№ 6861
гр. ****, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500818 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника етажни собственици в Етажна
собственост в гр. ****, срещу решение от 11.11.2024 г. по гр.д. №16332/2024 г. по описа на
СРС, 27 състав, с което са отменени по предявения от В. Г. Р. срещу останалите етажни
собственици в Етажна собственост в гр. ****, иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС
решения на Общото събрание на етажните собственици на гр. ****, взети на проведеното на
03.03.2024 г. Общо събрание на етажна собственост, обективирани в протокол от
03.03.2024г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съдът неправилно е приел, че в случая
не се касае за т.нар. „неотложен случай“. Предвид изложеното, жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна В. Г. Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
1
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването
на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или
правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен
ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън
компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С
оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него -
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата
молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното
общо събрание.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел следните доводи за
незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на
етажните собственици: нарушено е изискването на чл.13 ал.1 ЗУЕС за насрочване и
провеждане на ОС най-рано на осмия ден след датата на поставяне поканата, респ. не са
налице неотложни случаи за свикване на събранието не по-късно от 24 часа, не са налице
каквито и да е нарушения за изваждане на собственици и ползватели в ЕС, недопускане до
гласуване и неправилно отразяване на явилите се собственици, добавяне на несъществуващи
решения в протокола, протоколът е воден от председателя, а не от 3-то лице.
Съгласно чл.13 ал.1 ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи -
не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. По
делото не е спорно, че поканата за провеждане на процесното ОС е поставена на 02.03.2024
г., което се установява и от представения протокол, подписан от двете лица, свикващи
събранието. Съгласно разпоредбата на пар.1 т.16 ЗУЕС, неотложен случай е наличие на
факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на
съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко
стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях,
което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея,
както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, обитателите и други лица.
По делото няма спор, а и се установява от представения протокол, че ОС е проведено
на 03.03.2024 г., както и че са взети следните решения: т.1. Изваждане от сградата по реда на
чл.45 ЗС на всички собственици и ползватели в ЕС на ап.1, 3, 4, 5 и 6; т.2. Ремонт на
покрива; т.3. Отговор до СО, район „Лозенец“ във вр. с възстановяване ограда към ул.
„Липа“; т.4. Избор на нов УС.
2
В конкретния казус т.нар. неотложен случай е обоснован с пробойни на покрива,
които застрашават конструкцията на сградата.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото не е доказано наличието на
неотложен случай по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на пар.1 т.16 ЗУЕС. Не са
установени каквито и да е факти и обстоятелства, които позволяват да се квалифицира
ситуацията като неотложна. Фактическите твърдения на ответника за неотложност касаят
единствено решението по т.1 от провелото се процесно ОС. Сам по себе си фактът, че са
налице пробойни не може да доведе до извод, че е застрашена конструкцията на сградата,
респ. че ремонтирането му към процесния момент е било неотложно – не се установява нито
опасност за разрушаване на сградата или на нейни конструктивни елементи, общи части,
инсталации, нито да се възпрепятства нормалното използване на сградата или
самостоятелните обекти в нея, нито да е налице опасност за живота и здравето на
собствениците, обитателите и други лица.
При това положение процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена,
тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.13 ал.1 ЗУЕС за спазване на
предвидения в закона ред за свикване на общото събрание, гарантираща възможността на
етажните собственици да вземат участие при провеждане на общото събрание, което води
като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 03.03.2024 г. общо събрание, респ.
взетите на него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно
основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между въззиваемата страна и Адв. съдружие „Лигълмастърс – Н. и Й.“, според
който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в
размер на сумата от 400,00 лв. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22,
правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност съдът не може да пада под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, не се прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са
определени критериите за преценката за „фактическа и правна сложност“ при определяне
размера на възнаграждението. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение
напълно съответства на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна
защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20392/11.11.2024 г., постановено по гр.д.
№16332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. ****, ул. **** да заплатят на В. Г. Р., ЕГН
**********, гр. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК 400,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4