана е била на 7 години, а Генчо– на 3 години и 8 месеца. Не са установени доходите на двамата родители за периода м.01.2011 г.- м.03.2012 г. Видно от удостоверение №16/01.10.2012 г. средно месечния доход на майката за период от шест месеца е 149 лв. Предвид това, че  родителите са в активна трудоспособна възраст, то за месечен доход на майката следва да се приеме минималната работна заплата, а за месечен доход на бащата- двукратния размер на минималната работна заплата за Р.България, тъй като работи и живее в страна членка на ЕС. За изминалата една година децата са пораснали, а с това са се увеличили и потребностите им за храна и облекло. По делото има данни, твърдения и доказателства за специални потребности на децата, които да обуславят необходимостта от допълнителни средства за издръжка. По делото има данни за задължение за ответника към други деца, но се установи, че ищцата има задължение за издръжка и на детето Надежда, родена на *** г. От необходимите средства за издръжката на двете малолетни деца, като се вземат предвид възрастта и нуждите им, доходите на родителите, обстоятелството, че ищцата издържа и друго дете, както и императивната норма на чл.142 ал.2 от СК съдът намира, че ответникът дължи и следва да заплати както следва: на детето Дориана издръжка за минало време в месечен размер 90 лв. за периода от 18.07.2011 г. до 17.07.2012 г. и в месечен размер 100 лв., считано от 18.07.2012 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, а на детето Генчо издръжка за минало време в размер на 80 лв. за периода 18.07.2011 г. до 17.07.2012 г. и месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 18.07.2012 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от майката. Исковете в частта от уважените до претендираните размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

                Установи се, че съпрузите са живели в жилище под наем, находящо се в гр.Казанлък. След раздялата през 2009 г. страните освободили жилището и тъй като няма претенция за ползването му, то съдът не дължи произнасяне.

                След прекратяване на брака ответницата следва да носи предбрачното фамилно име Г..

               На основание чл.329 ал.1, изр.първо от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата 525 лв. съдебни разноски, както и да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 40 лв. окончателна държавна такса и 110.70 лв. държавна такса за постановените издръжки.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 24.04.2004 год. в гр.Карлово, обл.Пловдив граждански брак между И.А.Г., с ЕГН-********** *** и Ц.Г.Г., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа.

               ПОСТАНОВЯВА децата Дориана Цветанова Г., с ЕГН-********** и Генчо Цветанов Г., с ЕГН-********** да живее на адреса на майката И.А.Г., с ЕГН-********** ***.

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата Дориана Цветанова Г., с ЕГН-********** и Генчо Цветанов Г., с ЕГН-********** на майката И.А.Г., с ЕГН-**********.

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Ц.Г.Г., с ЕГН-********** и децата Дориана Цветанова Г. с ЕГН-**********, Генчо Цветанов Г. с ЕГН-********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 17 часа, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката.

                ОСЪЖДА Ц.Г.Г., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез И.А.Г., с ЕГН-********** *** като майка и законна представителка, издръжка за минало време на детето Дориана Цветанова Г. с ЕГН-********** в месечен размер 90 лв., считано от 18.07.2011 г. до 17.07.2012 г. и месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 18.07.2012 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенидираните 140 лв. като неоснователен и недоказан.

               ОСЪЖДА Ц.Г.Г., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез И.А.Г., с ЕГН-********** *** като майка и законна представителка, издръжка за минало време на детето Генчо Цветанов Г., с ЕГН-********** в месечен размер 80 лв., считано от 18.07.2011 г. до 17.07.2012 г. и месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 18.07.2012 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенидираните 140 лв. като неоснователен и недоказан.

               

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име Г...

                ОСЪЖДА Ц.Г.Г., с ЕГН-********** *** да заплати на И.А.Г., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на 525 лв.

                ОСЪЖДА Ц.Г.Г., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 150.70 лв. държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                     Районен съдия: