Р E Ш Е Н И Е
№ …………../13.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10911/2019 г.
Производството по делото
е образувано по предявен С.С.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу М.В.П., ЕГН **********, адрес: ***. Д.Т.566 № 46 иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с който се иска М.В.П., ЕГН ********** да се
осъди да заплати на С.С.П., ЕГН ********** сумата от
844.94 лева, представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в
периода от 21.06.2016 г. до 03.06.2019 г. питейна вода, свързана с ползването
на нает имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.2566.46.2 по КККР на гр. Варна, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението.
В депозираната искова молба ищецът С.С.П.,
ЕГН **********, твърди, че той и майка му Л.Ц.П., ЕГН **********,
са наследили при равни квоти от С.С.П., ЕГН **********,
починал на 01.07.2016 г., собствените му идеални части от дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КККР на гр.
Варна, ведно с 1/2 идеална част от построената в същото място еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10135.2566.46.2. Излага, че с Нотариален акт №
19, том II, per. № 3682, дело № 3171/2015 г. на
нотариус № 149 на 07.10.2015 г. С.С.П., ЕГН **********,
е продал на ответника М.В.П., ЕГН **********, само 228 кв.м. идеални части от
описаното по-горе дворно място и само 1/2 идеална част от построената в същото
място еднофамилна жилищна сграда. Наведени са твърдения, че от 10.04.2008 г.
ответникът М.П. е наемател на целия имот и находящата
се в него сграда, като на 01.01.2016 г. договорът за
наем е актуализиран с оглед факта, че на 07.10.2015 г. ответникът е придобил
част от поземления имот и построената в него сграда. На 11.05.2016 г. договорът
за наем е вписан в Служба по вписванията – Варна. Ищецът поддържа, че съгласно
сключения договор за наем разходите, свързани с ползването на имота, са за
наемателя. Заявява, че понастоящем между съсобствениците е налице делбено производство, като единствено ответникът обитава
имота. Твърди, че на 01.07.2019 г. е изплатил задължението към „ВиК – Варна“ ООД за консумирана и неплатена питейна за
наетия имот за периода от 21.06.2016 г. до 03.06.2019 г. в размер на 844.94
лева. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че ответникът не е заплатил
направените от него текущи разходи за вода на посочената стойност, посочва, че
за него е възникнал правният интерес да предяви иск срещу ответника за
заплащане на процесната сума. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Признава, че по силата на посочения в исковата молба нотариален акт е придобил
идеални части от процесния имот, както и че между
него и С.С.П., ЕГН **********, е сключен договор за
наем на имота на 01.01.2016 г. Оспорва наличието на
предходно наемно правоотношение. Позовава се на чл. 6, ал. 2 от договора за
наем от 01.01.2016 г., съгласно който наемодателят е
следвало да изплати всички дължими към момента режийни разноски преди да
предаде имота на наемателя. Оспорва в имота да са доставени фактурираните
количества вода, както и да е извършвано надлежно отчитане на консумираната
вода. Прави възражение за погасяване по давност на претендираното
вземане. Твърди, че в имота са извършени подобрения със знанието на ищеца и без
неговото противопоставяне за подмяна на входна врата на стойност 1560 лева с
ДДС и изработка на шлайфана бетонна настилка подходи към двора и гаража около
89 кв. м. на стойност 5000 лева с ДДС. Прави
възражение за прихващане със стойността на направени в имота подобрения
до сумата от 844.96 лева. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му
бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
Безспорни между страните са
следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение
между тях по договор за наем от 01.01.2016 г. с
предмет идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КККР на
гр. Варна, ведно с 1/2 идеална част от построената в същия еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.2566.46.2, както и че за процесния
период единствено ответникът е обитавал имота.
Приет като писмено доказателство по делото е договор за наем от 01.01.2016 г., сключен между С.С.П.,
ЕГН ********** като наемодател и М.В.П.,
ЕГН ********** като наемател относно 2908 (две хиляди деветстотин и осем) кв.м.
в идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 3136 (три хиляди сто тридесет и
шест) кв.м., находящо се на територията на гр.Варна,
в местност „Т." съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46
заедно с 1/2 идеална част от построената в същото място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2, с адрес според скицата
гр.Варна, район „Приморски", с.о.,Д.Т.566 (петстотин шестдесет и
шест)" № 46 (четиридесет и шест). Същият е вписан в служба по вписванията
град Варна на 11.05.2016 г. В чл.9, ал.3 от договора е прието, че всички
разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателят.
Приет като писмено доказателство по делото е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 19, том 2, рег. № 3682, дело № 171 от
07.10.2015 г., от който е видно, че С.С.П., ЕГН **********
продава на М.В.П., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот, а
именно: само 228 (двеста двадесет и осем) кв.м. в идеални части от ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ 3150 (три хиляди сто и петдесет) кв.м. според документа за
собственост, а съгласно скицата с площ 3136 (три хиляди сто тридесет и шест)
кв.м., находяшо се на територията на гр.Варна. в
местност „Т.", съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46
заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построената в същото място
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2.
От приетото като писмени доказателство удостоверение за наследници №
160685/05.07.2016 г., издадено от община Варна се установява, че С.С.П., ЕГН ********** е починал на 01.07.2016 г. като негови
наследници са Л.Ц.П., негова съпруга и С.С.П., негов
син.
Като писмено доказателство по делото е приет и изпълнителен лист от
29.12.2017 г., издаден по гр.д. № 15980/2016 г., от който е видно, че М.В.П. е
осъден да заплати на С.С.П., ЕГН ********** сумата от
453,02 лева, представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в
периода от 04.03.2014 г. до 21.06.2016 г. питейна вода, свързана с ползването
на нает имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.2566.46.2.
Приети като писмени доказателства по делото са фактури от 19.08.2016 г.
до 03.06.2019 г., издадени от „В.“ ООД относно обект на потребление, находящ се в местност Т., както следва: №
**********/19.08.2016 г. на стойност 154.87 лева, включваща главница в размер
на 120,78 лева за ползвани ВиК услуги за периода
21.06.2016 г. до 18.08.2016 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 34,09 лева; № **********/24.10.2016 г. на стойност 42.77 лева, включваща главница в
размер на 33,84 лева за ползвани ВиК услуги за
периода 18.08.2016 г. до 24.10.2016 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г.
върху горната сума в размер на 8,93 лева; № **********/26.01.2017 г. на стойност
41.89 лева,
включваща главница в размер на
33,84 лева за ползвани ВиК услуги за периода
24.10.2016 г. до 24.01.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 8,05 лева; № **********/ 02.02.2017
г. на стойност 10.46 лева, включваща главница в размер на 8,46 лева за ползвани
ВиК услуги за периода 24.01.2017 г. до 02.02.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 2 лева; № **********/ 02.03.2017 г. на стойност 10.39
лева, включваща главница в размер на 8,46 лева за ползвани ВиК
услуги за периода 02.02.2017 г. до 02.03.2017 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 1,93 лева; №
**********/06.04.2017 г. на стойност 10.31 лева, включваща главница в размер на
8,46 лева за ползвани ВиК услуги за периода
02.03.2017 г. до 06.04.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 1,85 лева; № **********/02.05.2017 г. на стойност
10.25 лева, включваща главница в размер на 8,46 лева за ползвани ВиК за периода 06.04.2017 г. до 01.05.2017 г. и лихва за
забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 1,79 лева; №
**********/01.06.2017 г. на стойност 12.34 лева, включваща главница в размер на
10,26 лева за ползвани ВиК услуги за периода
01.05.2017 г. до 01.06.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 2,08 лева; № **********/04.07.2017 г. на стойност
19.60 лева, включваща главница в размер на 16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода 01.06.2017 г. до 03.07.2017 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 3,18 лева; №
**********/ 01.08.2017 г. на стойност 26.76 лева, включваща главница в размер
на 22,57 лева за ползвани ВиК услуги за периода
03.07.2017 г. до 01.08.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 4,19 лева; № **********/04.09.2017 г. на стойност
19.32 лева, включваща главница в размер на 16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 01.08.2017 г. до 01.09.2017 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 2,90 лева; №
**********/05.10.2017 г. на стойност 19.17 лева, включваща главница в размер на
16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода от
01.09.2017 г. до 05.10.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 2,75 лева; № **********/07.11.2017 г. на стойност
19.02 лева, включваща главница в размер на 16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 05.10.2017 г. до 06.11.2017 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 2,60 лева; №
**********/01.12.2017 г. на стойност 18.91 лева, включваща главница в размер на
16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода от
06.11.2017 г. до 01.12.2017 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 2,49 лева; № **********/05.01.2018 г. на стойност
18.76 лева, включваща главница в размер на 16,42 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 01.12.2017 г. до 01.01.2018 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 2,34 лева; № **********/ 01.02.2018 г. на стойност
18.95 лева, включваща главница в размер на 16,70 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 01.01.2018
г. до 01.02.2018 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в
размер на 2,25 лева; № **********/02.03.2018 г. на стойност 18.82 лева,
включваща главница в размер на 16,70 лева за ползвани ВиК
услуги за периода от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. и лихва за забава към
01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 2,12 лева; № **********/10.05.2018
г. на стойност 18.50 лева, включваща главница в размер на 16,70 лева за
ползвани ВиК услуги за периода от 02.03.2018 г. до
04.05.2018 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер
на 1,80 лева; № **********/06.06.2018 г. на стойност
50.53 лева, включваща главница в размер на 45,94 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 04.05.2018 г. до 04.06.2018 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 4,59
лева; № **********/25.01.2019 г. на
стойност 234.01 лева, включваща главница в размер на 226,04 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 04.06.2018 г. до 22.01.2019 г. и
лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в размер на 7,97 лева; №
**********/05.03.2019 г. на стойност 17.57 лева, включваща главница в размер на
17,15 лева за ползвани ВиК услуги за периода от
22.01.2019 г. до 05.03.2019 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху
горната сума в размер на 0,42 лева; № **********/04.04.2019
г. на стойност 17.43 лева, включваща главница в размер на 17,15 лева за
ползвани ВиК услуги за периода от 05.03.2019 г. до
04.04.2019 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г.
върху горната сума в размер на 0,28 лева; № **********/10.05.2019 г. на
стойност 2.16 лева, включваща главница в размер на 2,15 лева за ползвани ВиК услуги за периода от 04.04.2019
г. до 07.05.2019 г. и лихва за забава към 01.07.2019 г. върху горната сума в
размер на 0,01 лева и № **********/03.06.2019 г. на стойност 32.15 лева,
включваща главница в размер на 32,15 лева за ползвани ВиК
услуги за периода от 07.05.2019 г. до 03.06.2019 г. От приетото като писмено
доказателство по делото опис на платени фактури към 01.07.2019 г. се
установява, че общо заплатената сума по издадените фактури е в размер на 844,94
лева. Гореописаните фактури са представени от ищеца в оригинал в първото по
делото заседание.
По делото като писмени доказателства са приети два броя карнети относно абонатен номер 1702371 с адрес: град Варна,
местност Т. за периода от 21.06.2016 г. до 01.07.2019 г., от които е видно, че
има месечно записване на консумирана вода в процесния
обект.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.Е.З., който се занимава с отчитането на имота от месец май
2003 г., когато е станал инкасатор във ВиК. От лятото
на 2019 г. водомерът е сменен и сега е на дистанционен отчет. При осигурен
достъп е посочвал показанията, а когато не е имало достъп е посочвал показания,
но след това винаги е имало изравняване на водомера. Уточнява, че водомерът се
намира в мазата и когато е бил подменен с дистанционен такъв не е имал проблем
с показанията.
За уважаване на осъдителния иск по чл. 232, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало
наемно правоотношение между страните и неизпълнение на задължението за
заплащане на разходите свързани с ползването на наетата вещ.
Член 228 ЗЗД посочва, че с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена. От представения договор за наем от 2016 г. се доказва, че
между наследодателя на ищеца и ответника е възникнало валидно наемно
правоотношение. Ищецът като наследник на наемодателят е обвързан от сключения
от наследодателя му договор за наем, което следва от разпоредбите на чл. 60 ЗН
и чл. 21 ЗЗД. С оглед гореизложеното следва изводът, че ищецът е наемодател на
ответника, тъй като същият е наследник на баща си, сключил договора за наем от
01.01.2016 г., респективно е приобретател
на правата на наемодателя.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства договор
за наем и нотариален акт № 19, том 2, рег. № 3682, дело № 171 от 07.10.2015 г.
на нотариус № 149 с район на действие Районен съд – град Варна се установява,
че процесният имот се ползва изцяло от ответника за процесния период като този факт е обявен за безспорен между
страните.
Разпоредбата на чл. 232, ал.2 ЗЗД посочва, че наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на вещта. Идентична уговорка, съществува и в сключения договор за наем от 01.01.2016 г., аргумент от чл. 9 от същия. Следователно в
тежест на наемателя е заплащането на консумативните разходите за ползването на
вещта, които включват и заплащането на ВиК услугите.
По делото не са ангажирани от страна на ответника доказателства, че за процесния период е извършил плащането на предоставените ВиК услуги.
От представените и приети по делото фактури, издадени от „ВиК – Варна“ ООД, заплатени към 01.07.2019 г. се
установява, че общо заплатената сума за ползвани ВиК
услуги за периода от 21.06.2016 г. до 03.06.2019 г. по издадените фактури е в
размер на 844,94 лева като не е спорно, че същата е заплатена от ищеца.
Издадените фактури са начислени за консумативни разходи – ВиК
услуги за обекта предмет на договора за наем за периода от юни 2016 г. до юни
2019 г. За посочените разходи са представени надлежни документи за заплащането
им от ищеца. Не са представени доказателства от страна на ответника, че е
заплатил претендираната сума. С оглед гореизложеното,
претенцията на ищеца следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от общо 844,94 лева, представляваща стойност на незаплатени
разходи за доставена вода от наемателя за периода от 21.06.2016 г. до
03.06.2019 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че имотът е предаден със
съществуващи задължения за режийни разходи, доколкото претенцията на ищеца за
незаплатени ВиК услуги е за период на ползваните
услуги след сключването на договора за наем, когато задължение за заплащането
на консумативните разходи има наемателят, аргумент от чл. 9 от договора и чл.
232, ал.2 ЗЗД. Освен това от приетите по делото фактури се установява, че
същите се отнасят за предоставени услуги в периода юни 2016 г. до юни 2019 г.,
т.е. след сключването на договора за наем, а не за такива преди сключването му.
Неоснователно е възражението на ответника, че представените оригинални фактури
не следва да се ценят, доколкото не са подписани. Във фактурата не е
задължително да се поставя подпис от издателя или от получателя, аргумент от
Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност. Съобразно
разписаните в горецитираните нормативни актове
разпоредби, се установява, че процесните фактури имат
всички изискуеми реквизити, поради което следва да бъдат ценени от съда, още
повече, че същите се представят и в оригинал от ищеца в първото по делото
заседание. Ирелевантно е възражението, че в имота не
са доставени фактурираните количества вода, както и че не е извършено надлежно
отчитане на консумираната вода. С оглед ирелевантността
на това възражение за настоящия процес, не следва да бъдат обсъждани от съда и
събраните гласни доказателства. Неоснователно е възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност, предвид обстоятелството, че давността започва
да тече от датата на извършеното плащане – 01.07.2019 г. и към датата на
предявяване на иска – 12.07.2019 г. не е изтекла.
На основание гореизложените мотиви следва изводът, че предявената искова
претенция се явява основателна, поради което подлежи на уважаване. В с.з. от
18.12.2020 г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК определението, с което е
докладвано приемането за разглеждане на възражението за прихващане от страна на
ответника спрямо ищеца за извършени в имота подобрения като е постановил друго,
с което не е приел за разглеждане направеното възражение за прихващане. С оглед
гореизложеното съдът не дължи произнасяне по отношение на същото.
По отношение на
разноските:
Направено е искане за присъждане на сторените в исковото производство
разноски и от двете страни, но предвид изхода на спора, такива се следват само
на ищеца. Съобразно списъка по чл. 80 ГПК същите са в размер на 50 лева,
представляваща заплатена държавна такса и в размер на 300 лева, претендирано адвокатско възнаграждение. Предвид наличието
на доказателства за тяхното заплащане, от страна на ищеца и с оглед
основателността на претенцията, същите следва да се възложат в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********,
адрес: ***. Д.Т.566 № 46 да заплати на С.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, сумата от 844.94 лева, представляваща стойност на неплатени разходи
за доставена в периода от 21.06.2016 г. до 03.06.2019 г. питейна вода, свързана
с ползването на нает имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа с идентификатор 10135.2566.46.2 по КККР на гр. Варна, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.07.2019 г. до окончателно изплащане на задължението
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********,
адрес: ***. Д.Т.566 № 46 да заплати на С.С.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 350 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски
УКАЗВА на М.В.П., ЕГН **********, адрес: ***. Д.Т.566 № 46, че може да заплати
присъдените в полза на С.С.П., ЕГН **********, адрес:
*** суми по негова банкова сметка ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: